Изтърпях един побой с лека телесна, два месеца постоянен психически тормоз, всичко това "в името на детето ни". После ми светна лампичката, че това няма да спре никога, а и може да се пренесе върху нея. Решението да си тръгна го взех за 20 секунди, трябваха ми точно 40 минути да събера моя и нейния багаж и се разкарах! От тогава съм щастлива. Не ми се е налагало в сегашната си връзка да се чудя къде ми е прага на търпимост.
- Публикувана: 10 ноем. 2013, 14:31 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2013, 23:23 ч.
Праг на търпимост
Докато не ти дойде до главата - няма как да знаеш със сигурност какво би или не би търпял.
За себе си знам границата - ако се почувствам застрашена - духовно, физически или здравословно..
Но знам и че с напредването на годините ставам все по-малко компромисна и гледам преди всичко себе си.
За себе си знам границата - ако се почувствам застрашена - духовно, физически или здравословно..
Но знам и че с напредването на годините ставам все по-малко компромисна и гледам преди всичко себе си.
Докато не ти дойде до главата - няма как да знаеш със сигурност какво би или не би търпял.
За себе си знам границата - ако се почувствам застрашена - духовно, физически или здравословно..
Но знам и че с напредването на годините ставам все по-малко компромисна и гледам преди всичко себе си.
За себе си знам границата - ако се почувствам застрашена - духовно, физически или здравословно..
Но знам и че с напредването на годините ставам все по-малко компромисна и гледам преди всичко себе си.
Така си е. С годините ставаме все по-големи егоисти. А се чудим защо тези от третата възраст за завършени такива
Докато не ти дойде до главата - няма как да знаеш със сигурност какво би или не би търпял.
За себе си знам границата - ако се почувствам застрашена - духовно, физически или здравословно..
Но знам и че с напредването на годините ставам все по-малко компромисна и гледам преди всичко себе си.
За себе си знам границата - ако се почувствам застрашена - духовно, физически или здравословно..
Но знам и че с напредването на годините ставам все по-малко компромисна и гледам преди всичко себе си.
Така си е. С годините ставаме все по-големи егоисти. А се чудим защо тези от третата възраст за завършени такива
То това е някаква закономерност при жените, между другото при мен също. Явно така сме устроени.
Вярно е това, че човек никога не знае какво може да го сполети, обаче все пак сме големи хора, мислещи същества. Не мога да се оставя ей така на провидението да решава вместо мен как и по какъв начин ще протича живота ми. На мнение съм, че от всяка ситуация има изход, стига някой да го търси. А не да търпи положението.
И давам пример- не бих живяла при свекърва, ако ще да се срине света, ако ще и да е най-добрата на света, ако ще и един лев да нямаме, ще си намерим работа и ще сме на квартира, нещо не чак толкова невъзможно.
Също така не бих живяла на село или извън града, пак казвам бих живяла на квартира в града, отколкото да се забутам някъде.
Не бих търпяла физически тормоз, самата мисъл ме ужасява, не знам как бих дишала подобен човек около себе си, дори и с малки деца бих намерила вариант да работя, да се самоиздържам, а децата-ясли, градини, баби, детегледачки, варианти много.
Много хора търпят, защото няма къде да отидат, нямат подкрепа от близки, и за тях не е невъзможно да се отделят, просто не е лесно, а хората търсят лесното, като им се струва, че да търпят е по-лесно, отколкото да вземат живота си в ръце.
Та долу-горе това са най-спряганите теми във СО и другия подфорум за родители, отглеждащи сами децата си.
Вярно е това, че човек никога не знае какво може да го сполети, обаче все пак сме големи хора, мислещи същества. Не мога да се оставя ей така на провидението да решава вместо мен как и по какъв начин ще протича живота ми. На мнение съм, че от всяка ситуация има изход, стига някой да го търси. А не да търпи положението.
И давам пример- не бих живяла при свекърва, ако ще да се срине света, ако ще и да е най-добрата на света, ако ще и един лев да нямаме, ще си намерим работа и ще сме на квартира, нещо не чак толкова невъзможно.
Също така не бих живяла на село или извън града, пак казвам бих живяла на квартира в града, отколкото да се забутам някъде.
Не бих търпяла физически тормоз, самата мисъл ме ужасява, не знам как бих дишала подобен човек около себе си, дори и с малки деца бих намерила вариант да работя, да се самоиздържам, а децата-ясли, градини, баби, детегледачки, варианти много.
Много хора търпят, защото няма къде да отидат, нямат подкрепа от близки, и за тях не е невъзможно да се отделят, просто не е лесно, а хората търсят лесното, като им се струва, че да търпят е по-лесно, отколкото да вземат живота си в ръце.
Та долу-горе това са най-спряганите теми във СО и другия подфорум за родители, отглеждащи сами децата си.
Аз съм по средата на най-търпеливия 
и най-лесно избухващия човек 
Бих понесла от всичко, но само по веднъж.Повтори ли се- компромис със себе си не правя
Една изневяра, една обида, един шамар/ дори/ Ако се случи веднъж- от мен да мине, но ако се повтори което и да е от изброените- чао, не ми беше драго да се познаваме и да създадем семейство, което се разпадна по твоя вина.
Първия път-срам за него, втория- срам за мен
и най-лесно избухващия човек Бих понесла от всичко, но само по веднъж.Повтори ли се- компромис със себе си не правя
Една изневяра, една обида, един шамар/ дори/ Ако се случи веднъж- от мен да мине, но ако се повтори което и да е от изброените- чао, не ми беше драго да се познаваме и да създадем семейство, което се разпадна по твоя вина.
Първия път-срам за него, втория- срам за мен
Не е имало случай да проверя колко и до къде е моят праг на търпимост.
Така че, не знам.
Но (писала съм в друга тема) едно гадже си позволи да ми удари шамар.Напълно на място, между другото, защото направо бях изпаднала в истерия и не реагирах на никакви други опити да ме успокои.НО:след този шамар като че ли нещо се пречупи в мен.Останахме заедно още известно време, но в крайна сметка аз съвсем изстинах към него.
Затова си мисля, че дори и да искам да дам 1-2-3 пореден шанс, просто няма да ми се наложи, любовта сама ще си отиде.Явно не мога да обичам човек, който не ме обича и зачита.
Така че, не знам.
Но (писала съм в друга тема) едно гадже си позволи да ми удари шамар.Напълно на място, между другото, защото направо бях изпаднала в истерия и не реагирах на никакви други опити да ме успокои.НО:след този шамар като че ли нещо се пречупи в мен.Останахме заедно още известно време, но в крайна сметка аз съвсем изстинах към него.
Затова си мисля, че дори и да искам да дам 1-2-3 пореден шанс, просто няма да ми се наложи, любовта сама ще си отиде.Явно не мога да обичам човек, който не ме обича и зачита.
Докато не ти дойде до главата - няма как да знаеш със сигурност какво би или не би търпял.
За себе си знам границата - ако се почувствам застрашена - духовно, физически или здравословно..
Но знам и че с напредването на годините ставам все по-малко компромисна и гледам преди всичко себе си.
За себе си знам границата - ако се почувствам застрашена - духовно, физически или здравословно..
Но знам и че с напредването на годините ставам все по-малко компромисна и гледам преди всичко себе си.
Наистина това е и моето мнение. Аз обаче не гледам преди всичко себе си - лишавам се от някои неща, глезотии, които преди съм си позволявала. Но бих казала, че съм все повече претенциозна и изискваща. Искам всичко да ми е наред, следователно пък и по-лесно се ядосвам, по-лесно се разочаровам.
Надявам се да не разбирам къде ми е прага. Много неща са ми минали през сърцето и всичко преживявам.
Прагът на търпимост ми е среден - ха-ха, не бих търпяла физически или психически тормоз, но бих простила лошо поведение в ежедневието. На всеки му се случва да му избият бушоните. Никога обаче до сега не ми се е налагало да разбера точно къде е прагът, надявам се и да не ми се случва.
Прагът на търпимост ми е среден - ха-ха, не бих търпяла физически или психически тормоз, но бих простила лошо поведение в ежедневието. На всеки му се случва да му избият бушоните. Никога обаче до сега не ми се е налагало да разбера точно къде е прагът, надявам се и да не ми се случва.
И аз съм така. Леки промени в настроението и нерви търпя, защото и на мен ми се случва и очаквам човека до мен да търпи също.
Но психически тормоз, забрани, удари - да чукна на дърво в обкръжението си имам само един мъж, който става агресивен (и то след пиене). Надявам се тия индивиди с времето да изчезнат напълно.
Онова, което за мен е напълно пренебрежим недостатък, за някоя друга може би е непреодолима пречка.
За съжаление в последните години явно съм търпяла психически тормоз, за което и аз съм си виновна, защото съм се връщала.
Единствено физическо насилие дори и в минимална степен не бих простила, освен може би ?? ако аз съм започнала първа, което едва ли ще се случи, но да не се заричам.
За съжаление в последните години явно съм търпяла психически тормоз, за което и аз съм си виновна, защото съм се връщала.
Единствено физическо насилие дори и в минимална степен не бих простила, освен може би ?? ако аз съм започнала първа, което едва ли ще се случи, но да не се заричам.
Едвам изтрайвам, че при наличие на трапезария яде в хола. Че не може да сготви нищо, освен да опече мръвки на скара и че като ги пече винаги ги прави страхотни. Че никога не знае къде са му дрехите, чорапите бельото. Че 20 години обясняваше как спира цигарите от днес и ги спря чак тази година. Сега е така с храната... пак ли трябва да чакам 20 години да я намали!? 
Дразни ме до неузнаваемост спокойствието му, това че никога не повишава тон, че нищо не може да го разтревожи или извади извън контрол! А най-вече ме дразни как успява да не се дразни от всички глупости, които аз правя и от прищевките ми! Е, няма такъв човек просто! 
Искам и аз да съм като него.
Дразни ме до неузнаваемост спокойствието му, това че никога не повишава тон, че нищо не може да го разтревожи или извади извън контрол! А най-вече ме дразни как успява да не се дразни от всички глупости, които аз правя и от прищевките ми! Е, няма такъв човек просто! Искам и аз да съм като него. 
Докато не ти дойде до главата - няма как да знаеш със сигурност какво би или не би търпял.
За себе си знам границата - ако се почувствам застрашена - духовно, физически или здравословно..
Но знам и че с напредването на годините ставам все по-малко компромисна и гледам преди всичко себе си.
За себе си знам границата - ако се почувствам застрашена - духовно, физически или здравословно..
Но знам и че с напредването на годините ставам все по-малко компромисна и гледам преди всичко себе си.
и още:
Едвам изтрайвам, че при наличие на трапезария яде в хола.
Че никога не знае къде са му дрехите, чорапите бельото.
Дразни ме до неузнаваемост спокойствието му, това че никога не повишава тон, че нищо не може да го разтревожи или извади извън контрол!
Искам и аз да съм като него.
Че никога не знае къде са му дрехите, чорапите бельото.
Дразни ме до неузнаваемост спокойствието му, това че никога не повишава тон, че нищо не може да го разтревожи или извади извън контрол!
Искам и аз да съм като него.