Нашите хора засядат с колата на железопътния прелез или героят се обяснява в любов на героинята, баш насред линията, отзад ги гонят лошите. Изведнъж се чува свирката на влака, нашите след кнатка паника и форсиране успяват да се измъкнат, а лошите хич не чуват влака и биват пометени от него.
Много ме кефи и това с пожарите - вътре се вият невероятни жълти пламъци, а нашите герои се щурат минути насам-натам като съвсем леко се закашлят, а освен стените и пердетата нищо друго не гори. При нормални обстоятелства за толкова дългоо време и висока температура, да са изгубили съзнание.
Много ме кефи и това с пожарите - вътре се вият невероятни жълти пламъци, а нашите герои се щурат минути насам-натам като съвсем леко се закашлят, а освен стените и пердетата нищо друго не гори. При нормални обстоятелства за толкова дългоо време и висока температура, да са изгубили съзнание.
/,та докато се гонят,да може да се преобърнат поне няколко сергии,да има какво да се разсипе хубаво....Много се уважават и рибните борси и складове по доковете......
ама от старите от уиндоус 98 
