Операция на миома 2

  • 144 544
  • 740
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: 2 482
artmilena, благодаря за включването и съжалявам, че толкова късно пиша.
Мина ли операцията, всичко наред ли е? Надявам се скоро да ни кажеш.

Аз в момента лекувам нещо друго и след това ще махна тези възли, докато са малки.

# 256
  • Мнения: 149
Зизу, утре ми е последен работен ден и в четвъртък влизам в болница. При първа възможност ще дам подробна информация - обещавам!

# 257
  • Мнения: 62
Зизу, утре ми е последен работен ден и в четвъртък влизам в болница. При първа възможност ще дам подробна информация - обещавам!
Къде ще ти бъде операцията?

# 258
  • Мнения: 2 482
artmilena, стискаме палци.  Peace

# 259
  • Мнения: 149
Операцията ми ще бъде в Майчин дом. Ще я направи д-р Славов - млад лекар, но с добри отзиви. Утре сутринта в 8 ме приемат и в петък сутринта е операцията. Да ви кажачестно всички притеснения, които имах до сега отпаднаха и на тяхно място се появиха тези, които коментираме тук.... За гъбичките иде реч...това просто е ужасно. Кръстя се поне това да ме подмине.
Обещавам, че при първа възможност ще пиша. Peace

# 260
  • Под Слънцето
  • Мнения: 4 357
artmilena,   успешна операция и бързо възстановяване!    Hug

# 261
  • Под гъбата
  • Мнения: 1 458
Операцията ми ще бъде в Майчин дом. Ще я направи д-р Славов - млад лекар, но с добри отзиви. Утре сутринта в 8 ме приемат и в петък сутринта е операцията. Да ви кажачестно всички притеснения, които имах до сега отпаднаха и на тяхно място се появиха тези, които коментираме тук.... За гъбичките иде реч...това просто е ужасно. Кръстя се поне това да ме подмине.
Обещавам, че при първа възможност ще пиша. Peace
Успех и бързо възстановяване!
Какъв проблем се появява и какви са тия гъбички,които коментирате, че имам чувството, че нещо съм изпуснала?
Днес бях на контролен преглед след операцията. Всичко е зараснало според очакванията, белега да третирам ако искам с крем за белези, ако се появят оплаквания да отида на преглед и това е! Peace

# 262
  • Мнения: 62
Операцията ми ще бъде в Майчин дом. Ще я направи д-р Славов - млад лекар, но с добри отзиви. Утре сутринта в 8 ме приемат и в петък сутринта е операцията. Да ви кажачестно всички притеснения, които имах до сега отпаднаха и на тяхно място се появиха тези, които коментираме тук.... За гъбичките иде реч...това просто е ужасно. Кръстя се поне това да ме подмине.
Обещавам, че при първа възможност ще пиша. Peace
Успех и бързо възстановяване!
Какъв проблем се появява и какви са тия гъбички,които коментирате, че имам чувството, че нещо съм изпуснала?
Днес бях на контролен преглед след операцията. Всичко е зараснало според очакванията, белега да третирам ако искам с крем за белези, ако се появят оплаквания да отида на преглед и това е! Peace
Аз съм на контрола другата седмица..явно и аз съм изпуснала момента с гъбичките...споделете за какво иде реч,за да знам и аз какво да питам док...Успех и не се пеитеснявай..всичко щв мине добре!!! Peace

# 263
  • Мнения: 149
Момичета, вече съм в "ефир"...
Ще ви разкажа моя кошмар в Майчин дом с идеята някоя иот вас ако бъде насочена за там да има в предвид на каква инквизиция се подлага.
На 27 ноември отидох за приемане сутринта. Докторът ми беше казал, че до обяд ще седя там, след което ще се прибера и на другата сутрин директно за операцията ше отида. Да ама не. До обяд ме разкарваха в лабиринта от коридори и етажи в болницата - от един на друг, на всякъде почти едно и също те питат, но трябва да те разкарват. По обяд вече бях в стаята си. Не съм претенциозна, но това беше първият "удар". Три легла от ранния соц (без да преувеличавам), балатум, обелени стени, миризма на остаряло и застояло, три шкафчета като от клошарите докарани и една захабена мивка+полуфункционално огледало. За трите легла имаше общо 2 контакта защото останалите бяха изкорубени и от тях стърчаха жици.
Към 13.30 дойде сестра, която ми даде написана бележка за лекарство. Каза да си го закупя от аптеката срещу болницата. С пижамата отидох. Оказа се, че това е разхлабителното. 2 часа по-късно ме изпратиха пак там, за да си купя и термометър. До вечерта си седях в стаята необезпокоявана от никого. Забравих да кажа, че си платих избор на екип и очаквах поне доктора да дойде, но си останах с очакванията.
На другата сутрин в 7.30 ме взе санитарката и ме кара пред операционната да чакам....до 8.30 като слушам лекарите как тропат и какво си говорят при подготовката. В 8.40 ме поканиха да легна на операционната. Екипът беше от млади лекари. Оказа се, че съм им кака на всички. Аз съм на 38. Най-големия професионалист от тях се оказа анестезиолога, който през цялото време ме успокояваше, галеше и ми обясняваше какво прави. Наистина съжалявам, че не му запомних името, но в този момент нямаше как да му обърна внимание. Последно него видях и след това започнах да се събуждам в реанимацията.
Сега няма да обяснявам как се излиза от упойката защото всеки различно я понася. Бързо се окопитих. Първият лекар, който дойде да ме види отново беше той. Моят лекар, за когото платих дойде два часа по-късно и до последно повече не се появи.
Един ден стоях в реанимацията. Там пациентките са подложени на постоянното викане на сестри и санитарки, блъскане в леглата, цяла нощ не изгасиха лампите,които ти светят и през клепачите...но това се оказа малко пред онова, което ме чакаше след това в отделението.
На другия ден ми казаха да ставам и да се раздвижвам. Няма да обяснявам какво е усещането. Санитарка ме качи с подвижна количка в отделението. И сега - забележете - коремно оперираните се настаняват на пропаднали пружини и избушени дю'еци, които са като камъни. Значи представете си как здрав човек може да стане от такова легло, а какво иде за опериран. Само искам да отбележа, че през останалият ми престой не съм имала никакъв проблем с операцията, но нито успях да легна като хората и да заспя, нито пък съм успяла да стана без кански усилия.... Бяхме три в стаята и всяка една ревеше от леглото си. Събрало ми се е не повече от 5 часа сън за 3 дни след операцията, ако искайте вярвайте.
За хигиената не ми се говори - в тоалетните ще ви е гнус да повърнете, а пък ако видите банята... Просто кошмар!
Вчера ме изписаха и само чакам да ми махнат конците. Никога повече Майчин дом.... Да не дава Господ, но има и други болници! И пак казвам - единствената ми среща с доктора, за когото платих да ми е доктор бе в деня на операцията.
Наистина не целя да сплаша никоя от вас, нито да правя антиреклама, но не пожелавам на никого този ужас. Просто искам да забравя!

# 264
  • Варна
  • Мнения: 263
За Майчин дом в София ли става дума?
За съжаление е безкрайно неприятно хем да ти е зле, хем обстановката да ти вкарва неудобства, но това се приема за стериотип в болниците.

# 265
  • Под Слънцето
  • Мнения: 4 357
Съжалявам за  кошмара ти, мац.. но ако тва ше те успокои, аз също платих . 2,500 лв. Избрах Томов в Плеен,  с уговорката 2 дни преди да тръгна за там по телефона,че ще се видим  преди операцията, ще ми обясни кое какво  и как и ще говорим за поставянето на гел против сраствания. Е, Томов го видях чак на другия ден след като ме рязаха , в реанимацията . И досега, от 4ти август насам, не съм убедена, че именно той ме е оперирал. До тук съм си изпросила 3 диска със запис на операцията ми. На нито един от тях не се вижда екипът, който ме оперира. Да не споменавам,че вероятно съм единствената, която  направи панаир за епикризата си, пълна с лъжи, та я промениха по мое настояване.. Сигурна съм,че целия екип там ще ме помни до края на дните си... Но не бих заменила клиниката за никоя друга в Б-я.

# 266
  • Мнения: 149
На мен пък въобще и не ми дадоха диск със запис на операцията. Дали въобще са я записвали, пък и кой ли да ми я даде.... Само се моля да нямам усложнения като сраствания или гъбички, както се коментираше по-рано...

# 267
  • Мнения: 62
Момичета, вече съм в "ефир"...
Ще ви разкажа моя кошмар в Майчин дом с идеята някоя иот вас ако бъде насочена за там да има в предвид на каква инквизиция се подлага.
На 27 ноември отидох за приемане сутринта. Докторът ми беше казал, че до обяд ще седя там, след което ще се прибера и на другата сутрин директно за операцията ше отида. Да ама не. До обяд ме разкарваха в лабиринта от коридори и етажи в болницата - от един на друг, на всякъде почти едно и също те питат, но трябва да те разкарват. По обяд вече бях в стаята си. Не съм претенциозна, но това беше първият "удар". Три легла от ранния соц (без да преувеличавам), балатум, обелени стени, миризма на остаряло и застояло, три шкафчета като от клошарите докарани и една захабена мивка+полуфункционално огледало. За трите легла имаше общо 2 контакта защото останалите бяха изкорубени и от тях стърчаха жици.
Към 13.30 дойде сестра, която ми даде написана бележка за лекарство. Каза да си го закупя от аптеката срещу болницата. С пижамата отидох. Оказа се, че това е разхлабителното. 2 часа по-късно ме изпратиха пак там, за да си купя и термометър. До вечерта си седях в стаята необезпокоявана от никого. Забравих да кажа, че си платих избор на екип и очаквах поне доктора да дойде, но си останах с очакванията.
На другата сутрин в 7.30 ме взе санитарката и ме кара пред операционната да чакам....до 8.30 като слушам лекарите как тропат и какво си говорят при подготовката. В 8.40 ме поканиха да легна на операционната. Екипът беше от млади лекари. Оказа се, че съм им кака на всички. Аз съм на 38. Най-големия професионалист от тях се оказа анестезиолога, който през цялото време ме успокояваше, галеше и ми обясняваше какво прави. Наистина съжалявам, че не му запомних името, но в този момент нямаше как да му обърна внимание. Последно него видях и след това започнах да се събуждам в реанимацията.
Сега няма да обяснявам как се излиза от упойката защото всеки различно я понася. Бързо се окопитих. Първият лекар, който дойде да ме види отново беше той. Моят лекар, за когото платих дойде два часа по-късно и до последно повече не се появи.
Един ден стоях в реанимацията. Там пациентките са подложени на постоянното викане на сестри и санитарки, блъскане в леглата, цяла нощ не изгасиха лампите,които ти светят и през клепачите...но това се оказа малко пред онова, което ме чакаше след това в отделението.
На другия ден ми казаха да ставам и да се раздвижвам. Няма да обяснявам какво е усещането. Санитарка ме качи с подвижна количка в отделението. И сега - забележете - коремно оперираните се настаняват на пропаднали пружини и избушени дю'еци, които са като камъни. Значи представете си как здрав човек може да стане от такова легло, а какво иде за опериран. Само искам да отбележа, че през останалият ми престой не съм имала никакъв проблем с операцията, но нито успях да легна като хората и да заспя, нито пък съм успяла да стана без кански усилия.... Бяхме три в стаята и всяка една ревеше от леглото си. Събрало ми се е не повече от 5 часа сън за 3 дни след операцията, ако искайте вярвайте.
За хигиената не ми се говори - в тоалетните ще ви е гнус да повърнете, а пък ако видите банята... Просто кошмар!
Вчера ме изписаха и само чакам да ми махнат конците. Никога повече Майчин дом.... Да не дава Господ, но има и други болници! И пак казвам - единствената ми среща с доктора, за когото платих да ми е доктор бе в деня на операцията.
Наистина не целя да сплаша никоя от вас, нито да правя антиреклама, но не пожелавам на никого този ужас. Просто искам да забравя!
Радвам се ,че всичко вече е зад гърба ти!Моята операция беше в СофияМед и без да правя реклама няма нищо общо с това което ти си изтърпяла.Всичко в нея беше ново и модерно,бяхме само по две в стаята,леглата бяха като по филмите,вдигат се автоматично както ти е кеф.Сестрите бяха мили и човечни,непрекъснато ни наглеждаха,и ако имаш нужда от нещо винаги бяха на линия.Чистота навсякъде,спокойствие и любезни лекари.Не съжалявам ,че бях там.

# 268
  • Мнения: 149
veselina7373,
моя приятелка претърпя същата процедура като мен, но в Шейново и като се чухме до като бях в болницата каква е ситуацията, тя просто не можа да повярва. В Шейново също нещата са на ниво - и отношение и обстановка. Очевидно отново от чувала с морковите съм хванала чушката, образно казано. Както и да е! Всичко мина. Утре ми махат конците и точка.
Само да вметна, че днес ми е 6 ден от операцията и вече се движа напълно свободно. Разхождам се по улиците без проблем. Така че на момичетата, които им предстои лапаро само мога да кажа да не се страхуват. Просто предварително да се запознаят с условията при които отиват да се оперират, лично да видят обстановката. Защото едно е някой да каже нещо, а съвсем друго да се види...
Успех на всички!
Светли празници!

# 269
  • Мнения: 4 265
Момичета, вече съм в "ефир"...
Ще ви разкажа моя кошмар в Майчин дом с идеята някоя иот вас ако бъде насочена за там да има в предвид на каква инквизиция се подлага.
На 27 ноември отидох за приемане сутринта. Докторът ми беше казал, че до обяд ще седя там, след което ще се прибера и на другата сутрин директно за операцията ше отида. Да ама не. До обяд ме разкарваха в лабиринта от коридори и етажи в болницата - от един на друг, на всякъде почти едно и също те питат, но трябва да те разкарват. По обяд вече бях в стаята си. Не съм претенциозна, но това беше първият "удар". Три легла от ранния соц (без да преувеличавам), балатум, обелени стени, миризма на остаряло и застояло, три шкафчета като от клошарите докарани и една захабена мивка+полуфункционално огледало. За трите легла имаше общо 2 контакта защото останалите бяха изкорубени и от тях стърчаха жици.
Към 13.30 дойде сестра, която ми даде написана бележка за лекарство. Каза да си го закупя от аптеката срещу болницата. С пижамата отидох. Оказа се, че това е разхлабителното. 2 часа по-късно ме изпратиха пак там, за да си купя и термометър. До вечерта си седях в стаята необезпокоявана от никого. Забравих да кажа, че си платих избор на екип и очаквах поне доктора да дойде, но си останах с очакванията.На другата сутрин в 7.30 ме взе санитарката и ме кара пред операционната да чакам....до 8.30 като слушам лекарите как тропат и какво си говорят при подготовката. В 8.40 ме поканиха да легна на операционната. Екипът беше от млади лекари. Оказа се, че съм им кака на всички. Аз съм на 38. Най-големия професионалист от тях се оказа анестезиолога, който през цялото време ме успокояваше, галеше и ми обясняваше какво прави. Наистина съжалявам, че не му запомних името, но в този момент нямаше как да му обърна внимание. Последно него видях и след това започнах да се събуждам в реанимацията.
Сега няма да обяснявам как се излиза от упойката защото всеки различно я понася. Бързо се окопитих. Първият лекар, който дойде да ме види отново беше той. Моят лекар, за когото платих дойде два часа по-късно и до последно повече не се появи.
Един ден стоях в реанимацията. Там пациентките са подложени на постоянното викане на сестри и санитарки, блъскане в леглата, цяла нощ не изгасиха лампите,които ти светят и през клепачите...но това се оказа малко пред онова, което ме чакаше след това в отделението.
На другия ден ми казаха да ставам и да се раздвижвам. Няма да обяснявам какво е усещането. Санитарка ме качи с подвижна количка в отделението. И сега - забележете - коремно оперираните се настаняват на пропаднали пружини и избушени дю'еци, които са като камъни. Значи представете си как здрав човек може да стане от такова легло, а какво иде за опериран. Само искам да отбележа, че през останалият ми престой не съм имала никакъв проблем с операцията, но нито успях да легна като хората и да заспя, нито пък съм успяла да стана без кански усилия.... Бяхме три в стаята и всяка една ревеше от леглото си. Събрало ми се е не повече от 5 часа сън за 3 дни след операцията, ако искайте вярвайте.
За хигиената не ми се говори - в тоалетните ще ви е гнус да повърнете, а пък ако видите банята... Просто кошмар!
Вчера ме изписаха и само чакам да ми махнат конците. Никога повече Майчин дом.... Да не дава Господ, но има и други болници! И пак казвам - единствената ми среща с доктора, за когото платих да ми е доктор бе в деня на операцията.
Наистина не целя да сплаша никоя от вас, нито да правя антиреклама, но не пожелавам на никого този ужас.
Просто искам да забравя!
artmilena, както казаха и преди мен, всичко е зад гърба ти, дано и възстановяването ти да е безпроблемно, в което вярвам, след като се разхождаш по улиците 6 дни след операцията. Дълъг  е разказът ти, недоволството ти е разбираемо, предвид условията, които описваш! Но! Предполагам, че си избрала именно тази болница заради опериращия и цената най-вече. Луксът върви с по-висока цена! В края на краищата специалисти има във Вита, София Мед и на др. места, и момичетата са го написали. Изборът на Майчин дом е изцяло твой! Намирам коментарът ти за прекалено критичен, без  да имаш основание. Не адвокатствам на болницата, самата аз съм оперирана в София Мед и да ти кажа нито анестезиологът ме е галил по главата, нито хирургът ме е навъртал и идвал лично да ме види преди или след операцията, идват дежурните лекари и сестри. Една сестра ме взе и придружи до операционната, легнах на масата без излишни любезности, а за диск, на който е записана операцията и въпрос не е повдиган. Ако го бях поискала, може би, но никой не ми го е предлагал! Раздвижването след операцията навсякъде боли. Практика е да те придвижат с количка от реанимацията  до отделението, леглата са такива каквито са! Ти защо не отиде да провериш преди да избереш Майчин дом? В резюме, ако си търсила комфорта при престоя, следваше да отидеш в частна болница, но толкова пространно да недоволстваш, при очевидно добре свършена работа от страна на екипа, е…извинявай, прекалено!

Последна редакция: ср, 03 дек 2014, 10:46 от Herz

Общи условия

Активация на акаунт