Публикувана: 15 дек. 2013, 22:47 ч.
Последно мнение: 2 фев. 2015, 07:40 ч.

365 тайни от моя живот ...тема №2

361 966
3 002
1

# 1 995 19 авг. 2014, 01:29 ч.

Мнения: 2 650

Ох, Тонка

ти си добър човек,нормално е тези неща да не ти дават мира. Та това е ужасно - мъниче си е отишло,млад мъж страда от такава болест, сигурно и аз бих откачила ако са ми хора,които познавам. Знам, че ще прозвучи глупаво сигурно, но се помоли за душите им, в смисъл не обикновено дъра-бъра по канон, а както го чувстваш, дори и това с "майната", защото е нормално да си ядосана - не е честно деца да си отиват...Всъщност в отиването честност няма май...Няма значение...ако се помолиш за тях от сърце,може и да има полза...или поне ти ще се почувстваш по-добре Hug

# 1 996 19 авг. 2014, 01:44 ч.

София
Мнения: 23 746

Зандали

Тъпото при мен е, че не знам/не умея да се моля. Нито как, нито към кого. А за това детенце, място не мога да си намеря. Можеше всяко едно друго дете да е на неговото място. Всяко едно. И моето. И ме е страх ужасно. Пък после защо съм обсебваща майка и защо треперя над един детски сопол дори. Докато съм жива няма да имам спокойствие. А толкова искам дъщеря ми да е самостоятелна и независима. Само че този страх по нея не знам докъде ще ме доведе.

# 1 997 19 авг. 2014, 01:54 ч.

София
Мнения: 402

Цитат на: tonkabonka в вт, 19 авг 2014, 01:44

Зандали

Тонка, и аз имам една дъщеря, от 12-годишна ми говори как няма за остане да учи в България, крои планове за бъдещето си, вече е на 15 и само като си помисля как един ден ще застана на летището и ще гледам как излита самолета, сърцето ми се разплаква. И все пак мисля, че трябва да ги оставим да се научат да бъдат самостоятелни и независими. Това е по.доброто за тях. Да се молим да са ни живи и здрави.

# 1 998 19 авг. 2014, 02:15 ч.

Мнения: X

Цитат на: Sweety_m в вт, 19 авг 2014, 01:54

Цитат на: tonkabonka в вт, 19 авг 2014, 01:44

Зандали

# 1 999 19 авг. 2014, 07:55 ч.

Мнения: 748

tonkabonka от пневмония Shocked

,това наистина е кошмарно.В 21век да умират деца от пневмония за мен е недопустимо.И тогава започват с обяснения за хронични болести които починалите болни са имали и т.н.
Истината е че нямаме съвестни доктори/всъщност има ,но са много малко/ и това е наистина страшно.

# 2 000 19 авг. 2014, 09:16 ч.

София
Мнения: 62 595

Пневмонията си е страшна, не знам защо съм останала с впечатление, че се гледа лековато на нея. Лично аз зная за познати, които замалко да си отидат от пневмония като едниният случай беше дете. Буквално за дни се влошават нещата, почти безсимптомно, като се изключи съвсем лека кашлица. Единствено рентгеновата снимка, и то правена на своя глава, е показала пневмония. Никакви хронични болести, никакви грипове преди това - нищо. Нататък лечението, колкото и бързо да е включено, е била голяма борба. В днеешно време хората умират повече от такива болести, просто не е масово каато преди антибиотиците.

# 2 001 19 авг. 2014, 09:23 ч.

София
Мнения: 23 746

Sweety_m, има неща, за които от сега съм готова. Не бих се уплашила, ако дъщеря ми иска да учи в чужбина, дори напротив. И на другия край на света да се установи да живее, единственото, което ме интересува, е да е щастлива. Но винаги ще я мисля. (Предполагам, че това важи за всички нас, които сме майки, така че надали откривам топлата вода.)

skela, аз затова съм ядосана, освен, че ми е много, много мъчно. Два пъти детенцето е водено на преглед, нищо не е установил лекарят. Не мога да приема, че вече го няма това слънчице. И то заради нещо толкова абсурдно. И каква съвест имат тези лекари, как продължават да живеят с ясното съзнание, че са причина за нечий прекъснат детски живот.

# 2 002 19 авг. 2014, 16:34 ч.

Мнения: 5 892

Винаги ще смятам, че жените, които ходят с грим на плаж са големи комплексарки относно външния си вид.

# 2 003 19 авг. 2014, 17:23 ч.

София
Мнения: 1 413

Преди време бях попаднала на един коментар тук някъде от една майчица...беше загубила 6-год. от пневмония,но в Детската университетска болница в София....Бях шокирана.Как така от пневмония в този век на АБ?Опираме до ненавременна намеса от страна на лекарите.Което е подсъдно.
Пневмонията със сигурност не е лека болест,но е лечима в крайна сметка.Когато умират деца,не вярвам в Господ,тежи ми и не мога да разбера защо трябва да се случва така?

Тони,същата обсебваща майка съм като теб,все треперя над тях,все се притеснявам,място не мога да си намеря понякога,когато имам тревоги,в такива моменти се променям,затварям се,не ми се говори,като луда съм....което не е редно,вредя на всички,на тях най-вече,на уюта вкъщи...Да не говорим,че са момчета,и не знам как ще им се отрази тази луда майка.Мъжа ми е човек,който пребори рака,толкова е железен,с такава невероятна психика,понякога усещам,че трябва да се вселя в него,искам да ме зареди с неговия позитивизъм...Той,така с лекота пребори и рака...А аз,човек който не си е чупил дори и кутрето,съм толкова черногледа,вечно притеснена.Откъде идва това?(риторичен въпрос)

Съжалявам,че се отплеснах Blush

# 2 004 19 авг. 2014, 21:34 ч.

Мнения: 61 519

Пневмонията е шестата причина за смърт.
Никак не е за подценяване, особено когато се избягва употребата на АБ.
Мои близки, единият маладо момче на 25 г., в цветуща младост, но поради подценяване на проблема, си отиде от това ... Cry

Колежка, също в добро здраве, уж лекуваше вирус, с лекарства от рода на парацетамол, също...

# 2 005 19 авг. 2014, 22:56 ч.

Мнения: 851

Силна прегръдка за всички, които се чувстват сами, скърбят за някого или просто им е мъчно. Hug

И аз съм си мислила защо ли никой не се обажда, защо поне не изглежда да тъжат, някакви хора, които уж са били близки, роднини дори. Оказа се, че хората повече нямат облага, колкото и грубо да звучи. Не го крият, не осъзнават колко е ..не знам дори как да го нарека. Приятели и роднини си мислят, че си благословен, щом имаш наследствен апартамент(но празен). А липсата винаги е там, дори с течение на години, тя си остава.

# 2 006 24 авг. 2014, 22:45 ч.

Мнения: 4 120

В работата ми (хотел) се беше загубило детенце. Често се случва, но това беше мъничко, едва ли имаше 3г. Скри се като изплашено животинче под една маса и само повтаряше "Мами" и плачеше. Някакви хора се опитваха да му говорят и измъкнат, но то още по навътре се скри. Отидох и започнах да му говоря каквото се сетя на български, руски, чешки, дори не знаех какво е по народност. То подаде ръчички изпод масата да го взема и го гушнах, така си заби ръчичките в мен, както като искаш да махнеш коте от себе си и то забива нокти в рамото ти, после имах драскотини по тялото. Стисна ме с една ръка, а с другата пипаше лицето ми. Поне 15 минути търсихме майката, която дори не беше разбрала, че го е загубила.
Споделих с приятелка усещането, необикновено бе за мен, някакво малко същественце, което има нужда от теб. Тя каза, че е дошло време да имам мое.

# 2 007 25 авг. 2014, 01:14 ч.

New Zealand
Мнения: 874

Не мога да се реша да имам свое дете, а повече няма за кога да отлагам, предвид възрастта ми. Това ме тормози психически, дори загубих съня си напоследък.

# 2 008 25 авг. 2014, 09:13 ч.

София
Мнения: 23 746

aventura, щом се тормозиш, значи си готова. То пък малко или много жените почти никога не са напълно готови, поне така мисля. Но после, като се появи мъничето, целият ти свят се преобръща в най-добрия смисъл.

# 2 009 25 авг. 2014, 10:46 ч.

Мнения: 4 199

Аз ако чаках да се случи, когато съм готова, доста щях да почакам, а можеше и да не дочакам Simple Smile

Разбрах си диагнозата, повторих си '' Който не иска когато може, няма да може когато иска '' и нещата взеха, че се случиха.

П.С. Още изпитвам страхове, колебания и т.н. и мисля, че винаги ще е така.

Препоръчани теми

САЩ, тяхната политика и президентските им избори.

Войната в Украйна 3

👁 Знаете ли кого видях - 46 тема

Думи и изрази, които използваме неправилно

Причина:

Причина: