Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... - 11

Идва автобусът. Спира на
спирката. Вътре се пълни с хора.
Изведнъж тръгва. Бързо, все по-
бързо. Хората забелязват, че
някакъв мъж тича зад него с
... последни сили. Започват да му се смеят. Един от пътниците се
подава през прозорчето и вика:
- Човече! Не тичай толкова
бързо, тука ще се напикаем от
смях...
- Сега и ще се нас*рете! Аз съм шофьорът!!!

Малко американско момиченце влиза рано сутринта в кухнята
и вижда полугол мъж да рови в хладилника. Момиченцето:
- Мистър, вие ли сте нашия нов бейби ситър?
Мъжът:
- Не, аз съм новият мадър факър.

Много от жените в събота и неделя отдъхват "all inclusive". Всичко им е включено - пералнята, парочистачката, ютията, епилатора...

След тежка пиянска вечер нашият се събужда с ужасно главоболие и не помни нищо. Хваща телефона и се обажда:
- Ало, Иво, пихме ли снощи у вас?
- Пихме!
- А у вас ли лимона подскачаше по масата?
- На теб май ти хлопа дъската, а?
Звъни пак:
- Ало, Светле, пихме ли снощи у вас?
- Пихме!
- А у вас ли лимона подскачаше по масата?
- К`ви глупости ми говориш?
Звъни трети път:
- Ало, Кате, пихме ли у вас снощи?
- Пихме!
- А у вас лимона подскачаше по масата?
- Значи ти си бил, гад! Как можа да изстискаш канарчето във водката си?

Лари Уолтърс е единствения човек, който е включен в почетната книга с Дарвиновите награди,
макар да е останал жив и фертилен след приключението си.
****

В 1982 г. Лари Уолтърс от Лос-Анджелес решил да осъществи отколешна мечта - да полети, но не на самолет. Той изобретил собствен начин за пътешествие по въздуха. Уолтърс завързал към удобно кресло 45 метеорологически балона, напълненни с хелий, всеки от които с диаметър около 1 метър. Седнал в креслото, взел запас сандвичи, бира и пушка. Приятелите му отвързали въжето и Лари полетял. Г-н Уолтърс имал намерение плавно да се издигне на трийсетина метра, креслото обаче рязко се понесло и стигнало 5 километра.

Съседите били леко озадачени. Да звъннат на 911? Защо? Човекът е отлетял. Да се лети не е забранено. Законът не е нарушен. Насилие не е имало. Америка е свободна страна. Искаш да летиш - лети.

...След четвърт час диспечерът на близкото летище приема доклад от пилота на пристигащия лайнер:

- Момчета, между другото, известно ли ви е, че тук в коридора за приземяване някакъв идиот лети на градински стол?

- Моля??? - отговаря диспечера, смятайки, че халюцинира от преумора.

- Както вече казах - лети си! Държи се за стола си. Все пак летище е, та си помислих, че някак не е редно ...

- Командире, - усещат се метални нотки в гласа на диспечера, - имате ли проблеми?

- Аз ли? Не, никакви, всичко е нормално.

- Не бихте ли искали да предадете управлението на втория пилот?

- Защо? - учудва се командира - Не ви разбирам.

- Полет 1419, повторете доклада си на диспечера!

- Както казах, във вашия коридор за приземяване някакъв идиот лети на градински стол. На мен не ми пречи, но вятърът, сами разбирате...

Диспечерът изключва високоговорителя. Началникът на смяната гледа с широко отворени очи. Към пистата се устремяват пожарни и бърза помощ, тя е освободена, всякакво движение е прекратено, очаква се аварийно кацане. Лайнерът се приземява е нормален режим, по стълбицата се втурват агент на ФБР и психиатър.

Доклад от следващия самолет:

- Защо по дяволите някакъв кретен на разноцветни балони ми препречва пътя? Вие изобщо следите ли какво се случва във въздуха?

В диспечерската настава тиха паника. Неизвестен психотропен газ над летището.

- Спокойно, капитане. Освен вас, някой друг вижда ли го?

- Вие какво искате от мен? Да зарежа управлението и да се втурна в салона да преглеждам пътниците да не би някой случайно да е ослепял?

- Защо смятате, че биха могли да ослепеят? Още какви признаци на разстройство бихте посочили?

- Земя, аз нищо не смятам, просто казах, че тази гадна птица на въженца изпълнява ролята на въздушно заграждение. А разстройство бих нарекъл работата с вашето летище.

Диспечерът тресе глава и се опитва да я облее с чаша вода. В крайна сметка се залива с чаша кафе.

Трети самолет:

- Бих искал да споделя с вас джентълмени, че твърде нелепо и самотно изглежда на такава височина човек без самолет.

- В какъв смисъл??!!

- О. И в пряк, и във философски... и в аеродинамически.

В диспечерската подозират първоаприлски номер, но календарът показва съвсем друга дата. Четвъртият лайнер е ледено вежлив:

- Земя, докладвам, че току що някакъв човек за малко не влезе в левия ми двигател, създавайки опасност за аварийна ситуация. Не искам да замърсявам ефира при кацане. След завършване на полета съм длъжен да подам писмен доклад.

Диспечерът гледа въздушното пространство с погледа на Горгона Медуза, убиващ всичко, което шава.

- ... И кажете на студентите, че ако тези идиоти ще празнуват Хелоуин то това няма да свърши добре! - моли следващия.

- Колко са?

- Откъде да знам?

- Спокойно, борд. Доложете поред. Какво виждате?

- Пистата за приземяване виждам отлично!

- По дяволите пистата!

- Не разбрах? Какво имате предвид?

- Продължавайте кацането!!

- А какво според вас правя? Земя, при вас там всичко наред ли е?

- Кажете - вие наблюдавате ли неидентифициран летящ обект?

- Защо да е неидентифициран? Съвсем даже си е идентифициран.

- Какво е това?

- Човек.

- Той какъв е, суперйога? Как лети там?

- Откъде да знам какъв е.

- Добре, дайте поред. К ъ д е г о в и ж д а т е ?

- Вече не го виждам.

- Защо?

- Защото отлетях.

- Кой?

- Аз.

- Къде?

- Земя, вие полудяхте ли? Аз правя заход за кацане при вас!

- А човекът къде е?

- Кой?

- Който лети!!!

- Аз не мога да го следя! Откъде да знам, къде е! Пуснали дявол знае кого в в коридора за кацане и на всичкото отгоре искат и да го проследяваме! Въобще не ми дреме къде е той сега!

- Спокойно, капитане. Можете ли да го опишете?

- Кретен на градински стол!

- А защо лети?

- Защото е кретен! Хванете го и го питайте защо!

- Но какво го държи във въздуха? - в отчаяние хрипти диспетчера. - Каква магична сила? Какво е летателното му средство??? Все пак не може да лети на стол!!!

- Към стола му са привързани топки.

По-нататък следва непреводима игра на думи, диспечерът е разбрал, че нашият въздухоплавател е привързал тестикулите си за стола и иска да разбере по какъв начин този садомазохизъм предизвиква подемна сила.

- Господ във въздуха го държи за яйцата ли?

- Сър, аз се придържам към традиционната сексуална ориентация, и не ви разбирам напълно - политкоректно отговаря капитана. - Той е завързал за стола въздушни балони, сър. Очевидно са пълни с лек газ.

- Откъде има балони?

- Този въпрос към мен ли е?

- Извинете капитане. Бихте ли го описали?

- Мъж на средна възраст. С риза и бермуди.

- Бял или черен?

- Син.

- Капитане!?!?!? Какво значи - син?...

- Вие знаете ли, каква е температурата отвън? Пробвайте сами да полетите без самолет.

Този радиообмен от лудницата се провежда в ритъма на рап. Въздушното движение е интензивно. Диспечерът моли за таблетка против шизофрения. Пристигащите самолети биват пренасочени към други летища. Излитанията са спрени.

... На радарите - нищо! Човекът е мъничък и никак не е метален, балоните са малки и латексови.

Свързват се с военните. Обясняват и се заклеват, лекарят на летището потвърждава вменяемостта на обаждащия се.

Вдигат изтребител.

...Нашият въздухоплавател в преизподнята над бездната, във фрустрация от ужаса, замръзнал и замаян, едва поемащ разредения леден въздух, с предсмъртен поглед съпровожда снижаващите се край него лайнери. Той замръзва заедно с нещастното си столче, люшкан и тласкан, съзнанието започва да го напуска.

Поредния рев е особено могъщ - на сто метра лети изтребител. Главата на летеца с любопитство е обърната в неговата посока. Подминал балонната си цел, изтребителят се обръща и при обратния курс пилотът вдига палец за поздрав.

Такова нещо нашия бивш летец-курсант не може да издържи, зрителния център в замръзналия мозък подава команда за впръскване на адреналин, сърцето тласва кръв - и той показва на пилота среден пръст.

- Жив. - неодобрительно докладва изтребителя на базата.

Вдигат полицейски хеликоптер.

Спасителната операция завършва бързо - снайперът прострелва един балон. После втори. Междувременно, вечерния бриз е отнесъл стола, балоните и естествено нашия приятел над морето.

Отдолу е събрана цяла флотилия катери на бреговата охрана. Свободната публика на всевъзможни плавателни средства се наслаждава на зрелището и пречи на катерите.

Третия балон се пръсва и снижението става очевидно.

На петия прострелян балон нашия човек се пльосва във вълните.

Но въжетата, на които са се държали надутите балони са се увили във високоволтовите проводици... Целия район Лонг-Бийч остава без електричество.

Лекарят напипва пулс на шията, гледа в зениците, слага система с кофеин, глюкоза и релаксанти във вената. Докторът се отдръпва, на пострадалия веднага изсипват чаша уиски в гърлото, трият ушите, бият шамари .... и едва след това четирима матроси успяват да разтворят пръстите и да разплетат краката, увити като змии около стола.

При такъв интензивен масаж той започва да се съвзема. Самостоятелно започва да трака със зъби. Усмихва се, когато в каменните от треперене мускули забиват инжекции. Накрая произнася първата псувня. Животът се завръща.

И когато на крайбрежната улица го прехвърлят в линейка и светкавиците на пресата заслепяват тълпата, нахална кореспондентка успява да се промуши микрофон между санитарите и да запита:

- Кажете, защо все пак направихте всичко това?

Той отговорил: "Човек не може да стои без работа".

Тази сутрин, някаква бабичка се опита да ме полее със светена вода. Вярно, че невинаги изглеждам добре сутрин... но чак пък толкова...

How do you drive her? - Как я караш?
Everything is electricity and cable! - Всичко е ток и жица!
She became one! - Тя стана еднааа....
She became, what she became! - Стана тя, каквато стана!
I'm pushing oil! - Бутам масло!
Remove, remove! - Мани-мани..
Lets rob our pears - Да си обираме крушите!
From a famous weather nobody shaves me for a plum! - От известно време никой не ме бръсне за слива..
Village stick - селска пръчка
Тo hit the cross-eyed! - Да удариш кьоравото!
I'll fuck your numbers! - Ще ти е*а номерата
The fast bitch gives birth to blind puppies! - Бързата кучка, слепи ги ражда!
Guilty unchased runs! - Гузен, негонен бяга!
Let`s lift the pigeons! - Да вдигаме гълъбите!
It doesn't fuck me at all! - Не ме е*е въобще!
Sleeping on my d*ck! - Дреме ми на к**а!
I made myself very much! - Много се напрайх!
My lighthouse hurts! - Боли ме фара!
Work is his mother! - Работа му е майката!
Drive to go! - Карай да върви!
This work doesn't get up! - Не става тая работа!
They are giving it to rain! - Дават го да вали!
I've thrown him an eye! - Хвърлил съм му око!
What knocked, such called! - Каквото почукало, такова се обадило!
Be careful in the picture! - Внимавай в картинката!
Only, don't make yourself to me! - Само няма да ми се прайш!
Don`t throw me on the willow! - Не ме хвърляй на върбата!
Your grandmother's kite! - На баба ти хвърчилото!
He baked his work! - Опекъл си е работата!
Еxcuse me, do you have connections for shoes? - Извинете, имате ли връзки за обувки?
I'm going to bed cause I can`t see two! - Лягам си, че две не виждам!
enjoy!

white_collar, в същия дух:
You killed all the fish. - Изби рибата.
I just want to hear this copper voice for the forestкeаper. - Искам да чуя този меден глас загорски.

И любимото ми:
And pelvis good! - И таз добра!

Гледах едно предаване, един там го разпавяше като истинска случка, всички са вързаха и накрая много се смяха.
Разказваше как преди време Джони Деп и Ванеса Паради били на почивка някъде из Френска Полинезия, в някакво малко градче, тихо и мирно си пазарували в месния супермаркет. Върви между алеите едно момченце и хвърля из количките билетчета за някаква томбола. По едно време обявяват печелившия номер за голямата награда. Ванеса казала: А, ти си! Дай да видим какво си спечелил.
Джони се дърпал-дърпал, но отишли най-накрая, представили талончето и се оказало, че бил спечелил 100 килограма шоколад и доживотен запас от кокосови орехи.
И всички питат: Ама, защото доживотен?

Двама са в командировка и са в една стая. На последната вечер имало много къркане. На сутринта единия:
- Един на нула!
- Какво един на нула?
- Снощи като се напи - ти заспа, а аз те опънах...
След време пак заминали в командировка. Последния ден, подобно на предишния път, но другия:
- Един на един!
- Какво един на един?
- Ми снощи ти след като се напи, заспа като пън и аз те опънах и сега сме един на един...
- Абе идиот, аз предишния път само се пошегувах!!!
- Ами тогава: един на нула!

Страхотен!!!!!!!!!!!!!!!! Велик!!!!!!!!!!!!!!!!!! не че другите не Са ВЕЛИКИ!!!  

Ето и моя:
Блондинка в болницата пита хирург след операция.
-Докторе, как е той?
-Кой?
-Моя инструктор по кормуване.
-А-а много е зле. Има масивен инфаркт, множество счупвания и вътрешни кръвоизливи.
-Мога ли да го видя и да поговоря с него?
-Съжалявам, но не е възможно. Ако искате може да ми кажете на мен, а аз ще му предам.
-Просто ме интересува, дали съм издържала изпита по кормуване.

В аптеката:
-Аспирин?
-Колко?
-За 80 кила чушки.

И...

- Мамо, днес Иванчо искаше да играем на чичо доктор. – казала Марийка на майка си.
- Как така?! – ужасено попитала майката. – Какво стана?
- Ами нищо, първо ме остави да го чакам 45 минути, а после каза, че съм нямала направление за клинична пътека!

Срещат се двама. Единият се оплаква:
- Жена ми ми съсипа живота. И да дишам не ми дава!
- А пък моята наопъки. Щом се прибера вкъщи и веднага вика: "Я ми дъхни!".