Споделете 180

Споделям, че снощи правих акция "Таралеж". Баща ми към 22 часа ми съобщи, че в градината при кучето има таралеж. Знае той на кого да каже. Взех скиорските ръкавици и на оръжие. Ходих да го хвана, че с кучето ще си навредят. Таралежът беше много голям, а кучето е огромно. Предвиждах гладиаторски край - единият посмачкан, а другият набоден.
Залових гостът, порадвахме му се, снимахме го и го пущих да живей. Има много миловидна муцуна.

Много са яки таралежковците! Обаче много страховито ръмжат. Направо се бях шокирала с един, не можах да повярвам, че той издава такъв звук.

Много обичам и костенурки. И ние спасявахме една от смачкване от автомобил на о-в Гьокчеада. Беше на пътя, огромна. Даже снимахме акцията, ама не ми е на трози комп. Друг път ще ви покажа.

Таралежите са много мили животинки. И много смешно ходят - тежко и тромаво. Не са много страхливи. Успях и аз да пипна един миналата година.
Споделям, че въпреки ниските температури, все пак решаваме да посетим черноморието за два дни.

Ето го ежко-бежко.


Сетих се покрай него за "Тримата глупаци", дето се появиха змии и те донесоха таралежи, после лисици, вълци и така

И аз от 2 юли съм на море, дано да е добро времето. Да могат децата да сменят климата и да съберем малко слънце и морска вода.

Ехей, чуден тарльо. Аз съм чувала, че дишали като човеци. Не един смел воин е пълнил гащите, чувайки как някой диша в храстите. 

   Абе чак за напълване гащите не, но една вечер стоях сам на пиаца Централ със спуснат прозорец. По едно време се чу някакъв шум от стъпки и тежко дишане. Хвърлих един поглед в огледалата - нищо. В момента, който реших, че някой пиян не е додрапал до таксито и се е трупясал отзад, изпод колата изпълзя един Тарльо. Изобщо не вървеше бавно, като в приказките. Покрай кофата за боклук попадна на една опаковка от шоколадова вафла и се зае да облизва разтопения шоколад. Грухтеше от кеф, както прасенце, когато го чешат по гърба.

А, Вук, ти не си, ама други са. 

Едно време таралежите бяха храна, на този, който го е намерил. То и сега има роми, които ги ядат. Имат и обучени кучета, които ги проследяват до дупката. Тя е плитка, а ги вадят с едно такова, с което по анимал планет ловят кучетата за врата. И бяха доста по-големи таралежите. Сестра ми е гнуслива, пък и порта, та на нея казваха, че е яхния от кокошка, а аз бях мъж. Тоя е най-вероятно лятошен. Веднъж изядох два шамара заради един. Баща ми, лека му пръст, бе махленски овчар, та кучето ни облая един голям под кубицирани дърва. Изтеглихме го с едно дърво с кука, баща ми го върза във вързоп с едно дочено палто и ме проводи у дома, със заръката да го захлюпя под едно корито. Тая приказка "у дома" ми изигра лоша шега. Дом разбирах къщата ни, та внесох дървеното корито и си свърших заръчаното на средата на стаята. Тогава още нямаше вода по домовете, и се носеше на гръб, с кобилица, котел и кофа. Пред баба ми имаше на мегдана, но се падаше с пълните съдове да се носи нагоре две преки. Мама като се прибрала от работа, надигнала коритото, а тоя като се налюскал с презрели дренки, като се усрал и като обикалял под коритото, та размазал яко по чергата.

Хехе, много готина история, Вълк 

И са много пъргави пущините. Комшията беше хванал един. Какво е правил насред града не е много ясно, но ние го прибрахме с идеята на следващия ден да му разпишем направлението за Средногорието. Оставихме го в един кашон на терасата. Тя отвсякъде запушена с решетки, мрежи .... само врабците могат да преминават ситото. На сутринта тук таралеж, там таралеж - няма го! Обърнахме всичко, тоз Худини се беше изпарил. Накрая го намерихме в купчина вестници, наредени в кашон върху един стол, тип сгъваема табуретка. Как се е озовал там ... само той си знае. Ама мълчеше - нищо не каза.

Ахаххаааха, смея се с вас 

Искам таралеж за градината. Ядат плужеците.

Комшиите в селото на булката са цигани-калайджии и те понякога готвят таралеж. Канят ме, ама аз деликатно се отклонявам. Завчера бях там, даже носех един казан да ми калайдисат, ама те се запилели по Северна България, та остана за наесен.

В селото там къщите са от някакъв камък, който си добивали от хълма наблизо. Кариера няма, ами само крепост от времето, когато хората говорели на латински. Тежък, синкав камък, една количка от него се бута трудно и от здрав мъж. Зидовете се напичат от слънцето, после цяла нощ пускат жега и припукват като тава с баница, когато я наметнеш с кърпа след пещта. Спахме с малката щерка на едно легло, аз почти до петли си мислех за мои си работи, пък тя се изпоти от топлото, та й смених пижамката. Като е потна, от косичката й лъха на мокро пиле, на перушина.

 При нас идват от Пловдивско, на пуйката си викат фитка. Много примамливи бяха за детското ми въображение, а по-късно като пубер и момите им. Пък как една нямаше с наднормено тегло, всичките им моми като Генуезки шпаги. И с едни шарени фусти, и руж на бузите. Тръгват из село, носят нови тави, взимат стари менци за калайдисване, пазарят се и помнят кое на кого е и за какви пари са се споразумели. А като донесат котела там и каквото и да е, почват да четкат стопанката - колко й е хубав пипера, това онова, а виждат всичко, нищо не им убягва. И като я изчеткат хубаво, баш когато се е най-изпъчила от гордост, й теглят ножа, изкрънкват още освен пазарлъка каквото падне - боб, пипер, патладжан, лук. И съм се чудил на животните им - ако аз занеса наша кокошка в другия край на селото и я пусна, нито ще мога да я хвана, нито тя ще намери пътя към къщи. а те носят в една клетка пуйка с десетина пуйчета, закачена извън, отстрани на каруцата, разпрягат и ги пускат. Ние на пуйчетата даваме прясно овче сирене, по едно черно пиперче на всяко вечер, а те не искат нищо за пуйките - ти ярма, ни жито, ни нищо. Сякаш живеят от въздуха, от тревата по къра. И конете им, и те волни, задължително с една червена топка на челото, против уроки, защото нали, някой може да им завиди за хубавата стока, да я урочаса. А как изчезват, като с магическа пръчка. Вчера бяха някъде тук, едни опънати брезенти под наклон, като заслон против вятъра, а на другата сутрин - няма. И трябва да търсиш, да намериш мястото. по огнищата. а огънчетата им едни миниатюрни, димът - колкото от цигара, а нещо къкри отгоре. Сякаш са изчислили всяка калория на това огънче за тая гозбица. Ако някой чер циганин ме бе запитал дали искам да тръгна с тях, сега да съм чер циганин.

Всичко правят с минимума, освен плисираните поли на циганките. Там е разгул - и на багри, и на обеми, и на плисета.
Когато калайджията калайдисва, няма нито тезгях, нито дори обърната кофа, на която да сложи грънеца, ами работи клекнал до огънчето си, запалено от кори, клечки, каквото има подръка в нещо като глинен чиреп с шип отдолу. Раздува го с парцаливо мехче, което натиска с крак дявол знае как . Понеже е сух като пастърма, като клечи коленете му закриват ушите. Жена му много се ядосва на брат си, защото имал пет деца. Проблемът не бил в бройката, ами в цвета им. Всяко следващо все по-черно излизало. "Ами като си гледа боята да се запре малко" и ме гледа, търсейки потвърждение. Тя е синеока и устата и има две деца, едното е черно, а другото, момичето - не е.

Аз влязох да се похвали с нови сандали, пък се отплеснах с таралежи, калайджии и още с каквото там се отплеснах. Тъй става и все по-често ми се случва напоследък. Почна с нещо съвсем делово и току след минути съм захванал някоя опашата история за шарени хора, гръцки острови или патила.

Жал ми е за съседчето. Сигурно от пет години се храни само от някакви баки от магазини за фитнес маниаци. Изчезна му вратът, главата му се всади в гърдите, лицето му подпухна, издаде му се долната челюст като чекмедже.

  Аз що съм те изпуснала теб??  Ти си талантлив