Евробарометър: Българите са културно най-пасивните в ЕС

  • 11 761
  • 305
  •   1
Отговори
# 180
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Допадна ми определението "хотелиерска" живопис,
употребено от собственик на галерия. Държеше в
едната ръка изкуство, а в другата - имитация ...


# 181
  • Мнения: 24 716
 
  Във всички културни сфери, които някак си следя е същото - ако достига нещо до масовия потребител то е лесно смилаемото, бързото и не натоварващото.


.


  Но то винаги е било така.  Преди  век и нещо  профаните са подсвирквали по улиците последната увертюра на Верди, а радетелите на високото изкуство са свивали уста. Сега те се смятат за натоварващи и трудни, а музиката на Америка - не. Винаги е имало картини в галериите и репродукции за над леглото на баба. Сега щампите от времето на Възраждането с развялата знамето Македония се броят за изкуство. Laughing

  Мен не ме притеснява комерсиализацията, защото изкуството за самото изкуство много често не дава кой знае какъв плод, други неща не ми харесват в съвременните тенденции, но то не е сАмо в изкуството - то е въобще в начина ни на живот и в съзнателната малотрайност на всеки продукт, дори и скъп и претенциозен.
 

 

# 182
  • Мнения: 5 710
 
  Във всички културни сфери, които някак си следя е същото - ако достига нещо до масовия потребител то е лесно смилаемото, бързото и не натоварващото.


.

  Преди  век и нещо  профаните са подсвирквали по улиците последната увертюра на Верди, а радетелите на високото изкуство са свивали уста. Сега те се смятат за натоварващи и трудни

 

точно.

# 183
  • Мнения: 6 365
"Мен не ме притеснява комерсиализацията, защото изкуството за самото изкуство много често не дава кой знае какъв плод"

Целта на високото изкуство е да държи отворени вратите към невидимото, към оня
свят на въображението, от който човечеството може да намира решения на проблемите си.
Целта не е да се правят картини, а да се съхрани този вид възприятие, да си напомняме,
че го имаме.

Защото ако го загубим, ще изпаднем в механично лутане, което наглед може да е много
фино, но след време ще се окаже бедствие. Виж пак частта за "невидимите кризи".

Понякога може да има много изкуство, но пак да сме в невидима криза. А може
да няма много изкуство, но да използваме творческото си въображение правилно.

Не ме интересуват музиката и картините, а това, от което се получават. Ако то
изчезне, продукцията няма да има смисъл.

Такива периоди е имало през доста векове, когато хората са започвали да правят
изпипано изкуство, но началният заряд вече е изчерпан и се стига до празно естетство.

Последна редакция: чт, 07 ное 2013, 11:38 от Mamacita Bandida

# 184
  • Мнения: 4 300
 Но то винаги е било така..
И аз мисля така, и ми се струва, чê проблемът в случая е по скоро поколенчески, отколкото културен.
Да не си търсим един на друг пропуските, защото малко като в онзи виц за изневярата- щом ги търсим ще ги намерим.

Съвременното изкуство е комуникация, както научих преди време, â пък по въпроса кое е изкуство и кое не много силно прêпоръчвам историята за Бранкузи и неговата птица , сега ще потърся линк.

http://en.wikipedia.org/wiki/Bird_in_Space

Последна редакция: чт, 07 ное 2013, 11:49 от Рокси

# 185
  • Мнения: 24 716
  Искам просто да кажа, че от дистанцията на времето доброто занаятчийство много често се преосмисля като изкуство и се случва това, което е създадено с претенция да е израз на дълбока душевност да буди предимно недоумение. Не че изкуството трябва да е широко разбираемо, но няма вреда да е поне широко достъпно.

Последна редакция: чт, 07 ное 2013, 11:51 от Iris04

# 186
  • Мнения: 6 365
В някои минали времена дори занаятчийството е имало повече вътрешен
заряд, отколкото изкуството днес. Може би затова.

Имам тънкото усещане, че западнякът невинаги консумира изкуство заради
дълбоката си вътрешна същност, а по-скоро естетски и козметично, да се
покаже колко е умен, и като вид бягство от света. Така че имам си едно наум,
когато някой почне да се превъзнася къде се ценяло изкуството и как тук
сме провинциални и "нямаме отношение".

Цялото изкуство на човека, да перифразирам Дейвид Мичъл, е като пещерни
рисунки- само примитивен предшественик на истинския потенциал на човешкото
творчество.

# 187
  • Мнения: 6 913
Отдавна е забелязано, че изкуство може да се прави по два начина. Единият е човек да
слезе надълбоко в себе си, да съзре един друг свят и да го пресъздаде с материални
измерения. Това става бавно и мъчително.

Другият начин е да имитира повърхността на изкуството, създадено от "бавните" майстори.
Да копира перфектно техника, цвят, дори да го направи по-фино и по-качествено, но без
работа по откриване на вътрешната същност.
"Мен не ме притеснява комерсиализацията, защото изкуството за самото изкуство много често не дава кой знае какъв плод"

Целта на високото изкуство е да държи отворени вратите към невидимото, към оня
свят на въображението, от който човечеството може да намира решения на проблемите си.
Целта не е да се правят картини, а да се съхрани този вид възприятие, да си напомняме,
че го имаме.
...
Такива периоди е имало през доста векове, когато хората са започвали да правят
изпипано изкуство, но началният заряд вече е изчерпан и се стига до празно естетство.

Намирам, че всичко това е брилянто синтезирано в една фраза на Пикасо (цитирайки от своя страна Жан Кокто):

"L'art ne devrait pas еtre un trompe-l’œil, mais un trompe-l’esprit."

"Изкуството не трябва да е trompe-l’œil, а да бъде trompe-l’esprit."

* trompe-l’œil - буквално "измама за окото", реалистична визуална илюзия;
* esprit - дух.



P.S. Btw, същата тази фраза наскоро пак ми дойде отвътре да я цитирам, тъкмо по повод на Бранкузи, Рокси. Simple Smile

Последна редакция: чт, 07 ное 2013, 13:22 от Barbabeau

# 188
  • Мнения: 5 710
 Но то винаги е било така..
И аз мисля така, и ми се струва, чê проблемът в случая е по скоро поколенчески, отколкото културен.

а на мен ми се струва, че проблемът е казан още в първия постинг - нещо като 90 процента от народонаселението не е отишъл на едно кино.
Това за поколенията редовно го привеждаш, като аргумент, когато зацъкам нещо за 'младите'.
Аз под млади не разбирам 'ора които са от друго поколение, което е 30годишно разстояние от мен не съм толкоз стара  Twisted Evil

# 189
  • Мнения: 4 892
A може ли в тази тема да се оплача от Чешкия културен център, извинете? Или е станал некултурен, защото е в България?

# 190
  • Мнения: 5 710
какво му е, сподели  smile3560

# 191
  • Мнения: 24 467
A може ли в тази тема да се оплача от Чешкия културен център, извинете? Или е станал некултурен, защото е в България?
Абе то, види се, всичко си може тук. Уел към!
 Hug

Чудя се, дали някой вече не е написал в тази страдална тема, че то ние сме всъщност в челото на еврокултурата, но понеже сме много напред- и културно, и поколенчески, и всякак, сме недоразбрани и не е следвало да ни равнят по други държави от ЕС и всъщност е простно въпрос на вид култура, а не на култура.

# 192
  • Мнения: 24 716
  Скоро там май имаше филмчета за Фердо мравката. Ама пък няма вече играчки и бижута от яблонецки кристал.

# 193
  • Мнения: 4 300
 Но то винаги е било така..
И аз мисля така, и ми се струва, чê проблемът в случая е по скоро поколенчески, отколкото културен.

а на мен ми се струва, че проблемът е казан още в първия постинг - нещо като 90 процента от народонаселението не е отишъл на едно кино.
Това за поколенията редовно го привеждаш, като аргумент, когато зацъкам нещо за 'младите'.
Аз под млади не разбирам 'ора които са от друго поколение, което е 30годишно разстояние от мен не съм толкоз стара  Twisted Evil
Ами засягам се лично пък:) ти защо винаги даваш примери, които са ми отвъд тангентата. Музика и кино са двете изкуства,  които  лично аз ( знам, че няма значêние личното ми предпочитание и все пак) не потребявам почти никак. И никак няма да определя някой, който от двайсет години не е стъпвал в кино като некултурен заради това. Прекалено много се фокусира дискусията в някакви конкретни показатели и граници, които не казват кой знае колко.
Освен това, поколенията са на 15 години, не на 30, а понякога и на 10. Светът се променя все по бързо.

# 194
  • Мнения: 6 365
Никога не съм стъпвала да гледам фестивален арт филм.

Но затова пък свиря Шопен.

Понякога- по бельо, когато съм сама. Ама дантелено, като за ноктюрно.

Сега, културна ли съм или к'во?

Общи условия

Активация на акаунт