С какво ви дразнят свекървите- 28

Здравейте,момичета Чета темите от доста време,но не съм писала.Направо се изумявам как може да има такива хора,било майки или свекърви..защо сами си усложняват живота не разбирам..по-спокойно ли спят като тормозят собствените си деца..
Скоро заживяхме с моя възлюбен заедно в неговия апартамент(досега той е живял с родителите си).И се започна..посещения със и без предупреждение,няма значение искам ли,изморена ли съм,имам ли други планове..Планове за ремонти,това така го направете,тука така е добре да стане..Започна да ми носи всевъзможни глупости..отцедник за прибори например..ми то аз ако искам ще си купя нов,не да ползвам нейните стари..Донесе си някакви картини от тях и ги накичи по стените при все,че и казах,че не ги искам..Не разбира нито от намек,нито от нищо(или поне се прави).Капката,която преля чашата..в събота звъни ни,ние спим и тя разбира се решава да дойде,влиза и започва да ми сгъва дрехите и изобщо да шета жената..Побеснях Викам и кво става,кво правиш..и се започна един скандал..не било оправено,не било подредено,каква жена съм била,каква домакиня съм била,ти си имала труден живот,аз съм те приела като дъщеря,за детето нищо не съм ти казала..Не издържах аз,наредих я едно хубаво,а моя само седи и клепа,без да стане да ме защити като мъж,после като отидох в другата стая и казал,че заради нея ще се разделим ако не престане,да остави ключа и да не идва повече.   Колко сме се карали заради нея просто не е истина!Страх ме е,че ще започне да взима нейната страна или по-точно,че ще счита за нормално тя да се разпорежда и да си мисли,че той все още е на 5,на мама детето
Аз съм имала наистина много гаден живот,сама съм се блъскала(и продължавам),със зъби и нокти съм се борила..и всичко това си оказа влияние в един момент и след смъртта на баща ми аз буквално се сринах.Получавах паник атаки,незнаех какво става с мен,последва адската депресия,даже и не искам да се сещам за тогава.Както и да е,повъзстанових се малко от малко и незнам защо отлагах,но едва преди няколко месеца потърсих помощ от психотерапевт.Имам голям напредък,все едно живея втори живот,но това е друга тема.Мисълта ми е,че тъкмо се закрепих малко и хоп,нови ядове.Ами писна ми! Какви са тези майки,какви са тези мамини синчета незнам!   Психолога ми каза,че не съм постъпила правилно,че съм си изтървала нервите,трябвало е да търпя и да мълча за да може сина и да се убеди,че се държи гадно и е лоша и сам да я отдалечи от нас.И ако и тогава той не те защити,по-добре се разделяйте докато е време,така ми каза.   Много гадно се чувствам,страх ме е,че ще избере нея(образно казано),а аз не бих търпяла подобно нещо.
Доста объркано май стана,може и да звуча неадекватно на моменти,но не мога да си събера мислите..

Може приятелят/мъжът ти да не е искал да се намесва точно в момента на скандала.Виж, че после и е направил забележка  Но ако се беше намесил, щяха може би да ескалират нещата щом вземе страна.Няма ли как да поговориш спокойно с жената, да и обясниш, че би искала ти да си домакинята, да си живеете двамата със сина и, че не ти е приятно друг да ти оправя.Че нямаш нищо лощо лично към нея, но просто не обичаш някой да се намесва в личното ти пространство. Мисля си, че и половинката ти ще го отчете като хубаво нещо, че си седнала да поговорите 

+1 

Охххх и аз да примрънкам.......то направо ми се реве де......
ММ го съкратиха от новата хубава работа и сега пак ще живеем със свеки, но тоя път не само докато си намери нова работа, ами и докато се убеди, че няма да го наемат колкото да им свърши работата и айде....
След като поживяхме разделени се загладиха нещата, тя даже веднъж ни сдобрява даже, обаче сега като се нанесем се опасявам на почнат пак старите дрязги 

Ти що не държиш ключа винаги в ключалката? Заключваш, завърташ леко настрани ключа и свеки няма да може да влезе. Това е най-лесния вариант. Иначе - сменете ключалката и без ключ на свеки.

Много съжалявам за ситуацията, в която сте попаднали  Наистина кофти момент. Пожелавам ти да нямате големи пререкания със свеки и тя наистина да си е взела някои поуки, че да живеете нормално заедно. Няма как да няма леки сблъсъци, когато съжителстват хора, които по принцип не трябва да живеят заедно /млади и възрастни/, но се надявам да се нагодите някак.
Най-вече ти пожелавам мъжа ти да си намери нова и по-хубава работа, за да нямате тревоги и да живеете както искате.

писана
Според мен си постъпила правилно. 
По добре в началото да се разберете отколкото след години.

miss july    Дано 

Приеми нещата като временен дискомфорт. Няма да сте вечно без работа. Ще си стъпите на краката и ще се изнесете. Споко 

Аз забравих да се "похваля" - на обяд ще ходим на гости в баба му на ММ, защото има рожден ден. Там ще са свекърите, лелите на мъжа ми и някой друг братовчед  Та съм предварително подготвена за въпроси от сорта "Вие кога най-после ще си родите детенце", "Кога, къде, за колко пари, в кой квартал, на кой етаж ще си взимате жилище" и пр. Смятам да инструктирам ММ как да отговаря на въпросите, защото има навика да се обяснява като ученичка и почва с едни обяснения......... Просто толкова ми е ясно как ще мине обяда, че даже няма смисъл да ходя 

Gubzerka, дано бързо да си уредите нещата и живеенето при свеки да не продължи дълго.  
Аз си мисля, че разговорите свършват работа.В повечето случаи хората си мълчат, събират яд и се "поздравяват" наум.Евентуално всяка една се оплаква на мъжа/сина. А може би, един разговор очи в очи би оправил нещата или поне да се определят правила на поведение.
С моят мъж тази година ще пращаме общи коледни картички. Малко ми е притеснено д апращам на баба му и дядо му.Със свеки нямам проблем, но имам чувството, че баба му не ме харесва особено.Не точно нехаресване, а чат пат ме ръчка с едни реплики или се сърди за нещо и аз излизам виновната, че съм я "излъгала", "прекарала".А примерно цял ден съм повтаряла да не го прави, че няма смисъл, че няма да имам/е време за това. И тя през глава го прави и после"Аз защо толкова се трудих, като сега няма да ме уважите"   И моят мъж чак ми се сърди, че баба му се трепала, пък аз не искам за 5 минути да я уважа. И 2-3 години по-късно ми се напомня случая/случаите. Ядем спокойно и тя отвежда темата натам и започва жалване как преди еди какво си станало.
Иначе като цяло е мила, готви много вкусно и си прекарваме добре при нея. И сега ще и пращаме коледно колетче и ми е притеснено как ще реагира  

Аз разбира се така правя,но тя идва и чука(не сме сложили нов звънец още).По миналата седмица обаче като бях на работа,а любимия спеше след нощна дошли и си отворили и започнали да пробиват да слагат релси за пердета..

Gubzerka,дано много скоро да можете да си позволите да сте самостоятелни,че дори и със собствените си родители да живееш е натоварващо,какво остава за свекъри.

Писана, аз пък смятам, че много, ама много сериозно трябва да си поговориш с ММ. Обясни му спокойно как се чустваш и го попитай направо смята ли да живее с теб или не?

Новата тема , просто изобилства от свекървенски изпълнения 

Аз тази година реших кардинално въпроса с вижданията по празниците  Изчезваме на 20-ти декември и ще се приберем на 10 януари . Да се оправят всички - свекъри , родители , баби ... писна ми  .

Аз съвсем спокойно седнах и поговорихме,казах му как се чувствам,той каза как се чувства.Според него майка му наистина не е права и каза,че ще я дистанцира от живота ни,по-скоро да не идва канена неканена и да си развява байряка из къщи  Ще видим как ще се развият нещата,цяла седмица не е звъняла,сърдита го играе явно 
Иначе вчера ММ ми вика,скара ме с нашите,не ми обръщат внимание Обясних му,че не съм виновна за нищо,просто съм се защитила,нормално е.Това,че се сърди на него..нямам вина.После ми се извинява,че не искал това да каже..е,ама го каза.

Елия,точно така,много добре сте го решили 

Значи нямаш проблем!
Остави нещата в негови ръце. Само не му позволявай да си мисли, че може да ти мине и да си промениш мнението...


Не задълбавай толкова - мъжете често говорят разни неща преди да помислят. Само не му позволявай да прехвърля вина върху теб...

И аз започнах да се треса покрай празниците. Винаги всичко е в последния момент. Ходим на гости на родителите ми и на кръстниците на децата, но когато нещата опрат до гости у свекървата със зълвата се започва едно мрънкане. Кога им е удобно у тях, ми какво пак ще се готви, как ще се разпределят разходите, събиранията... Скапва ти се цялото настроение предварително. Ние сме най-заети и с най-малки деца, че и повече като брой, ама в крайна сметка най ни размотават.

Да са живи и здрави, докато е на крака свекърва ми, ще се събираме, после явно нещата ще тръгнат в друга посока, защото главните ни неприятности идват от сестрата на мъжа ми. Беше ми трудно да го приема, отношенията в нашето семейство са различни. Но... хора всякакви.