Публикувана: 12 дек. 2013, 11:02 ч.
Последно мнение: 25 ян. 2014, 00:18 ч.

Първия път...

81 533
1 399
1

# 615 19 дек. 2013, 12:30 ч.

Мнения: 6 217

Цитат на: mariposa de noche в чт, 19 дек 2013, 12:23

По-правилно е не да се променя, а да намери себе си и "своите" хора.
Какво като не общува на 100% с колегите си, ако не са на нейната вълна; трябва ли да прави компромиси само и само да трепти на една честота с тях.

Явно, животът не те е срещнал със себеподобни и затова се чувстваш неразбрана и отхвърлена.

Да, аз за това писах, че понякога един човек е достатъчен да промени погледът ти върху света, не теб самата. Да видиш, че всеки е различен, но това не му пречи да общува и да се разбира с хората.

# 616 19 дек. 2013, 12:43 ч.

Пловдив
Мнения: 2 137

Цитат

По принцип има начини. Въпросът е ти дали искаш и дали има начин за теб.

В това не съм сигурна.
Разбирам се с хората, но избягвам да общувам. Търся твърде много смисъл в нещата, включително в общуването. Ще общувам с този, за да си свърша работата, или с онзи за да наема жилище, с магазинера, за да си купя нещо, но никога няма да е заради самото общуване, съответно непринудено. Общуването започва за мен с определена цел и свършва там, където целта е изпълнена. Оказа се, че да общуваш с цел да си намериш партньор - избирам този и ще общувам с него за да станем двойка е невъзможно и така. Не знам дали успявам да обясня.

Цитат

Явно, животът не те е срещнал със себеподобни и затова се чувстваш неразбрана и отхвърлена.

Дори според приятеля ми съм странна и не разбира нещата, които правя и начина по който се държа и защо съм толкова "дръпната".

# 617 19 дек. 2013, 12:46 ч.

Мнения: 934

Аз така не се чувствах на място в България.Имам приятели,но и те след завършването заминаха за чужбина.
Открих себе си,разбира се имам и приятели българи тук,но и те като мен не са се чувствали на място.
И с мъжете беше така - за толкова години в България значи точно един ми е харесал и той чужденец.
Тук вече беше съвсем различно - не стига,че мъжете хубави ами и добре възпитани *повечето* и никой не говори на ''Ща скъсам''
Та искам да кажа,че просто сте като мен,българите не са за вас.

# 618 19 дек. 2013, 12:50 ч.

София
Мнения: 489

poohito истината е, че "сит на гладен не вярва" - много от хората нито тук, нито където и да било няма да те разберат. Аз лично те разбирам. Честно казано просто има хора и хора - някои са общителни, други не са и това е. Тази моя позната също като теб е винаги неразбрана, аз съм може би единствения човек, който я разбира, защото и аз не съм от "спортния" тип, или от тези, които обичат да говорят глупости, само и само да се говори. И тя като теб не обича да се навира в чуждите очи за да я забележат. Тя е скромен и умен човек, но е различна. А различните винаги остават неразбрани, мразени, презирани или просто хората се преструват, че те не съществуват.

Относно килограмите и самочувствието, според мен ако тези излишни килограми бяха свалени преди пубертета, тоест времето когато човек гради своето "аз", имаше шанс и за теб и за познатата ми. Но дори и да ги свали и тя, както си направила ти, мисля е прекалено късно, тъй като ти и тя вече сте се изградили като хора, които усещат, че са никому ненужни, не са харесвани и привлекателни. И това, че излишните килограми вече ги няма надали ще промени изграденото "аз", което вече е смачкато от хората и живота по определен начин. Поне аз така разбирам нещата и така си мисля.

# 619 19 дек. 2013, 13:15 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Цитат на: poohito в чт, 19 дек 2013, 12:43

Ще общувам с този, за да си свърша работата, или с онзи за да наема жилище, с магазинера, за да си купя нещо, но никога няма да е заради самото общуване, съответно непринудено. Общуването започва за мен с определена цел и свършва там, където целта е изпълнена. Оказа се, че да общуваш с цел да си намериш партньор - избирам този и ще общувам с него за да станем двойка е невъзможно и така. Не знам дали успявам да обясня.

Mного добре го обясни даже. И според мен тук ти дава на късо системата. Не изпитваш задоволство от общуването. Аз не си го представям, не защото съм супер общителна, напротив. Но когато общувам с приятни хора, изпитвам истинско задоволство, независимо каква е била "целта" на въпросната комуникация. А това е двустранен процес. Няма как да очакваш хората да обичат да си общуват с теб, ако ти не излъчваш емоция на задоволство.
Това имах предвид под "пън". Пънът не реагира, не излъчва, не отразява. Не знам дали едно такова вродено качество подлежи на промяна. Може пък и да подлежи. А може би е по-резонно да си намериш себеподобен.

# 620 19 дек. 2013, 13:22 ч.

Мнения: 6 217

Цитат на: bbrillliantt в чт, 19 дек 2013, 12:50

# 621 19 дек. 2013, 13:43 ч.

Мнения: 4 587

Пълни глупости са това с килограмите.
По-слаба жена - по-красива и общителна, по-онождана.
Няма такава връзка. Не знам кой я набива в главите на женските. КМ, индустрията за диети, не знам.
Но е изключително тъпа връзка, и това всеки мъж ще ви го каже. Ще го потвърди.

# 622 19 дек. 2013, 13:52 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Цитат на: Вълкът с дълъг ник в чт, 19 дек 2013, 13:43

Знаем, че са глупости. Колко пълни, жизнерадостни и удовлетворени жени познавам...
Бидейки слаба, с добра външност и благословен ген, знам прекрасно, че не това ме прави Жена.
Отдавна съм се убедила - излъчването, сексуалността е вродено качество, което или го имаш, или не.

# 623 19 дек. 2013, 13:57 ч.

Пловдив
Мнения: 2 137

Цитат

Отдавна съм се убедила - излъчването, сексуалността е вродено качество, което или го имаш, или не.

Стигаме до там, че това не се създава и не се възпитава. Значи просто ни трябва примирение.
Да се научиш да живееш с това, че не си харесван, може би е възможно. Със сигурност не е приятно. За себе си на 31 г. възраст не съм го постигнала.

# 624 19 дек. 2013, 13:59 ч.

Мнения: 6 217

Цитат на: poohito в чт, 19 дек 2013, 13:57

Цитат

Отдавна съм се убедила - излъчването, сексуалността е вродено качество, което или го имаш, или не.

не мога и не мога да повярвам, че някои не е харесван от никого. Crossing Arms

Може да имаш такова чувство, но не вярвам реално да е така.

Последна редакция: чт, 19 дек 2013, 14:05 от REAL_WOMAN

# 625 19 дек. 2013, 14:04 ч.

Пловдив
Мнения: 2 137

Тъй като темата беше за "Първия път..." и сексуалността. В това отношение трябва да повярваш, че има и такива хора. Тези хора обикновено си има 1-2 приятели, с които си общуват, имат си и колеги. Не са мразени, обиждани, не уважавани. Просто не са привлекателни за никого.

# 626 19 дек. 2013, 14:13 ч.

Мнения: 76

Цитат на: poohito в чт, 19 дек 2013, 14:04

Сега незнам дали ще съм права в това което ще кажа, но ако една жена не е привлекателна в своите очи, няма да е такава и в очите на околните. Това го казвам съдейки по себе си, аз също не мога да кажа, че съм много ухажвана. Дори мисля, че съм по-малко охажвана отколкото трябва Mr. Green

, но това самочувствие съм си го изградила сама за себе си. Знам колко струвам, имам ясна представа как изглеждам, знам предимствата и недостатъците си. Поради стечение на обстоятелствата бях със сринато самочувствие, че от мен нищо не става, че мен никой няма да ме иска - насаждано отвън. Но благодарение на самата мен (и естествено малко подкрепа от приятелки) осъзнах, че струвам и то повече отколкото си мислех. Може и да е глупаво това, което казвам, но така го чувствам и аз самата се чувствам по-добре.

# 627 19 дек. 2013, 14:38 ч.

Мнения: 4 587

Цитат на: poohito в чт, 19 дек 2013, 13:57

Цитат

Отдавна съм се убедила - излъчването, сексуалността е вродено качество, което или го имаш, или не.

Недостатъкът да си грозен е, че не може да ти се случи бърза свалка, бързо забърсване.
Предимствата - съзнателно, или не съвсем, работиш върху себе си. Върху всичко - интонация, тембър, мисли, изказ. Работя като нощен таксист, общувам с хора, наблюдавам реакциите им - първоначалните първосигнални и после, като им поговориш и обслужиш. Колкото и да е странно, имам си фенове. Постижимо е.