Точно този тип теми ме провокира да пусна тази тема...Обаче никоя от тези жени не се престраши да пише...
Пример от тези дни: Влиза жена в офиса, оглежда се смутено, присяда да вършим работа. Осъзнавайки, че има някакво притеснение /мислейки си, че е по въпрос със задълженията ми/ и подавам няколко фрази да разчупя леда, два -три въпроса, съчувствах на първия, втория отговор и като се започна.....
Такава тирада не бях чувала - как работи на две места, как нейния не работел от 10 години, работа за него нямало ,как сама отгледала, изучила децата, кък в порив на пиянство господинът изхвърлил малкия им син, как се молила на сестра си да го прибере, как господинът не давал да му дават пари за издръжка /ще бъде абитуриент/, как тя криела по малко и му носела веднъж месечно?! Как решил съпругът и опукал цялата и заплата за ремонт на архивната - 90-та година кола, как сега щяла а закърпи месеца, как пиел, как пиел, как пиел, как вечно мрънкал, как и обръщал паниците с ядене, че била мизерна домакиня, как я злепоставял в работата, че ходел пиян! и т.н и т.н.
От цялата тирада ми остана един въпрос -защо? Тя отговори, че преди не бил лош човек и какво щяла да прави на тези години сама
По външност беше къмто 40-те и малко. Потресох се и не знам, но го мисля от няколко дни.Имат ли изобщо някои хора праг на търпимост?
! 
