- Публикувана: 27 дек. 2013, 21:17 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2015, 11:12 ч.
Ясновидци/врачки - тема 21
Честит празник на всички дами!
Така - днес посетих Цеца за втори път .Първия беше преди 1.5 - 2 и тогава ми позна доста неща , които вече са факт.Не мислех да ходя при нея , а при някоя друга , но днес спонтанно реших да отида и го направих.Пак съм доволна и се надявам и този път да е познала.Каза ми за човека , за който питах , че има направена магия и как да я разваля без да ми иска нищо и мисля че е права за магията и държа да кажа че първия път като ходих бях с една приятелка и на нито една от двете не ни е казвал за магии , така че явно не е практика да го казва на всеки.Не знам, дано да е права и този път и съм решила , че скоро няма да ходя при никоя гледачка.Каквото има да става ще стане и толкова.
Така - днес посетих Цеца за втори път .Първия беше преди 1.5 - 2 и тогава ми позна доста неща , които вече са факт.Не мислех да ходя при нея , а при някоя друга , но днес спонтанно реших да отида и го направих.Пак съм доволна и се надявам и този път да е познала.Каза ми за човека , за който питах , че има направена магия и как да я разваля без да ми иска нищо и мисля че е права за магията и държа да кажа че първия път като ходих бях с една приятелка и на нито една от двете не ни е казвал за магии , така че явно не е практика да го казва на всеки.Не знам, дано да е права и този път и съм решила , че скоро няма да ходя при никоя гледачка.Каквото има да става ще стане и толкова.
Melissa, споко, всичко е наред.Наистина 
Мисля ,че се разбрахме.
Принципно е смислено да мине известно време след ясновидски сеанс, за да се прецени степен на реална сбъдваемост за бъдещето,където е слабото място,както знаем. Специално за ходжите , усещането ми е , че трябва да се пазим действително и като цяло, най-добре-по-далеч от тях, лично според мен.Още помня, например, като отидох при Кеазим-най-капиталната ми грешка...какво отвратително усещане имах през цялото време, но тогава бях ни на тоя, ни на оня свят -естествено, това е най-добрият от негова гледна точка момент, но, въпреки периода на зашеметеност, много бързо ми стана ясно, че спрямо споменатата граница, той ме мята в пропаст именно към оня свят и изхвърлих целият му гаден реквизит от трупни отпадъци от прилепи, люспи от блатна змиорка , вкисната лимонада и каквото и да забърква там срещу адски много пари в прегнусната си бърлога , която ХЕИ непременно би зазидало ,ако попаднат в нея.Мисля , че ти беше споделила за този от Звъничево( как се казва всъщност той и къде е това село?) , че въпреки че е имало ефект, си имала и някакво гадно усещане и притеснение.
Пък и нали знаеш...смята се, мисля, не без основание, че ако след тяхна намеса нещо потръгне, после има бумеранг ефект.Трябва внимание с тях определено.
Мисля ,че се разбрахме.Принципно е смислено да мине известно време след ясновидски сеанс, за да се прецени степен на реална сбъдваемост за бъдещето,където е слабото място,както знаем. Специално за ходжите , усещането ми е , че трябва да се пазим действително и като цяло, най-добре-по-далеч от тях, лично според мен.Още помня, например, като отидох при Кеазим-най-капиталната ми грешка...какво отвратително усещане имах през цялото време, но тогава бях ни на тоя, ни на оня свят -естествено, това е най-добрият от негова гледна точка момент, но, въпреки периода на зашеметеност, много бързо ми стана ясно, че спрямо споменатата граница, той ме мята в пропаст именно към оня свят и изхвърлих целият му гаден реквизит от трупни отпадъци от прилепи, люспи от блатна змиорка , вкисната лимонада и каквото и да забърква там срещу адски много пари в прегнусната си бърлога , която ХЕИ непременно би зазидало ,ако попаднат в нея.Мисля , че ти беше споделила за този от Звъничево( как се казва всъщност той и къде е това село?) , че въпреки че е имало ефект, си имала и някакво гадно усещане и притеснение.
Пък и нали знаеш...смята се, мисля, не без основание, че ако след тяхна намеса нещо потръгне, после има бумеранг ефект.Трябва внимание с тях определено.
Седат се казва ходжата, ето този е :
http://www.monitor.bg/article?id=94319
Попаднах случайно там, не знам дали съм разказвала и се извинявам ако се повтарям.
През 2009 изчезна една моя приятелка, ей така, вечерта се чухме, всичко беше ок и на другия ден просто беше офейкала и около 2 месеца ни вест, ни кост.
И след всичкото търсене из Инетернет, по вестници и къде ли не, опрях до врачките.
Май тогава беше свършил и втория сезон на Ясновидци и имаше доста реклами на участниците.
Първо се видях с Роберто, после звъннах на един от Чирпан беше - не му помня името даже вече, уговорихме се с него и тръгнахме.
Закъснявахме и като стигнахме Пловдив се обадих да потвърдя че отиваме, но със закъснение.
Този ми вдигна луд скандал, че заминавал за Гърция, не можел да ни чака и некви такива.
Казах, че става въпрос за изчезнал човек и е важно. Не можел, да не сме отивали изобщо.
Седим в Пловдив и се чудим какво да правим.
Имах телефона на Ивелина /тази която спечели сезона тогава/, обадих се, вдигна ми сестра й.
Каза, че няма никакъв шанс за среща в същия ден, след седмица чак имало свободен час.
Пак обяснявай, че е важно, не , не може.
Бяхме с един приятел на бившия ми вече съпруг.Той се сети, че баща му е ходил при някакъв ходжа до Пазарджик и така и ни беше на път на връщане, решихме да отидем.
Тъкмо излезнахме от Пловдив и ми звъни телефона.
Ивелина лично ми се обади.
Попита ме :Ти детето ли си си изгубила?
Казах:не, но жената, която търсим има леки психически проблеми, приятелка ми е и общо взето се грижа за нея, като за дете.
Беше същата година в която се ожених, преместих се при мъжа ми и я изоставих малко.
Бягството й /както по късно разбрах/ беше за да ме накаже.
Ивелина каза, че я вижда, описа ми точно как изглежда.С кой е, в каква кола е, каза ми буквата К и че това е прякора на един от мъжете, с които е в момента.
Описа ми колата, като комби, но не точно комби, сива, лъскава, каза ми кой къде има татуси, каза ми, че са грозни хора, че тези хора я лъжат и не са добри.Че много я е страх, но не може да ми каже къде е.Каза, че има скали и вода, но че е жива и здрава.
Благодарих, тогава не знаех дали е така.
И се озовахме в Звъничево.
Носех лаптопа.Отворих, показах приятелката ми.
Седат започна така:Тя е избягала от теб и не иска да я търсиш, тя не иска да е намерена.
Жива и здрава е, с двама мъже е.
Това е основното, което си спомням.
Попита ме, искаш ли да се обади?
Казах, разбира се, че искам, да я чуя поне жива ли е, къде е.
Поиска имената на родителите й, написа ги на някви свещи, говори някакви неща на неразбираем език и ми каза да държа свещите докато изгорят до там където е отбелязано и да ги хвърля в течаща вода вечерта.
Каза ми, че утре ще се обади.
Пари не помня какви оставих.
Бащата на приятелката ми беше същия ден сутринта в София, за да подаде сигнал за издирване, всъщност заради него се забавихме доакто го изпратим и закъснямхме за онзи от Чирпан.
Рзбрахме се, който първи има новини да се обади на другия.
На другия ден никой не се обади, значи ходихме в понеделник, до събота ни звук, ни картина от никъде.
Викам, ясно.И ходжата не можа да помогне.Чакането ме беше изнервило, вече не знаех какво да правя, в главата ми беше само това, което ми беше казала Ивелина за тези мъже и с моето въображение чаках да ми звъннат от полицията, че са я намерили убита.
В събота вече звъннах на баща й.Питам, какво ще правим човек.
И той с най - голямото спокойствие ми каза;Ооо, ами тя се обади още преди три дни
Викам, как така, защо не ми се обади, защо не ми каза, ами тя ме помоли да не ти казвам.
Е, браво!
Поне беше жива и здрава, това беше достатъчно.
Беше излязла една голяма статия в Седмичен труд за нея, ония двамата я видели и бързо я пратили да си отива, да се яви в районното и да спре издирването.
След седмица се появи.
Питам къде ходиш, какво става, защо?
В Сандански била /оппа, скалите и водата/.
С кой беше там бе жена, какво прави:Ами с двама приятели, единия се казва Кало /оппа, прякора на човека започа с буквата К, ми беше казала Ивелина/
И почнах аз да я питам:Този има ли татус на врата си?
Тя вика:Ти от къде знаеш, има да...
Викам тия кола имаха ли, ами да, едно Ауди, едно такова малко, сплескано отзад като комби, ама не му знам модела, сивичко , новичко...
Ахааа, Ауди А3 като комби отзад, ама не точно комби...
И кво прави с тия бе, жена?
Ами напивахме се, купонясвахме...много добре се държаха с мен, големи приятели са ми.
Ясно...Ивелина беше познала всичко.
А ходжата каза, че на другия ден ще се обади.И се обади.
Мамка му.Направо бях шокирана тогава.
Казах си, ще ида аз при Ивелина, искам да се запозная с нея.
Обади се и си записах час за 29.09.2009.Няма как да забравя този ден.
Правехме ремонт у нас, тапетие бяха скъсани, недоскъсани, ввсичко беше мазало.
Имаше една стара секция , а над нея бях пльоснала една картина на Мерилин Монро, много я харесвах и да не ми се бута по земята я бях закачила на един гвоздей случаен по стената докато я преместя някъде.
Под тази картина на секцията най отгоре седеше снимка на Марк в рамка /немската ми овчарка/.
Преди да тръгнем сутринта, седях в хола, въпросната госпожица беше у нас, щото исках да я вода и нея при Ивелина.Седях си на лаптопа, а тя пиеше кафе.
Изведнъж стана някакво течение, от нищото, вдигнах глава и видях как картината на Мерилин Монро /ох и сега настръхвам цялата/ се повдигна, а тя не беше никак лека, и удари рамката, която седеше пред нея и цялата рамка със снимката на Марк се стовари на пода и се разпиля на безброй стъкла.Единственото, което ми мина през уме тогава беше, това не е добре.
Тръгнахме за Пловдив след час двете с колата.Намерихме адреса, качихме се.
Няма ни Ивелина, ни дявол.Беше някаква сграда с офиси.Питам някакви хора, тук ли приема Ивелина? Отговарят, да тук, по принцип има опашки от хоеа, днес е странно тихо, може би я няма.
Звъня на телефона й, изключен.Няколко пъти. Няма връзка.
Седнахме в едно кафе, висяхме два часа, звънях и звънях, не и не, и не.
Прибрахме се, бях ядосана, при условие, че има записан час само аз ли не бях предупредена, че ще отсъства?
На другия ден звънях, телефона беше включен, но никой не ми вдигна цял ден.
И се отказах.
Забравих и за счупената рамка.
На 28.10. 2009 свекъра ми беше у нас.Марк беше много лош към външни хора и имахме проблем, че трябваше да го затваряме по тераси и гаражи.Свекъра ми реши да остане да спи у нас и казах на мъжа ми да смъкне Марк в гаража, защото означаваше да не спим и ние, и целия блок от лаене по терасата.
Той го смъкна.Нахрани го.Легнахме си.На 8-мия етаж сме, а агаража ни е точно долу.
Марк започна да лае.Мъжа ми вика, леле, забравих вода да му оставя.
Казах, нищо, сутринта.
Сутринта се успахме.Мъжа ми имаше някакво дело и адски много бързахме.
Викам си, да кача кучето горе, но нямам време напред назад по асансьорите.Викам, айде като се върнем ше го разходя и ще го прибера.
Минахме покрай гаража, колата ни беше отвън тогава.Марк лаеше.Тръгнахме.
Делото се проточи, оттам трябваше да караме баша му не знам къде, оттам на мен ми се обадиха по няква работа и към 4 вече бях в истерия, че кучето не е извеждано и седи в гаража от снощи.
И само мрънках да се прибираме по бързо.
Стигнахме завоя преди блока.Последните ми думи бяха:Най псоле при Марк.Мъжа ми каза;Чакай де, не сме стигнали още.
Спряхме, отворихме гаража, по принцип излита с 300, когато е седял затворен.
Този път нищо..Марк, Марк...тишина.
Ядосах се, един съсед има ключ за гаража и ви казах, отворил е, кучето е излетяло и кой знае къде е сега.
Нямахме прокаран ток тогава в гаража, а вече си беше тъмно.
Мъжа ми влезе и тогава чух;Марк, момче, стани, Марк, Марк...
Влетях и тогава го видях...Отоврих външните врати за да виждам от фаровете на колата, и видях отоворените очи, нослето забито в отворра който е между земята и вратата, пипнах го ...студен.
И после вече не помня много.Първото, което помислих, че е отровен.Че защото е лаел много някой му е ръгнал нещо под вратата и го е отровил.
Излезнах от гаража , застанах пред блока и започнах да крещя колкото глас имах.
Исках да ги убия всичките, целия блок, как можеха да причинят това на кучето ми.
Мъжа ми изпадна в някакъв шок, аз крещя Вдигни го, той седи и гледа и не може да мръдне.
Това е голями куче, беше почнал да се сковава...от къде намерих сили, вдигнах го, изнесох го и в багажника на колата.Газ с колата до клиниката, в която бяхме ходили години наред.
Там ми казаха, късно е. Беше мъртъв вече от няколко часа.
Исках аутопсия, веднага.Трябваше да разбера какво е станало.
Пратиха ме за другата сутрин в Студенски град в незнам какъв университет.
Вечерта изпих една бутилка водка, не можа изобщо да ме хване, все едно вода бях пила.
Не спах грам, в 8 бях в този университет.
Оказа се, че кучето ми ще е обучение по аутопсия за студенти
И това трябваше да преживея.
Излезе доктора и ми каза:Обърнал си е стомаха.От скачането да излезе от гаража, се е изправял цял по вратата, и се е задушил за 2 часа.Каза, че дори и да съм го намерила ооще жив, операцията е с твърде малък процент че ще оживее.
До последно е търсел въздух и за това си е навирал нослето в отвора между вратата и земята.
Имаше малко кръв по нослето, защото е блъскал да търси въздух.
Не беше отровен.Бил е много здрав.Същия ден ставаше на 5 години и 6 месеца.
Тогава ме връхлетяха спомените за ходжата, датата 29.09 - точно месец преди това и счупената рамка от никъде.Спомних се, че бях чела някъде си, че ако се ходи при ходжа да се прави нещо - после се връща много лошо...И нарамих вината си, дни и нощи, знаех, че само аз съм виновна.
Толкова обичах това куче, коагто ми го подариха беше топка на 40 дни, плакала съм от щастие, все едно дете си бях родила.Никога не го оставях сам, обиколил е с мен България, беше най -важното нещо в живота ми, нямах деца, нямах мъж.
После се заобвинявах, че ако не се бях оженила, не се бях преместила, Марк щеше да е оше жив.
Ако свекъра ми не беше дошъл тогава...ако не го бях свалила в гаража, ако сутринта го бях качила обратно горе...ако, ако...ако..ако не бях ходила при ходжата...и обвинения, обвинения, месеци, години наред.
Затова ме беше страх от този ходжа вече, да ходя, да говоря с него дори.
Макар, че беше помогнал тогава приятелката ми да се обади, не исках да чувам за него.
След време бях ходила при една гледачка в Попово, попитах защо ми умря кучето.
Тя каза така, спасила си живот на твой приятел, човешки живот,но е трябвало да платиш този живот с живота на кучето си - трябвало да е платиш с живот на животно, за да спасиш човек.
Това ли беше цената, за да спася приятелката си от циганите, които са щели да я направят проститука в Гърция, защо аз трябваше да платя за това?
Защо Ивелина я нямаше и никога пвоече не ми вдигна телефона, а беше толкова точна, коагто търсехме въпросната ми приятелка.
Кой какво виждаше не знам, кой какво направи не знам, но факта че загубих Марк беше налице.
Сега коагто отидох при Седат и ми беше все едно какво ще губя - като че ли беше съвсем различен човек.Пиян ли беше не знам.
Не му спестих това за кучето, от вратата го почнах.Казах и защо толкова години не съм ходила при него.Той вика, няма такова нещо, тука само хубави неща правя и се случват.
Викам, хубаво, че се случват, но кой плаща сметката за това, че са се случили?
Викам, този път кой ще пожертвам, освен този заради който съм тук - аз друг не обичам.
Вече нямам Марк, нямам нищо.
Доста се чудих дали да правя нещо.
Не знам магии ли прави или разваля, нищо не разбрах.
Този път бяха 100 неща.Води, захари, катинари, свещи, гробища, реки...
Каза 7 дни...Ми мамка му...на седмия ден почнаха да се случват некви неща наистина, това беше последния ден в който трябваше да хвърля една вода с някви бележки в нея в течаща вода.
Този път дори не помислих какво ще загубя, изобщо след Марк по голяма мъка не съм преживявала и ми беше все едно какво ще става.
Засеа нещата са добре.Дори съм в застой по ходенето си на подобни места.
Последната беше Светлана.
Сега като чета за Цеца се сещам че от нея ми тръгна тва желание да ходя до Седат да развалям магиите.
Дали да не отида да си сверя часовника какво е станало
И след всичко това татурах името на Марк на ръката си, да ми напомня за любовта, за вината, за това, че никога няма да бъде преживян и забравен.
Не знам защо разказах всичко това, май имах нужда да си припомня...благодаря на тези, които имаха нерви да ме изчетат...
Поздрави
А това е Марк...
Melissa,aз обожавам животните, наистина ги обичам с цялото си сърце и личното ми мнение е, че ако хората приличаха на повечето от тях, щяха да са доста ....по-човечни!
Много съжалявам за твоят Марк и за начина, по който се е случило!Преди време се разделих с една такава душа, която обичах до безкрай...знам много болезнено добре какво е, неслучайно и ми направи много силно впечатление и запомних загубата на кучето ти още когато преди много време,когато само мимоходом беше споменала за ужасния инцидент тук и именно затова повдигнах въпроса като каза, че отново си се обърнала към същия ходжа и след това.
Преди време се запознах с един тип, без да знам, че споделяме окултни интереси.Оказа се, че е навътре в школата на Блаватска и усърден фен на Мрака.Та, той все имаше котка, но изключително странно...периодично една здрава, нормална котка изчезваше и се заменяше с друга.Викам..абе...ей...какво става тук??...С абсолютно безизразно-стъклени очи ме осведоми, че правел разни "номера" и котките били буфер, който отнасял наказанието вместо него-той оставал жив, поредната котка от конвейера-не.Чудесно просто!Девиация до отвращение!
Споменавам тоя дегенерат само заради идеята за удара по животните /или друг субект /като разменна монета в такива " сделки".Ако , както врачка после ти е казала, Марк е бил брутално използван като такава монета, а ходжата , когато те е питал -искаш ли да уредя да стане така и така....а, никак не е и намекнал каква ще е цената, освен парите, които е взел...е, това е голяма изродщина.
Неслучайно казвам, че там е наистина опасна , бумерангова мръсотия и скритият ,но удрящ адски силно впоследствие, ценоразпис далеч не е само в немалко банкноти!Огромното мнозинство са пълни некадърници,диспансеризирани на 4 км или просто тривиални шарлатани и освен да те оберат друго няма как да ти причинят, но шепата , които могат са в касапския жанр.
Много съжалявам за твоят Марк и за начина, по който се е случило!Преди време се разделих с една такава душа, която обичах до безкрай...знам много болезнено добре какво е, неслучайно и ми направи много силно впечатление и запомних загубата на кучето ти още когато преди много време,когато само мимоходом беше споменала за ужасния инцидент тук и именно затова повдигнах въпроса като каза, че отново си се обърнала към същия ходжа и след това.
Преди време се запознах с един тип, без да знам, че споделяме окултни интереси.Оказа се, че е навътре в школата на Блаватска и усърден фен на Мрака.Та, той все имаше котка, но изключително странно...периодично една здрава, нормална котка изчезваше и се заменяше с друга.Викам..абе...ей...какво става тук??...С абсолютно безизразно-стъклени очи ме осведоми, че правел разни "номера" и котките били буфер, който отнасял наказанието вместо него-той оставал жив, поредната котка от конвейера-не.Чудесно просто!Девиация до отвращение!
Споменавам тоя дегенерат само заради идеята за удара по животните /или друг субект /като разменна монета в такива " сделки".Ако , както врачка после ти е казала, Марк е бил брутално използван като такава монета, а ходжата , когато те е питал -искаш ли да уредя да стане така и така....а, никак не е и намекнал каква ще е цената, освен парите, които е взел...е, това е голяма изродщина.
Неслучайно казвам, че там е наистина опасна , бумерангова мръсотия и скритият ,но удрящ адски силно впоследствие, ценоразпис далеч не е само в немалко банкноти!Огромното мнозинство са пълни некадърници,диспансеризирани на 4 км или просто тривиални шарлатани и освен да те оберат друго няма как да ти причинят, но шепата , които могат са в касапския жанр.
Melissa, споко, всичко е наред.Наистина Мисля ,че се разбрахме.
Принципно е смислено да мине известно време след ясновидски сеанс, за да се прецени степен на реална сбъдваемост за бъдещето,където е слабото място,както знаем. Специално за ходжите , усещането ми е , че трябва да се пазим действително и като цяло, най-добре-по-далеч от тях, лично според мен.Още помня, например, като отидох при Кеазим-най-капиталната ми грешка...какво отвратително усещане имах през цялото време, но тогава бях ни на тоя, ни на оня свят -естествено, това е най-добрият от негова гледна точка момент, но, въпреки периода на зашеметеност, много бързо ми стана ясно, че спрямо споменатата граница, той ме мята в пропаст именно към оня свят и изхвърлих целият му гаден реквизит от трупни отпадъци от прилепи, люспи от блатна змиорка , вкисната лимонада и каквото и да забърква там срещу адски много пари в прегнусната си бърлога , която ХЕИ непременно би зазидало ,ако попаднат в нея.Мисля , че ти беше споделила за този от Звъничево( как се казва всъщност той и къде е това село?) , че въпреки че е имало ефект, си имала и някакво гадно усещане и притеснение.
Пък и нали знаеш...смята се, мисля, не без основание, че ако след тяхна намеса нещо потръгне, после има бумеранг ефект.Трябва внимание с тях определено.
Мисля ,че се разбрахме.Принципно е смислено да мине известно време след ясновидски сеанс, за да се прецени степен на реална сбъдваемост за бъдещето,където е слабото място,както знаем. Специално за ходжите , усещането ми е , че трябва да се пазим действително и като цяло, най-добре-по-далеч от тях, лично според мен.Още помня, например, като отидох при Кеазим-най-капиталната ми грешка...какво отвратително усещане имах през цялото време, но тогава бях ни на тоя, ни на оня свят -естествено, това е най-добрият от негова гледна точка момент, но, въпреки периода на зашеметеност, много бързо ми стана ясно, че спрямо споменатата граница, той ме мята в пропаст именно към оня свят и изхвърлих целият му гаден реквизит от трупни отпадъци от прилепи, люспи от блатна змиорка , вкисната лимонада и каквото и да забърква там срещу адски много пари в прегнусната си бърлога , която ХЕИ непременно би зазидало ,ако попаднат в нея.Мисля , че ти беше споделила за този от Звъничево( как се казва всъщност той и къде е това село?) , че въпреки че е имало ефект, си имала и някакво гадно усещане и притеснение.
Пък и нали знаеш...смята се, мисля, не без основание, че ако след тяхна намеса нещо потръгне, после има бумеранг ефект.Трябва внимание с тях определено.
Седат се казва ходжата, ето този е :
http://www.monitor.bg/article?id=94319
Попаднах случайно там, не знам дали съм разказвала и се извинявам ако се повтарям.
През 2009 изчезна една моя приятелка, ей така, вечерта се чухме, всичко беше ок и на другия ден просто беше офейкала и около 2 месеца ни вест, ни кост.
И след всичкото търсене из Инетернет, по вестници и къде ли не, опрях до врачките.
Май тогава беше свършил и втория сезон на Ясновидци и имаше доста реклами на участниците.
Първо се видях с Роберто, после звъннах на един от Чирпан беше - не му помня името даже вече, уговорихме се с него и тръгнахме.
Закъснявахме и като стигнахме Пловдив се обадих да потвърдя че отиваме, но със закъснение.
Този ми вдигна луд скандал, че заминавал за Гърция, не можел да ни чака и некви такива.
Казах, че става въпрос за изчезнал човек и е важно. Не можел, да не сме отивали изобщо.
Седим в Пловдив и се чудим какво да правим.
Имах телефона на Ивелина /тази която спечели сезона тогава/, обадих се, вдигна ми сестра й.
Каза, че няма никакъв шанс за среща в същия ден, след седмица чак имало свободен час.
Пак обяснявай, че е важно, не , не може.
Бяхме с един приятел на бившия ми вече съпруг.Той се сети, че баща му е ходил при някакъв ходжа до Пазарджик и така и ни беше на път на връщане, решихме да отидем.
Тъкмо излезнахме от Пловдив и ми звъни телефона.
Ивелина лично ми се обади.
Попита ме :Ти детето ли си си изгубила?
Казах:не, но жената, която търсим има леки психически проблеми, приятелка ми е и общо взето се грижа за нея, като за дете.
Беше същата година в която се ожених, преместих се при мъжа ми и я изоставих малко.
Бягството й /както по късно разбрах/ беше за да ме накаже.
Ивелина каза, че я вижда, описа ми точно как изглежда.С кой е, в каква кола е, каза ми буквата К и че това е прякора на един от мъжете, с които е в момента.
Описа ми колата, като комби, но не точно комби, сива, лъскава, каза ми кой къде има татуси, каза ми, че са грозни хора, че тези хора я лъжат и не са добри.Че много я е страх, но не може да ми каже къде е.Каза, че има скали и вода, но че е жива и здрава.
Благодарих, тогава не знаех дали е така.
И се озовахме в Звъничево.
Носех лаптопа.Отворих, показах приятелката ми.
Седат започна така:Тя е избягала от теб и не иска да я търсиш, тя не иска да е намерена.
Жива и здрава е, с двама мъже е.
Това е основното, което си спомням.
Попита ме, искаш ли да се обади?
Казах, разбира се, че искам, да я чуя поне жива ли е, къде е.
Поиска имената на родителите й, написа ги на някви свещи, говори някакви неща на неразбираем език и ми каза да държа свещите докато изгорят до там където е отбелязано и да ги хвърля в течаща вода вечерта.
Каза ми, че утре ще се обади.
Пари не помня какви оставих.
Бащата на приятелката ми беше същия ден сутринта в София, за да подаде сигнал за издирване, всъщност заради него се забавихме доакто го изпратим и закъснямхме за онзи от Чирпан.
Рзбрахме се, който първи има новини да се обади на другия.
На другия ден никой не се обади, значи ходихме в понеделник, до събота ни звук, ни картина от никъде.
Викам, ясно.И ходжата не можа да помогне.Чакането ме беше изнервило, вече не знаех какво да правя, в главата ми беше само това, което ми беше казала Ивелина за тези мъже и с моето въображение чаках да ми звъннат от полицията, че са я намерили убита.
В събота вече звъннах на баща й.Питам, какво ще правим човек.
И той с най - голямото спокойствие ми каза;Ооо, ами тя се обади още преди три дни
Викам, как така, защо не ми се обади, защо не ми каза, ами тя ме помоли да не ти казвам.
Е, браво!
Поне беше жива и здрава, това беше достатъчно.
Беше излязла една голяма статия в Седмичен труд за нея, ония двамата я видели и бързо я пратили да си отива, да се яви в районното и да спре издирването.
След седмица се появи.
Питам къде ходиш, какво става, защо?
В Сандански била /оппа, скалите и водата/.
С кой беше там бе жена, какво прави:Ами с двама приятели, единия се казва Кало /оппа, прякора на човека започа с буквата К, ми беше казала Ивелина/
И почнах аз да я питам:Този има ли татус на врата си?
Тя вика:Ти от къде знаеш, има да...
Викам тия кола имаха ли, ами да, едно Ауди, едно такова малко, сплескано отзад като комби, ама не му знам модела, сивичко , новичко...
Ахааа, Ауди А3 като комби отзад, ама не точно комби...
И кво прави с тия бе, жена?
Ами напивахме се, купонясвахме...много добре се държаха с мен, големи приятели са ми.
Ясно...Ивелина беше познала всичко.
А ходжата каза, че на другия ден ще се обади.И се обади.
Мамка му.Направо бях шокирана тогава.
Казах си, ще ида аз при Ивелина, искам да се запозная с нея.
Обади се и си записах час за 29.09.2009.Няма как да забравя този ден.
Правехме ремонт у нас, тапетие бяха скъсани, недоскъсани, ввсичко беше мазало.
Имаше една стара секция , а над нея бях пльоснала една картина на Мерилин Монро, много я харесвах и да не ми се бута по земята я бях закачила на един гвоздей случаен по стената докато я преместя някъде.
Под тази картина на секцията най отгоре седеше снимка на Марк в рамка /немската ми овчарка/.
Преди да тръгнем сутринта, седях в хола, въпросната госпожица беше у нас, щото исках да я вода и нея при Ивелина.Седях си на лаптопа, а тя пиеше кафе.
Изведнъж стана някакво течение, от нищото, вдигнах глава и видях как картината на Мерилин Монро /ох и сега настръхвам цялата/ се повдигна, а тя не беше никак лека, и удари рамката, която седеше пред нея и цялата рамка със снимката на Марк се стовари на пода и се разпиля на безброй стъкла.Единственото, което ми мина през уме тогава беше, това не е добре.
Тръгнахме за Пловдив след час двете с колата.Намерихме адреса, качихме се.
Няма ни Ивелина, ни дявол.Беше някаква сграда с офиси.Питам някакви хора, тук ли приема Ивелина? Отговарят, да тук, по принцип има опашки от хоеа, днес е странно тихо, може би я няма.
Звъня на телефона й, изключен.Няколко пъти. Няма връзка.
Седнахме в едно кафе, висяхме два часа, звънях и звънях, не и не, и не.
Прибрахме се, бях ядосана, при условие, че има записан час само аз ли не бях предупредена, че ще отсъства?
На другия ден звънях, телефона беше включен, но никой не ми вдигна цял ден.
И се отказах.
Забравих и за счупената рамка.
На 28.10. 2009 свекъра ми беше у нас.Марк беше много лош към външни хора и имахме проблем, че трябваше да го затваряме по тераси и гаражи.Свекъра ми реши да остане да спи у нас и казах на мъжа ми да смъкне Марк в гаража, защото означаваше да не спим и ние, и целия блок от лаене по терасата.
Той го смъкна.Нахрани го.Легнахме си.На 8-мия етаж сме, а агаража ни е точно долу.
Марк започна да лае.Мъжа ми вика, леле, забравих вода да му оставя.
Казах, нищо, сутринта.
Сутринта се успахме.Мъжа ми имаше някакво дело и адски много бързахме.
Викам си, да кача кучето горе, но нямам време напред назад по асансьорите.Викам, айде като се върнем ше го разходя и ще го прибера.
Минахме покрай гаража, колата ни беше отвън тогава.Марк лаеше.Тръгнахме.
Делото се проточи, оттам трябваше да караме баша му не знам къде, оттам на мен ми се обадиха по няква работа и към 4 вече бях в истерия, че кучето не е извеждано и седи в гаража от снощи.
И само мрънках да се прибираме по бързо.
Стигнахме завоя преди блока.Последните ми думи бяха:Най псоле при Марк.Мъжа ми каза;Чакай де, не сме стигнали още.
Спряхме, отворихме гаража, по принцип излита с 300, когато е седял затворен.
Този път нищо..Марк, Марк...тишина.
Ядосах се, един съсед има ключ за гаража и ви казах, отворил е, кучето е излетяло и кой знае къде е сега.
Нямахме прокаран ток тогава в гаража, а вече си беше тъмно.
Мъжа ми влезе и тогава чух;Марк, момче, стани, Марк, Марк...
Влетях и тогава го видях...Отоврих външните врати за да виждам от фаровете на колата, и видях отоворените очи, нослето забито в отворра който е между земята и вратата, пипнах го ...студен.
И после вече не помня много.Първото, което помислих, че е отровен.Че защото е лаел много някой му е ръгнал нещо под вратата и го е отровил.
Излезнах от гаража , застанах пред блока и започнах да крещя колкото глас имах.
Исках да ги убия всичките, целия блок, как можеха да причинят това на кучето ми.
Мъжа ми изпадна в някакъв шок, аз крещя Вдигни го, той седи и гледа и не може да мръдне.
Това е голями куче, беше почнал да се сковава...от къде намерих сили, вдигнах го, изнесох го и в багажника на колата.Газ с колата до клиниката, в която бяхме ходили години наред.
Там ми казаха, късно е. Беше мъртъв вече от няколко часа.
Исках аутопсия, веднага.Трябваше да разбера какво е станало.
Пратиха ме за другата сутрин в Студенски град в незнам какъв университет.
Вечерта изпих една бутилка водка, не можа изобщо да ме хване, все едно вода бях пила.
Не спах грам, в 8 бях в този университет.
Оказа се, че кучето ми ще е обучение по аутопсия за студенти
И това трябваше да преживея.
Излезе доктора и ми каза:Обърнал си е стомаха.От скачането да излезе от гаража, се е изправял цял по вратата, и се е задушил за 2 часа.Каза, че дори и да съм го намерила ооще жив, операцията е с твърде малък процент че ще оживее.
До последно е търсел въздух и за това си е навирал нослето в отвора между вратата и земята.
Имаше малко кръв по нослето, защото е блъскал да търси въздух.
Не беше отровен.Бил е много здрав.Същия ден ставаше на 5 години и 6 месеца.
Тогава ме връхлетяха спомените за ходжата, датата 29.09 - точно месец преди това и счупената рамка от никъде.Спомних се, че бях чела някъде си, че ако се ходи при ходжа да се прави нещо - после се връща много лошо...И нарамих вината си, дни и нощи, знаех, че само аз съм виновна.
Толкова обичах това куче, коагто ми го подариха беше топка на 40 дни, плакала съм от щастие, все едно дете си бях родила.Никога не го оставях сам, обиколил е с мен България, беше най -важното нещо в живота ми, нямах деца, нямах мъж.
После се заобвинявах, че ако не се бях оженила, не се бях преместила, Марк щеше да е оше жив.
Ако свекъра ми не беше дошъл тогава...ако не го бях свалила в гаража, ако сутринта го бях качила обратно горе...ако, ако...ако..ако не бях ходила при ходжата...и обвинения, обвинения, месеци, години наред.
Затова ме беше страх от този ходжа вече, да ходя, да говоря с него дори.
Макар, че беше помогнал тогава приятелката ми да се обади, не исках да чувам за него.
След време бях ходила при една гледачка в Попово, попитах защо ми умря кучето.
Тя каза така, спасила си живот на твой приятел, човешки живот,но е трябвало да платиш този живот с живота на кучето си - трябвало да е платиш с живот на животно, за да спасиш човек.
Това ли беше цената, за да спася приятелката си от циганите, които са щели да я направят проститука в Гърция, защо аз трябваше да платя за това?
Защо Ивелина я нямаше и никога пвоече не ми вдигна телефона, а беше толкова точна, коагто търсехме въпросната ми приятелка.
Кой какво виждаше не знам, кой какво направи не знам, но факта че загубих Марк беше налице.
Сега коагто отидох при Седат и ми беше все едно какво ще губя - като че ли беше съвсем различен човек.Пиян ли беше не знам.
Не му спестих това за кучето, от вратата го почнах.Казах и защо толкова години не съм ходила при него.Той вика, няма такова нещо, тука само хубави неща правя и се случват.
Викам, хубаво, че се случват, но кой плаща сметката за това, че са се случили?
Викам, този път кой ще пожертвам, освен този заради който съм тук - аз друг не обичам.
Вече нямам Марк, нямам нищо.
Доста се чудих дали да правя нещо.
Не знам магии ли прави или разваля, нищо не разбрах.
Този път бяха 100 неща.Води, захари, катинари, свещи, гробища, реки...
Каза 7 дни...Ми мамка му...на седмия ден почнаха да се случват некви неща наистина, това беше последния ден в който трябваше да хвърля една вода с някви бележки в нея в течаща вода.
Този път дори не помислих какво ще загубя, изобщо след Марк по голяма мъка не съм преживявала и ми беше все едно какво ще става.
Засеа нещата са добре.Дори съм в застой по ходенето си на подобни места.
Последната беше Светлана.
Сега като чета за Цеца се сещам че от нея ми тръгна тва желание да ходя до Седат да развалям магиите.
Дали да не отида да си сверя часовника какво е станало
И след всичко това татурах името на Марк на ръката си, да ми напомня за любовта, за вината, за това, че никога няма да бъде преживян и забравен.
Не знам защо разказах всичко това, май имах нужда да си припомня...благодаря на тези, които имаха нерви да ме изчетат...
Поздрави
А това е Марк...
ужасно е,съжелявам за случилото се ,просто нямам думи
Тази вечер ми се плаче...много!
Спасявах кучета от Сеславци, по едно време ги бях събрала 5 заедно с Марк в квартирата си.
Търсех им дом, грижих се за тях, ходих в един кучакрник в Суходол всеки ден да помагам за бездомните кучета.Чистих, разхождах ги, каквото мога, когато мога.Купувах храна, мъкнех, дори нямах кола тогава...Но бях щастлива, че имам най - прекрасното куче на света и исках да помогна и на тези които чакаха евтаназия, защото нямаха дом...
Две от кучетата закарах в Попово, при дядо ми...
Това беше още през 2007 година...Мислех, че когато правиш добро - получаваш пак добро.
После коагто Марк умря и си отивах в Попово и гледах тези две кучета, които бях спасила от смъртта...Защо?Защо те продължават да са живи и здрави, че мога да ги виждам, да им се радвам, а онова същество, което най - много обичам УМРЯ САМО КАТО КУЧЕ....След всичката любов, която му дадох, след всичката любов и преданост, кяото получих от него...Защо спасих толкова други кучешки животи, а не можах да опазя живота на моето куче?
Малко преди Коледа умря едното...от старост.А другото още си е живо и здраво...
И колкото и да се опитвах да си набия в главата, че ходжата няма нищо общо с това - сега като че ли пак ме шамароса тази истина..., защото аз не обичам да мисля за това.
Много време ми отне да пусна Марк и мъката си по него, това беше причината дори да започна да посещавам психотерапевт...и одеве докато пишех разказа си, просто написах за гледачката в Попово без да съм се сещала изобщо скоро за това, което ми беше казала.
И знаете ли кое е най - странното от всичко...
Марк беше подарък за рожденния ми ден на 12.06.2004 година, в същия ден се запознах с човека, заради който сега ходя и обикалям хората - глвани герои в тази тема.
Марк не понасяше и не признаваше никой друг освен този човек.Дори беше много резервиран и към собствения ми съпруг след това.
В един ден получих двете същества, които най - много съм обичала в живота си...
И не можах да ги задържа по един или друг начин...затова този път си казах - няма какво да губя, нали правя нещата уж за добро...И после ми идва в главата израза...Няма ненаказано добро.
Благодаря, че ми съчувствате за Марк, наистина имах нужда да излея част от болката дори пред хора, които не познавам.
Малко се отклоних от идеята на тази тема, за което се извинявам на всички останали
Спасявах кучета от Сеславци, по едно време ги бях събрала 5 заедно с Марк в квартирата си.
Търсех им дом, грижих се за тях, ходих в един кучакрник в Суходол всеки ден да помагам за бездомните кучета.Чистих, разхождах ги, каквото мога, когато мога.Купувах храна, мъкнех, дори нямах кола тогава...Но бях щастлива, че имам най - прекрасното куче на света и исках да помогна и на тези които чакаха евтаназия, защото нямаха дом...
Две от кучетата закарах в Попово, при дядо ми...
Това беше още през 2007 година...Мислех, че когато правиш добро - получаваш пак добро.
После коагто Марк умря и си отивах в Попово и гледах тези две кучета, които бях спасила от смъртта...Защо?Защо те продължават да са живи и здрави, че мога да ги виждам, да им се радвам, а онова същество, което най - много обичам УМРЯ САМО КАТО КУЧЕ....След всичката любов, която му дадох, след всичката любов и преданост, кяото получих от него...Защо спасих толкова други кучешки животи, а не можах да опазя живота на моето куче?
Малко преди Коледа умря едното...от старост.А другото още си е живо и здраво...
И колкото и да се опитвах да си набия в главата, че ходжата няма нищо общо с това - сега като че ли пак ме шамароса тази истина..., защото аз не обичам да мисля за това.
Много време ми отне да пусна Марк и мъката си по него, това беше причината дори да започна да посещавам психотерапевт...и одеве докато пишех разказа си, просто написах за гледачката в Попово без да съм се сещала изобщо скоро за това, което ми беше казала.
И знаете ли кое е най - странното от всичко...
Марк беше подарък за рожденния ми ден на 12.06.2004 година, в същия ден се запознах с човека, заради който сега ходя и обикалям хората - глвани герои в тази тема.
Марк не понасяше и не признаваше никой друг освен този човек.Дори беше много резервиран и към собствения ми съпруг след това.
В един ден получих двете същества, които най - много съм обичала в живота си...
И не можах да ги задържа по един или друг начин...затова този път си казах - няма какво да губя, нали правя нещата уж за добро...И после ми идва в главата израза...Няма ненаказано добро.
Благодаря, че ми съчувствате за Марк, наистина имах нужда да излея част от болката дори пред хора, които не познавам.
Малко се отклоних от идеята на тази тема, за което се извинявам на всички останали
Тази вечер ми се плаче...много!
Спасявах кучета от Сеславци, по едно време ги бях събрала 5 заедно с Марк в квартирата си.
Търсех им дом, грижих се за тях, ходих в един кучакрник в Суходол всеки ден да помагам за бездомните кучета.Чистих, разхождах ги, каквото мога, когато мога.Купувах храна, мъкнех, дори нямах кола тогава...Но бях щастлива, че имам най - прекрасното куче на света и исках да помогна и на тези които чакаха евтаназия, защото нямаха дом...
Две от кучетата закарах в Попово, при дядо ми...
Това беше още през 2007 година...Мислех, че когато правиш добро - получаваш пак добро.
После коагто Марк умря и си отивах в Попово и гледах тези две кучета, които бях спасила от смъртта...Защо?Защо те продължават да са живи и здрави, че мога да ги виждам, да им се радвам, а онова същество, което най - много обичам УМРЯ САМО КАТО КУЧЕ....След всичката любов, която му дадох, след всичката любов и преданост, кяото получих от него...Защо спасих толкова други кучешки животи, а не можах да опазя живота на моето куче?
Малко преди Коледа умря едното...от старост.А другото още си е живо и здраво...
И колкото и да се опитвах да си набия в главата, че ходжата няма нищо общо с това - сега като че ли пак ме шамароса тази истина..., защото аз не обичам да мисля за това.
Много време ми отне да пусна Марк и мъката си по него, това беше причината дори да започна да посещавам психотерапевт...и одеве докато пишех разказа си, просто написах за гледачката в Попово без да съм се сещала изобщо скоро за това, което ми беше казала.
И знаете ли кое е най - странното от всичко...
Марк беше подарък за рожденния ми ден на 12.06.2004 година, в същия ден се запознах с човека, заради който сега ходя и обикалям хората - глвани герои в тази тема.
Марк не понасяше и не признаваше никой друг освен този човек.Дори беше много резервиран и към собствения ми съпруг след това.
В един ден получих двете същества, които най - много съм обичала в живота си...
И не можах да ги задържа по един или друг начин...затова този път си казах - няма какво да губя, нали правя нещата уж за добро...И после ми идва в главата израза...Няма ненаказано добро.
Благодаря, че ми съчувствате за Марк, наистина имах нужда да излея част от болката дори пред хора, които не познавам.
Малко се отклоних от идеята на тази тема, за което се извинявам на всички останали
Спасявах кучета от Сеславци, по едно време ги бях събрала 5 заедно с Марк в квартирата си.
Търсех им дом, грижих се за тях, ходих в един кучакрник в Суходол всеки ден да помагам за бездомните кучета.Чистих, разхождах ги, каквото мога, когато мога.Купувах храна, мъкнех, дори нямах кола тогава...Но бях щастлива, че имам най - прекрасното куче на света и исках да помогна и на тези които чакаха евтаназия, защото нямаха дом...
Две от кучетата закарах в Попово, при дядо ми...
Това беше още през 2007 година...Мислех, че когато правиш добро - получаваш пак добро.
После коагто Марк умря и си отивах в Попово и гледах тези две кучета, които бях спасила от смъртта...Защо?Защо те продължават да са живи и здрави, че мога да ги виждам, да им се радвам, а онова същество, което най - много обичам УМРЯ САМО КАТО КУЧЕ....След всичката любов, която му дадох, след всичката любов и преданост, кяото получих от него...Защо спасих толкова други кучешки животи, а не можах да опазя живота на моето куче?
Малко преди Коледа умря едното...от старост.А другото още си е живо и здраво...
И колкото и да се опитвах да си набия в главата, че ходжата няма нищо общо с това - сега като че ли пак ме шамароса тази истина..., защото аз не обичам да мисля за това.
Много време ми отне да пусна Марк и мъката си по него, това беше причината дори да започна да посещавам психотерапевт...и одеве докато пишех разказа си, просто написах за гледачката в Попово без да съм се сещала изобщо скоро за това, което ми беше казала.
И знаете ли кое е най - странното от всичко...
Марк беше подарък за рожденния ми ден на 12.06.2004 година, в същия ден се запознах с човека, заради който сега ходя и обикалям хората - глвани герои в тази тема.
Марк не понасяше и не признаваше никой друг освен този човек.Дори беше много резервиран и към собствения ми съпруг след това.
В един ден получих двете същества, които най - много съм обичала в живота си...
И не можах да ги задържа по един или друг начин...затова този път си казах - няма какво да губя, нали правя нещата уж за добро...И после ми идва в главата израза...Няма ненаказано добро.
Благодаря, че ми съчувствате за Марк, наистина имах нужда да излея част от болката дори пред хора, които не познавам.
Малко се отклоних от идеята на тази тема, за което се извинявам на всички останали
разбирам те напълно и аз загубих миналата година любимото същество моето ангелче,моята котка ,която беше плътно до мен 10 години,на 1 март стана 1 година от както я няма до мен
не мога да я прежаля,всеки ден мисля за нея и плача,макар че до мен сега имам 3 котки,но не същото,и аз се обвинявам че аз съм виновна за смърта й,не я опазих,не мога да си го простя,как падна от терасата още не ми побира акъла,макар че хиляди пъти се качваше,всеки ми казва че така било писано,но мен това не ме утешава,с времето просто се научих да живея заедно с тази мъка и болка,тя винаги ми е в сърцето и дано да ми прости че не я опазих ,незнам дали няма ненаказано добро,един господ знае............... Тази вечер ми се плаче...много!
Спасявах кучета от Сеславци, по едно време ги бях събрала 5 заедно с Марк в квартирата си.
Търсех им дом, грижих се за тях, ходих в един кучакрник в Суходол всеки ден да помагам за бездомните кучета.Чистих, разхождах ги, каквото мога, когато мога.Купувах храна, мъкнех, дори нямах кола тогава...Но бях щастлива, че имам най - прекрасното куче на света и исках да помогна и на тези които чакаха евтаназия, защото нямаха дом...
Две от кучетата закарах в Попово, при дядо ми...
Това беше още през 2007 година...Мислех, че когато правиш добро - получаваш пак добро.
После коагто Марк умря и си отивах в Попово и гледах тези две кучета, които бях спасила от смъртта...Защо?Защо те продължават да са живи и здрави, че мога да ги виждам, да им се радвам, а онова същество, което най - много обичам УМРЯ САМО КАТО КУЧЕ....След всичката любов, която му дадох, след всичката любов и преданост, кяото получих от него...Защо спасих толкова други кучешки животи, а не можах да опазя живота на моето куче?
Малко преди Коледа умря едното...от старост.А другото още си е живо и здраво...
И колкото и да се опитвах да си набия в главата, че ходжата няма нищо общо с това - сега като че ли пак ме шамароса тази истина..., защото аз не обичам да мисля за това.
Много време ми отне да пусна Марк и мъката си по него, това беше причината дори да започна да посещавам психотерапевт...и одеве докато пишех разказа си, просто написах за гледачката в Попово без да съм се сещала изобщо скоро за това, което ми беше казала.
И знаете ли кое е най - странното от всичко...
Марк беше подарък за рожденния ми ден на 12.06.2004 година, в същия ден се запознах с човека, заради който сега ходя и обикалям хората - глвани герои в тази тема.
Марк не понасяше и не признаваше никой друг освен този човек.Дори беше много резервиран и към собствения ми съпруг след това.
В един ден получих двете същества, които най - много съм обичала в живота си...
И не можах да ги задържа по един или друг начин...затова този път си казах - няма какво да губя, нали правя нещата уж за добро...И после ми идва в главата израза...Няма ненаказано добро.
Благодаря, че ми съчувствате за Марк, наистина имах нужда да излея част от болката дори пред хора, които не познавам.
Малко се отклоних от идеята на тази тема, за което се извинявам на всички останали
Спасявах кучета от Сеславци, по едно време ги бях събрала 5 заедно с Марк в квартирата си.
Търсех им дом, грижих се за тях, ходих в един кучакрник в Суходол всеки ден да помагам за бездомните кучета.Чистих, разхождах ги, каквото мога, когато мога.Купувах храна, мъкнех, дори нямах кола тогава...Но бях щастлива, че имам най - прекрасното куче на света и исках да помогна и на тези които чакаха евтаназия, защото нямаха дом...
Две от кучетата закарах в Попово, при дядо ми...
Това беше още през 2007 година...Мислех, че когато правиш добро - получаваш пак добро.
После коагто Марк умря и си отивах в Попово и гледах тези две кучета, които бях спасила от смъртта...Защо?Защо те продължават да са живи и здрави, че мога да ги виждам, да им се радвам, а онова същество, което най - много обичам УМРЯ САМО КАТО КУЧЕ....След всичката любов, която му дадох, след всичката любов и преданост, кяото получих от него...Защо спасих толкова други кучешки животи, а не можах да опазя живота на моето куче?
Малко преди Коледа умря едното...от старост.А другото още си е живо и здраво...
И колкото и да се опитвах да си набия в главата, че ходжата няма нищо общо с това - сега като че ли пак ме шамароса тази истина..., защото аз не обичам да мисля за това.
Много време ми отне да пусна Марк и мъката си по него, това беше причината дори да започна да посещавам психотерапевт...и одеве докато пишех разказа си, просто написах за гледачката в Попово без да съм се сещала изобщо скоро за това, което ми беше казала.
И знаете ли кое е най - странното от всичко...
Марк беше подарък за рожденния ми ден на 12.06.2004 година, в същия ден се запознах с човека, заради който сега ходя и обикалям хората - глвани герои в тази тема.
Марк не понасяше и не признаваше никой друг освен този човек.Дори беше много резервиран и към собствения ми съпруг след това.
В един ден получих двете същества, които най - много съм обичала в живота си...
И не можах да ги задържа по един или друг начин...затова този път си казах - няма какво да губя, нали правя нещата уж за добро...И после ми идва в главата израза...Няма ненаказано добро.
Благодаря, че ми съчувствате за Марк, наистина имах нужда да излея част от болката дори пред хора, които не познавам.
Малко се отклоних от идеята на тази тема, за което се извинявам на всички останали
ryannn,
виждам, че следиш много внимателно тази тема от самото й начало, както и всичко, което пиша.
През последните две години и всичкото ми ходене по подобни места - има неща, които се променят, в главата ми, в живота ми.
Така, че ако споделям различни неща след неопределено време - значи че просто така се случва.
Не мога да разбера, каква ти е целта, искаш да ме хванеш в някаква лъжа или измама ли?
Всеки може да натисне и да прочете всичките ми постове от самото начало.
Ти всички ли помниш и запеметяваш така по ник къде са ходили, при кого и какви са били впечатленията им?
Melissa77, не си единствената, на която ryannn следи постовете. Няколко души от тази тема предполагаме, че е мъж, а не жена.
Няма потребител в темата, с който да не са отправени хапливи коментари от страна на ryannn, а подигравателното отношение към ясновидците е пословично. И винаги, когато някое мнение не харесва на ryannn и на още 2-ма потребители, веднага се намесва администратор или модератор. Защо ли???
Да се вкл.и относно магиите.Ходих преди време при една гледачка която гледа на таро карти.Познава м/у другото,каза обаче,че приятеля ми има магия от бившата си.Питах може ли да я развали за да се ориентирам за пари ли става въпрос,тя каза НЕ! няма смисъл да разваляш защото оная продължава да прави и ще побъркате момчет.От дума на дума стана въпрос,че баща мие в алкохолния бизнес,а тя обичала сливова ракия.Обещах и след някой ден минах да и оставя 1 бутилка.Седмица след това отива моята приятелка и тя казва # ау миналата седмица една ми донесе сливова ракия,пих и щях да умра защото ракията беше четена#Представете си как се шашнах след каточух тия глупости.Не вярвам и някой друг да и е носил ракия така ,че въпроса е за моята.От какъв зор да и правя магии пък на тая.От там ми станаясно,че женицата не е у ред и спрях да се тревожа за моя и магията от неговата бивша.Така ,че много не се връзвайте на тия
Здравейте момичета, бихте ли ми предложили добра гледачка/астроложка/ в Пловдив? Ани, Нели Мицева как са? Последно бях при Йоана за 3-ти път, първите 2 пъти каза много неща, които се случиха, но сега НИЩО - "не мога да ти кажа какво ще стана, тк той постоянно си променя мнението"... Без коментар, така не може да отговаряш!!! Как да е трябва да отида някъде...
Здравейте момичета, бихте ли ми предложили добра гледачка/астроложка/ в Пловдив? Ани, Нели Мицева как са? Последно бях при Йоана за 3-ти път, първите 2 пъти каза много неща, които се случиха, но сега НИЩО - "не мога да ти кажа какво ще стана, тк той постоянно си променя мнението"... Без коментар, така не може да отговаряш!!! Как да е трябва да отида някъде...
За Ани и Йоана, аз лично съм категорично "не"-имам много писано за тях, където се мотивирам с факти.От Нели Мицева нямам лични впечатления, но ,според човек, който я е посещавал няколко пъти,имала познаваемост за бъдещето.Знам, че води и курсове.
Информацията за нея ми е от миналата година.Помня, че тогава ми говореха за такса около 30 лв.
Ако отидеш,изчакай да видиш дали се сбъдва поне нещо от предсказаното и тогава сподели, за да има някаква обективност и реалност в обратната връзка.Успех!
