Подсъзнанието може всичко 59 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Специално за Tetida и за всички, които имат нужда от тези стихове :

Понесла съм тежък товар на гърба си.
Грешки, разбити мечти, съжаления...
Да оправя всичко в света си –
едва ли ще ми достигне времето.
Стръмен е пътят. И все тъй далечен.
Не ми се пълзи. А ми се тича.
Писна ми вече да нося.... Човешко е.
Само ми се обича...
Хвърлям багажа, и ето, така –
сякаш се диша по-леко.
Дошла съм самичка на тази Земя
да мина през всички пътеки.
Не, че съм друга. Пак съм си себе си.
Само на пръсти ще се повдигна.
Нека да казват – кратко е времето.
Но да разперя криле – ще ми стигне.

irini

Какво казва сърцето ти,  Tetida? Понякога се оказва, че всичко, което си заслужава, сме загубили по пътя и че мястото на което отиваме, не е това, което очакваме. Може би, тръгвайки по друга пътека, ще стигнеш по- бързо до това, за което мечтаеш.
Казвам го на теб, а важи и за мен. Вече две години вървя или по - скоро стоя на едно място и съм се затворила , и не виждам как да мръдна.

Абсолютно всичко сами си избираме. Лично. От нас зависи, дали нещо в някоя сфера да става лесно или трудно. Всичко е въпрос на модели и избори. И за мене включително. Доста терапия ми беше необходима, за да се видя коя съм и каква съм, и как сама съм си докарала всичко, включително и болестите. И поех по пътя да ми се случват лесно нещата. Сега моята философия е, че никого и нищо не чакам, никого за нищо не извинявам. Хора, които ме нараняват, мигновено поставям на мястото им и след жълт картон при повторна издънка следва червен - включително за роднини. Веднъж излязъл някой от игра става напълно чужд човек и започва да се доказва отново. Важи и за кръвните роднини до най-близко коляно. Дейности, които ме тормозят, сменям. Места, и идеи - също.

По този метод работя и с клиентите си - ако сте недоволни от живота си и искате промяна, се захващате здраво. Работя с вас, ако вие работите със себе си. Отговорността за промяната е на променящия се, аз съм само фасилитатор на процеса, защото съм квалифицирана за това. Отдавна смених страданията с увереност, че хубавите и точните неща се случват лесно. За тази цел е нужно човек едновременно да пусне и да е активен. Да, и аз имам периоди, в които се налага да взимам решения, които ми отнемат мислене и анализ, но съм готова на всичко за целите си. И целите ми са крайни неща, докато начинът, методът, пътят оставям на Вселената.

Имам такъв пример с човек, с когото работя. Мечтата на живота й е да роди. Хубаво, правим анализ - ама то имало цяла върволица условия точно как да стане това, ама какъв да бъдел бащата, ама как точно да се омъжела за него, ама какво да предшествало и т.н. Връщаме се на първата стъпка - анализ на целта. Питам аз коя е целта и тук се иска пълна откровеност - дете ли, раждане ли, омъжване ли, ухажване ли. Защото всяка цел си иска конкретни действия. Амиии тя начертала точен план. Ама Вселената някакси не иска да се съобразява с нейния план. Аз тук ви нахвърлям много повърхностно ситуацията, но жената до такива подробности си представя кое как и защо, че все едно гледа филм. Ама животът не е филм и не върви по сценарий. Еми запряла се и само реве. И нищо не прави за промяна на каквото и да било, а понастоящем е в тупик. Установихме, че тя реално иска само да се оплаква и търси по-скоро съчувствие, отколкото промяна. И отиде на кафене с приятелки, защото е безсмислено да плаща, за да я слуша някой как се оплаква. Или поне аз работя други неща. Не проявявам интерес към ролята на професионална изслушвачка, аз опосредствам сбъдването на желания, когато те са съпроводени с решителност 

Нещо отвътре ме отпуши да ви напиша това. Знам ли защо, може пък някой да види нещо за себе си 

Има едно противоречие, което мен ме обърква.Хем от нас зависи, а в същото време "живота не е филм"/много точно определение, използвам го наготово ,защото събира целия смисъл в няколко думи/.

За определени неща -получават се много лесно, но за някои по-фундаментални явно трябва да се мине през "страданието" и дискомфорта.За това трябва смирение и съгласие с божествения план.На мен вече не ми се чака, а обстоятелствата ме принуждават /или поне аз така ги възприемам нещата/.Постоянно работя на вътрешно ниво, но сякаш външния резултата се бави.Да, има стъпки напред, но чакането ми се струва твърде дълго.

*Tetida* , предполагам, че и ти се чувстваш по подобен начин.

 mariposa333 , последното ти изречение абсолютно отговаря и на моето усещане.Хем вървя, хем
не.

Мисля,че проблема е в това,че аз не се отказвам от един "идеален план", а трябва за да мога да приема реалността и да започна да и се радвам на настоящето, не в миналото и не в бъдещето.

Абсолютно зависи от човека. Зависи, дали ще получи крайната си цел. Ако се запъва как да стане точно, тогава има спирачки. Всеки, който е постигнал целта си, казва едно и също - фиксирайте се върху това как искате да се чувствате, когато вече сте в целта си. Оставете настрани всякакво обмисляне точно на пътя  определено спрете да се запъвате. Ще дам друг пример - мой познат безумно се дразни от няколко неща на текущото си работно място, ама вече ще експлодира. Всички го питаме защо просто не се премести другаде, даже един все му предлага да отиде при тях, в тяхната фирма. Човекът все не и не, той бил искал еди как си да станат нещата в неговата фирма, той толкова години бил полагал усилия там, защо сега да се местел. Еми, страдай тогава - вече никой не желае от приятелите да му слуша оплакванията, защото той нищо не предприема за промяна. Има място, където може да има нещата, които иска (уж на думи) - работа в същата сфера, високо заплащане, прекрасни колеги, обаче нашичкият си държи да стои. Значи - той не иска нещата, които твърди, че иска, а иска да стои в тази фирма. Ето това казвам - най-важен е анализът на целта. Когато човек разбере какво точно иска, после му остава да приеме желанието си и да живее с него. Същият пример в друга сфера - пак наш познат зор жена му еди каква си била, а той искал да бъдела друга някаква и да правела други неща. Той много я обичал, ама да се променяла, да спряла да прави някакви неща и да почнела други. Ерго - той не обича тази жена, а някакъв свой идеал, който с насилие се опитва да наложи върху тази жена. Вселената много конкретно наказва такова поведение - с усещане за неудовлетвореност. Никой няма право да налага на другите хора кои и какви да са. Или ги приемаш, или си търсиш други хора - като с работата. Докато хората не осъзнаят, че така работи Вселената, ще си създават фалшиви очаквания и в резултат ще преживяват разочарования.

   Рози и Рози    толкова точно си го написала. Много често се объркваме в исканията си, защото не сме готови да платим цената.

В един момент идват прозренията, но трябва да си готов.А до тогава-чистилище.
Примерно аз исках да работя в една определена сфера, да натрупам опит за да мога да бъда самостоятелна, но ето вече толкова време не става.Добре, не е това най-подходящото за мен, но тогава защо не намирам това, което е.Не искам просто да ходя на работа, искам да го правя с удоволствие и да печеля от това.Толкова много ли искам, че все не става

А Галдучо, ако имаш още какво да научиш там, където си. Може да се опитваш да прескачаш стъпала. Или ако не е тази сфера точната, която ти трябва за опит, а е нещо наоколо. И в двата случая идеята е да спреш и да се огледаш точно в този момент какво се случва и какво можеш да направиш. Ако се опитам да наложа описаното от Рози - крайната цел е самостоятелност, междинната е натрупването на опит. Опитът може да не е там, където ти си решила, че трябва да бъде... Нещо такова.

Рози, много интересни неща описваш. И аз съм установила, че исканото много често се постига не точно по начина, по който ние сме измислили, че трябва да стане - това от опит, и успешен, и провали. Аз спрях да пиша сценарии. Казвам си че искам нещо и ако стане - стане, ако не - не. Няма да плачем. Съсредоточих се над възможното в момента. Когато го направих, установих, че изпускам толкова много възможности. Като да седиш на кръстопът и да зяпаш в небето и да се чудиш защо не помръдваш. Ами избираш си един път и тръгваш. Ама не знаеш, къде ще отведе - ами където - какво толкова, няма как да е лошо. Ама имаш избор между магаре, колело и триколка, пък бентлито не ти е паркирано. Ами хващаш едно от трите и тръгваш с него да го търсиш. Ама вали и ти е студено. Еми то слънцето или ще изгрее или няма, но ако търсиш топло и уют, няма само да дойде. Пак нещо такова в мойте малко объркани мисли Който разбрал - разбрал. Сега съм се съсредоточила да правя възможното с подръчните средства и да извличам каквото може от уж неприятни ситуации... и да видим докъде и докога. В интерес на истината се забелязва, а и така живея доста по-спокойно и нетревожно.

Написаното е с уговорката, че аз изключително ясни и конкретни цели май никога не съм имала, винаги са широки и относителни. Обикновено знам само приблизително какво искам и съм съгласна крайният резултат да варира според контекста. В смисъл - искам да живея отделно. Но нямам претенции - може да заработвам много и да мога да си го позволя. Да спечеля много и да мога да си купя жилище. Да срещна прекрасен мъж и така да се получи. Да е тук или на друго място. Все едно.

Не знам, един ден просто се уморих и ужасно ми писна да се притеснявам какво щяло да стане, как и какво олеле ще правя, ако не стане. А и животът толкова удари ми нанесе, толкова построени кули ми събори, че установих как нищо не е от значение, освен че аз съм жива. 

Галчудо, правила ли си някакъв вид анализ на талантите си? Дори сама не със специалист - да си опишеш на лист нещата, които можеш, които те вдъхновяват, от които трептиш, вълнуваш се. И още - последното ти изречение - то ти яде главата. Нормално е да искаш много - ти даваш качество, получаваш удоволствие и високо заплащане. Настройка, отношение.

Аз така с анализ намерих моята професионална страст. От 20 години професионален стаж през последните 10 успоредно работя и се развивам и в първата си специалност, и трупам знания и опит във втората. Двете на пръв поглед нямат общо, но аз съумях да ги събера в едно по мой си начин. Сега правя магистърска степен по втората, която ще завърша със специализация, която ще използвам в развитие на първата. И имам планове как едновременно да продължа частната си практика и да ползвам знанията и уменията си в корпоративна среда. А изначално, ако цитирам на някого двете си специалности, той смята, че е пълна промяна - еми въпрос на гъвкавост. Едно на ръка, че оригиналната ми университетска специалност е една, пък аз съм развила кариерата си пак в сферата, но в друго поле, което ми даде много повече възможности - като типове дейност, дружества, много по-високо заплащане, международна среда, колеги от най-високо професионално и културно ниво. Сега има ги и моите лични изисквания - аз винаги съм държала на нивото на хората и това за мене е първостепенно условие за избор на поприще и работа. Както и на възнаграждението - при разнородните ми интереси, хобита и постоянното ми обучение за тази цел изначално поисках средства и Вселената ми даде. Условието обаче сигурно беше максимална гъвкавост и адаптивност. Винаги съм ползвала шансовете, които ми се предоставят. Докато работя някъде, с някого или по нещо съм максимално отдадена, но в момента на нова възможност, колкото и години да съм работила нещо преди това, отивам в новото. Дотук като работодатели имам три големи смени за пакети от по повече от 5 години на всяко място и всяко ме е водело напред. Чувствам, че огромно значение е изиграл и фактът, че аз вътре в себе си изконно вярвам, че ми се полага за високото качество на труда ми. Инвестирам много в развитието си и уменията си. Ама пуста самооценка   Като я подкрепи човек и околните обичат да работят с мене. Глезла пълна, която обича да й е приятно на работа и да работи интересно.

Изводът, до който достигнах във времето, е че трудностите възникват там, където има съпротива, запъване и насилственост, както и съмнение в себе си, подценяване. Ако човек е вложил много в себе си, хората с радост ползват това знание и уменията, както и работят с шарена и вдъхновяваща личност. Знам аз как наемам хора - искам личности, знаещи, можещи, които биха се вписали добре в колектива ми. Но най-важното е да са ярки индивидуалности. Гънещи се хора не наемам, защото не им вярвам. Ако е от сферата и ми харесва като личност, значи е моят колега. Не ме интересува чак токова какво е учил и каква точно му е била трудовата характеристика на предното място. Ако прави впечатление на желаещ да се учи и отворен човек, вземаме го. Винаги можем да го освободим в рамките на първите шест месеца, ако тотално не става. Иначе ще си го обучим. За 16 години, в които аз съм участвала в наемане на хора или сама съм си взимала тези решения, нямам нито един освободен през изпитателен срок. Краставите магарета, с които се научихме, че ще работим добре, така и стана. Един се издъни, но той беше по заместване и имахме много ограничено време за наемане + минимален брой кандидати. Изтърпяхме го до края на периода, просто го следяхме повече и изисквахме пълна отговорност за поставените задачи.

Ако някой ми каже, защо тези дни се вдъхнових да ви ги пиша тези неща, ще го почерпя  

Така каго гледам - за мен са    Много обичам да черпя от чужд реален опит, че теориите ги наизустих вече...  Много открих в написаното от теб в последните постове   

Аз видях.
Благодаря 

Проблема при мен  е, че имам много интереси, от много неща се интересувам и знам, но в нищо не се чувствам достатъчно добра.От няколко години търся вдъхновението.Областта , в която исках да трупам опит мисля, че ми се отдава - имам качества за такъв тип дейност.Това, което аз исках виждам да се случва на други хора, които дори не са го искали толкова колкото мен и е много странен феномен - виждала съм тук и други да пишат за това.За тях изглежда толкова достъпно, а за мен недостижимо.Може би не е това моята област щом има толкова пречки.Вече не искам нищо конкретно, само да съм доволна и щастлива с това, което правя.

Не искам да се оплаквам, в момента се чувствам много добре .Просто Работеща ме провокира, защото на моменти и аз изпитвам паника като нея, че никога няма да намеря моята работа.

Момичета, с последните все по- лични постове, открих, че не съм сама.

Прекрасно е!

Аз също  

Рози и рози, ти явно си от тези вечно кипящи от енергия хора, които увличат и другите покрай себе си. На мен ми действа много добре да общувам с такива хора. Всичко ми се струва по-лесно и по-просто