Извратено е меко казано. Пак че брюкселско зеле не са нахакали нейде.
Или ти просто не си го засичала
Няма какво толкова епохално да споделя. За това си седя на балкона и ви чета.
- Публикувана: 18 окт. 2013, 23:52 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2014, 10:55 ч.
Споделете 180
Или ти просто не си го засичала
Няма какво толкова епохално да споделя. За това си седя на балкона и ви чета.
Да споделя, обичам да ходя на работа, мразя да нямам работа. Винаги съм била работохолик по наследство ми е.
Сутрин нямам търпение да изляза за работа. На работа се чувствам най-добре. Олекна ми, че някои ме смятат за луда даже ми го казват, ами какво да направя такава съм си.
Сутрин нямам търпение да изляза за работа. На работа се чувствам най-добре. Олекна ми, че някои ме смятат за луда даже ми го казват, ами какво да направя такава съм си.
да ви споделя,че и аз не съм У ред
Не мога да си представя,че няма да ходя на работа..., а като отида, постоянно ми се работи и се радвам като малко дете като си върша бързо и старателно нещата...
Не обичам много да говоря в работно време и всички ме мислят за странна, заради този факт!?!
Дали съм странна?
Вълк, щом става дума за книги, няма нищо нелепо. Важното е книги да има и да има кой да ги чете.
Между другото, радвам се, че се обади, Вълк. Тревожех се за теб след последното ти споделяне.
Малко раничко е за Витошкото лале да се запознава с Андерсен, ама нищо, нека си го чака.
Между другото, радвам се, че се обади, Вълк. Тревожех се за теб след последното ти споделяне.
Малко раничко е за Витошкото лале да се запознава с Андерсен, ама нищо, нека си го чака.
У ред сте си, бре, Розичка и Зизу. Това трябва да е нормалното състояние на всеки, а не да ходи притеснен и с нежелание на работа.
И аз като вас, понякога нямам търпение да отида на работа, толкова ми е интересно. Имам толкова идеи, които искам да направя и толкова проблеми, които ме чакат да ги реша.
И аз като вас, понякога нямам търпение да отида на работа, толкова ми е интересно. Имам толкова идеи, които искам да направя и толкова проблеми, които ме чакат да ги реша.
У ред сте си, бре, Розичка и Зизу. Това трябва да е нормалното състояние на всеки, а не да ходи притеснен и с нежелание на работа.
Даааа, така е. Даже това е съставна част от рецептата за щастие, която веднъж чух от устата на един много достолепен възрастен мъж. Той каза така:
"Щастие е, когато сутрин с удоволствие отиваш на работа и вечер с удоволствие се прибираш в къщи."
Простичка рецепта, нали? Обаче не е толкова лесно постижима...
Светалчо, човек трябва да следва мечтите си. Тук старите споделетовци знаят моята драма, как след 16 години работа в известна международна фирма и на висока позиция заявих, че съм загубила тръпката и отивам равнодушна на работа. Напуснах и отидох във фирма, която не бях чувала. И няма и секунда, в която да съм съжалила за избора си, нищо че е трудно на 50 години да започнеш отначало да се доказваш.
А моята кума пък е безработна по свой избор. Напусна работа, работи на хонорари и сякаш й пораснаха криле - откри себе си.
А моята кума пък е безработна по свой избор. Напусна работа, работи на хонорари и сякаш й пораснаха криле - откри себе си.
Споделям, че докато хвърлях по едно око към телевизора по време на интересен футболен мач, си мислех за "Споделете". Същото се случваше и когато си мислех за приятели в чужбина; за такива които си търсят и/или намират нова работа; когато чедото го хвана грипа; за родното ми село /пардон, квартал/; за морето, планината, полето, изкуството, делничното и празничното... Все в главата ми изскачаше "Споделете". Сигурно, защото по някакъв начин сте ми в сърцето.
Витошко лале е чудесно бебе. Открих нова поза против колики. Симо по корем върху корема на дядо си. Слуша ми сърцето, а като дишам коремно масажирам неговото коремче.
Ехеее, Вълк! Баща ми правеше същото със сина ми...И ги намирахме заспали и двамата в тази поза.
Ооо, знаете ли как сладко се спи до бебе?
Ооо, знаете ли как сладко се спи до бебе?
Снощи спах до едно бебе. И не смея да помръдна, понеже ме беше прегърнало с онези сладки пухкави ръчички. На сутринта станах схваната, обаче кво от това, като усмивката ми цял ден е като закачена с щипки за пране за ушите...