Не визирам никого конкретно, просто ми се иска да си говорим пак, когато децата станат на 3-4 (въпреки че тогава таблетите ще са отживелица).
Освен това нормално е да изпитваме носталгия към нашето детство, но не можем да очакваме децата ни да имат същото. Когато бях дете нямаше компютри, но възрастните много страдаха как по тяхно време все си играели, а ние все гледаме телевизия. Мога да добавя и още изказвания от рода на това, колко много сме изпуснали понеже никога не сме играли "челик" (или май беше чилик

Да ви кажа какво прави дъщеря ми в момента: лежи на спалнята и сглабя един пъзел от 6 части (по-голям не може да сглоби). Сглабяйки го ми разказва, че това и е читателската карта (това го е видяла във филмчето за Франклин). Картата й трябва, за да отиде в библиотеката да пусне писмото си до Дядо Коледа. Като го пусне, той ще й донесе лаптоп.
Тя все още не мечтае за собствен
