Това, че отец Киро или леля му Гуси развратничат в манастира няма да попречи на вярата ми в Бог.
Просто доверието ми в "светите" хора ще намалее. Защото точно такива като тях най-малко се свенят да размахват пръст срещу какво ли не, да анатемосват и да дамгосват хора, които наистина имат нужда от добра дума и упование. Ами не ми се струва правилно баба Гуси да определя правилата за благочестие и да клейми наред. И на най-грешния човек без претенции да е свят бих се изповядала, вместо на такива лъже-посредници.
И много ясно че след поредната изцепка ще предпочета да си паля свещички вкъщи и че няма да чакам църквата да отвори, за да се помоля за ближния или себе си. И ще вярвам, че молитвите ми ще бъдат чути. Но къде е ролята на хората в расо? Какви пастири са те? Какъв пример дават? И защо толкова много ги интересува материалното, след като са толкова смирени? Хе това се питам...