Да простиш не е равносилно на това да продължиш да имаш доверие на изневерилия човек и да продължиш да го обичаш и желаеш като преди.
Точно, а и не е задължително да продължиш с него. Това не пречи да му простиш
- Публикувана: 19 дек. 2013, 18:32 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2014, 14:47 ч.
Как простихте изневяра?
Точно, а и не е задължително да продължиш с него. Това не пречи да му простиш
Да простиш не е равносилно на това да продължиш да имаш доверие на изневерилия човек и да продължиш да го обичаш и желаеш като преди.
Точно, а и не е задължително да продължиш с него. Това не пречи да му простиш
Е именно след това продължаваш напред
иначе тъпчеш на едно място и тормозиш само себе си
Първият път в живота най-трудно се прощава (на първия изневерил мъж), след това вече става все по-лесно . 
Конкретно за случая не знам какво да кажа. Аз бих изневерила и бих си го прибрала. Ако иска да си тръгне, също бих го пуснала. Лесно ми е да простя, когато и аз извърша същото, иначе - не.
Като минеш и ти от другата страна, почваш да разбираш и приемаш тези неща по-лесно.
Конкретно за случая не знам какво да кажа. Аз бих изневерила и бих си го прибрала. Ако иска да си тръгне, също бих го пуснала. Лесно ми е да простя, когато и аз извърша същото, иначе - не.
Като минеш и ти от другата страна, почваш да разбираш и приемаш тези неща по-лесно.
Първият път в живота най-трудно се прощава (на първия изневерил мъж), след това вече става все по-лесно .
Конкретно за случая не знам какво да кажа. Аз бих изневерила и бих си го прибрала. Ако иска да си тръгне, също бих го пуснала. Лесно ми е да простя, когато и аз извърша същото, иначе - не.
Като минеш и ти от другата страна, почваш да разбираш и приемаш тези неща по-лесно.
Конкретно за случая не знам какво да кажа. Аз бих изневерила и бих си го прибрала. Ако иска да си тръгне, също бих го пуснала. Лесно ми е да простя, когато и аз извърша същото, иначе - не.
Като минеш и ти от другата страна, почваш да разбираш и приемаш тези неща по-лесно.
Е да ама ако го правиш само, защото другият го е направил, не е интересно
Първият път в живота най-трудно се прощава (на първия изневерил мъж), след това вече става все по-лесно .
Конкретно за случая не знам какво да кажа. Аз бих изневерила и бих си го прибрала. Ако иска да си тръгне, също бих го пуснала. Лесно ми е да простя, когато и аз извърша същото, иначе - не.
Като минеш и ти от другата страна, почваш да разбираш и приемаш тези неща по-лесно.
Конкретно за случая не знам какво да кажа. Аз бих изневерила и бих си го прибрала. Ако иска да си тръгне, също бих го пуснала. Лесно ми е да простя, когато и аз извърша същото, иначе - не.
Като минеш и ти от другата страна, почваш да разбираш и приемаш тези неща по-лесно.
Е да ама ако го правиш само, защото другият го е направил, не е интересно
Да простиш не е равносилно на това да продължиш да имаш доверие на изневерилия човек и да продължиш да го обичаш и желаеш като преди.
Това е и моето мнение.След изневярата се къса свързващата нишка във връзката-доверието.
Никога не е същото.Между двамата се намества съмнението.Предадения има периоди на агресия или самообвинение.Живота в семейството става непоносим за единия или за двамата и се стига до очакван край.Не винаги и не при всички.Някои успяват да простят искрено,да не дълбаят,да продължат гледайки напред.При нас не се получи.
Ох, момичета, момичета.
Никога, ама абсолютно никога не може да знаете как ще реагирате при изневяра. И не само при изневяра. В каквато и да е ситуация, предварително няма начин да знаете.
Ако всички се развеждаха заради това, едно здраво семейство нямаше да е останало.
Давайте го по-лежерно, стига с тези категоричности и декларации.
Ох, момичета, момичета.
Никога, ама абсолютно никога не може да знаете как ще реагирате при изневяра. И не само при изневяра. В каквато и да е ситуация, предварително няма начин да знаете.
Ако всички се развеждаха заради това, едно здраво семейство нямаше да е останало.
Давайте го по-лежерно, стига с тези категоричности и декларации.
/.
Ех,момичета,момичета,може ли да не ми определяте колко категорична да съм за моя живот?!
На 32 години съм с един развод и втори щастлив брак(да не чуе дявола)
Порастнах в"прекрасно" семейство,в което се редуваха изневяра,побой,извинения,прошка и така 17 години.
Аз знам как реагирам при изневяра.Не го знам преди това.Разказа е по преживяно.
На 32 години съм с един развод и втори щастлив брак(да не чуе дявола)
Порастнах в"прекрасно" семейство,в което се редуваха изневяра,побой,извинения,прошка и така 17 години.
Аз знам как реагирам при изневяра.Не го знам преди това.Разказа е по преживяно.
Аз бих изневерила и бих си го прибрала. Ако иска да си тръгне, също бих го пуснала. Лесно ми е да простя, когато и аз извърша същото, иначе - не.
Като минеш и ти от другата страна, почваш да разбираш и приемаш тези неща по-лесно.
Като минеш и ти от другата страна, почваш да разбираш и приемаш тези неща по-лесно.
И да простиш какво, ще забравиш ли?
Не мисля...
Нещо такова е като бомба със закъснител....винаги в даден момент ще изскочи и гръмне...
Може да попречи много и на цялостните отношения в семейството за в бъдеще. Колкото и да се обяснява как потърпевшият е простил...или как и двамата са си простили, ако и двамата са се сгащили в изневяра.
Не мисля...
Нещо такова е като бомба със закъснител....винаги в даден момент ще изскочи и гръмне...
Може да попречи много и на цялостните отношения в семейството за в бъдеще. Колкото и да се обяснява как потърпевшият е простил...или как и двамата са си простили, ако и двамата са се сгащили в изневяра.
Първият път в живота най-трудно се прощава (на първия изневерил мъж), след това вече става все по-лесно .
Конкретно за случая не знам какво да кажа. Аз бих изневерила и бих си го прибрала. Ако иска да си тръгне, също бих го пуснала. Лесно ми е да простя, когато и аз извърша същото, иначе - не.
Като минеш и ти от другата страна, почваш да разбираш и приемаш тези неща по-лесно.
Конкретно за случая не знам какво да кажа. Аз бих изневерила и бих си го прибрала. Ако иска да си тръгне, също бих го пуснала. Лесно ми е да простя, когато и аз извърша същото, иначе - не.
Като минеш и ти от другата страна, почваш да разбираш и приемаш тези неща по-лесно.
Е да ама ако го правиш само, защото другият го е направил, не е интересно
ProstoAz, приеми че мъжете са си такива. Някои са по-дискретни и не ги разкриват цял живот, а други ги набарват по един или друг начин...
Причината е, че с един човек омръзва и се търси разнообразие. Ако имам бъдеща връзка, ще се разбера с човека, че и двамата сме свободни души и всеки може да изневерява на другия, защото и на мен ми е писнало да ме следят, и ми е писнало да следя. Като се знае, поне е по-спокойно. 
ProstoAz , в случая просто приемаш, че и той не знае. 
Доскучало му е с теб/слаби са му ангелите/по принцип си е женкар.....а и какво значение има причината?
Дори и да изнамери той такава, ти какво ще направиш?Ще тръгнеш да се променяш, (защото в 99 % мъжете обвиняват жените)за да му угодиш, та повече да не поглежда настрани?
Или те обича такава, каквато си, или не.
А ако причината е извън теб, то какво?Ще променяш него?Мисия невъзможна.
Ще зо изолираш от колежки и познати?Докога?
Или се примиряваш и го приемаш такъв, какъвто е, или го зарязваш и търсиш такъв, който да отговаря на очакванията ти.
Доскучало му е с теб/слаби са му ангелите/по принцип си е женкар.....а и какво значение има причината?Дори и да изнамери той такава, ти какво ще направиш?Ще тръгнеш да се променяш, (защото в 99 % мъжете обвиняват жените)за да му угодиш, та повече да не поглежда настрани?
Или те обича такава, каквато си, или не.
А ако причината е извън теб, то какво?Ще променяш него?Мисия невъзможна.
Ще зо изолираш от колежки и познати?Докога?
Или се примиряваш и го приемаш такъв, какъвто е, или го зарязваш и търсиш такъв, който да отговаря на очакванията ти.
O не - далеч съм от мисълта, че която и да било от страните в двойката трябва да бъде изолирана, следена и с хомот. Но наистина е тъпо, когато някой не може да каже причината за действията си. Първо смятам, че е невъзможно да не я знае - по-скоро не иска да я каже. И второ - когато човек обича (не говоря за любов, а обич, защото за мен лично това са две различни понятия), няма лошо това да се променя (разбира се, не с цената на това да изгуби себе си, а да се вгледа в ... себе си). Медала винаги има две страни. Мен например ме тревожи това, че липсва обяснение за причината и имам усещането, че това означава непременно повторение на случилото се. Гледам, че и при авторката на темата също липсва причина. Било тя и "омръзнала си ми" "скучно ми е в леглото" "много мрънкаш" "пижамата с която спиш ме отблъсква" "не ми харесват веждите ти" и т.н и т.н... Отговор от сорта на "бях объркан" ... ама НЕ ЗНАМ ОТ КАКВО, определено ми звучи като " Скоро може пак да се объркам " Абе живи здрави да сме - живота и без това е срещи и раздели. Но е малко кофти за децата. Нищо, че в днешно време е нормално да си дете на разведени родители - това, че е нормално не го прави приятно.
Прочетох някъде и че мъжа държи повече на жена в която е инвестирал повече пари - абсолютно подкрепям това мнение!
Абе живи здрави да сме - живота и без това е срещи и раздели. Но е малко кофти за децата. Нищо, че в днешно време е нормално да си дете на разведени родители - това, че е нормално не го прави приятно. Прочетох някъде и че мъжа държи повече на жена в която е инвестирал повече пари - абсолютно подкрепям това мнение!
Прочетох някъде и че мъжа държи повече на жена в която е инвестирал повече пари - абсолютно подкрепям това мнение!
Мъжете са много по-практични от нас. Ние все гледаме емоцията.