Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 36

  • 100 322
  • 730
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 5 892
Думите ми  не стигат да кажа, колко ми е мъчно и съжалявам...  Flowers Rose Flowers Rose

# 106
  • Русе
  • Мнения: 298
Просто думите са излишни, нека почива в мир Praynig

# 107
  • София
  • Мнения: 862
allissa22 ,

моите най-искрени съболезнования  Praynig

# 108
  • София
  • Мнения: 5 074
Алиса !!!
Каквото и да напиша ще е безсмислено.
Да почива в мир !

# 109
  • София
  • Мнения: 3 931
Allissa, мила...  Hug Hug Hug 
Дано "там" е по- доброто място... пък тук за нас да е страданието!
Да почива в мир! Flowers Rose Flowers Rose

# 110
# 111
  • София
  • Мнения: 548
Момичета незнам от къде да започна...
Въпреки, че виждам , че темата е явно ориентирана към рака на гърдата все пак много от вас са минали по пътя, който ме очаква мен. В предишната тема писах за баща ми. Моля ви давайте съвети. Ще се повторя с обясненията защото трябва да добавя и нови.
Откриха рак на белия дроб на баша ми преди месец, лежа в окръжна болница и го лекуваха за пневмония( така беше пътеката), направихме скенер, там се оказа, че работата е много зле, разсейки в черен, надбъбречна, в бъбрек, лимфи...изобщо на всякъде. На 9-ти дек. влзе за бронхоскопия и решиха да го оставят за още 10 дни. Направиха му нов рентгенова снимка за сравнение след тези 10 дни. Лекуват го с антибиотици ПАК и кортикостероиди като се надяват да овладеят възпалението около тумора в белия дроб. Не съм докйтор, но си мисля, че го разболяват още повече със всички тези съсипващи имунитета лекарства. Вчера е дал храчка за изследване, а днес и манту. Вчера когато бях при него го изпратиха да направи кръвно-газов анализ и той неможеше да пази равновесие. Държах го да не залита. На очите му се подуха 2 топчета, много е жълт. Повиках лекуващата за да го види, а отговора беше ще го наблюдаваме.
Опасявам се, че разсейките са стигнали мозъка, защото повтаря едно нещо по 10 пъти и не помни.
Моля ви кажете какво мислите. Правилно ли разбирам, че края идва и какво да направя. До  5 дни чакаме резултата от хистологията. От снощи е започнал да се поти нощем обилно, но от отделението в белодробната му казали, че нямат термометри, а и това се дължало на антибиотиците...възможно ли е ?

Последна редакция: пт, 13 дек 2013, 11:21 от deizy13

# 112
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 123
Алиса !!!
Каквото и да напиша ще е безсмислено.
Да почива в мир !

Бог да я прости, на вас сили и кураж да понесете болката! Praynig

# 113
  • София
  • Мнения: 5 074
Дейзи, не зная какъв съвет да ти дам. Преживях целия твой ужас със сестра ми.
Подложих я на какво ли не, само и само да удължа малко живота и..
Сега съжалявам за това, че я измъчвах, но надеждата умира последна.
Няма да забравя доктора, който ме попита - какви са очакванията ти оттук насетне и какво още търсиш и искаш...
Жестоко е това, което написах, но не искам и вие да храните напразни надежди.
Надявам се, че ще ме разберете.

# 114
  • на път
  • Мнения: 2 804
най-после успях да вляза.Който е със слаби нерви да не чете.
Загубихме битката след 4 години!!!
яжте,пийте,веселете се и носете новите дрехи-това е най-хубавото лечение!

тъжно ....
 Praynig

# 115
  • София
  • Мнения: 428
IM MEMORY Flowers Rose Flowers Rose
За теб скъпа Алиса:
Научи се да продължаваш напред !.. След всяка болка, разочарование и предателство - научи се да продължаваш напред!
Когато те повалят, унижават и изоставят - научи се да продължаваш напред!
Когато ти отнемат всичко, когато стъпчат радостта ти, когато захвърлят доверието ти - научи се да продължаваш напред! Когато очите се пълнят със сълзи,
а дъжда вали навътре в сърцето.. Когато рухват мечти - научи се да продължаваш напред! Научи се да виждаш през бурята и помни, че си ТУК и СЕГА ..
Вчера няма да се върне, но ДНЕС все още има какво да направиш..
Научи се да продължаваш напред - заради всяко сърце, което тупти и те чака,
заради всички очи, които се радват на усмивката ти, заради ръцете, които пазят топлината на приятелството ти.. Светкавици винаги ще има, непредвидени удари също.. Но ти помни любовта, а не болката.. Помоли се... И се научи да продължаваш напред!

# 116
  • Мнения: 1

най-после успях да вляза.Който е със слаби нерви да не чете.
Загубихме битката след 4 години!!!
яжте,пийте,веселете се и носете новите дрехи-това е най-хубавото лечение!


моите съболезнования Flowers Rose Flowers Rose

# 117
  • Мнения: 81
allissa22 ,много съжалявам....
Сигурна съм,че сте направили всичко което е било по силите ви...,но съдбата на всеки е в Божите ръце.
Нека почива в мир!

deizy13,не знам какво да ти отговоря.....
Баща ми почина преди 30 години от рак на белия дроб,един месец след като му взеха биопсия,като започна да храчи гной и кръв,и така докато се задуши от поредния кръвоизлив.Тогава медицината  беше много назад.Сега е друго.Най добре е да се довериш на лекарите.След като е в болница е под постоянно наблюдение и му вливат както лекарства ,така и подсилващи.Надявам се да не е толкова зле,иначе щяха да искат да остане някой от вас като придружител.
Задължително занеси термометър в болницата.Възможно е да подържа температура около 37,2-3 и за това да се поти нощем,когато спадне.При баща ми така беше.
Четох из форумите ,че при разсейки в черния дроб също има обилно потене нощем.
За това ,че ти се вижда жълт попитай какви са му чернодробните показатели (алат,асат..),ако трябва да включат и за това лекарства.
Не се предавай !Вярвай ,че ще се оправи ...За да бъде и той по спокоен.

# 118
  • Мнения: 2
Алиса, прегръщам те силно! Запази всички хубави спомени и нека всеки от тях връща усмивката ти!
Нека почива в мир!

# 119
  • пловдив
  • Мнения: 2 318
allissa22  Sad  Flowers Rose съжалявам....толкова е жестоко....  да почива в мир......

deizy13  ще ми се сега да си пред мен и да мога да те прегърна ... предстои ви тежка битка... Преди няколко години и аз се опитах ... загубих битката и баща си.... след снимка на рамото, което беше подуто и го болеше го изпратиха на нагрявки за шип, а се оказа метастаза от рак на белия дроб....
когато лекарите прогледнаха, вече беше необратимо.... това не ме спря да се боря до последната му минута въпреки, че знаех колко близо е финала.... може би постъпих егоистично, но се борих да открадна и последната възможна секунда с него.... не съжалявах тогава, не съжалявам и днес.... ако си готова да се бориш, не мисли за това колко остава, а за това колко скъп ти е всеки миг с него, заради човека който е бил за теб през всичките години откакто си се родила! Ще има моменти в които ще повтаря по няколко пъти, ще има моменти, в които ще гледа безизрастно , ще има и моменти когато няма да ви разпознава, ще има и моменти в които ще ви се кара.... но с каквото и да го промени болестта... виновната за това е самата болест, не той.... той винаги ще те обича, някъде дълбоко в сърцето си!
Лекарите са изписали лечение.... дали лекарствата ослабват организма или не... просто това е възможното лечение към момента. Когато успеят да овладеят възпалението тогава ще преценят как да поведат борбата с тумора. Стискам палци и ти пожелавам от сърце сили за тази борба !

Общи условия

Активация на акаунт