Разказвам това, защото искам да ви кажа, че вече почти не издържам....усещам на моменти, че ще рухна, но някак събирам сили и си казвам не падай изправи се можеш още...още малко път остана, но след всяка крачка изглежда, че пътя няма край. Никога не стигам до това място на което съм се запътила. Ставам изтупвам се, изтривам сълзите и продължавам с надежди, силни желания, мечти. Представям си как вече съм стигнала там където съм тръгнала. Нямате си на представа как съм изстрадала, всяка частица от това нещо, което желая толкова силно. Имам сили знам, но въпросът е да продължавам ли да ги влагам там където краят на пътят не се вижда или да поема друга пътека. Разказвам така нещата, защото наистина не мога да споделя тук това, но искам да знаете, че ми е наистина много трудно. До сега не съм споделяла тук, но имам нужда да го направя, но не и на хората от обкръжението ми.
С хората от обкръжението е трудно, та и аз затова споделях тук. Но, като виждам, че съм непоправима, предпочитам да чета. Кураж, скъпа Тетида.