ВМ-НВХ, част 67

yulinga , 

не се предавай, надежда има
аз бях точно така, както си се описала
промяната настъпи бавно и неусетно

yulinga, не говори за недъзи, няма такова нещо! И не се отчайвай Виж колко много си постигнала, не се подценявай.

XXX_, ти нали беше пипнала някакъв коремен вирус? Тогава вероятно кантарът се е размърдал от разстройството, нормално е Не е от сухарчетата. И също е нормално, когато ти се нормализира храносмилането, за няколко дни да си върнеш сваленото. Или поне моят собствен опит е такъв

yulinga  .
Аз тия разсьждения, че не сьм като другите, ги минах още като дете. Лошото беше, че реално не знаех какво ми е по-различното.
Откакто ми се изясниха нещата и сьзрях причината, хич и не ми пука вече кои храни другите смятали за здравословни и обичали. Нашето хранене позволява толкова голям спектьр от различни , вкусни храни, че изобщо и не се чувствам нещастна, че не би ми се отразило добре да ям разни теста, картофи, банани и сладкиши. Важното е, че винаги има какво с удоволствие да си похапна и в сьщото време да мога да се погледна в огледалото без да се натьжа, а и да се чувствам здрава и енергична. 
И ти ще стигнеш до такьв етап, само време и тьрпение трябва! 

Yuli, подобен случай съм и аз.

WASP, благодаря ти, че сподели!

Когато виждам, че не само аз съм така и че има надежда, е по лесно! Благодаря ви, момичета! 

Ще я видим тази работа   От 3 дни съм се оправила и кантара показва все хубави резултати. Но ям по-малко напоследък- лакомията ми нещо изчезна    и гледам към 6 да съм вечеряла вече. По-късно мога да изям резен кашкавал или фила/шунка или да изчопля 30-40гр тиквени семки.  И не съм гладна  
Тази вечер мисля да си направя гъбки с кашкавал и масло  

Момичета, благодаря ви за подкрепата, страхотни сте!
Тихо си страдам от няколко дни, нямах никакво намерение да пиша, обаче не се стърпях - просто ми се прииска Краси да види другата гледна точка, да се постави на мое (ваше) място и да разбере най-сетне, че ние тук не сме някакви вманячени фанатички; че всъщност режимът наистина дава достатъчно свобода и разнообразие, но докъде трябва да се възползваме от това, трябва да преценим според нуждите си и според това коя храна как ни влияе..Което за всеки е различно...И това, което е добре за едни, може да е зле за други....
Мир, любов и разбирателство да има, това най ми харесва в тази тема!  
И последно уточнение към Краси: ще кажеш: ама никой не казва, че трябва да се яде пица, пиците са джънк, бъкани са с еди-какво си. Ами да, но може пицата да е домашна, с мляно в каменна мелница пълнозърнесто брашно с це;ли зърна, чия, мия, еди-какво си, без добавки, даже без месо, само със зеленчуци отгоре, евентуално с кашкавал. Тогава мнозина биха я определили като полезна, вероятно ти също. Да, ама на мен и тази пица не ми влияе добре. Ефектът върху стомашно-чревния ми тракт, върху чувството за подутост, сънливост, умора е все един и същ. Както и желанието ми да хапна хляб после - също. И все си остава проблемът защо е нужно да ям тази пица, защо съм я яла, след като даже не ми се е ядяла толкова...Ама нали: ами ако ми се дояде после, а няма? Или просто ще опитам, а после не мога да спра...
И Краси, не всички отслабваме само като не ядем пакетирана храна. Аз например все повече установявам, че имам нужда от повече ограничения, но още за съжаления ми се случват криввания от пътя, които ме връщат многооо назад... ...Макар че, както многократно съм писала, не съм суетна и външният ми вид не е водещ, но бих се зарадвала от сърце да разкарам разни излишества, които усещам като такива при навеждане, да речем...(коремът ми е болна тема... ).

yulinga, описала си много точно и мои мисли по темата, усещания.
А иначе мисля, че Краси трябва да номинира всички тук за Банда на годината  не се храни като нас, не "изповядва" нашите разбирания, но не може без нас  това ако не е доказателство за качествата на темата, не знам кое би било

yulinga,  

Да, към този начин на хранене (и съответно към тази тема във форума) хората често се насочват не просто от суета (желание да си нормализират теглото), а от здравословни проблеми, които вървят заедно с проблема с теглото. И дори не става въпрос само за класическите метаболитни прояви (ИР, диабет, поликистоза, хипертония). Много хора, които са започнали да се хранят нисковъглехидратно, са го направили, защото това е единственият начин да бъдат сити, да им бъде вкусно, но в същото време да се чувстват добре, например да се отърват от глада за сладко или тестено. Аз признавам, че никога не съм чувствала чак такова влечение към тестеното, каквото и да е то. На мен слабостта ми е най-вече шоколадът, и то тъмният, разбира се, не сладкият. Дори и шоколадът не ми представлява чак такъв проблем, мисля. Но и аз се учудвам на себе си колко силно ме привлича в магазина, колко ми е трудно да не купя , а ако не устоя и все пак купя, колко ми е трудно да го ям по 1-2 квадратчета на ден - това абсолютно не го мога И всякакви рецепти за десерти с какао и шоколад ме привличат като магнит Нищо - нито карамел, нито плодови елементи, нито сметана, нито канела, нито каквото и да е друго в десертите, не ми е достатъчно привлекателно. Наистина много рядко се случва да ми хване окото нещо, което не съдържа какао или шоколад. Но видя ли рецепта (и особено ако е придружена със снимка ) за браунита, шоколадови мъфини, шоколадови кремове/панакоти и де що има с шоколад или какао, започват да ми текат лигите Разбира се, пак повтарям, това не ми е голям проблем, защото успявам да се контролирам (а и в крайна сметка най-тъмният шоколад - над 85% - действа запичащо, така че това е доста ефективна спирачка ). Но се удивявам колко силно ми влияе, чак се плаша. А не съм си го забранила категорично. Напротив.

Така че да, много хора се чувстват така по отношение на тестеното, други - по отношение на всичко сладко. И това е една от най-често срещаните причини хората да се насочат към този начин на хранене - че се справят по-добре, когато се хранят така.

По отношение специално на плодовете, мен ме дразни от една страна това, че 11-12 години съм гледала на тях като на едва ли не храна на боговете, а те всъщност не са нищо особено. Като се изключи вит. С (който не е толкова много в повечето плодове, а например в чушките е многократно повече, в зелето също е доста), плодовете не съдържат почти нищо друго. Наистина, ако се направят сравнения между съдържанието на полезни вещества в най-често консумираните плодове и зеленчуци, зеленчуците печелят категорично. Да, но точно плодовете се изтъкват като най-полезни А се пренебрегва ефектът им върху организма, ако този организъм има метаболитни проблеми. Да, Краси, хората не стават инсулиноворезистентни или диабетици от плодове. Ако само плодовете са им кусурът на храненето, тогава нямаше да има проблеми. Както, между другото, се твърди, че ако нямаше рафинирано брашно и бял ориз, и ако нямаше захар извън плодовете, хората също нямаше да имат толкова проблеми. Белята започва точно от захарта под формата на храни и напитки със захар и също от бялото брашно, белия ориз. Друга причина е страхът от мазнините, т.е. намаляване и на дела им в храненето, и заместването на животинските с ненормални растителни (тук, освен маргарините, е и слънчогледовото олио, защото преди да започне екстракцията му във фабрики, хората не са консумирали такива количества слънчоглед, че да постигнат толкова висока консумация на точно този вид мазнина). Трета причина е акцентирането върху въглехидратите като макронутриент, защото били много важни и необходими и за мозъка, и за енергия, а и освен това били диетични, не се пълнеело от тях и не водели до сърдечносъдови заболявания Ето така е създадена епидемията от затлъстяване, диабет, ССЗ, рак и Алцхаймер (разбира се, допринася и преминаването към по-заседнал начин на живот и все по-голямо улеснение в ежедневието, кактои все по-лесен достъп до все по-евтина джънк храна). Плодовете не са виновни, но плодовете стават опасни в контекста на налично вече метаболитно увреждане. Да, и тогава е по-добре да изядеш една ябълка вместо едно парче торта, но е дори по-добре вместо ябълката и тортата да хапнеш някакъв нисковъглехидратен десерт.

Така че затова умереността във всичко не помага на много хора - защото с неумереност преди, по различни причини, са стигнали до положение, в което им е необходим точно този начин на хранене, за да се чувстват по-добре.

Да споделя една вдъхновяваща история на жена с поликистоза, която буквално си е решила проблемите с нисковъглехидратно хранене във варианта на Марк Сисън: http://www.primalgirl.com/about/

Юли, и при мене е горе долу така с отклоненията. Трябва да съм супер стриктна, за да свалям. Сега отново се връщам в коловоза, поражения нямам от 3-дневно ВВ хранене, само излишна вода и лека умора, която сега лекувам, но нямам и поражения по апетита. Не съм преяждала, но това се случва след близо 1,5 години такова либерално хранене. Иначе аз умирам за фурми! Толкова са сочни и сладки, а са точно бонбони от природата. Дали човек ще изяде 10 фурми или 10 шок. бонбона, е едно и също. Като цяло се чудя на себе си как успявам да не преям на всяко хранене. Само като си спомня как се хранех като дете и не можех без 2 пълни порции и 1 половин хляб. Изяждах огормни кол-ва хляб и преяждах всеки ден. Сега си давам сметка, че е било ужасно. Чувствах се и зле в кожата си, нямах енергия, имах анемия. Мама много се притесняваше за мене. Хората не вярваха, че имам анемия, защото бях "едричка" както се изразяваха.   А на мене ми се плачеше. Само сега мога да се контролирам и съм спокойна. Трябва само да се науча на спокойствие, когато няма храна. Тогава просто се паникьосвам, че ще умра от глад и мога да се нахвърля на всичко вредно. А всъщност физически мога да издържа повече часове.

 Другата причина, че трудно отслабвам е, че се страхувам да огранича калориите. Просто всичко е в главата. Тялото ми може да издържи, но ума ми не може. Опитвам се да го приуча, че няма да умра от глад, ако пропусна едно хранене. Докато пропусках закуската си през август и я замествах с мазно кафе, доста бързо започнах да се вталявам. Но все не мога да започна като хората заради разни беди и проблеми. А така искаааам, така искам да си постигна мечтата! Някак си ми е тъпо, че може един човек да е образован, да има добра работа, да е добър специалист и да изглежда зле. И не мисля, че съм заслужила с нещо да бъда по-грозна от останалите. Просто не мога да го приема! Искам да съм красива и това е! И искам като си родя деца да не приличам на плондер с увреден гръбнак и посинели от вени крака и громни стрии, нито с 20-30кг в излишък. А пък това, което ми каза чичо ми, че трябва да отслабна на всяка цена, ме вдъхнови. Просто правихме един поход по екопътека, беше много лесно, но на мене ми прималя леко. Не знам от какво. Имам само 2 обяснения: 1. не пих вода, 2. ВВХ ми се отрази зле на тонуса и енергичността като цяло. Абе, тия три дена понеже ядох баници и др. подобни, усетих как не съм особено свежа, не така както съм по принцип и това ходене по планините ме събори. А и изобщо не съм лека и имам излишни мазнини за сваляне.

Yulinga, всичко,което описваш ми е много познато. И аз съм от "късметлиите", които дори и да е режимна храната,трябва да се съобразяват.
Шоки, описанието за шоколадовите изкушения  и аз съм така

yulinga мога само да кажа че те разбирам на 150 % 
Трудно би го разбрал човек, който не го е изпитвал. Краси може да си мисли че е имала хранителна зависимост, но реално не ми се вярва наистина да е било така.
Отказала съм циагрите, преди и кафето и алкохола, е всичко е било по лесно от ...храната.

Оня ден изхвърлих всичко що е бонбон, сладко, бисквита, брашно, ориз или картоф. И ставам звяр, който не иска да яде като мен, да седи гладен. Не е нормално всеки месец да изхвърлям бонбони и бисквити и пак да намирам тайни запаси в детската. И доброто прасе мама за да не хвърли ядене, вземе че го изяде. КАто е режимно няма грижи. Ама реве детето за картофки и то пред хората, тя мама не готви, ние гладни седим. Мама наготвя манджа с картофи, съответно никой не я яде и познайте. Така като няма нищо поне обвиненията ще са справедливи 
Готвя свинска супичка, толкова се старах че като бонус и режимна, моите отказаха да ядът, отидохме на гости и там същата супа, единствена разлика картофите. Жената предложи на децата и те най-нагло казаха ами искаме, мама много рядко прави супа и гадините изядоха по 2 супника, а жената ги гледа жално, горките гладни душички 
Бясна съм, само пържоли и ребра и яйца. 
Никакво разнообразие!

Похвал, поднових си картата за спортният клуб до нас и започнах от днес 

Ох, joya, на теб ти е кипнало и те разбирам, ама ми стана смешно какви номера ти въртят малките А не са в пубертета още, но вече са нахитрели Естествено, че е трудно да хвърляш, и аз го имам този проблем Но наистина трябва да тропнеш с крак и да не ги оставяш да ти се качват на главата. Като са поискали някаква манджа или супа и си им изпълнила желанието, няма "не ми харесва" - ще си изядат яденето Направо им кажи в прав текст какви са правилата: Като поискат например картофена манджа, ти изпълняваш, после те ядат. Ако не ядат, не предлагаш друго - нека да се оправят сами или да стоят гладни (нищо няма да им стане), а сготвеното, което не са искали да ядат, го изхвърляш пред тях. И друг път не изпълняваш поръчки Трябва да видят, че няма да отстъпваш и да се оставяш да те манипулират. Това е много важно за авторитета ти на родител.

А иначе тези номера пред чужди хора са също част от манипулацията. Но ти като родител си единственият човек, който има право да реши какво ще ядат и какво няма да ядат децата ти. Да не би вегетарианците да се съобразяват с призивите на хората да разрешат на децата си да ядат месо? Не. И ти не си им забранила картофите, ориза и т.н. на твоите, нито ги държиш гладни, но те просто ти правят номера, защото виждат, че им позволяваш. Така че, ако въобще ти се занимава, като го направят следващия път, обясни спокойно, че вкъщи им се угажда, а те се глезят. Но ако не ти се занимава, просто кажи с достатъчно категоричен тон, че ти носиш отговорността за тях, така че ти решаваш. Не стоят гладни в крайна сметка, нито са толкова лишени.

А тези запаси със сладки неща от купените от теб ли са? Т.е. купуваш, те си скриват и си имат "за черни дни"? Или някой друг им дава или купува (баща им или някой друг)? Защото ако ти изхвърляш, а баща им зад гърба ти им купува, трябва да се споразумеете за някаква единна стратегия, която да поддържате заедно. Но ако те си заделят от купеното от теб количество, според мен няма лошо. Но пак определи някакви правила: такова и такова количество на седмица или на месец. Ако не си го изядат този месец, значи им е било много - тогава остава за следващия Ако си го изядат, няма допълнително, защото е определена някаква горна граница и тя трябва да се спазва Да се научат да се простират според чергата, това е хубав урок според мен. И обяснявай, разговаряй, повтаряй (възможно най-спокойно де, без да им вменяваш вина и без да им се караш) - че захарта е вредна, че брашното е вредно, че се напълнява от тях (това е аргументът, който ще тежи дори повече в техните глави, отколкото здравето). А може и да им предложиш замяна: вместо кутия с бисквити - 2-3 ябълки или някакъв друг плод. Да знаят, че могат да ядат сладко, могат да си угаждат, но в определени граници.

Ох, Джоя, това е ужасно!  Има ли вариант да готвиш за тях малки порцийки по изключение или изкушението за тебе е твърде голямо? Аз например избягвам да готвя картофи към месо, защото знам, че заради опита ми с лишения от качествена храна като бях малка, съм свикнала всичко вкъщи да се изяжда и да не се хвърля, дори да е боклук. Следователно, и картофите ще ям, дори да не съм гладна, дори да ги мразя, просто ще ги изям, защото така трябва и "храна" не бива да се хвърля.  Това ми е основната причина, че не успявам да отслабна. Все се правя на благотворителна организация и ми писна! 

Ох, Джоя, големи скици са тези твоите сладури! Така се смях с тази супа. 
Аз пьк свикнах да изхвьрлям храна, която не желая да ям и е изостанала от мьжа ми. Картофи, ориз, разни варива - фасул, леща, директно заминават в боклука, ако останат и никой няма да ги яде. Жал не жал, това е положението. Никога не ям нещо само защото трябва да се изяде. Нито ще ми достави удоволствие, нито с нещо ще ми е от полза тази храна, че да се мьча да я ям.