Явно не мога да обичам човек, който не ме обича и зачита.
Та не ми се налага да търпя. "Изтърпявам" само огромна любов към мен самата
- Публикувана: 10 ноем. 2013, 14:31 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2013, 23:23 ч.
Праг на търпимост
Ъхъм. И аз така.
Та не ми се налага да търпя. "Изтърпявам" само огромна любов към мен самата
Някои неща са трудни за преглъщане - например той да си изпусне нервите и да нервира и теб.Обаче важното в такива ситуации е после той да разбере грешката си и да се извини.Така аз мога да простя.
Но познавам жени,които не приемат това-мъжът няма право да се нервира и да се държи дръпнато с жената.
Но познавам жени,които не приемат това-мъжът няма право да се нервира и да се държи дръпнато с жената.
Гладна мечка хоро не играе...Т.е ако няма какво да загубя,или няма за какво да остана,си вдигам носа високо и си тръгвам.Хич няма да отброявам.Вътрешния ми кантар мери и преценява къде е границата,заслужава ли си да нося на гърба си мързел в името на това да имам собствен дом,или да търпя свекърва,или да пускам край ушите завистливи коментари...Налагало ми се е и ми се налага и в момента да търпя неща,за които съм се заричала,че няма(боя,тормоза и изневярата не са от тях,дано и не бъдат,но съжителството със свекърва,макар и временно е).
Някои неща са трудни за преглъщане - например той да си изпусне нервите и да нервира и теб.Обаче важното в такива ситуации е после той да разбере грешката си и да се извини.Така аз мога да простя.
Но познавам жени,които не приемат това-мъжът няма право да се нервира и да се държи дръпнато с жената.
Но познавам жени,които не приемат това-мъжът няма право да се нервира и да се държи дръпнато с жената.
Търпелива съм, но трудно прощавам. Не че не прощавам, но е доста трудно.
Само Господ може да прости...ние можем да търпим...
След 22 год...
Чувствам се като 
България и Румъния в Европейския съюз...хем съм европеец/свободен гражданин на Света/...хем все чакам одобрение от Брюксел...демек мъжо... "In varietate concordia"....
Търпелива съм. Лесно прощавам, но не забравям май. При следващо провинение дори и дребно всички предишни ми се връщат в главата и става голяма буря, но пак всяко чудо за 3 дни и пак прощавам и продължавам. Хем уж не съм оптимист, хем все се надявам на положителна промяна.
Тъй като съм израстнала в доста ужасно семейство (от онези с физически тормоз) в много ранна възрас 7-8 годишна съм била съм си решила, че това няма да понеса. Не ми се е и случвало до сега. Понеже обаче познавам родителите си и понякога мисля, че в мен има част от тях и някой ден може и аз да стигна до там, че да посягам физически. Когато се ядосам крещя много, мога да блъскам врати да хвърлям предмети по земята, кръвното ми се вдига в непостигани граници и главата ме боли после още часове.
Тъй като съм израстнала в доста ужасно семейство (от онези с физически тормоз) в много ранна възрас 7-8 годишна съм била съм си решила, че това няма да понеса. Не ми се е и случвало до сега. Понеже обаче познавам родителите си и понякога мисля, че в мен има част от тях и някой ден може и аз да стигна до там, че да посягам физически. Когато се ядосам крещя много, мога да блъскам врати да хвърлям предмети по земята, кръвното ми се вдига в непостигани граници и главата ме боли после още часове.
След 22 год... Чувствам се като България и Румъния в Европейския съюз...хем съм европеец/свободен гражданин на Света/...хем все чакам одобрение от Брюксел...демек мъжо...
Чувствам се като България и Румъния в Европейския съюз...хем съм европеец/свободен гражданин на Света/...хем все чакам одобрение от Брюксел...демек мъжо... Чудесно казано!
При мен вече си е навик, нищо че никой не ме контролира и юркаТърпелива съм. Лесно прощавам, но не забравям май. При следващо провинение дори и дребно всички предишни ми се връщат в главата и става голяма буря, но пак всяко чудо за 3 дни и пак прощавам и продължавам.
И аз така. Това че съм простила, не го прави все едно не се е случило.
. 
Любима фраза -"Ама, аз го обичам"
Това от познати, мачкани психически, мачкани физически, изпълняващи 100% функцията и на жена и на мъж в семейството, жонглиращи със 100 задължения, перфектни домакини, щото нали милото да не се ядоса, криещи сумата, която получават като месечно възнаграждение /щото милото не се чувства добре и т.н/
Ами обичай го, ама не ми реви през ден.
Обаче си имам максима- някои жени са родени да бъдат страдалки. В това напълно съм сигурна. Това изпълва дните им, нощите, ежедневието. Страдайте и "обичайте", просто това не е за мен.
Това от познати, мачкани психически, мачкани физически, изпълняващи 100% функцията и на жена и на мъж в семейството, жонглиращи със 100 задължения, перфектни домакини, щото нали милото да не се ядоса, криещи сумата, която получават като месечно възнаграждение /щото милото не се чувства добре и т.н/
Ами обичай го, ама не ми реви през ден.
Обаче си имам максима- някои жени са родени да бъдат страдалки. В това напълно съм сигурна. Това изпълва дните им, нощите, ежедневието. Страдайте и "обичайте", просто това не е за мен.
някои жени са родени да бъдат страдалки. В това напълно съм сигурна. Това изпълва дните им, нощите, ежедневието. Страдайте и "обичайте", просто това не е за мен.
Точно този тип теми ме провокира да пусна тази тема...Обаче никоя от тези жени не се престраши да пише...
Интересно ми е как жени,които никога не са живели с мъжа...се женят за него и после..:Ама той толкова се промени,това не е човекът в когото се влюбих,защо?
И после или търпят или го напускат и твърдят:Всички мъже са същите
Интересно ми е как жени,които никога не са живели с мъжа...се женят за него и после..:Ама той толкова се промени,това не е човекът в когото се влюбих,защо?
И после или търпят или го напускат и твърдят:Всички мъже са същите
Хм, адаш 
Сефте попадам на този ник... Сещам се навремето за един повтарящ се ник какъв шум се вдигаше из форума
По темата- имам 19- годишна връзка с мъжа си. Търпя много неща, но и той търпи толкова. Ако не се обичахме, със сигурност никой нямаше да търпи другия. Все пак съвместното съжителство, връзката, семейството, партньорството и пр. налага някаква търпимост към ближния. Иначе оставаш завинаги сам.
Сефте попадам на този ник... Сещам се навремето за един повтарящ се ник какъв шум се вдигаше из форума По темата- имам 19- годишна връзка с мъжа си. Търпя много неща, но и той търпи толкова. Ако не се обичахме, със сигурност никой нямаше да търпи другия. Все пак съвместното съжителство, връзката, семейството, партньорството и пр. налага някаква търпимост към ближния. Иначе оставаш завинаги сам.
Точно този тип теми ме провокира да пусна тази тема...Обаче никоя от тези жени не се престраши да пише...
Пример от тези дни: Влиза жена в офиса, оглежда се смутено, присяда да вършим работа. Осъзнавайки, че има някакво притеснение /мислейки си, че е по въпрос със задълженията ми/ и подавам няколко фрази да разчупя леда, два -три въпроса, съчувствах на първия, втория отговор и като се започна.....
Такава тирада не бях чувала - как работи на две места, как нейния не работел от 10 години, работа за него нямало ,как сама отгледала, изучила децата, кък в порив на пиянство господинът изхвърлил малкия им син, как се молила на сестра си да го прибере, как господинът не давал да му дават пари за издръжка /ще бъде абитуриент/, как тя криела по малко и му носела веднъж месечно?! Как решил съпругът и опукал цялата и заплата за ремонт на архивната - 90-та година кола, как сега щяла а закърпи месеца, как пиел, как пиел, как пиел, как вечно мрънкал, как и обръщал паниците с ядене, че била мизерна домакиня, как я злепоставял в работата, че ходел пиян! и т.н и т.н.
От цялата тирада ми остана един въпрос -защо? Тя отговори, че преди не бил лош човек и какво щяла да прави на тези години сама
По външност беше къмто 40-те и малко. Потресох се и не знам, но го мисля от няколко дни.Имат ли изобщо някои хора праг на търпимост?