Позитивен човек ли съм?

  • 9 543
  • 188
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 10 664
В служебния си живот имам позитивен подход към работата и хората, с които общувам и смятам това за абсолютен мой принцип, на който не изневерявам. Откровено се дразня от хора, които прехвърлят лични емоции в официална среда на общуване, кисели и дръпнати като комуникация. Ако е нещо инцидентно, ок. Но към служители, които си позволяват вечно недоволни физиономии отправям забележка.

В личния си живот и свободно време си позволявам всякакви настроения - от еуфория до дълбоко сдухване и песимизъм Simple Smile

# 31
  • Мнения: X
...За мен позитивизъм и лицемерие са две коренно различни понятия.  Peace

така си е
ама го кажи това на лицемерите
за тях именно лицемерието ги прави да изглеждат уж позитивни

# 32
  • Мнения: 2 457
Никога не съм се сдухвала, честно. Винаги има начин. Не умея да се сдухвам, някак си не съм устроена така. Тъгата не ми отива, в конфликт със същността ми е да бъда намусена, негативна или мнителна.
Аз съм "целуната от ангел", благодаря всеки ден за това.  Peace Heart Eyes

# 33
  • Мнения: 10 664

никога не се усмихвам - правило задължително. за да се усмихна, трябва да ми е смешно, а как да стане като нищо смешно не виждам/в 99% от случаите/. мога обаче да се смея от сърце на нещо забавно, зависи от случая, но лицемерно да се усмихвам  - никога.

полудявам като ми пожелават - лек, хубав и приятен ден Stop. такива дни се броят на пръсти/това първо/ и не се нуждая от никакви ей така, хвърлени и изстреляни дежурно пожелания/това второ/.



Надявам се не работиш с хора

# 34
  • Мнения: 3 371

никога не се усмихвам - правило задължително. за да се усмихна, трябва да ми е смешно, а как да стане като нищо смешно не виждам/в 99% от случаите/. мога обаче да се смея от сърце на нещо забавно, зависи от случая, но лицемерно да се усмихвам  - никога.

полудявам като ми пожелават - лек, хубав и приятен ден Stop. такива дни се броят на пръсти/това първо/ и не се нуждая от никакви ей така, хвърлени и изстреляни дежурно пожелания/това второ/.



Надявам се не работиш с хора

изобщо не работя  Grinning.
не мога да съм лицемер - да поднасям на някого красиви фрази без съдържание - абсурд. кому е нужно , винаги съм се чудила.

но в забавна компания - се смея наистина от душа и сърце. но трябва аз да открия забавното, без никакъв проблем разбирам /по-скоро чувствам/ кога ми пожелават нещо дежурно. и кога на някого наистина му е приятно и се забавляваме. какъв е смисълът хората да се движат в изкуствено стерилна среда от розови балони....аз това не разбирам. ама хора всякакви, свят шарен - и с позитивни - бъкано Laughing
 

пс. в интерес на истината , понеже съм била заобиколена щедро от изкуствено позитивни -съм свидетел на това как след един особено съдържателен и напрегнат ден в който са ръсили щедро позитивизъм и пръскали усмивка до усмивка, коя от коя по-фалшива/ама нали хората това искат, те това дават Wink/, та после прибирайки се - отдъхват и разтоварват от напрежението , което им е струвало да пръскат позитивизъм. излишно хабене на енергия - да кажеш някому- приятна работа /макар да съм сигурна, че на 99% никак не им е приятна/ е дежурно и  приемливо, но видя ли някой да се ''разлива'' - веднага ми се включват антенките.

Последна редакция: чт, 31 окт 2013, 14:44 от April snow

# 35
  • Мнения: 261
Аз още не мога да се разбера....
И аз така  Rolling Eyes
Все си мисля , че съм повече позитивна , и се стремя повече позитивно да приемам нещата ,   но в определени моменти на такъв фатализъм ме избива , че не мога да се позная.

# 36
  • Мнения: 2 161
Много съм позитивна, никога не се оплаквам и действам, просто действам. При мен няма няма. Не може, не е възможно, криза е, мриза е, друг път, ох, мох, бох... аз просто не разбирам тези думи и съответно не им обръщам внимание. С какви хора общувам? Същите като мен- подвижни, непукисти, живеещи на едро. Единствено роднините, понеже не мога да ги избирам, просто си запушвам ушите и тактично тактувам с ботуша си, докато ги изслушвам, но всъщност не ги чувам.

# 37
  • Мнения: 10 547
Ето, тук отново се намесва възпитанието. Тези изпразнени от съдържание кухи фрази не целят да ти повдигнат духа или да дойдат в потвърждение на прекрасния ти ден, а целят да установят между хората някакъв вид общуване при създадени обстоятелства.
- Добър ден!
- Добър ден!
- Един хляб, моля!-
- Заповядайте!
- Благодаря! Приятна работа!
- Приятен ден на вас!
Вероятно ничии ден и работа не са приятни и добри, но е в пъти по-добре да си разменин две любезни думи, пред това да с троснат тон или без дори да издадем звук да общуваме.
И не е нужно горният диалог да бъде воден с ейй такава усмивка.

# 38
  • Мнения: 2 228
Подкрепям на 100%.
Обаче има хора, които умеят дори с такива банални фрази да ти усмихнат деня - преди време една жена, продавачка в закусвалня (знаете сутрин с какво темпо трябва да обслужват клиентите, особено като се изсипят всички на куп, току-що слезли от автобуса) точно с 2-3 изречения разпръскваше позитивно настроение.

# 39
  • София
  • Мнения: 20 721
Вчера прочетох една статия от м. януари на психолог за вредата от позитивното мислене, та още съм под нейно влияние. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1703032
Може би защото родителите ми са с такава нагласа, но и аз съм критична към всяко мнение, особено изразеното на висок глас, с много патос и приповдигнатост.

Like_Smoke, наскоро шефът ми ме обвини как само аз съм негативно настроена, защото отбелязах че нарочно ми се правят спънки в работата. Въпреки крайно неподходящия момент  Mr. Green , да цитирам бившия премиер: "Не съм ги събрал да се харесват, а да работят"

# 40
  • Мнения: 6 365
Винаги се опитвам да движа нещата в позитивна посока.

Понякога за тази цел се нагага да използвам методи, които на пръв поглед
не съвпадат с идеята за позитивно мислене. Даже изглеждат брутални и
негативистични.

Общо взето гледам да няма негативи- боря се с дефектите и грешките, а
позитивното само ще си дойде.

# 41
  • Мнения: 4 841
Съвсем "технически" и прагматично погледнато, хората, които не се усмихват често, получават едно специфично провисване надолу на краищата на устните, оттам и едни още по-специфични бръчки, които правят цялото лице да изглежда "продълговато" и отпуснато. Деформации се получават и във веждите, и около очите.
Смехът и усмивките също сбръчкват, но винаги когато погледнеш един възрастен човек можеш да прецениш дали през живота си повече се е усмихвал, или повече е стискал устни в криво недоверие.


(Тези двамата доказват, че всеки си "намира майстора"... Понякога човек просто трябва да открие онова, мисълта за което го кара да се усмихва)

# 42
  • Мнения: X
Касита , това са съвсем обикновени и нормални фрази от всекидневното общуване
нищо лицемерно няма в тях

но пък лицемерно е питането в Била (примерно) дали добре сме пазарували, след като ме правят на маймуна на касата и въпреки че всеки път им натъртвам, че не е именно заради липсващата маса след касата, вече години няма промяна
ако наистина ги интересуваше, нямаше да спестят някой лев, за да крадат от удобството на клиентите си
ето това е лицемерие


# 43
  • Мнения: 10 547
W'A'S'P', същото лицемерие е като в Билла сутрин: Всичко наред ли беше?
Но ето, те любезно ме питат, аз любезно ги лъжа, че да прекарах си чудесно, ръгайки се на опашката цели 20 минути при една работеща каса.
Лицемернича. Позитивно. Другият вариант е да се разквича: Къде са се завряли другите касиери? Защо на експресна каса, обслужвате тая леля с 102 покупки? и пр. Но не го правя лицемерно-позитивна съм, за да не сговня моя, на касиерката и на останалите на опашката ден.
Мен това не ми тежи. Дори адмирирам и използвам винаги, когато трябва тези банални фрази, защото те показват моето домашно, както казваше баба, възпитание.
Но да се държа позитивно с колегата ми, който откровено ме нарече "лелка", ще е истинско и грозно лицемерие.

# 44
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
O не, аз не правя паралел между лицемерие и позитивизъм. Нито между него и така модерното напоследък "позитивно мислене". Не са ми в стила и празните усмивки и любезничене наляво-надясно. По-скоро имам предвид онази вътрешна виталност, която те прави силен човек, позитивно силен. Способен да се справя с нелеки ситуации, и най-вече - способен да се надсмее над себе си. Според мен болшинството негативни хора никога не биха съумяли да прозрат собствените си кусури, да ги изкажат и дори да се посмеят с тях. Те винаги се приемат много насериозно и очакват всички други да ги приемат именно така. А от това страдат и се натоварват само те, а останалите ги избягват. Така кръгът се затваря.

Общи условия

Активация на акаунт