Празници по италиански, тема 142

Лени, ама то дръжката си има опашка  , обяснението е някъде там отдолу с малки букви (демек, в подписа  ), понеже още се шматкам и не захранвам близнаците, тъй че всичкото това си го поделяме с тях .

Но след подобна вечеря нещо просто ме стегна за сърцето, като прочетох, че нейде там по широкия свет, хора ядат пица от карфиол и за бис - сухари с кетчуп  .

Това все пак е шега, дано да е ясно  . Аз ви се радвам много, че ядете толкова смислено. Само откъм количества бих се оплаквала вероятно  .

Да, така е за месото, и аз все повече се убеждавам, че не е толкова полезно. А освен това съм станала супер чувствителна на тема убийство на животни, нещо, което преди не ме засягаше много.
Но се чудя примерно ако едно дете отгледано от вегетарианци изяви желание да опита месо, да кажем примерно на 6,7 години или по-голямо, и след това реши, че му харесва и иска да го яде, редно ли е родителите да наложат волята си?

А като каза християнство, например Матео не иска да кръщаваме децата си и мен доста ме шокира това в началото, сега свиквам с тази мисъл. Според него никъде в Библията не се кръщават деца. Та покрай тази история почнах да я чета, както и Ганди и разни подобни.. отплеснах се.

Деси-Якамоз, изобщо не ги мисли тези неща предварително, ако дай Боже имате дете един ден, всичко ще изглежда по съвсем друг начин .
И освен това винаги е вариант да ги кръстите православни, вероятно Матео няма да има какво да каже за това.

Имаме тук приятели-евреи, които си спазват голяма част от правилата, тъй че дъщеря им яде месо само вкъщи. На детската градина й дават отделно да яде, ако има месо в обяда за деня. Всички деца го знаят това, и единственият коментар, който моят Матео някога направи по въпроса беше, нацупен - "Защо не ми дават и на мен да ям спагети с кетчуп като на Е.?"  

Да ти кажа след 3 десетилетия неправилно хранене мисля че беше крайно време да прещрака нещо в главата. Доволна съм, има още много да се желае , но аз честно казано се кефя че открих по-вегетариантския свят , защото не съм отхвърлила напълно животинската храна и не искам да я отхвърлям Светът на веганството и вегетариантството е много по-богат и интересен. И не всичко е 'невкусно", напротив даже. Количествата са ми критично важни на мен.. там имам изцепки, иначе ям като по учебник.

Не знам как се реагира, ако детето ти поиска месо. Вероятно се дава, после 'оно че си покаже', според реакцията. Но ако едо дете е възпитавано в това че животните не се ядат едва ли ще пожелае да ги 'опита'. Знам ли..

По религиозните ?си аз съм също объркана. Не искам да кръщавам, не исам да се ходи на катекизмо, не искам комунионе, крезима, нищо от това. От друга страна социалния натиск е силен и едва ли ще съм О.К детето ми да не е 'с другите' и да стои изолирано ( защото точно така ги изолират) с групата китайчета и мюсюлманчета нейде, докато 'другите' са накатекизмо.
Изобщо религията няма никакво място в светското училище, никакво освен в предемет 'история на изкуството например, или история като цяло. Ма мен кой ме пита:)

Е аз не съм се затръшкала естествено, но понеже като обсъждахме въпроса той беше доста категоричен, аз се изненадах и се замислих. И само споделям. Той каза, че и в църква не иска да се жени, което сега ми е по-голям проблем 

tralala81, много е хубаво, че зачитат по такъв начин избора на родителите. Мен лично много ме дразни като някой каже примерно не ям месо (в работата имаме няколко колеги) и повечето хора почват да ги убеждават колко зле правят, как месото е сила и тн. Ами щом човек си е направил избор, едва ли ще го убедиш с някакво неаргументирано дори мнение.

10 cent, аз все още мисля доста повърхностно специално за религията, за вегетарианството сега се замислям. Определено съм съгласна, че е доста по-богат свят, много интересни неща може да приготвиш, а освен и здравословната точка, ме интересува моралната. Докато бях в Милано си направих доста експерименти с храненето, съответно ми се промениха напълно желанията. Като махнах месото, ми се допи мляко, а не бях пила от години сигурно. Интересни са ми такива неща.

Това е, понеже в Италия абсолютно се прекалява с тия церемонии - сватба, кръщене, крезима, намсикво, всичките са някакво безумие от задължителна разточителност и безкрайни изисквания понеже "традицията повелява". Затова нормалните италианци в Италия са много крайни против религията.
Религията в нейната разумна форма е много ценна, смятам аз, само дето не смогвам да възпитавам децата си религиозни. Иначе според мен да се насади това чувство в детството, т.е. това усещане, че можеш да се уповаваш някому, доверието, че животът има някакъв свръх-смисъл, усещането за принадлежност към общност, тези неща ми се струват важни за едно дете. Което после като възрастен ще си ги преосмисли, приеме или отхвърли, но е много хубаво да си ги има като модел. Но на мен не са ми го създали този модел и затова ми е трудно да се вдигна в неделя сутрин да ходя с челядта на църква, неестествено ми е. Имам много приятели, които са практкуващи християни. Но си е едно от нещата, които надали някога ще смогна да въведа в живота на семейството ни.

Отплеснах се де, исках да кажа, че Микеле също беше краен, но после нямаше нищо против такива по-"алтернативни" церемонии, напр. Мила и Матео са кръстени в България.

Лени, може ли превод от романьолски?
Мен ми е много трудно да си представя живота без месо / животински храни, особенно без млечни продукти, много обичам мляко, кисело мляко и пр. Иначе само докато бях бременна хич не ми се ядеше месо, ама никак. Но ми мина де. В този дух, съчувствам на Дамяно, и му свалям шапка! Явно много обича кака Лени  .
По принцип съм напълно съгласна с Лени, че религията няма никакво място в светското училище и много се дразня, че я има. Но не съм забранявала на децата си да я учат, нито съм настоявала да не се кръщават, както искаше баща им. Кръщенето го смятам за по-скоро традиция, отколкото религиозност. Всеки с убежденията си. Обаче заявих най-отговорно пред католическата рода, че нямам никакво намерение да водя някого на катехизъм. Ако толкова искат първо причастие, да се занимават те, моя милост няма да си губи времето два пъти в седмицата на катехизъм и всяка неделя на меса. До момента няма изявени желаещи да ми водят децата на подобно нещо, съответно големия тази година няма да има първо причастие. То не, че е късно де, винаги може да тръгне на катехизъм, стига да иска.
Тралала, и Уили е кръстен в България, мъжо не е краен  .

За хора, които не са граждани или резиденти, да. За резидентите си има държавни у-ща, които са безплатни.

Механизмът на тендата си е здрав, поне това.

Якамоз, аз бях вегетарианка през целия период на гимназията, университета и така докато забременях със сина ми. Тогава гинекологът ми в БГ доста рязко ми заяви, че трябва да ям месо (пържоли алангле и черен дроб според него), ако искам да съм здрава и без анемия през бременността. Тъй като бях преминала през една неуспешна бременност, бях доста стресната и изобщо не си помислих да не го слушам (е, дроб така и не съм яла). На сегашния ми акъл, не мисля, че е било нужно да съм чак толкова отзивчива. После се преместих да живея тук и започнаха драмите ми с готвенето (на които целият форум е свидетел) и то основно понеже с мъжът ми имахме коренно различни хранителни навици и предпочитания. Аз си бях свикнала на салатките, почти нищо готвено, а мъжът ми на паста и месо. Така, като някакъв компромис, стори ми се по-правилно да продължа да ям месо, понеже в цялата кулинарна драма поне да не сме един месояден и един вегетарианец + бебе. В момента мнението ми е, че от всичко това нямаше смисъл, понеже аз месо така и не се научих да обичам, нито да го готвя. Но пък научих мъжа ми да обича салати, а когато му се яде истинска пържола, поръчва от ресторант. През последната година съм яла месо само на гости или когато съм имала гости, за да не вкарвам хората в условията на моите предпочитания. Тази година още не съм яла месо и сигурно така ще си откарам изобщо. За мен това е естественият начин, какво да се пъна да съм в крачка със семейството, след като така или иначе месо ядат от ресторант.
Конкретно по въпроса:
Ако и двамата родители са вегетарианци, това е абсурд да се купува месо специално за детето. Не вярвам да има такова семейство Ако единият родител е, а другият не е, тогава не ми се струва странно детето да се захрани по класическа схема с месо, а после предпочитанията у децата доста бързо и ярко изпъкват, така че, да, може да се остави на детето да предпочете. Според мен вегетарианството е израз и на естествена вътрешна потребност, не е само някаква философия.


Много готино това за Ванеса Мей.

Аз съм склонна на компромиси, особено ако аргументацията е по-силна от моята.
Ето примерно аз също съм кръстена, никога не съм съжалявала за това, нито пък съм чувствала ограничено правото си на избор на евентуална друга религия. И тъй като сега съм в период на религиозно търсене прочетох автобиографията на Ганди и там имаше един много хубав цитат, който доста добре описва състоянието ми в момента. Не съм много добра в цитирането по памет, затова ако искате ще го потърся и препиша. Друго, което ми беше много полезно беше точно връзката между религия, начин на хранене, пости.

Barbabeau, аз пък цял живот съм яла месо и сега просто изведнъж бам, не изпитвам нужда от него. Не че съм се отказала съвсем, има неща, които ми харесват, но не е както преди. Не изключвам възможността да спра изобщо някой ден да го ям, просто ми е много интересна такава промяна без да съм го мислила или да съм чела книги и тн. 

къде ги изолират?
всичко, което си споменала са извънкласни дейности.
в училище има час по религия, който не виждам какво толкова да навреди на детето. моите го посещаваха, до горния курс голямата, все още, малката. не са кръщавани, не посещават катехизъм и съответно, не са правили другите причастия. през лятото са в ораторио, и там никакъв проблем. аз не се боря с църквата и религията, ако един ден решат да се кръщават, което е много вероятно, ако искат църковна сватба, нямам въпреки.

навремето така се мъчеха да ми втълпят колко е трудно, видиш ли. истината е, че на никой не му пука какво посещават децата ти. в училище са повече християнчетата, непосещаващи час по религия, заради крайно принципни родители, отколкото китайчета и мюсюлманчета.

инак, една История на религиите би била перфектно разрешение. (История на изкуството тук се учи и то доста сериозно, споменавала съм го и друг път)

за вегетарианството нямам мнение. аз съм абсолютно всеядна, обичам скара, риба и сирена всякакви  
смятам, че всичко натрапено е вредно и не бих налагала забрани, а ограничения. по същия начин като за разни вафли и чипсове - нищо драматично не виждам в спорадичното им кльопане  


 

А, ние ядем месо и млечни но до тези които доФторката ми е ограничила не само като вид а и като честота и количество. Това салами, сирена.. не, има рикота, моцарела, фиокки ди латте и май това е.   Сега около Коледа и гости купих и други видове, но веднага спрях след празниците. И понеже Дамиано още в началото като почнах програмата каза "и аз искам" и той е с мен, но неговите количества са по-големи. Аз като съм гладна се отпусам в количествата. Щото аз и салатата трябва да меря.   Той обожава сухари моя мъж направо не е в ред с тия сухари така че спасява положението м/у храненията. НО таа да седне да завре глава в хладилника , не. То не че ще намери нещо Аз много много храна не държа за да не се изкушавам. Но ако някой закъса има зеленчуци пресни,  кисело мляко. Сухари и кетчуп  

утре ще ви преведа защото трябва да питам романьолото , че не разбирам много и аз:))

Феиам, от моята приятелка тук знам, че докато едните са на религия, другите стоят и нищо не правят. Ще питам точно къде вероятно в друга стая. На катекизмо ходеха  след часовете, обърках с часвете по религия в парокията. Които май са повече от тези по английски.

Аз не мисля, че религията има място в училище.  От "история на религиите" също не виждам полза като конкретен предмет, защото историята и изкуството достатъчно са омотани в религиите и децата ще научат каквото трябва за 'историята на религиите' покрай тях. Както се случи с нас  всъщност. Имахме и някаъв предмет етика и право ама не помня какво сме учили там:)

те какво правят докато другите са на Религия

Aз съм ходила на религия като малка (в училище) и ми беше доста интересно. Доскоро изживявах един напълно атеистичен период, сега не знам точно къде съм, но като бях малка ми харесваше, никой не ме е карал, помня много от нещата, които сме учили и дори да е само от обща култура пак не ми се вижда излишно. Всъщност съжалявам, че с годините станах доста скептична и изгубих това усещане за упование и принадлежност, за което спомена тралала.

здравейте! извинявам се,че нахлувам в темата ви,но от два дена си "чупя" главата да премислям една дилема и сега случайно ме осени идеята,че може да питам вас за мнения:)
мъжа ми е италианец и баща му оня ден ни се обади с предложение ако искаме да купим къщата на баба му в сицилия,но не в някоя от хубавите точки на сицилия (до море точно),ами точно в центъра-никозия. дали изобщо да ходим да я гледаме тази къща (моя мъж не я знае,защото не е отгледан там и не е и ходил явно) как мислите вие? иначе май не е най-малка.снимки още нямам. цената е около 8 000 евро без нотариуса. има ли някой от вас в сицилия?

Ми, Лени, не знам, аз си спомням, че една от първите ми книги след падането на комунизма, беше точно История на религиите. както е ясно, не заради изявената ми спиритуалност, ами от чисто любопитство. религията е преплетена с всички аргументи, които ме интересуват и определено се дразнех, че нещо ми убягва. е, и сега продължава да ми убягва, ама поне не е от незнание  

за часа по религия - не знам какво правят, както казах, моите посещават. предполагам, че ги занимават с някакви игри, или просто си почиват, какво значи "нищо не правят" за деца?