
Ето и обещаните снимки:



даже и салфетките ни бяха бухалски


-да са живи,здрави,щастливи и много да ги слушат мама и тате и цялата рода
- гласях го ДАНС ,но явно ще си имам бъдещ главен архитект.
Ето и наша актуална снимка от вчерашното събитие https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc3/1477360_1 … 5_558949030_n.jpg С пожелание за хубав слънчев "зимен"
много се радвам, че редиците ни се пълнят отново лека по лека!Тони, Глори, липсата ви се усеща осезателно!!! 


, как прозвуча само) и аз започвам да се облизвам, че видиш ли половин десерт ми е в кърпа вързан. Да, ама не, детето си го омете до шушка, даже ми се караше, ако имам неблагоразумието да оставя купичката на масата, за да и избърша устата. И така, мама с набезите към детското десертче остана с пръст в устата...след това мъжът ми се смя от сърце и вика - така да ти е, като искаш да подяждаш детето 
Ние сме на кухня от 2месеца вече,но десерт взимам от началото на този месец,защото така въвеждам и прясното мляко.Хах,Ванчето добре знае кое е вкусно
Не обича единствено попара,както и каша от просо.
. За яденето и ние сме на 4 пъти, ако не броим кърменето за приспиване и сутрешното към 6. Ядем всичко и ако може да е по много няма нещо което до сега да не е харесал, а десертите се омитат за секунди. Това от нас за сега, след няколко дена ставаме на 1 годинка и незнам кога мина това време
лека вечер
Аз намерих и една майка-сладкар, която прави поръчки за торти и сладки и имаше невероятно готини бухленски сладки. Изпратих запитване дори за рождения ден на Ивана, но никой не благоволи да ми отговори - явно не им трябват клиенти 
Пие около 200 мл 2 или макс 3 пъти на ден и много си го обича АМ-то
Последното хранене преди дългия нощен сън е именно АМ сгушен в поза новородено и не мисля,че скоро ще се откаже,но аз и не драпам,защото след това си заспива сам


(в по-лошия
) Даже едно момченце на два пъти я удари - единия път докато тя си едеше в количката и на никой нищо не правеше - дойде, дръпна й едно пликче от ръцете и я плясна през лицето с него; другия път пак нищо не му правехме, Косара седеше на земята, той дойде и я плясна по главата, та чак я разплака. И в двата случая майката идваше да се извинява, ама какъв е смисъла той да си прави каквото си иска пък тя да търчи да се извинява след него?!
И така...та засега и аз нямам решение, даже не успявам да реагирам и после ме е яд...
Все ще се научим. Аз сега пробвам Дари да казва не и да показва когато нещо не му е приятно, но единственото, което е до момента е едно много отчетливо ДА от негова страна
и вдига пръстче да все едно се кара с широка усмивка
, тоест, почти нищо, но трябва да сме търпеливи 

Примери за агресия има навсякъде и за съжаление малките именно лошите неща попиват най-бързо.
Препоръчани теми