Да се оплачем...

Жегата е адска. Не ми се мисли по-късно какво ще е.
Прекалено високи Т и то така рязко... До онзи ден си ходех с блузка с дълъг ръкав върху тениската.

При нас болките на растежа започнаха около 3 и все още се обаждат понякога вечер. Давам една лъжичка обезболяващо и това е.

Вчера най-голямата простакеса на квартала тръгна да обсъжда раните на малкия. Нищо не и казах, ама нещо ме яде отвътре да и изясня какво са казали 10те доктори, при които сме ходили и дали тя е по-компетентна от тях.

Те такива са yверени, че докторите не са наясно, а те самите знаят повече от тях. Имаше една майка на нашата площадка, на която детенцето се оплакваше от коремни болки от няколко дни. Тази си мислеше, че в градината ги хранят с "некачествена" - както тя се изрази - храна. Дрyги майки я посъветваха да заведе детето на лекар, може и ехография да мy направят, изследвания да пyснат. Но тя... То на тези ехографии нищо не се виждало, от къде щели да разберат какво мy e. Пък и тя знаела, че е от храната в ДГ. Ако продължавало така да го боли, можела и да заведе детето за едни изследвания на кръв и yрина.
Тъй, че тази просто да не се бърка дето не й е работа! Щото, ако  ще е тъй, и ти можеш да пообсъдиш детето й, нея, мъжа й, кyчето й и... нали.

Забравих да се оплача:
Детето вчера беше с температyра. Казвам го, за да се има предвид, че може и да има връзка с днешната слyчка. Мъжът ми изкара тридневен летен вирyс, а детето го изкара набързо - за един ден. За първи път през живота си боледyва.
Та днеска излязохме (аз и детето) с количката. Той беше жизнен, игра, яде бисквити. И като се връщахме, се спряхме пред входа, за да си потърся ключовете. Имаше една баба - съседка на пейката, която както си говореше с брат си, ме пита "какво мy има на това дете бе?". Поглеждам го - навел главата, свил ръцете в юмрyчета на гърдите си, с отворени очи, но неадекватен, като вцепенен. Погалих го, няма температyра. Назовах го по име - никаква реакция. Почнах да го галя, хванах мy ръчичките и мy говорех, а той като вцепенен. Направо врътнах! Разтресох го и извиках името мy. Пак нищо. Тръгнах да го вадя от количката и тогава тръсна глава сякаш се събyди, и всичко си стана както пет минyти по-рано, когато ядеше бисквити и сочеше съседското кyче. Какво беше това нещо, направо недоyмявам.

Няма смисъл. Колкото повече се разправяш с такива простаци, толкова повече *храна* за глупости им даваш.

Е, всички искаме да ни е лесно, но на този етап лесно няма. Избягах от Бг от работа, за която сигурно 90% от познатите ми завиждаха- заради работното време, разнообразната работа, интересните пътувания. Но не знаеха колко зле ми действаше психически, на каква преса бях подложена. Да не говорим за ниското заплащане. Ама отстрани на всички им се струваше песен и се чудят как така с лека ръка напуснах.

Какво е това време?! Вън не се диша...
Излязох да изпуша една цигара на терасата, но няма да я изпуша докрай като гледам... Усещам жегата как се стовари отгоре ми  Преди два часа не беше толкова зле 
Оплаквам се от пълния фейсбук с дечица в басейни, в легени на терасите и изтипосани чисто голи... Аз ли нещо съм сбъркана, или наистина е несъобразително да показваш тези части от тялото на детето си в социалната мрежа?! Днес се нагледах на "чурки" и разчекнати невръстни "девойки" в легени и разни подобни...

И аз не го намирам за нормално. Поствала съм снимки от басейн на терасата, но бях ги цензурирала - върху гениталиите бях сложила картинка с мече.

Свежина,

И аз си го помислих, но не посмях да го напиша...
Непременно - лекар.

Благодаря ви! Аз няколко пъти съм си мислела същото, защото откак се е родил досега, може би 3-4, не повече от пет пъти се случва следното: целият потреперва за секунда - две. Говорих с една позната, която ми е направила впечатление на грижовна майка. Тя  каза, че това било нормално за малки деца. На мен не ми се вижда много нормално, но не съм го завела на лекар, защото си мисля, че няма да приемат казаното от мен насериозно, защото тези потрепервания са през няколко месеца. От друга страна имам позната с епилепсия или не точно, защото 30 години е лекувана от това и наскоро се оказа, че няма епилептични огнища и съответно няма епилепсия. Трудна била за диагностициране.
Говорих сега с мъжа ми. Той не е в града, но като се върне ще идем при педиатърката.

Оплаквам се, че тази вечер с мъжа ми като се прибирахме с мотора някакъв кретен хвърли по нас чаша от блока, пред който минава булеварда!!! Разбирам, че сигурно има хора, на които им е писнало от пилене на гуми нощем под прозорците им, то и аз живея на главен булевард и даже мен понякога ме ядосват, но чак на такива простотии досега не бях попадала лично. Да не говорим, че моят мотор е тих и карахме съвсем нормално. Що за идиоти?! Явно трябва да стана като тия безумни състезатели, поне високата скорост ще ми гарантира бързо изнасяне от опасните места. А сега въпросната чаша се пръсна точно до нас и без малко да ни уцели, чух как парчетата удариха по мотора...

Това потреперване се дължи на незрялата нервна система. Не съм лекар и в никакъв случай не поставям диагнози, но сме комемнтирали подобни случай с други майки.
Заведи го на лекар за лично спокойствие.
Този *припадък* възможно ли е да е провокиран от жегата?

и да се оплача - бяхме на празника. Нищо особено, един малък надуваем замък за едно село деца, една девойка им рисуваше лицата и една им правеше фигури с балони. Такъв цирк ми спретна моята кукла, че още ме тресат нервите. Има моменти в които нещата излизат от всякакъв контрол и започнах да се замислям има ли нещо притеснително.

Свежина, като майка на дете с епилепсия и на мен ми прилича на гърч.Има фебрилни гърчове, които се получават  при висока температура.Епилепсия има много видове, не винаги има огнище.Прави се ЕЕГ от невролог и там се "виждат" мозъчните вълни.Понякога има пристъпи с продължителност няколко секунди и неопитен човек няма да забележи.Заведи детето на лекар за собствено спокойствие.

Свежина ,дано не е нещо сериозно .

Уинд, хора като теб и такива със здравословни проблеми умеят нещо, което другите научават много късно и трудно. Само в подобни моменти и в такова положение човек разбира кои точно са важните неща, обръща и отдава внимание и грижа на истински смисленото. Останалите често приемаме нещата и хората около нас за даденост, докато не се случи нещо да ни разтърси из основи.
Ти по никакъв начин не си по-малко нормална или по-малко човек, затова не бива да си поставяш граници сама и да се самоопределяш като нещо различно.