Частни училища-информативна тема 2

Това е илюзия Една задълбочена (през годините!) самоподготовка дава много повече. Знам, че Иванчовците ходят по уроци, но моето дете влезе от раз без уроци. Нека не забравяме, че доста от времето на уроците отива за пробни изпити, проверка на знанията, изпреварване на училищния материал. При самоподготвката времето се използва изцяло за упражнение.

Много ми е приятно да си говорим с теб и Русалката, съжалявам, че не сме на едно мнение по въпроса с уроците (макар че съм сигурна, че Русалката също само полира знания, които принцесите са натрупали от усърдна работа вкъщи и през годините   ), но искам да дам на другите надежда (проверена при това!), че може и без уроци, дори ако учителите в училище не са на ниво.

Относно ЕГ и МГ, и моите спомени са същите - първо езиковите гимназии (при това в реда английска, немска, френска), МГ за резерва. Техникумите май бяха след осми клас, ако не се лъжа.

Не оспорвам, но колко са 7-мокласниците, достатъчно мотивирани, за да се подготвят добре сами? Къде, къде по лесно е да има още някой, който да изисква и контролира... Просто възрастта е такава...

Ами точно това е - и сега трябва да стане така, хайде не само на едно място, но да кажем на 2. Няма как някой да иска всички езикови гимназии, щото са елитни, еми нека си реши към кой език му е интереса. И в испанската, съм сигурен, че никой не е заритал за този испански, изобщо не е важен език в света, макар и да го говори цял континент, а хеле пък към испанската култура едва ли имат такъв интерес и едва ли са чели Сервантес, пък да не говорим за други автори.
Ама Испанската е от "елитните" и напливът е голям.
 Навремето всяко училище имаше отделен изпит, нека пак стане така, да видим кой ще се яви на 10 изпита в 10 различни училища? Сигурно ще има и такива луди, малко ли има луди родители, дето ще си пощурят децата, но няма да е толкова масово.

Хаха, Татко Мецан,
има и индивидуално луди, аз примерно ходих на 9 изпита за университети в 3 града, а пък и работех тогава Нашите даже не са ме придружавали, а за някои мисля, че и не знаеха...

И аз такива спомени имам, което означава, че техникумите поначало са обирали хора, които не са успели да влязат в гимназиите или пък изобщо не са се пробвали. Т.е. изобщо не се състезават на същата писта.

Не е съвсем така-около мен масово хората от провинцията живеят в София, но личните им карти са си още по родните места. Регистрират се в София, само ако им се наложи я за детска градина, я за нещо друго. Добрите гимназии обаче за са си все същите от мое време-единствено 73то се нареди на предни позиции като "2ра Немска".
Единиственото оптимистично е, че частните гимназии се развиват и след още няколко години повече от тях ще могат да предложат добър продукт.

Напълно съм съгласен с това. За другото - не знам, но това с частните уроци е ужасно порочна практика и както казаха и други, налага се вече възгледът, че е нещо нормално и задължително, ето и ти го казваш. То най-много даскалите имат интерес от това положение, за да могат да дават частни уроци. Но това е напълно ненормално положение. Като гледам обаче какви от умни по-умни глави се сменят в МОН и все по-умни идват, то няма надежда, че нещо ще се промени.

Единствената надежда са наистина частните училища, които дано в близко време да настигнат по ниво елитните държавни гимназии. До 7 клас вече частните са по-добри, сега им остава да направят това и в гимназиалния етап и тогава поне за тези, които могат да си позволят частното образование, тази порочна истерия ще отпадне.

Няма да е в толкова близко бъдеще, освен ако от МОМН не "помогнат", като разбият елитните ДУ. Винаги е имало опити за това, идеята даже си има и свое лоби. В развитите страни децата от заможни семейства са и по-умните, подготвени и амбициозни. Тук обаче все още не е така. И затова тези, които имат възможност да учат в частно училище, далеч не са най-умните. Даже в доказано училище като АК нивото на приеманите деца рязко спадна по същата причина и вече много от най-добрите деца не се записват там. Какво остава за други гимназии с по-ниско реноме. Аз например доживот ще имам  негативно отношение към "Златарски", защото помня как в деня на изпита за АК техни агенти обикаляха и даваха брошури с някакви думи от сорта на "Е, ако не ви приемат тук, знайте че ви чакаме при нас". Което аз си разшифровах като "Ние не подбираме и вземам всички, които не успяват на по-добро място". Има и още един момент. Да кажеш "Приеха детето ми в Немската / СМГ с НЕ" е голяма гордост. Докато ако кажеш, че са приели детето ти в "Златарски" , другият ще си помисли "Бе не е успяло да влезе в добро училище, ама нали имаш пари оправили сте се". Което съвсем не е ласкателно за родителската гордост.

Моля ви, вадете собствените си реплики от синтаксиса на цитата, много дразни окото и невинаги е ясно за четете...

Не познавам училище "Златарски", така че не мога да се обоснова колко го бива, но репликата в кавичките ми говори главно за тесногръдието на изказващия я, да не говорим, че е тип "гроздето е кисело".
Частното образование в България е твърде ново (и твърде скъпо на фона на общия жизнен стандарт), за да създава и поддържа утвърден стандарт в гимназиалната степен. И все пак, в прогимназиалния курс има вече толкова силни примери, че искрено вярвам, че с малко натрупвания ще стане и това, за което говори Мецан.
В крайна сметка една услуга покълва там, където има търсене и потребност за нея, погледнете какво се случи на пазара на частните градини - огромна конкуренция, високо търсене и вече наистина предлагане за всякакви нужди и вкусове. Дали ще стане същото при училищата - можем само да гадаем, твърде вкоренена е идеята, че училището трябва да бъде безплатно на всяка цена, па дори с цената на ниско качество.

Но пък с частни уроци, дарения и прочие изнудвания, то далеч се отклонява от идеята за безплатното.. друга тема.

Това са мои лични наблюдения върху града от детството ми досега. Абсурдно да се твърди, че сега живеят само 225 хиляди души повече, отколкото през 1975 г. Тази статистика явно отчита само живеещите по постоянен адрес. А страшно много хора живеят тук на временен адрес, или изобщо не са регистрирани. Всъщност никой не може да каже точно колко хора живеят в София.

Жасмин,
не искам да споря, излизайки в офтопик, но просто "3 пъти" е супер изхвърляне. Три пъти се е увеличило населението от 30-те години досега. Ама и физическите размери на града са нараснали не три, а пет, шест пъти оттогава - известно ли ти е коя част от София е била застроена преди ВСВ. А сега? Достатъчно е да погледнеш кадастралния план (или дори обикновена карта) и да видиш, че след 1990 г. в София е построен 1 (един) нов квартал - "Манастирски ливади", и отчасти "Витоша", айде два да са. Колкото и да са достроявани съществуващите, без нова инфраструктура трудно ще наблъскаш повече от 200-300 хиляди души, да не говорим колко апартаменти стоят празни - ела в центъра при нас да ти покажа.
Вярно е, че има приходящи без адресна регистрация, които работят тук, но без регистрация те не могат да кандидатстват нито за детска градина, нито за училище, нито за здравеопазване в РЗОК и т.н., да не изреждам, децата, с които се състезавате за елитните гимназии, въобще не са от посочената група.

Единственото, което е нараснало експоненциално, е броят на колите, ако човек съди по трафика, наистина може да се обърка.

Аз не съм толкова сигурна, че винаги ще е в ЧУ, а че няма да кандидатства в истерично-популярните гимназии. За мен това е толкова голяма загуба на ресурс, все едно да хвърляш злато на боклука, ама по-лошо, защото се касае до нематериални ценности  които са уникални и невъзвратими.

Аз съм практичен човек и хвърлянето на усилия на вятъра ми бърка в здравето.

Ако дъщеря ми беше на 14 години, вместо да я тормозя с денонощно учене за синекдохи и посещения на всевъзможни частни уроци, на които да дъвче всички детайли и подробности от училищния материал, който, сигурна съм, ще е овладяла поне на задоволително ниво и задълбочаването няма да е нужно поради някаква практическа причина, а ще е само опит да се достигнат онези 15 стотни, за да влезе еди къде си, щях да се хвана аз да и преподавам уроци по най-прост фронт-енд. Първо HTML5, CSS и ако се окаже схватлива и напредва добре, и по JS или дори още по-нататък според желанието. За същото време и дори с по-малко усилия, от които би назубрила всички детайли по синекдохите, ще стане един приличен фронт-ендър и ако й хареса, щях да й давам да ми чиракува с по-лесните поръчки, за да натрупа практика, пък после може и с по-сложните.
Вече съм преподавала тези неща на тийнейджъри, на възрастни и на още по-възрастни и съм забелязала, че малките възприемат сто пъти по-бързо и са много по-мотивирани да учат интересни неща и не се плашат, че е трудно, не си слагат сами спирачки, както го правят възрастните.
На мен би ми било приятно, а на нея би й било много по-забавно, отколкото да задълбава във вече предъвкания учебен материал в гонене на допълнителни стотни. И най-вече, ще е нещо, от което има някакъв практически смисъл, ако ще той да е да си прави игрички и после да си ги играе.

За мен като цяло една голяма част от учебния материал няма особена практическа стойност и времето, прекарано в учене на онези неща, които никой от нас не си спомня след завършване на съответния клас, е загубено време, което е можело да бъде посветено на нещо смислено. Аз не държа детето ми да учи в елитно  училище с цената на супер много загубено време и енергия за зубрене на напълно безсмислени неща. Но пък държа да знае и умее смислени такива и точно за това бих положила усилия. Но те няма да са свързани с конкуриране с други и надпреварване по стотни, а ще са градивни и полезни за самото дете, без значение другите какво могат. Човек трябва най-напред да се научи да гледа себе си.

Ако пък нещата, които аз мога, не са й интересни, бих наела някой учител, който да я учи на каквото я влече. Не на това, което вече е научила в  училище, защото не ми е важно да го знае супер, ама супер перфектно, а като ще се дават пари и ще се полагат усилия, поне да са в някаква посока, която има полза са самото дете и да са за нещо, което то само би искало да знае и може, защото тогава наученото би било най-трайно и ползотворно.

Общо-взето това е причината да смятам, че няма да имам вземане-даване с елитните гимназии.

Имаме приятели с дете, което завърши IB програмата на "Златарски" и само хубави неща съм чувала. Детето в момента учи в един от най-добрите университети в Англия. Като цяло възможностите, които предлага IB програмата в Златарски, на фона на таксите е много приемливо-те например предпочетоха Златарски пред АК заради IB-то,което в колежа е доста по-скъпо и с ясното съзнание, че това ще даде предимство на детето при кандидастване в университет в чужбина.