Аз един инвалид от казармата не познавам, служил съм в бойно поделение, брат ми беше граничар, баща ми ВВС.
Казармата учи на ред и дисциплина, дори на оцеляване в полеви условия.
А от тия сегашните путки (да не се бърка с женски полов орган) целите нарисувани, с бради като на мъжете нищо не става. Дори за служители/работници не стават. Но в петък следобяд са първи на бариерата а в събота първи на изхода на София. После що заплатите им били 600-800 лв. И тия са им много, щото са путьовци. На мъжете служили в армията определено може да се разчита
Сега разбра ли Маманет какво иска да ти каже...
На крив *** анализът му виновен, а?

Ще ме извините, ама не мога да говоря в стил чичо Ристу пил три мастики и разказва с умиление казармени истории...Или Кака Гичка страда от дефицит на мъжко внимание и обвинява за това липсата на казарама.

Не знам ти в каква сфера работиш, но при мен идват на стаж младежи/20-23 годишни/ всичките с по два езика, с идеи за бъдещето, образовани, ориентирани, готови да се борят с живота. Казвам ви пак - родителят ако не си свърши работата до 18 годишна възраст - никаква казарма /или друга простотия/ не може да помогне.
Доколкото знам онова недоразумение Джамбазки въобще не ходило в казарма, то и за Каракачанов ми е съмнително, но това не пречи да опитват да набутат децата ви за някоя друга рубла повече.
Обречени да се въртим в кръг
Да се слушат тези изтъркани от употреба аргументи е отегчително, а да се коментират - тягостно и даже обидно. Защото са минали само 7-8 години, откакто след мъчителен дебат България се отказа от наборната армия с промяна в конституцията, а никой от надделелите тогава многобройни аргументи и до днес не е загубил актуалността и силата си. Професионалната армия пък по-скоро доказа предимствата си и ако днешното ѝ състояние не е задоволително, то не е заради принципни недостатъци на модела, а в резултат от забавени или погрешни решения и практически стъпки. Но в България очевидно сме обречени да се въртим в кръг и отново и отново да си доказваме очевидното.
Да започнем този път отзад напред - от по-маловажните аргументи, свързани със здравните и възпитателните проблеми на нацията. Допускането, че наличието и решаването им може да е резултат или страничен ефект от един или друг избор в отбранителната област е абсурдно. Вместо, например, най-после да оправим здравната си система и в частност здравната профилактика, да върнем задължителната военна служба, за да възстановим заедно с нея наборните комисии, които да хващат заболяванията навреме. По тази логика армията може да отмени и образователната система и да освободи обществото от отговорността му за възпитанието на подрастващите. Впрочем, твърдението за армията като ковачница на патриоти и мъже е доста спорно. За мнозина тя бе по-скоро школа за интелектуално и морално затъпяване, безсмислена загуба на време с огромен негативен икономически ефект - както за младите хора, така и за цялото общество. Цитирани и навремето научни изследвания отдавна са доказали, че засягайки най-важния за младежите период на натрупване, наборната военна служба (в сравнение с професионалната) води до голяма загуба на икономическа ефективност и разпиляване на трудови ресурси с траен негативен ефект върху икономическия растеж. По най-занижените оценки този ефект се измерва с половин процент от БВП.
Да не говорим, че за да се „спасят от казармата”, преди години хиляди образовани българи заминаха в чужбина и повече не се върнаха. Сега това може да се повтори в още по-големи мащаби.
Защо няма смисъл
Така стигаме до по-тесните, чисто военни аспекти на темата. Една от основните причини за раздялата с наборната армия беше, че тя се оказа непосилно скъпа. През 90-те години на миналия и в началото на новия век се стигна до абсурдни ситуации. Първо с военната подготовка на наборните войници - за 6 или за 9 месеца, например, те успяваха да изстрелят по 1-2 пълнителя, защото да се стреля с „калашник” е скъпо, да не говорим за танковите снаряди. После с издръжката им - по едно време, за да се влезе (и съответно да се излезе) навреме в казармата, трябваха връзки. Влезлите пък ги пускаха за щяло и не щяло в отпуск, а всяка събота и неделя ги пращаха да си ходят, за да не ги хранят. Днес всичко това няма да е по-евтино, даже напротив. А освен това ще трябва да се строят нови казарми. Въобще, според различни оценки допълнителните разходи (при днешен бюджет за отбрана от около 1 милиард) ще са между няколкостотин милиона и милиард и половина лева на година. Което прави идеята за връщането трудно приложима.
Връщането на казармата - скъпо, но затова пък безсмислено
Връщането на казармата - скъпо, но затова пък безсмислено
Най-важното обаче е, че от гледна точка на „защитата на родината”, дори тези пари да се намерят, харченето им за „набавяне на бройка” чрез връщане на задължителната военна служба е безсмислено. Съвременната война е високо-технологична и силно специализирана дейност, която, за да е ефективна и да води до желаните резултати, изисква добре подготвени, квалифицирани и мотивирани професионалисти. За тяхната подготовка предлаганите 6 месеца наборна служба са напълно недостатъчни. Освен това колкото и дълга да е службата, един ден тя свършва, наборникът напуска и неизбежно се деквалифицира. За разлика от професионалния войник, който има време да се развива и да трупа опит.
От какво имаме нужда
Ето защо, освен че са много, нужните за връщането на наборната служба пари ще отиват на вятъра. Далеч по-добър резултат би се постигнал с по-малко пари, които да се инвестират в мотивиране на професионалните военнослужещи и най-вече в модерно въоръжение. От това имат нужда българските въоръжени сили, за да бъдат достатъчно боеспособни. И за да станат достойна част от най-голямата и мощна колективна система за сигурност, в която, да не забравяме, България членува. Именно това е подходящият отговор на иначе наистина усложнилото се международно положение. А не безполезната, безсмислена и дори самоубийствена идея за връщане към наборната армия.
Мнозина твърдят, че няма никакви шансове тя да бъде реализирана - и най-вероятно са прави. Но знае ли човек - напоследък (и не само в България) здравият разум нерядко става жертва на популизма, особено когато е с националистическа окраска.