Празници по италиански, тема 142

Тази вечер Мила реши, че ще спи на пуфа (от тия меките столове-барбарони). Сложи си възглавницата, одеялцето и се настани. Като й казах да си ляга в леглото, тя изви едно кръшно "Ту-ук?" (в смисъл, че пуфът Е леглото й), при което ми стана ясно, че няма да се разберем и я оставих. Ако заспи там, пациенца, ако не заспива, ще се премести.
ПП. Дойде да ме моли да я преместя  .

За езиците - факт, ако не се практикува всекидневно, един език затъпява. Но има същевременно и някакви процеси на уталожване и наслагване на знания, които ги забелязвам по отношение на моя немски, който се подобрява на периоди, които НЕ съвпадат с периодите на учене или пребиваване в странта. Просто ей така, от време на време става по-добър, все едно е минало нужното време  . А италианският ми е поръждясал, какво да се прави, дори въпреки това, че с мъжа ми говорим на италиански, но тези кратки и повтарящи се битови разговори не са в състояние да поддържат кой знае какво ниво. Английският ми беше дръпнал в Америка, но сега доста проскръцва, докато тръгне, когато се наложи да го говоря. И френски знаех едно време, ама сега едва го добутвам до четене.

Фейам, днес цял ден мисля и установих, че аз лично бих приела по-далечната работа от 200 евро нагоре. До 100 евро съм за близката, между 100 и 200 евро е зона на колебание.

Лени, тя си е починала сега от внуците и са й долипсвали, няма спиране. Нали виждам майка ми, която в края на декември дума не даде да се издума да идвала пак да ни помага за този период сега, в който съм сама с 4те. От девет кладенеца вода пренесе да ни убеждава как било по-добре за нас, ако се оправим сами. Сега минаха 3 седмици и вече друго не прави, освен да мисли как да дойде пак, търси билети, тревожи се, измисля някакви комбинации...

Лени, и аз мисля като Тралала за майка ти. мисля, че и да сме здрави и ние така един ден да помагаме (не постоянно, де, аз съм на мнение, че кой прави деца да си ги гледа  , но все ще да има някакво средно положение между пенсионерски забавления и помощ на децата  )

Тралала, мойте са спали по дивани и по земята на йога килимче, по пижама, но и по анцуг, понякога и с дрехите от градина/училище  много съм ларш в това отношение, стигаше ми да си измият ръцете и (понякога) зъбите 
с времето си идват и навиците, аз въобще нещо съм на път да не се вързвам прекалено на теорията за първите седем години.

за работата... ще се върна на разговора, пусто суеверие! 

някой има ли опит с фиброми на матката? 

Ох, така те разбирам, никога не се чувствам така добре когато майка ми е близо, затова най-вече не ми се заминава

Добро утро,
не спирам да се хиля. "Възстановяват" антични монументи с пари по програмата за регионално развитие.  Когато се прибера в София задължително ще отскоча до крепостта  Кракра в Перник, която е реставрирана .... http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/01/15/2 … za_turisticheski/ има и пейчици да поседне туриста и да се наслади на гледката ...

за мама ... колкото повече минава времето разделите ни стават все по- защото ми тежи усещането за изтичащо време и искам да сме повече и по-често заедно. Ениуей ще се оглеждам за билети за пролетта, защото иначе чак лятото ми се струва доста далеч, а и тогава ще е голям екшън защото ще води 3те деца. от друга страна ние сме свикнали на тотална свобода и безконтролност, бидейки напълно сами и вече искам да си останем двамата след 1 месец гости. Не ми се говори вече, изприказвах всички приказки и искам да си почина:))

Ние по тази причина се поотказахме да търсим работа в Щатите, с годините се усеща, че е по-добре да сме по-наблизо.

Крепоста Кракра могат да я снимат за рекалма на Лего  , не им се е получила много добре. Но пък, честно казано, мисля, че все пак е по-добре така отколкото никак... Толкоз можем, толкоз правим, но поне правим. Знам, че е спорно това изказване, и че е сто пъти по-добре, като се прави веднъж, да се направи като хората, но като не може да е добре, поне някак да е оправено, чисто и подредено, а не да е някакво пасище или, по-зле, да събира пияниците вечер.

Много съм доволна, че днес не психясах по време на полета, обикновено през цялото време съм на тръни. На мен ми е кошмар с тея полети, толкова мразя да летя... И въпреки че съм летяла толкова много всеки път е ужасно стресоращо, един от последните пъти даже се разревах в самолета.  Днес обаче бях толкова заспала, че нямах сили да се притесня.
Радвам се, че съм в къщи, липсваше ми и куч.


Днес приключих с качването на снимките от Венеция, ако ви е интересно може да ги разгледате тук
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10153699986405654.1073 … &l=e7e1189bb7

Деси, много хубави снимки, а вие сте много сладки заедно! Пу-пу!
То вярно, че не си снимала централни улички, но въпреки това ми стана странно, че е толкова пусто. Направо да не повярваш! Аз съм ходила много пъти, в различни сезони, и винаги е претъпкано с туристи, в периода на карнавала пък да не говорим (само там съм виждала регулировчици на движението на пешеходците, и еднопосочни улички за пешеходци  . Наистина Венеция има приказна атмосфера, че понякога и призрачна!

Деси, голяма си хубавица! И прекрасни снимки, ех... Прииска ми се и аз да отида през зимата! Ходила съм все през лятото, но и зимна Венеция има специален чар.

Снимките с пусти улички (в самото начало и в края на албума) са от Мурано и Бурано, доколкото успявам да разпозная местата.

Мерси 
Barbabeau, да, просто се разбъркаха снимките и после не успях да намеря автоматична опция да ги подредя по дата. Там цветните сгради са от Бурано, но и във Венеция нямаше почти хора, само на моста Риалто беше пълно с туристи. Определено ми хареса много, че нямаше тълпи и можеше спокойно да седиш да се снимаш на мостчетата. Със сигурност лятото цветовете са различни, но на мен много ми хареса тая загадъчност, която създаваше мъглата.
Има градове, които винаги съм мислила, че ще ги видя зимата като Париж, Венеция, Амстердам, Лондон... не знам защо винаги си ги предствям студени и мрачни в контраст с хубавите сгради и улици. Освен това аз обичам да обикалям зимата, няма хора, успявам да си представя, че съм местна, а не турист.

А само да ви кажа, че снимките на матео са много по-яки от моите, но той още не ги е качил, че щял да ги оправя.

И аз разгледах вече снимките - мина ми главоболието! 
Много харесвам Венеция. Не знам дали зимата е точно 'моят сезон', по-скоро не,  заради меланхолията която ми докарва , но според мен е от малкото места, които могат да бъдат прекрасно възприети във всички сезони и бих тръгнала натам още утре! ( в тази връзка познавам двойка, на която Венеция 'хич не им хареса", защото от водата мирише и обслужването не е добро", вероятно също и защото близо до сан Марко няма МОЛ).

Напоследък взех да търся в преживяванията, които си доставям (така да се каже) да ми е леко на душата. Избягвам да ми е' тъжно", когато мога. Не знам дали и други са така. ЕГНто сигурно ме променя. Онзи ден ме попитаха защо няма да гледам 12-г. робство. И съвсем чистосърдечно отговорих, че не искам да гледам филми за страдание на човек от човека. Мразя това и винаги съм го мразила, но сега имам силата и да го избягвам и да видим докога. Защото в това влизат и новините например.  Неща, които ме 'натоварват' и пред които съм безсилна не ги искам вече в мозъка си. Според мъжа ми това е 'изолация с цел да кацна на розов облак". Той пък умира да знае всички новини, за да е в 'реалността' - кой кого убил, заровил, заклал, кой се самоубил, как пропаднал еди кой си икономически индекс и изобщо цялата тази атмосфера която носят новините колко зле е всичко той се чувства 'информиран', а според мен нарочно ни токсикират, за да ни побъркват да сме тревожни и да не можем да се усмихнем и вдигнем главици, че Слънцето и днес е огряло.

Извинете за отклонението ама нещо го вързах със зимна меланхолична Венеция не знам защо:)))


Изпратих мама, на летището в Болоня има магазин на Виктория Сикрет ( не съм виждала друг в Италия), та както бях аха да се разплача и се вмъкнах вътре  и горе долу ми помина, освен че в магазина работят някакви моделки по-високи и от мен, и ми трябваше твърдост изобщо да прекрача прага, на всичко отгоре едната ме попита 'какво търся" от което моите безшевни гащи Помпеа посърнаха, не разбирам защо слагат по 'консултант' на квадратен метър, но поне гопитах няколко тестера и си купих няк'ва козметика, та в целия си ошмулен вид и насторение се понесох с малка розова торбичка по белия свят и сега съм далеч по-добре:))

От моя опит, предпочитам Амстердам през късна пролет/лято. Това е много енергичен град, не е застинал в собствена атмосфера като Венеция, и лятото му придава допълнителна виталност - зеленината, дългите дни, повече чувство на безгрижие... Специално сега по празниците беше пълно с народ, но може би понеже е популярна парти дестинация за Нова година, знам ли. А може би просто е така винаги. Аз също много исках да го видя през зимата, обаче със сняг и със замръзнали канали като от картина на "малък холандец". Е, не случих, но сигурно ще продължа да опитвам.


Днес пък тук се събудихме затрупани от сняг, изглеждаше обещаващо, но в късния следобед премина в дъжд, така че от утре сигурно пак ще се "радваме" на просто мокър студ.


С глас се разсмях!!!


Тралала, с Берлин все още сме в далечни намерения, така че - нищо. Но благодаря все пак, че така щедро си предложи бонуса тук. Я кажи как така се сдоби с него всъщност, та да се оглеждам и аз.

Aз също избягвам неща, които ме натъжават. Примерно вече не гледам филми с животни, които умират, не мога да го понеса откакто имам куче. Като четох Непосилната лекота на битието се скъсах от рев. Не обичам да слушам музика, която ми напомня тъжни неща и не гледам частта от новините където говорят за убийства.
Аз обожавам морето и морските градове през зимата, харесвам миризмата, харесват ми цветовете. Вярно е, че е меланхолично, но аз нямам против. Всъщност във венеция бях толкова щастлива, че дори за секунда не съм се почувствала меланхолично. 

Barbabeau, мерси за съвета, така или иначе когато ми се отдаде случай отивам независимо кой сезон е, но точно и аз така съм мислела за сняг и замръзнали канали и се мушваш в някое кафе да пиеш чай и да ядеш бисквити от тея големите кръгли дето се слагат върху чашата.

Имам дилема: да си купя ли лаптоп със спестяванията ми или да ги пазя за бъдещето?

Лени, и аз съм се развалила. Не гледам тъжни филми, освен по погрешка (така например се подведох и гледах Август с Джулия Робъртс, който в Уикипедия е наречен "комеди-драма"... нищо комично не видях и само се потиснах; но пък е хубав, така че не съм съвсем на минус), не чета тъжни книги (ако изобщо чета), не слушам тъжна музика и си чета новините избирателно в интернет. Не'ам сили, нямам и нерви да се тревожа, в края на деня имам нужда най-много от някоя романтична комедия да ми вдигне малко настроението, и то ако не заспя.
Също съм се "развалила", че едно време носех по-джинджаво бельо, сега съм на път да си потърся вълнени гащи да ми топлят кръста  .

Барбич, имах бонус, защото съм регистрирана, но досега не съм резервирала, тъй че ми пристигна тази оферта в мейла.

Деси-Якамоз, бе много хубави бе, и двамата!!! Знаех си аз, че някой, който се казва Матео, не може да е лош човек. Ммм, а сватба? 

Хахаха, не, не мисля, че скоро ще се женим. Първо да заживеем заедно пък след това ще видим какво ще стане. Аз честно казано за сега не изпитвам голямо желание да се женя, може би догодина. От чисто организационна точка и бюрократична точка не ми се занимава.

много готини снимки, приходи ми се до Мурано/Бурано, там само на  пъти съм била и беше наистина отдавна (едно 20 години, да речем  )
аз Матео бих го пообръснала малко и не е от егн-то, такава си бях и навремето  

морски градове през зимата и за мен, моля.

аз нямам проблеми с тъжни новини/филми/книги, но не ги изживявам като едно време, и да, мисля че е от възрастта. нагледали сме се вече на всичко и е важно да си пазим психиката. виж, абсолютно съм убедена, че ни манипулират с драматични ситуации - човешки и икономически - просто ни набиват в главата чувство за безсмисленост, безнадеждност и безпомощност. отказвам да поддам на първосигнални сигнали и реакции  

що се отнася до бельото... винаги ми е било възможно най-семплото. важно ми е да е удобно, а с дантелки и флинтифлюшки нито ми е удобно, нито ми е секси. при това не съм и случвала на фетишисти, все такива дето бързо им пречи  

забрайх. какво ще кажете по въпроса, особено Барбич : http://www.repubblica.it/salute/alimentazione/2014/01/15/news/in … 7039/?ref=HRLV-23