КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 30-та тема

  Не се предавайте !  Колкото повече опитвате, толкова по-напред стигате. Несе отказвайте, опитвайте и медицинско лечение. Разгледайте форумите за фитотерапия, ГНМ, антропософска медицина.  Пробвайте и с клинична хомеопатия  има доста утвърдени лекари към асоциацията на лекарите хомеопати . Аз лично смятам ако е живот и здраве, след като завърша курса по класическа хомеопатия да се запиша да уча и клинична.Има много пътища към истината.Успех и бързо излекуване Ви желая.

Ако знаеше какви са проблемите на детето й и на кое ниво, грам нямаше да препоръчваш клинична хомеопатия. От едно предписано грешно лекарство детето прави ужасни влошавания, ти искаш да я изпратиш тази жена да дава на детето си по десет лекарства накуп. Аман вече!!!
Еееееееееееееееее, все вярвах, че има надежда, ама НЯМА. Човек, който учи и е разбрал хомеопатичната философия, а тя се разбира или още в началните семинари, или никога, просто няма как да тръгне към боаронската....Предавам се

Единственият съвет, който съм си позволила да й дам, бе да си починат от хомеопатия! И ефектът се вижда. Просто нямам думи, Assamas........

budiko, относно опита Ви с хомеопатията - все едно аз съм го писала с малки изключения..., за съжаление.

Сетих се да питам нещо,защото започнах да чета старите теми-много са интересни и научавам доста.
Защо е хубаво и майката да се лекува при хомеопат? Моите деца и аз сме при хомеопат,един и същ,но пак се разболяват често. По-голямото вече не,но по-малкото тръгна на градина,изкарало е общо 6дни там,влачи се с отхрачваща кашлица и секрети. С баткото имат сходни хронични проблеми,но са различни характери и са различни конституции. Но това ,че често се разболяват да го приемам ли като Лична Заслуга-че нещо аз водя натам нещата?

И друго-колко време може човек да не ходи на преглед и проследявания-аз не съм ходила от две години,дори вече не знам кое е последното ми лекарство,не съм имала остри състояния,хронични обостряния? Възможно ли е да се стигне до състояние в което хом. лекарства повече няма да се пият? Така като се замисля-не може,но пък може ли на пет години например да ходя на прегледи? По себе си усещам как ЖС се справя бързо с неразположенията ми,но все пак мисля да отида да си поговорим. Иначе хомеопата ме пита как съм,що съм и като съм здрава да не ходя.Но дали пък отсъствието на остри състояния не е знак че нещо е "влязло " по-навътре?

   

Когато се лекуват засегнатите лица /семейството, хората, които живеят заедно/ се вижда най-добре фамилната динамика и има ли прогрес. Защото ако например едно 4 годишно дете го лекуват от потискане, доминация, контрол, а майката продължава да си ...напира отгоре, детето ще е с временен прогрес и чести релапси. Впрочем да не забравяме бащите, тяхната роля е не по-малко важна в отглеждането на децата, независимо от това кой се грижи най-много за малките.
/като пример го давам, не че това е единствената причина за общо лечение/
Тръгването на градина е важен период в живота на малчуганите, така че не може само по това да съдим, но при всички положения е добре да се помогне на детето, ако то демонстрира липса на въпросната адаптация за по-дълъг период от време.
По другите въпроси - Ако човек се чувства добре, има енергия, има ЖЕЛАНИЯ, успява да ги следва /е, компромиси винаги правим/, спи добре и няма хронични обостряния, няма причина да ходи често при хомеопата си. Тоест ако човек се адаптира добре. И в тези случаи не е нужно нещо да е влязло по-навътре. Всички имаме моменти на спадове и възходи, въпросът е да не зациклим някъде. Така че тук всеки преценява сам за себе си.
Има моменти, в които хомеопатът може да каже, че нямате нужда от лекарство, може да ви се стори странно, че ще ви вземе таксата за прегледа, но неговото време и труд да мисли, все пак си вървят.
Болестите при децата не са винаги плод на родителски грешки в отношение и възпитание. Има миазмични обусловености, наследствености, болести вследствие на ваксини. И т.н. Но е толкова индивидуално, че наистина ще вмъкна отново клишето, че само хомеопатът ви може да прецени. Принципно е добре в началото на лечението да се виждате по-честичко, нататък, когато може да се каже, че вече се познавате, няма нищо лошо в това да попитате трябва ли да отидете, ако не изпитвате нужда да отидете. Въпреки че крайното решение трябва да си е ваше, защото от друга страна хомеопатът не е редно да ви заставя да го посещавате, защото, приемайки го за авторитет, губите индивидуалност и се водите по него. Така че явно трябва да направите това, което вие лично усещате като пациенти.
Аз например съм разкошно узряла за проследяване и независимо че на пръв поглед съзнателно се чувствам добре, несъзнателно нещо усещам...та....то ще си покаже

Будико, а мислила ли си дали ти подаваш правилнатаи нформация на хомеопата относно детето? Казвам го със съвсем добри чувства, понеже аз винаги съм се притеснявала дали правилно интерпретирам поведението и реакциите на детето си. Опитвам се да бъда обективна, но е трудно, а детето няма как да си каже и хомеопата лекува спрямо това, което ние споделим.

По повод интерпретацията на чуждото поведение, в случая на детето, според мен няма правилна и неправилна интерпретация. Всяка интерпретация е много субективна просто, затова е и различна. Например, ако една майка има някаква невроза, свързана с храната, вероятно тя ще се взира постоянно в храната на детето си, ще се тюхка яде ли то достатъчно или не, да речем. Затова е вероятно да представя детето си като злоядо и това да е основното й притеснение, а останалите да бъдат вторични. Хомеопатът е този, който следва да прецени какво внимание да отдаде на всичко казано му от майката. Затова и ако майката се лекува, хомеопатът ще има много по-добра представа над цялостната семейна картина.
Също мисля, че вниманието, което обръщаме на разни детайли в поведението на децата, често е пречупено през моментното ни състояние, през миналия ни опит и т.н. Детето може да си смуче пръста от 5 месеца, което майката до един момент да приема за нормално и изобщо да не се сеща да го отбележи. После, под влиянието на реплика и съвет, дадени й от значим за нея човек, да започне да се взира в това смучене и да му обърне специално внимание, след което дори то наистина да стане проблематично за нея и за детето поради нейната реакция.
Така че, мисля аз, ако хомеопатът се вижда с детето поне за половин час, би следвало той да може да отсее кое от казаното от майката да вземе предвид, как, защо и т.н., а и сам да си изгради някаква представа за детето. Разбира се, понякога вероятно не става от първия път, но предполагам, че ако майката има някаква невроза, тя също ще е видима за хомеопата и ще му даде път към детето.
Хич не е лесна работата на хомеопатите, изискват се много умение, отвореност и усет за отсрещния...
Но не бива според мен майката да търси каквато и да е вина в себе си, че не е дала изчерпателна и точна информация и с това е попречила на лечението. Така или иначе не може да се дефинира колко информация е изчерпателна и нужна, а и във всеки случай има човешко взаимодействие, т.е. субективен фактор, който просто трябва да се интерпретира адекватно от хомеопата.
Пък и нали като говорим дори за себе си, може да дадем "подвеждаща" на пръв поглед информация, да прикрием разни неща, да извъртим други и т.н.

И при нас нещо куца напоследък...и ме притеснява.И то не толкова хъркането,което постепенно отшумява,а едно зачервяване на очите,което продължава вече мнооого време.
И лошото е,че не можем да разберем от какво е.Водех го на 2-ма очни лекари през определен период.Единият заключи слънчева алергия,другият почти нищо или по-скоро нещо като конюнктивит без секрет и изписа Тобрадекс

Имахме затишие от месец с този проблем и сега пак се върна с пълна сила и още по-зле от преди/това връщане е с в едно с връщането на хъркането/.
Основното е,че силното зачервяване е вечер.В началото беше само дясното око,а сега са и двете.Сега обаче има сърбеж/по-силен от преди/ и детето казва,че за окото "иска да го чеша"...Вечер спейки сащо го чеше,нослето също.Сутрин също има,но по-леко.
Пихме ХЛ...за сега нищо.Ще изчакам малко да видим,но си мисля,че нама да помогне.

Този проблем се яви още и при придния хомеопат...може би година и половина вече,с прекъсвания.

Мече,благодаря за подробните разяснения! При нас би било хубаво и таткото да се включи в хом. лечение,но не иска. Така,че само аз ще си разкривам душата,и аз имам нужда от едно проследяване,само време да намеря,защото половин час няма да ми стигне да приказвам ))
Аз оценявам труда на хомеопата,и каква отговорност поема-за 15мин да даде лекарство на поне 10-15 човека на ден. Сигурно е изтощително.
И аз достигнах до прозрение,че човек усеща кои лекарства сякаш за него/за децата му. Поне при мен е така-когато се прибера вкъщи с ново лекарство и в мен се поражда нещо като недоверие,съмнение-лекарството не помага. Много често пък не усещам нищо,само положителна емоция след прегледа и получаване на ХЛ,тогава помага почти веднага. Наблюдавам това от скоро и се старая да не проектирам никакви емоции и чувства,но те се пораждат вътре в мен ,въпреки мен!

Не че само с това съм съгласна, напротив! Просто то ми се наби на очи. Така го виждам и аз и виждам и че много хора са фиксирани в това и го "осъзнават" /тоест втълпяват си го/ като проблем, а то не е. Наистина в повечето случаи основното оплакване, с което идват родителите относно детето, изобщо не се оказва впоследствие център на случая, това е работа и отговорност на хомеопата. Понякога се случва хомеопатът да "направи" от едно кротко дете "звяр", по думите на родителите. Ходи обяснявай, че това му е жизненонеобходимо - не да бъде звяр /така го виждат родителите/, а да бъде себе си, импулсивно и жизнено както всяко дете би трябвало да бъде, да тича, да скача, да прави бели и  да трупа своя лична опитност по този начин. Просто....става по-трудно за родителите да "се справят" с него, а иначе казано, налага се повече да говорят, да обясняват, а ако задълбаем да стигнем до истината - да му обръщат внимание. Е,ми...

mystic,  в тази тема ми казаха за една билка- очанка. Според хомеопатите не подтиска. Справих се гноен и след това с катарален конюнктивит за 2-3 дена. Не сме пили хл за това . Детето ако учи с компютър или гледа телевизия защо не помислите за очила със защитни стъкла?

Аз имам усещането, че повечето в темата споделят, че в един момент зациклят с лечението. А посещават наистина добри хомеопати. Ние сме зациклили на тема ларингит, но пък общото състояние на детето и периодите в които е здраво толкова се подобриха, че все едно живея нов живот. Така, че гледам общата картина, но като че ли всеки си има някакво слабо място, в което хомеопатът се препъва.
Мече, какво трябва да се направи е такъв момент, още повече в случаите, когато човек не иска да си сменя хомеопата?

А относно последния ти пост, все си мисля, че за едно дете в израстването и в живота ще е по-полезно да е по-обрано като темперамент, по-уравновесено, по-спокойно и то не за улеснение на родителите, а за него самото.

Шайн, по повод написаното от теб: за едно дете/човек е най-добре да се научи да бъде себе си и да има свободата да се самоизразява. Уравновесеността се постига най-лесно не когато е самоцел, а когато е резултат от вътрешно равновесие.   Когато детето/големият човек се обича, чувства се обичан/оценен и радостен да бъде какъвто е, той обичайно не беснее, ако мога така да се изразя, няма нужда да прави дивотии напук или за да привлече внимание или по други причини, дори когато е по-темпераментен. Това поне по мои наблюдения. Не знам дали става ясно какво точно искам да кажа...
mystic, аз горещо препоръчвам очанката...

Това казвам. Ако едно твърде потиснато дете стане твърде диво, това е част от лечението. Просто другата крайност, тоест ново ниво. Ако зацикли и там, пак лошо. Та баланс и добра адаптация, както винаги с клише.
Ако не си себе си, а си друг, защото това искат от теб - лошо. Ако си себе си и си вредиш, вкл на околните и не се чувстваш добре - пак лошо. Независимо от възрастта.

Не,още е малък да учи с компютър.Играе,гледа детски,но не е от това зачервяването...Случва се и в моменти в които нито гледа ТВ,ни комп.

Шайн,така е при вас...но мен не ме удовлетворява като гледам детето така,а и за него видно взе да става проблем,а преди не беше така Притесняват ме тези очи...

Как да я ползвам тая очанка?

Мече,и мен ме интересува...