Здравейте! Не зная дали улучих подходящия форум, но все трябваше да започна от някъде. Проблемът е синът ми, който е в пети клас. Той е много будно и умно дете, но има проблеми с комуникацията и дисциплината в училище. По мнение на преподавателите на моменти е доста агресивен, лесно се ядосва и не може да сдържа гнева си. Аз също имам наблюдения върху него и смятам, че в голяма степен учителите са прави. Стигна се дотам, че да не го искат на екскурзии, зелени училища и всякакви събития, така че в момента е отхвърлен от всички. Неговият класен преподавател ни насочи към детски психолог. Ние живеем в Пловдив и нямам никаква идея към кой специалист да се обърна, но като всяка майка ми е много мъчно за детето. Ако някой може да ми помогне с повече информация или да сподели своя опит ще бъда благодарна.
- Публикувана: 29 окт. 2013, 12:24 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2013, 14:29 ч.
Проблемно дете в училище
В училището трябва да имат педагогически съветник, питай при него за детски психолог.
Може да питаш и при джи пи на детето, те също имат координати на специалисти.
Ако проблемите са се появили тази година, може да става въпрос за трудна адаптация към новите правила в 5 клас. Хубаво е да потърсиш помощ. Успех!
Може да питаш и при джи пи на детето, те също имат координати на специалисти.
Ако проблемите са се появили тази година, може да става въпрос за трудна адаптация към новите правила в 5 клас. Хубаво е да потърсиш помощ. Успех!
Благодаря за бързите отговори! Проблемът не е от сега. Може би съм се надявала, че нещата ще преминат. Отдавна смятах, че трябва да направя консултация с психолог, но по една или друга причина не го направих. Мнението на джи пи-то е, че не трябва да се "терзаем много" и недоумява защо трябва да го водим при такъв специалист. От училище не са ни насочвали към педагогически съветник, ако изобщо има такъв там. Периодично ни викат при директора и с това се изчерпват нещата. При разговорите с класния ръководител стигнахме до извода, че наистина има нужда от консултация с психолог. Изолацията, в която е в момента не е добър подход според мен. Синът ми е доста чувствителен и жалостив. Нямам желание да правя експерименти с непознати специалисти и за това, ако някой има представа към кого да се обърнем, ще ми бъде много полезен.
Не може да нямат педагогически съветник. Всъщност това е човекът, който пръв е трябвало да започне да работи с детето, а не само да те викат при директора.
Ама такава ни е управията в нашите училища. Тези съветници само си клатят краката или пък заместват отсъстващ учител за по час - два.
За съжаление не мога да помогна с конкретен психолог. Питай в темата на пловдивските майки, там може някой да те насочи.
Ама такава ни е управията в нашите училища. Тези съветници само си клатят краката или пък заместват отсъстващ учител за по час - два.
За съжаление не мога да помогна с конкретен психолог. Питай в темата на пловдивските майки, там може някой да те насочи.
Детето само в училище ли е агресивно, недисциплинирано и гневно? В къщи проявява ли тези качества?
Обикновено в тези случаи се препоръчва да се запише на някакъв спорт или на някакво занимание като рисуване, фотография, танци и т.н. Освен това повече внимание да му обръщате в къщи, повече разговори и дискусии да осъществявате с него. Виждам, че имате и по-малко дете. Да не би да ревнува, че обгрижвате повече сестричката му?
Обикновено в тези случаи се препоръчва да се запише на някакъв спорт или на някакво занимание като рисуване, фотография, танци и т.н. Освен това повече внимание да му обръщате в къщи, повече разговори и дискусии да осъществявате с него. Виждам, че имате и по-малко дете. Да не би да ревнува, че обгрижвате повече сестричката му?
Май за пръв път чета тема с такова заглавие написана от родител. Поздравления за което. Да признаеш, че имаш проблем е половината решение на проблема. Не се страхувай да заведеш детето си на психолог, но наистина избери добър който под формата на игра и разговор с детето ще помогне. Може би в подфорум "Деца с увреждания и хронични заболявания" ще намериш координатите на добър специалист. Аз съм от София и не мога да ти препоръчам. Не е и нужно самото дете да знае къде отива, може би психолога в предварителен разговор ще ви каже как да го подготвите. Налагало ми се е да ползвам помощ от психолог за дъщеря ми и това много ни помогна да преодолеем проблема й. Вече е минало. Струва ми се и че от много голяма полза беше и това, че смених средата й (пуснах я на 5 г. в ПК на друго място).
Съвет от личен опит не мога да дам, но ето тук имена и дори телефони, при това темата не е много стара.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=629139.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=629139.0
И от мен поздравления за авторката,че споделя проблема и търси начин за решение. Няма нищо срамно. Всички сме майки,всяка има един или друг проблем. Жалко,че не сте в София,бих могла да съдействам. Сигурна съм,че в Пловдив ще намерите добри специалисти. Лошо е,че детето е напълно изолирано. Винаги ли е било така? Дали има някаква възможност поне за игра или друго да се намери общ език с другите деца. Изолацията вреди повече. Все някакъв общ интерес би могъл да се намери. Пожелавам успешно справяне с проблема.
Благодаря на всички за отзивите! В отговор ще кажа, че детето ми проявява подобни гневни изблици и у дома. На база на това решихме, че преподавателите в училище са до голяма степен прави. Но ми стана мъчно когато са му съобщили, че не е желан на всички мероприятия и реакцията ми е обяснима като на всяка майка. Грозно е все пак да кажеш на дете след проведена екскурзия, че са изкарали много добре когато не е бил там. Това сега няма значение, важното е да оправим нещата. До тази учебна година спортуваше, занимаваше се в скаутски кръжок, но тази година не пожела. Имаме по-малко дете, загубихме и друго, но проблемът си остана. Сега просто се задълбочи. Може би съм виновна, че не потърсих навременна помощ. В интерес на истината у дома говорим постоянно на тази тема, той споделя, осъзнава грешките си и сам узря и пожела среща с психолог. За това се обърнах тук за съвет и споделен опит.
Не съм специалист, но като човек мисля, че поведението на учителите е недопустимо, непрофесионално и именно то задълбочава проблема. Може причината да е другаде, но изолацията в училище подхранва, дава сили на проблема, той дефакто завзема целия му живот.
Аз бих ти препоръчала като майка - работете с психолог и когато нещата потръгнат, сменете училището. Непременно да започне на чисто.
Аз бих ти препоръчала като майка - работете с психолог и когато нещата потръгнат, сменете училището. Непременно да започне на чисто.
Здравейте!
Препоръчвам ви Радка Цонкова. Мога да ви изпратя и телефон на лични, но ако пуснете едно търсене в нет-а излиза много информация за нея. Можете да прочетете координати и мнения. Аз съм ползвала услугите й за проблем, който беше сходен на вашия, и бях много доволна. Ако ви интересува нещо по-конкретно, можете да ми пишете на лични.
Препоръчвам ви Радка Цонкова. Мога да ви изпратя и телефон на лични, но ако пуснете едно търсене в нет-а излиза много информация за нея. Можете да прочетете координати и мнения. Аз съм ползвала услугите й за проблем, който беше сходен на вашия, и бях много доволна. Ако ви интересува нещо по-конкретно, можете да ми пишете на лични.
Благодаря на всички за отзивите! В отговор ще кажа, че детето ми проявява подобни гневни изблици и у дома. На база на това решихме, че преподавателите в училище са до голяма степен прави. Но ми стана мъчно когато са му съобщили, че не е желан на всички мероприятия и реакцията ми е обяснима като на всяка майка. Грозно е все пак да кажеш на дете след проведена екскурзия, че са изкарали много добре когато не е бил там. Това сега няма значение, важното е да оправим нещата. До тази учебна година спортуваше, занимаваше се в скаутски кръжок, но тази година не пожела. Имаме по-малко дете, загубихме и друго, но проблемът си остана. Сега просто се задълбочи. Може би съм виновна, че не потърсих навременна помощ. В интерес на истината у дома говорим постоянно на тази тема, той споделя, осъзнава грешките си и сам узря и пожела среща с психолог. За това се обърнах тук за съвет и споделен опит.
Посетете психолог и изпълнете неговите съвети.
Успех!
Препоръчани теми