Жената ,,Домакиня,, или как се отразява стоенето вкъщи

баси, не можах да вържа трите части на това изречение - само две по две. Явно съм тотално затъпяла. Ще се запиша на курс train your brain 

Абсолютно съм съгласна. Понеже съм интроверт, ще погледна нещата от друг ъгъл - оставането вкъщи (независимо като майка, домакиня или фрийлансър) не те изолира, то ти спестява един куп ненужни контакти и общуване по задължение, но пък ти дава възможност да си подбереш хора, с които наистина да ти е интересно, без да си принуден да общуваш с тях целодневно. Елиминирането на фоновия шум изостря много интуицията, способността да се погледне дадена ситуация отстрани, да се реагира адекватно. Все неща, които са много далеч от затъпяването. Дори не споменавам четене на книги, самообучение и т.н., говоря за чистите способности на ума. Всъщност, това си е за другата тема - как развивате ума си - стоя на тихо    Социалните контакти на всяка цена са силно надценявани, да не кажа вредни. Да не говорим пък за включения непрекъснато за фон телевизор.

Майка ми откакто бях на 10 някъде все е ''уж'' домакиня. Тоест не работи, защото няма финансовата нужда от това, а и желание няма. Но пък иначе изобщо не се вписва в графата домакиня, разходки с приятелки, рисуване на поредната картина за нейно удоволствие, която после ще подари на някой познат, художник е, но не го обръща на печалба макар да й е професия. Разходки с кучето, билкарство, четене на езотерика и лечителски книги от Малахов до чакрите и обратно. Неделна служба, традиционното събиране с приятелките от църковната общност. Йога, джогинг, зумба. Колко приятелки и завиждат на рахата, грижи няма, че да се сбръчква, живот си живее. Та има разлика и във вида домакини, едно е да летиш по-малки деца по цял ден и кибичиш вкъщи, съвсем друго да си пей сърце без финансови проблеми макар и без работа.

А на мен ми е период да не работя и да мързелувам, ами радвам му се, хич не ми пречи и чакам майчинството с голям ентусиазъм. 

Да, бе, да, ще ти се!  Никой няма да се усети, а ако ти не се усетиш навреме, че трябва да се занимаваш с детето (или да му наемеш учител, или да го пратиш в добра занималня), детето ще закъса много бързо. Учителката няма да седне да обяснява отделно на неразбралите, защото учебното разписание си върви, и после ще я нагазят от инспектората защо изостава с материала. На всичко отгоре така са измислени нещата, че се работи със сто помагала, матерриалът става някак разпокъсан и тежък, децата не могат да осмислят (тук не говоря за писането), нито да го автоматизират. И всички тези недостатъци ги има, при положение, че началното ни образование все още държи фронта, но с цената на много работа и от страна на родителите. Ако искаш детето ти да е без пропуски, също и да е усвоило материала както трябва, не можеш да го пуснеш на самоуправление и да разчитташ да е разбрало всичко в клас. Покрай децата успях не само да опресня, но и да разширя доста от знанията си. Например, учат някакво стихотворение на Ботев или Вазов за борбата. Ми, сори, ама детето няма как да вдене точно за какво и как става въпрос, ако не му разясня малко какви са били политическите, икономическите, че и културните особености. Миналатаа година обяснявах как лирическият герой  на Ботев е млад, с буйна кръв, да се опита да си се представи той самият как е малко по-голям и грабва оръжието да се бие. Просто иначе не може да сглоби цялостната картинка, защото не е въпросът да зазубри написаното в учебника, а да разбере кое защо е така.

Сега си спомних как татко една вечер се опитваше да ми помогне да науча някакво стихотворение за другия ден и аз упорито вместо "комунисти" изричах "космонавти". Така и не осъзнах тогава къде греша...

По темата - стоенето вкъщи се отразява по различни начини не само на различните типажи и характери. Може да се отрази различно и на една и съща жена в различни периоди от време.

Не ме сдържа вече, ще пиша и аз . Преди бях на работа, семейство, деца, домакинство - всичко накуп, така 20 год. Нерви, напрежение, ядове и косила. Сега вече втора година не съм на работа /по мое желание/, ами няма място за сравнение. Както казваше баща ми - друго си е когато не те буди часовник. А за домакинството - върша си го и сега, вършех го и преди плюс всичко останало. Аз мисля, че много е грешно мнението, че домакините си стоят само вкъщи. Освен това да си домакиня не значи цял да държиш тенджерите и парцала.
Стига само бюджета да го позволява....

Да де,само бюджета да го позволява,тука е ключа за палатката

Била съм домакиня, но не по собствено желание.
Не ми се отразява добре - ужасно се депресирам и се чувствам непълноценна.

 Избрах сама да съм домакиня през зимата! Иначе трябваше да оставим детето без родител за няколко месеца.
Много ми е приятно в момента, а и събирам сили за лятото.
Дано не е проблем, че първо писах, а после ще чета!

"Стоенето в къщи" ми се отразява чудесно. Във всички аспекти.
Не мога да не се съглася с Дона, допълваща пък Мамасита.

До болднатото трябваше да спреш, ако искаш да си докажеш тезата с пример отново от личните ти хора. Няма да коментирам какво що, от уважение към майка ти.

Последното не го разбирам....кое от заниманията на майката на Катрала е по-добре да не се споменава пред хора.... или всички?

Аз като съм се раждала майчинството е било 10 месеца и майка ми след него си е ползвала отпуска, така че преди да навърша 1 г. ме е пратила на ясла и тръгнала на работа. Разправя, че направо е нямала търпение да тръгне на работа, побърквала се е вкъщи. Аз лично хич не съм добра в домакинстването, но много ми се иска да си извършвам някакви дейности само за удоволствие, без да се налага да мисля за сметки и да планирам някакви неща, които се случва и да се провалят, да нося отговорности и т.н. Май искам да съм дете всъщност, не домакиня 

На теория. На практика хората не са само екстроверти или интроверти и това са крайните състояния в една широка скала ,  идеята за това колко е хубаво да изолираш излишния шум ми е малко нереална. Има периоди, в които искаш да си сред повече хора, и други в които искаш да си на самотен остров и тн.  Препоръчвам Сюзън Кейн, "Quiet".