Евробарометър: Българите са културно най-пасивните в ЕС

Грозен просташки изказ на ограничени хора. Явно за тях този език е нещо съвсем нормално и който се възмути ще го обявят за задръстен и още какво ли не....Такива са и интересите им. Вероятно знаят повечето кръчми в София, но е възможно да не знаят всички театри.(а те не са 100)
Аз научих къде е зала "България" още през първите седмици, когато дойдох в София преди много години. После и зала "Универсиада", зала "Фестивална". И в тях понякога ходех на концерти. В НДК-също. Зная всичките му зали наизуст.

Когато културните интереси се идентифицират с поколенията става страшно. От години вървим по този път. На младите се внушава, че трябва да бъдат винаги и във всичко модерни, за да ги харесват останалите. Тази модерност изключва класическата музика, балета, джаза, а може би и народната музика. Затова пък ако слушат чалга, рап или рок, всичко ще бъде наред. Ще бъдат оценени достойно. И какво се получава? Днешните млади в болшинството си са така. Дори има един недодялан вестник, който се раздава безплатно в Карфур, Била и другаде. В него бяха публикували интервюта с 15годишни, които казват, че не слушат класическа музика и не им харесва по принцип.(всички до един!) Аз пък си задавам въпроса колко пъти са се опитвали да я слушат и точно на какво са попаднали. Но има нагласа, че тя е отживелица и не заслужава никакво внимание. Важно да се слушат най-новите неща от тази година! Дори, ако са 10годишни не стават. Прекалено остарели са! Кой, кога и как научи децата на всичко това?
Моите колеги от следването(и не само) също в болшинството си не слушат класическа музика и класически джаз. Дори и и ако е естрада(предпочитам тази дума пред попмузика) от по-минали времена пак не я харасват, защото била стара! Значи толкова талантливи композитори и изпълнители са изпратени с лека ръка на боклука......Ако продължаваме по този път следващите поколения може да зачеркнат и забравят напълно всички велики композитори-Моцарт, Бетовен, Бах, Хендел, Вивалди, Верди, Росини, Доницети и много др. Къде ще отиде тяхната музика, ако никой не иска да я слуша, защото е прастара? Утвърдили са се през последните векове и в един момент??? Може би няма да го доживеем, но ми се струва, че посоката е натам. Бах е бил напълно забравен след като се е поминал и е преоткрит 100г. по-късно от Менделсон. Признавам си, че и аз не харесвам всичко от класиката. Но да се отрича всичко???


"Човечеството за да унизите, изкуството му първо принизете!"

                                                                      Валери Петров 

Teмата за културните референции е много обширна ( и моя много любима), но според мен те трябва да се приемат и като социален, и като възрастов феномен, не само като културен.
И въпреки че винаги се старая най малкото да видя и другата/ другите гледни точки, и досега не успявам да проумея по какъв начин #фоставка например се превърна в слоган на културни, богати и красиви хора при положение, че произлиза от толкова просташко и антикултурно във всякакви измерения скандиране.
Та с две думи, да не бъдем прекалено критични към следващите поколения, тяхната култура не е нашата, и това не е непременно лошо. А и е нужно време, както и на нас ни е било нужно, даже и да сме позабравили.

Всяка поколение има период Дреме ми на гъза, което в много случаи е поза. И зависи как ще се отнесеш и това как ще ти отговорят. За съвременната руска музика знаят доста повече от мен. Аз малко съм си останала при Москва не вярва на сълзи.
владко много ми напомня на колегите от провинцията в 1 курс - много държаха да научат всичко в София и после да ни изпитват. Ех, какъв софиянец си, като не знаеш еди-какво си.

Аз снощи си разсъждавах по ?са понеже пък чета точно една книга, посветена на тази реалност на широката достъпност и лесност, която да дава определен вид на човека и тн. нещата наистина не могат да се отрежат на око. Истината е, че сега се живее в съвсем други условия, времена, културни влияния. Сега хората искат бързо, лесно, веднага, и да е бляскаво, широко достъпно, повърхностно. Но от мои наблюдения ( не само сред по-млади хора от мен, имам и доста примери на връстници) дори общата култура е ненужно усилие. Тези нови хора нямат нужда от обща култура. Аз познавам човек, който не знае какво е "Белия албум", но в неговите тесни занимания е перфектно реализирана единица, кято печели около 50х повече от мен и си е съвсем добре функциониращ в света на потреблението. Съвсем ясно са си дефинирали, че нещо ги натоварва и не го търсят. И смело го заявяват. Това, че аз намирам за ценно и дори задължително човек да знае коя е Людмила Гурченко, например явно няма никаква стойност. И точка:)
Не знам кое е по-добре, защото за руснаците например се носят легенди за това каква култура имат , как едва ли не стоят по цели нощи над самовара да си разсъждават, обаче ако погледнеш към истоирята им не оставаш с впечатление, че там културните слоеве са довели до обществени осъзнавания, а от моя гледна точка по-велико обществено постижение от демокрацията няма.

    Дори аз не смятам за задължително човек да знае коя е Людмила Гурченко

   Понеже също мислих по темата, и измислих следното - човешките същества имат потребност от изкуство и тя е вътрешна потребност, присъща буквално на всеки индивид. Човек с това живее - с приказки, музика, изобразителни... материали. На практика не може да се намери никой, бил той малък, или голям, който да не потребява съвсем пък никаква част от културен продукт. Просто формите вече са други  - литературата се измени и като жанрове, и като форма - някакви микроформи тип публицистика, всъщност и романите си процъфтяват. Изобразителните изкуства са в разцвет във вид на снимки, колажи, дигитални изображения и някакви неща, дето дори не знам как се казват. За музиката пък няма какво да говорим -светът е постоянно озвучен, даже и класиката е навсякъде около нас, като почнеш от "Бейби Айнщайн" и  стигнеш до дуета от "Лакме"на рекламата на Бритиш еъруейс. Потопени сме в микс от културни феномени, започващи от предкласиката и преминаващи през сецесиона и това само в обикновеното ни ежедневие.
 Ако пък вземеш да проявиш културна активност като идеш целенасочено на културно мероприятие, там пък почти всичко е някакъв вид реплика на нещо вече видяно и то нарочно.
   Затова ми се струва, че няма да е правилно да се смята, че живеем в някакви некултурни времена на по-младите от нас - просто културата е от друг, еклектичен и за съжаление, сурогатен тип.

дадох я просто като  пример, защото споменах Гара за двама. Добре, питах ако има в живота един руски филм, който е за гледане, кой е. Или шведски, все едно. Ами не един, няма изобщо нужда да се гледа шведски филм. Или да се прочете някой автор, например. В Италия досега не съм попадала на човек, който да знае кой е Джани Родари, не че правя входяща анкета, разбира се на хората:) И да са чули, не са чели. Астрид Л. също.  Toва е ключовото. Другото е само един пример. Живота може да протече и без да си чел, гледал, познал, изследвал каквото и да било освен как да си изкараш хляба и да си платиш данъците. И да разтоварваш пред PS, например, какво толкова.
Ама аз знам всичко за шампионската лига - това култура ли е? Не знам. Не е моята култура. Но неговата защо да не е. Посредствеността движи тоя свят. Интелигентността и културата пораждат съмнения, а съмненията нерешителност, забаваяне на реакциите. Добър ли си, достатъчно ли си добър, ама така, ама иначе, тая линия права ли е, крива ли, поставят летва някаква. В това време човекът , който не е обременен с тези мисли, защото нищо не знае вече е отворил бизнес щрака с камерата и има 10 000 лайка от себеподобни, които смятат, че да вържеш една джуфка на едно новородено и да го сложиш в кошница от която са се разпилели ябълки е много хубаво.
Бързо, лесно. Реализирано:)


Пак казвам не зная кое е по-добре. Светът е различен.

За изкуство може да се приеме дори това което не излиза от главата на твореца. Това е едно от разбиранията, което може да прозвучи за някои като оправдание, но пък дава доволно свобода и  пази от дехуманизация и елитаризъм (ох, изморих се!).
Така че, не знаем дали зад бахура не седи Арлезианката например.

    

Това ми напомни за така популярните напоследък арт-блогове на фуд-стилисти  
Две грахчета с листче босилек между тях, или шопска салата с glow-ефект в единия ъгъл - и ето ти изкуство  

 

ами има нови сфери, които тепърва ще се развиват. аз нямам абсолютно нищо против блоговете, напротив, възхитително е че има толкова хора, които имат нужда да се изразяват и че тази форма съществува. Аз също търся такава форма.
Марта Стюърд наскоро се изказа в стил "блогерите не са експерти", "кои са тия блогери" и породи много дебат.
Но аз съм забелязала, че когато хората по-малко знаят, а се буфнат с глава в дълбокото имат често повече успех от тези, които се туткат поради съмнения достатъчно ли са добри, за да правят еди какво си. А съмненията обикновено идват защото си информиран, поне

 А едно време Старият майстор колко време е рисувал един натюрморт...
 Обаче на практика е същото, като се замисли човек.

Не съм съгласна. Посредствеността не движи. Тя е бърза и
решителна, да, но не и съществено променяща живота на
хората. За да се дръпне рязко в нова посока, все някой ще
да се е усъмнил и потърсил нещо по-добро. Даже в изкуст-
вото.

Ще се съглася. В последно време наблюдавам доста хора, които правят деривативни
неща- сайтове, лъскавини. Използват адски много, адски бързи технологии. И до
никъде не стигат, просто защото са заседнали в една матрица и нямат въображение.
А въображението иска време, за да се реализира.

Затова казах движение, а не напредък:)
масовата култура е обвързана с бизнес. тя е печеливша и формираща масовия вкус.
тя иска всичко да е лесно и достъпно, за да печели повече пари. затова има не знам колко си изчезнали вина от пазарите, а замъците на едновремешните винопроизводители с 5 поколения традиции и тн днес са закупени от предприемачи, които правят лесни и масови вина. това е (пак) просто пример.
нали за това говорим за 'хората'. не искам да съм песимист, но аз тези културни пробиви, които намеквате не ги виждам, вероятно не съм достатъчно културна, не че ги няма. Ако нещо наистина не се превърне в мода и да дава куул имидж ( например да четеш Мураками) няма шанс сред масите.  Но от простия си поглед на единица с (някаква) обща култура виждам, че например фотографията има 2 типа представители - на изкуството на фотографията и на бизнеса с фотография. И вторият тип формират вкусове. Първият едва крета и идва малко сложен и бавен.  Във всички културни сфери, които някак си следя е същото - ако достига нещо до масовия потребител то е лесно смилаемото, бързото и не натоварващото.


Пяла съм 26 години в хорове у нас ( 2 хора). Знаете ли кой е най-успешния концерт за смесен хор в последните години у нас. Не е Хендел, а "Музиката на Америка". Вече май 2-3 години го пеят с оркестъра на класик ФМ радио. Сега ще дойде и Енио Мориконе за Коледа да ги дирижира.
Това е оцеляване в културен вакуум. Когато искаш все пак някой да дойде да чуе нещо трябва да се комерсиализираш.  Ако ще да е най-голямата тъпня.

Наскоро четох и препрочитах една книга, която се родее с "Невидимите кризи". Наречена
е "Претоварване с реалност: атаката над въображаемото" (Reality Overload: The Attack on the Imaginal).

Отдавна е забелязано, че изкуство може да се прави по два начина. Единият е човек да
слезе надълбоко в себе си, да съзре един друг свят и да го пресъздаде с материални
измерения. Това става бавно и мъчително.

Другият начин е да имитира повърхността на изкуството, създадено от "бавните" майстори.
Да копира перфектно техника, цвят, дори да го направи по-фино и по-качествено, но без
работа по откриване на вътрешната същност.

В момента сме технически много напреднали и произвеждаме огромно количество продукция,
която по вътрешен заряд е около нивото на креватната живопис и ковьорчетата.