Жената ,,Домакиня,, или как се отразява стоенето вкъщи

хм, на мен стоенето вкъщи ми се отразява идеално Разбира се, ако не е постоянно, а се разнообразява и оползоотворява.
Домакиня е силно определение за моята особа, нооо предвид, че нямам работа към момента, явно се водя такава
Уча отново и отвреме навреме работя по някой проект от вкъщи...
"Стоенето вкъщи" е време, в което се развивам, обогатявам определени познания, домакинствам или просто си почивам... всяка минутка ми е ценна и не е загубена, дори и прекарана в абсолютно нищоправене, щом съм имала нужда именно от това в момента.
Относно ограничаването на социалните контакти, това не е следствие на домакинството,стоенето вкъщи... нали??? Всичко си е до човека... до моментното състояние... субективно е

Езотериката, чакрите и религията не са признаци на развиване на даден човек, а на нещо друго. Не че не е за пред хората, просто не искам да го коментирам.

Лиляна и кой определя кое е признак на развиване? Всеки чете каквато литература му е интересна, майка ми е чела романчета като е била на 20, после се отплеснала по фантастиката и към 40 започнала да се интересува от окултизъм, Дънов, Ошо, Пако Рабан и др. вид литература За мен развиването спира ако стоиш цял живот на Мадам Бовари и не прекрачваш прага към по-сериозна литература peace: Написаното от мен беше по отношение най-вече времето което има за четене, буквално цялото време е нейно, нещо което аз докато работех нямах като време.

ОК, съгласна съм с теб.

Всичко живо е откачило на тема езотерика, окултизъм, източни гурута, западни гурута и пр.! Явно кризата се отразява сериозно на населението. Мадам Бовари е за предпочитане. Или Престъпление и наказание.

И после търчи в църквата да сподели с попа наученото.

Не си домакиня, ако в момента нямаш работа или ако няма кой да ти гледа децата. А може да искаш да си домакиня, но да не можеш да си го позволиш финансово. Това не е избор, а съобразяване с обстоятелствата. Аз съм домакиня, защото искам да бъда такава. Имам приятелки, които никога не са работили. Имам и позната, която работи като учителка в едно село и не си взема заплатата, защото няма нужда от нея. Хубаво е ако може човек да има избор как да живее и този му избор да го прави щастлив.

Направо ви завидях .. на теб и групичката около ти. Дай боже на всекиму такова положение.

И аз.
Откакто съм фрилансер - определено смятам, че няма нищо по-ценно от тишината..И се чувствам много израстнала..( та и до езотериката стигнах)..

По темата - ако "домакинята" я кефи - ок. И ако мъжът й я уважава и боготвори в това й амплоа..и не я лишава или ограничава от нищо..(психически най-вече)..
Иначе - неминуемо ще доведе до сериозни, че и здравословни проблеми..

И аз съм фрийлансър и чета езотерика. Въх!

Не бих се определила като домакиня ,въпреки че пиша в едноименната ни темичка и съм съм си у дома над 4 години от последните 6.
По принцип съм интроверт , натоварвам се с много контакти, обожавам да си стоя у дома и мога с дни и седмици да не си подам носа навън ,ако имам възможност. Такава съм от малка и не го намирам за странно, защото откакто се помня все съм си такава. Никога не съм харесвала особено да работя, каквото и да е , и когато имах почивен ден или свободна седмица летях от щастие, че ще мога да пиша и чета по цял ден и да не се занимавам с други хора.
Когато планувахме кога да имаме дете работех доста и единодушно решихме ,че и аз и мм искам да съм си у дома поне до 3 годишнината на детето ни .Толкова ми хареса,  че продължих и до 4 годишнината на детето си бях у дома ,след което започнах да поработвам по 2-3 дни и в останалото време да съм си у дома с детето. Учех, завърших, учавствах като доброволка в организации и в училищния родителски  комитет, четях книги, ходехме всеки ден по кръжоци, библиотеки, курсове, езици и театри с детето, гледах филмите ,които винаги съм искала да гледам и отгоре, попътувахме , поддържах си дома както ми харесваше ,  впуснах се в кулинарии и хобита, пишех отново след години през тишината на  вечерите , прекарвах спокойна вечерите с половинката и имахме време един за друг и за детето ни.
Нямам по хубави спомени в живота от това ни време и мисълта да започна да ходя пак по графици, смени, общувания с хора, пътуване и никакво време за детето, мъжа и дома ни ме поболява от месеци. Сега обаче ми се налага да работя на пълен работен ден  ,защото сменихме държавата и нямаме тази стабилност както в България и Англия  преди това. Не винаги нещат са така черно-бели...

Започнах да работя в момента, в който навърших 18 и не бях спирала докато не дойде време да раждам на 26. Определено първите две години седене вкъщи ми се отразиха чудесно - гушках си бебенцето, създадох много нови приятелства из паркове и градинки, купих си Киндъл и започнах отново да чета много.
На третата година обаче нещата доста се промениха. Започна да ми омръзва седенето вкъщи, да се чувствам наистина затъпяваща и зацикляща и реших, че е време да си намеря работа, защото нямаше да издържа дълго така, особено като тръгне детето на градина (Аз много държах на това, независимо дали работя или не. За мен градината е нещо много полезно, въпреки всичките си минуси).

Та, амплоато на домакиня изобщо не е за мен, но пък и знам колко може да е сладко да си такава, тъй че изобщо не мога да кажа, че не разбирам и тези, които са го избрали. Светът е шарен - хора всякакви. Изобщо не опира до това какъв ти е интелектуалния багаж и колко може да се развиваш у дома и извън. По-скоро е въпрос на темперамент и собствени нужди и приоритети  

Abсолютно споделм 

Хубаво е да имаш избор все пак 
а не да е по 'принуда'  т.е. да си 'избрал' да не си домакиня 

Зависи кои жени. Някои пресмятат сметките за вода спрямо броя къпания за ден, други търсят мустаци с лупа... свят шарен .

  joy_r  стига 


Виж сега много зависи къде гледаш  има и други подфоруми хоби , литететурна тема , счетоводство  и т.д. 

Недай така , не всички висят в клюто