За кучетата и хората

Да, известно ми е, че много комплексари използват животните си за бой, не знам точно с какви средства и как, и защо, просто не съм се интересувала, тъй като това не мога да понеса.
И именно, защото не зная кой какъв стопанин е на куче от подобна порода, аз просто се страхувам.
Изобщо не ми е подсъзнателен страха, а напълно осъзнат ужас .
Галила съм алабай, гушкали сме се, но ми трябваха поне 30-тина минути, за да свикна с животното, да не отделям толкова адреналин, да се успокоя, той да ме подуши, евентуално хареса.
Каракачанка ме е нападала в гръб, заради моят той-пудел, добре че стопанинът беше наблизо и кучето му беше наистина възпитано, та не се стигна до лошо, най-вече за мен.

Дано повече хора осъзнаят, че кучето е редно да е на повод, най-добре по-къс, защото има и такива като мен - обожаващи кучета, но изпитващи ужас в същото време.

Много ми е смешно като се започне с темата за кастрирането, а никой още не е споменал за намордници.
Вас вие е страх от това кучетата да не ви ухапят, или да не ви .....

Изчезвам от темата, щот сега вече ме разпънахте 

Аз наморник на кучето си не бих сложила, а в градски транспорт не го возя 

Естествено, че е важна кастрацията. И не за да не ни ......

Намордникът не е задължителен:

Чл.13. Собственикът на куче - домашен любимец е длъжен:
1. На обществени места да води кучето - домашен любимец винаги и задължително на повод до 1,5 м., а при кучета - домашни любимци над 10 кг. на неразтеглив повод до 1,5 м. или с намордник.

Няма значение породата или големината на кучето.
Доста често малките породи са доста по-невъзпитани, нервни и злобни.
Не казвам всички.

Дълги години гледах едновременно кокер и каракачанец. Каракачанецът беше уникално куче - възпитано, дресирано, можеше буквално да замръзне във въздуха при команда. Никога нямаше да нападне куче, дете, човек (освен ако някой не ме нападне мен), докато кокерът беше луд... той се заяждаше и нападаше всяко по-голямо куче, което срещнеше, скачаше (от радост) на деца и създаваше страшно много проблеми. Въпреки това, заради страха от по-големите кучета, каракачанецът се разхождаше винаги с намордник (по онова време мисля още нямаше законово изискване за това), а всъщност кокерът имаше по-голяма нужда да е с намордник.

За разходките на кучетата изключително удобство би било и за хората, които нямат или не обичат кучета, и за кучкарите, да има обособени заградени зони за разходка.
В градския парк във Виена има такава площадка - заградена, с пейки за хората, с чешма с вода за кучетата - удобно, обезопасено. Хем кучетата могат да потичат на воля, хем собствениците им могат да са спокойни, хем останалите хора не биват притеснявани.

Аз лично много бих искала да има такива площадки и тук, както заради децата ми (въпреки че имам куче, не одобрявам кучетата да се разхождат свободно и да пишкат/акат по детските площадки и пясъчници), така и заради кучето, тъй като ми е изключително мъчно, че не мога да го пусна да тича и играе на воля и вечно е на каишка.

По отношение на санкциите - не само за кучетата, ами и за всичко останало, тук проблемът ни не е в липсата на закони, а в липсата на контрол за спазването им и съответно налагането на глоби.
Нали има и глоби за хвърлен фас? Колко хора сте чули/видяли да са глобени? Същото е и с екскрементите, независимо дали са кучешки, човешки и т.н. Самата аз съм се разправяла с охранителите в нашия парк, които ходеха по нужда зад кабинката си, въпреки че в парка има и химически тоалетни.

Рапунцел,  

Аз не съм се замисляла за намордниците, май. Не са ми важни..освен да речем за някое зверски агресивно куче.

Предполага се, че каишката е достатъчна, и ако дадено куче тръгне да напада някой, стопанинът ще го дръпне и ще го спре..  

Мамма, сега ти прочетох поста.
Аз също съм имала комбинация кокер-каракачанка, и по точно аз си гледах кокера в нас, а баба и дядо им бяха подарили каракачанка и си я гледаха. Разликата м/у двете кучета беше потресаваща - моят кокер отказваше да научи и най-елементарната команда, лигня и половина беше, и се мазнеше на всеки срещнат из парка. Радваше се прекомерно на всичко двукрако и четирикрако, и все трябваше да го държа изкъсо.

За сравнение - каракачанката беше като робот  Дядо ми тихо казваше 'седни' и това куче беше в състояние да стои на едно място 24 часа.
Страшно умно, направо комплекс получавах 

В стила на фейсбук - една голяма вдигната ръчичка за това !!  
С една малка добавка , според мен най-точната дума е обезопасени . Не просто обозначени .
И в момента има обозначени зони за свободно пускане на кучета . Но какво от това ? Какво спира кучето да премине от " позволено" към " непозволено " ?  

 Рапунцел ® , аз лично се страхувам от резултата на нагона на животните   Ако едно куче е кастрирано , то няма да остави поколение и по този начин риска от произлизането на още бездомни ( или бъдещи ) животни спада до минимум   .



 Tаис,

И породата си е от значение. Моят каракачанец беше душичка и не можеше да нарани умишлено никого, ама съм убедена, че без къс повод спокойно може в радостта си само с тежест да счупи на някого я крайник, я глава.

Опитът ми с тази порода - 4 броя, от които 3 за временно отглеждане, а 1 периодично за по-дълго, показва, че са доста своенравни и с тях трябва много да се внимава. Лично аз не бих се наела сама да разхождам куче с подобен размер, защото ако реши само лек спринт да си направи, аз ще влача нос в калта 

Това наистина е страхотно както за хората , които не харесват кучета , така и за онези с кучета .
Но се сещам веднага за няколко проблема :

Ограждането на местата . Няма ресурс . Трябва някой , който има властта да се ангажира с това парите от платения данък куче да отидат по ресор кучета . А и така няма за кучета да се дават пари предназначени за здраве, образование, деца , пенсионери . ( понеже винаги кучетата се противопоставят с хората )

Втория основен проблем е местата определени за свободно пускане  да бъдат адекватно съобразени по размер спрямо кучешкия поток в съответния парк .
Не знам защо е проблем да се отпусне една от големите поляни в парка за това .

Поздрав с няколко картини на тая тема :

Определено съм любител на големите породи, много по-разбрани, уравновесени, умни ако щеш са. Първото ми куче беше пекинез и няма място за сравнение по отношение на инат, навици и характер с чау чау то ми. Чау дойде на 2 месеца знаеща, че вътре не се пишка и ака, избягваше локвите, не гризеше и не ръфаше нищо, изобщо куче аристократ. Оттогава др. порода не мога и не искам да поглеждам, това е моята порода.

Аз лично не слагам намордник на кучето си и ясно осъзнавам отговорността си за него–Дого Аржентино.
В Пловдив специално има много малко клетки за кучета и тази,в която аз ходя,е точно до детска площадка.Общината явно така е преценила.В същия този парк живеят бездомници под нещо като навес.Веднъж засякох и един малоумник да онанира и точно кучето ми го уплаши.Според мен е неуместно да се правят сравнения.Отговорността е и на стопаните,и на съответната община-както по отношениe на санкции,така и по осигуряване на удобства.
С кучето ми не влизам никъде,защото е много голям,но не ми пречи,ако видя куче в магазин или ресторант.Единственото,което ме дразни е когато някой си разхожда кучето без повод,защото е малка порода например.Тогава се започва едно лудо дърпане с моя красавец,защото ме е страх в играта им да не го нарани.

Неприятното е, че регистрираните кучета, за които е платен данък, са абсолютно минимална бройка.
За това също липсват проверки и санкции.
Във филиала на НАП ме гледаха като извънземно и ме прехвърляха през 5 стаи, докато се разберат къде и при кого се регистрира кучето, какво точно се пише и т.н. От опита си там достигнах до извода, че сигурно не са повече от 2-3-4 кучетата, които са регистрирали... а паркът е на една крачка и по всяко време през деня има сигурно над 50-100 домашни кучета на разходка.
Та ако на тези пари от платени данъци се разчита...

И аз имам Дого
Намордник не слагам, опитах няколко пъти, но много го дразни и го сваля. Винаги е на къс повод. С хората няма проблем, но те се страхуват от него. С други кучета обаче избягвам контакт. Прибрах го от улицата и Бог знае какво му се е случило, как е бил възпитаван и дали изобщо е бил... Винаги си оставям процент на съмнение към него, все пак не съм го отгледала от бебе.

Много ми е странно защо толкова потребители възприемат намордника като ултимативна защита от ухапване. Виждала съм как куче си разтваря челюстите и къса кожен намордник. Виждала съм и много деца, които дразнят кучета само защото виждат, че са с намордници и знаят, че така не могат да ги ухапят.