Синът ми бе пребит в училище...

Мисля, че няма две мнения по въпроса, че българинът е голям скептик. Съветът ми е на скептици и недоброжелатели да не обръщате внимание. Това с "кривата круша" съм го слушала и за дела, по които по-малко доказателства е имало и са влизали в съда (уф, че покрай мен и познатите ми все съдилища ми се привиждат последните години  ). А влезе ли веднъж делото, решението накрая при тази ситуация ще е все във ваша полза. НО може да се наложи да се въоръжите с много търпение, защото ако родителите на другото момче са нагли и не им се плаща, ще обжалват.

А що се отнася до бойните изкуства, понеже аз също съм тренирала 7-8 години и познавам доста хора, тренирали различни такива, ще си позволя да дам съвет. Запишете го на кикбокс - тренировките са усилени, ще спомогнат за оправяне на дихателните проблеми, ще оформят крехкото му тяло и ще изглежда по-силен. Много от китайските бойни изкуства залагат основно на тренировката на духа. Освен това много по-респектиращо за останалите побойници е да чуят, че синът ти тренира кикбокс  А понеже в кикбокса няма нищо духовно - трябва да говорите често със сина ти и да му напомняш никога да не напада пръв и да не предизвиква опонентите си да нападат. Нека решава споровете с думи, а ако опре до самозащита - да има смелост за такава.

Дръж се и помни, че и това преживяване може да допринесе за много положителни промени в живота на сина ти и да го научи на много ценни неща.

Здравей Мишел, исках само да ти кажа,че и аз на твое място бих завела дело.Заради детето си а и за другото дете.Според мен,постъпваш правилно.Ако сега се откажеш,сина ти ще живее с усещането,че трябва да се отказва,да се предава.Давай смело.
Моят малък син,също е с астма и само ние си знаем през какво минаваме за глътка въздух.Моето дете прави пристъпи,когато се изплаши.Нямам идея как,но поговори с адвоката си,страха който той е изпитал е могло да го доведе до пристъп.
За бойния спорт,лекарите които наблюдават детето ми не са много съгласни с тези спортове.Въпреки всичко моето ходеше за малко.

Мишел, действай и бъди непоколебима! Ти си в правото си! Аз имах също проблем, но от друго естество, с който се справих, а всички ми казваха, че няма да успея, въпреки че според бълг. законодателство съм в правото си. Не ми се уточнява, но ще ти кажа едно: бъди смела, дръзка, ограмоти се правно до последната запетая, за да имаш качествен адвокат и да спечелите делото. Омръзна ми интелигентните хора в България да бъдат мачкани от простаци, така че действайте смело. Само ще всявате респект и постигнете справедливост. Който не е опитал, не е успял!!!

Да кажа и аз, че съм била тормозена в училище. До 6 кл. от една ученичка, която ми крадеше нещата и неща от други деца, включително дрехи, но беше дете на лекари и никой не смееше да я бутне. Освен това ме тормозеше и учителката ми по биология, защото нейната майка се била скарала с баба ми (съседки били) и аз го отнесох. Писа ми сума ти и двойки (аз бях отлична ученичка по всичко останало и също при нея до момента на инцидента с бабите. После всичко се промени на 180 градуса.) Тя искаше да докаже на ръководството на у-щето, че съм "олигофрен и трябва да ме пратят в помощно училище", беше голяма патардия, мама се беше побъркала от ужас - добре че класната ми беше на наша страна и ме защитаваше непрекъснато.

Накрая се стигна до решение за "кампания за спасяването ми от изключване" въпреки усилията на класната ми, която искаше да се спре с тези глупости и детинщини от страна колегите й. Така или иначе получих "възможност" за ежечасно изпитване по биология върху всеки урок, за да се поправя и да "докажа, че съм също толкова елитна ученичка" като другите деца в класа ми.    

Беше най-гадният период в живота ми. Освен това ме тормозеха и други учители - по математика и по физическо, но по-малко. Но така или иначе се разболях - имах проблеми със стомаха в продължение на месец - ужасяващи болки по 8-12ч на ден. Като цяло много ме беше страх от всичките ми учители в това училище, въпреки че на бележника ми пишеше 6 отгоре до долу, повярвайте, караха ме (не всички обаче, не и "избраните") да се чувствам като слабоумна, недостойна, подиграваха ми се, беше ад. Така правеха с всички деца, които не бяха на "готини" богати родители. После се преместих в друго училище и нещата се оправиха - и обучението беше на друго ниво, и учителите бяха много подготвени във всяко едно отношение. Само положителни неща.  Но лошото е, че цял живот се боря с тези притеснения и тези травми остават, но все пак човек си взема едно наум и се научава да се бори сам. 

Мишел, правотата е на твоя страна. Не зарязвай шансовете си преди да си опитала. Това е лузърско и типично за българина поведение. Извинявай за грубите думи, но човек ТРЯБВА да се бори за правата си. Много е лесно да се заблуждаваме, че на някого, някъде другаде всичко му е лесно и дадено на тепсия. Човек получава толкова справедливост и уважение, за колкото се пребори. И нито в София е по-лесно отколкото в Кърджали, нито във Виена е по-лесно отколкото в София.
Относно спорта - децата в тийн възраст трябва да спортуват. Важно е поне колкото това как се справят в училище. Кик-боксът, който се тренира в училищата е напълно безконтактен. Едното ми дете е много запалено и ходи и по състезания - не се стига до удар изобщо.
Разбирам как се чувстваш, единствената цел на поста ми е да те окуражи да се бориш, за това, което се полага на теб и детето.

Стига с тоя кик бокс. Оставете детето на Мишел само да си избере спорт.
Ако ще и на спортни танци да се запише, изборът трябва да е негов, а не наш.
Кик бокс не е спорт за всеки!
Ако детето има желание да тренира бойно изкуство, трябва да се види какви възможности има според местоживеенето.

Кое точно поведение е типично за българина? Не разбрах.

Готова ли е Мишел да докаже, че ударът е бил умишлен, при положение, че гонещият е бил нейният син.
Защото онзи другият може да твърди, че са го гонили и в един момент се е уморил, спрял е рязко и синчето е връхлетял върху му по инерция и следват физическите наранявания.
Има ли достатъчно свидетели, които са готови да дадат показания в подкрепа на тезата на Мишел?

Лиляна, понякога чета постингите ти. Толкова си негативна, че никога не бих им отговорила 
А дори и да ти отговоря, няма да разбереш по причината, описана в предното изречение.

Не мога да го разбера това всеки път, когато един родител опише случка на насилие, т.е. детето му е било набито от съученик или друг индивид/индивиди, то веднага се започва със съветите "запиши го на бойно изкуство, бокс и т.н." - всякакви видове спортове, в които се набляга на откровената агресия и целта да тръшнеш противника в нокаут. А защо направо не ги съветвате с цел самозащита децата майсторски да въртят ножове, боксове, че и направо огнестрелно оръжие! Мчи, така де, нали идеята е да му се вдигне самочувствието, пък да видим тогава дали някой ще посмее да му вземе закуската!

Да де, а следващото изказване е върха на позитивизма. Заредих се направо. Благодаря:

Да наричаш българина типичен загубеняк ....
Няма нужда да ми отговаряш, щото и ти си българка и сама си се определила.

Радостина, не си права, може би децата ти не са посещавали подобни спортове. По време на тренировките не се набляга на агресията, тръшкането и т.н. И в момента по 2-3 пъти на седмица съм неволен свидетел на подобни тренировки във фитнеса, където ходя. Това е начин да изкараш негативното навън - много движение, динамика, съревнование. При повечето хора самото движение вдига нивата на хормоните, които ни правят доволни и щастливи. Съревнованието, закачката са начинът тренировката да мине весело.
Веселият и добре сложен човек/младеж по-трудно би станал цел на присмех и агресия.
Не познавам и не общувам с професионални спортисти. Всичко, което коментирам свързвам само със спорта като начин да сме по-здрави и доволни от живота.

няма какво да се правим на утрепани какво било на тренировките - и възрастните, и децата знаят много добре, че в основата на един боен спорт е физическо надмощие над противника, включително тотална победа (просто в спортния вариант е забранено да убиваш противника, но останалите принципи и методики са си същите) - иначе няма да е боен, а ще си скачат на ластик, ще тичат по пистата или ще играят тенис, че и дори футбол, нищо че футболът е контактен спорт (там целта е отнемане на топката и вкарване на гол, а не защитниковият играч или нападателят от другия отбор да е извън строя).
В допълнение, както често се вижда и тук, целта на родителя е детето му да стане ербап и да е способно да нацели няколко крошета, подсечки и прочие хватки на противника по принципа "бий, за да не те бият", и за да си създадат "репутация" и никой да не смее да припари до тях, за да не бъде набит. Затова децата биват подтиквани към бойни спортове, а не просто да спортуват за чест и слава.
Интересно, що ли баш спортисти от определени спортове в зората на демокрацията се прочуха с преквалификацията си!
А който иска, нека се самоубеждава, че било само спорт, само съревнование, динамика, движение и здраве!

Аз продължавам да смятам, че трябва да се спортува и каквито и аргументи да чуя в друга посока, не ги отразявам. Това, че мутрите са учили в спортни училища, не ме бърка. Нито аз, нито децата ми тичаме по тази пътека. Както казах, нито коментирам професионалния спорт, нито познавам професионални спортисти.
Спортуващият за удоволствие човек е здрав и доволен от живота. Не е лесна жертва. Децата стават ербап, както си се изразила, ако имат за родители напористи и успяващи хора, не ако ги запишеш на боен спорт, балет или трето по избор... Мисля, че това е във фокуса на разговора, не дали в бойните спортове се помилат ежедневно.

разбира се, че не ги отразяваш! Иначе ще ти се развали вярата в положителната визия на бойните изкуства и спортове. Как мислиш, защо никой не предложи момчето на авторката да ходи на балет, а именно на бойни спортове и изкуства? Не се измъквай с това със спортните училища, защото много добре ме разбра за какво говоря - за определени спортове. Но няма как да си затвориш очите, че именно бойните правят децата ербап. Не балетът или леката атлетика. А напористи и успяващи хора могат да бъдат и художниците, и математиците, и музикантите, и цирковите артисти, което пък няма нищо общо с темата. Да не си играем на "мижай да те лъжем", че е гнусно!

Като някой който много години се е занимавал с бойно изкуство(спорт е само според теб) твърдя, че това което си казала е абсолютно невярно.
Целта ти не е да можеш да пребиеш или убиеш някой(макар, че би могъл да го постигнеш), а да се защитаваш.
Всъщност от което и да е бойно изкуство, от записалите се отпадат първо тези, които са в залата с нагласата, че ще се научат да бият. Разочароват се просто, че целта не е това.
За да се научиш да биеш или убиеш по подобен начин, трябва първо да минеш през самозащитата.
За тонус, самочувствие, дисциплина и начин на мислене съм съгласна с bib.bib

Синът ми е притежател на черен колан и е най-неагресивното дете, което познавам.Фактът, че на 13 е висок 1,80 и има черен колан, далеч не ме прави спокойна, а напротив. Аз не толерирам бой между деца, не толерирам и идиотско поведение (имахме драма с причтелите днес).