Дете на 2 години и куче

  • 7 075
  • 122
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 574
Omnia Vincit Amor, само от пляскане ли разбира, а от крясък Mr. Green?
Трудната възраст от година и половина до към 2 и нещо беше тотален кошмар и изперкване за мен лично, защото тогава се поставят основите на границите, а границите са основата на възпитанието.
Аз първо повишавах тон - остро и рязко, абсолютно нетърпящо възражение. Ако това не помогнеше - крещях, аз не съм по шляпането.
.



Първо започвам винаги с казване, повтаряне, потретване, крясъци и накрая перване по дупето, защото от първите няколко файда няма. Ни от крясък, ни от нищо... Направо не знам какво ще става в пубертета, не можете да си представите такъв гьонсурат, дето му викат хората.... Пълен непукист. Всички около мен са се убедили, че наистина няма друг начин, колкото и да не ни се иска, защото има една приказка- бий магаре, пО магаре.

# 106
  • Мнения: 15 376
Ами тя е почти на 4 - слагай граници, неотменни и леко разширяващи се във времето.
Аз съм сурова с него за много неща и когато наистина проявявам своята категоричност, той го разбира и не опонира, защото знае, че няма да се случи, каквото и да предприеме.
Но това са неща, които се наместват във времето - на 2 изкореняваш агресията, когато е безпричинна, на 3 е друго и т.н.

Прочети тук-там, има наистина добри идеи за справяне. Не харесвам популярната психология, нито бих възпитавала по книга, но има идеи, които биха ти били от полза.

Позволих си да разтегля темата, но границите имат същото отношение и при поведението на детето с домашния любимец и родителят е този, който трябва да вмени у детето тяхната абсолютна категоричност и неизменчивост.

# 107
  • Мнения: 8 163
Омния, пробвала ли си да не наказваш и да не пляскаш, а да подходиш с максимално спокойствие? Това обикновено дава много по-добър резултат: спокойно хващаш детето за ръка и го завеждаш на тихо, усамотено място. Детето да седне там за време не по-малко или равно на възрастта (в случая 3-4 год). Не са позволени играчки. Може да си крещи, да се тръшка. Важното е да стои на това място до изтичане на периода от време. Добра идея е да ползваш таймер, за да може да има независим и коректен източник за край на "отшелничеството".

Идеята е, че децата ни се влияят и захранват от нашите емоции. Ако ти си спокойна, детето също ще се успокои много по-бързо. Или ще загуби интерес към това да те провокира, защото ще види, че е невъзмножно: ти си твърда в убежденията си и спокойна в подхода си.

# 108
  • world wide
  • Мнения: 139
аз също лесно се ядосвам,опитвам се да се държа спокойно,но просто на моменти ме изкарват извън нерви #Cussing out и ми иде да ги  #2gunfire и малката и кучето...Рядко ми се е случвало да я шляпна по дупето,ноооо познайте какво се случва -диването ми се смее  Shocked а кучето започва да ме ръмжи ooooh! (това всъщност въжи и в случаите с крещенето) направо луда работа  Crazy

колкото и да не ни се иска, защото има една приказка- бий магаре, пО магаре.

съгласна съм-боят(пляскането) не е решение,но на определена възраст и в определени моменти определено върши работа   
Скрит текст:
както рабирате "определено" е моя любима дума  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 109
  • Пловдив
  • Мнения: 503
"Определено"  Laughing  боят понякога е градивен  Mr. Green

# 110
  • Мнения: 185
Момичета и аз се изтървам да го цапвам, обаче след като ми каже " защо , биеш Бобито " и всичко ми се свива на топка в стомаха , след това ме гледа лошо и вика " ти отиди в дугата стая , аз тука на плача "  При нас не помага това изобщо , и се старая да не го правя , въпреки , че днес лапна един блистер с лекарства и си изтървах ръката в уплахата, така го цапнах през устата , явно не го заболя , но се разплака понеже му стана тъжно.

Когато съм спокойна , по ведра и усихната обръщам всичко на шега и кучо и дребното са  по добре настроени , само аз си знам какво ми струва да стискам така зъби и да не викам .Ноооооооо изтърва ли си нервите види ли , че викам и полудавам , започна на пук да прави , кучето тича , той след него пъха се под масата под столовете събаря , тя ръми , лае , аз крещя и става страховито . Кучката се скрива като ме види бясна , а детето впряга всяка клетка и всеки неврон , за да ме докара до пълен бяс , ако в този момент дойдат от лудницата са ме прибрали веднага  Embarassed

# 111
  • Мнения: 1 786
Самоконтрол му е майката , боят не помага .

# 112
  • Мнения: 185
Направо на хипноза трябва да мина аз  Embarassed

# 113
  • world wide
  • Мнения: 139
Дарина  не си сама спокойно у нас е същата лудница

# 114
  • Пловдив
  • Мнения: 503
Момичета, лудница, лудница, ама така сме сигурни, че децата ни са здрави и кипят от енергия. Аз поне така се успокоявам.  Blush  Laughing

# 115
  • Мнения: 1 786
Точно така, мисли позитивно Simple Smile

# 116
  • world wide
  • Мнения: 139
това му е майката-позитивното мислене...
Скрит текст:
нооо от 2-3 вечери хич не ми е позитивно  #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out

# 117
  • Мнения: 1 786
Защо така ?

# 118
  • Пловдив
  • Мнения: 503
Е, Дарк, сега идват хубави празници, дано ти стане позитивно!

# 119
  • Мнения: 1
Мили момичета,никой ли не се е замислил защо децата реагират по този начин върху животните?
 Ние възрастните не го приемаме за нормално,а ако се огледаме сред нас навсякъде е същото...това е просто ген за надмощие върху слабите и безпомощните.
Децата си носят този ген от раждане и го показват без да го осъзнават.Когато пораснат ще се научили да го контролират,а други си го усъвършенстват цял живот.Така, че не винете децата, те са с вашите гени и кръв,просто ги научете да уважават всяко живо същество.

Общи условия

Активация на акаунт