Родителските амбиции...

Моля,дефинирай качествени хора.

Аз съм проста/в момента селска/ магазинерка,но имам претенции да твърдя,че има качествени хора около мен.

И да,с тях си говоря за кино,театър и коментираме книги които си разменяме.

Понякога точно във "висшите" среди са най-големите мизерници на света, качеството им е толкова ниско, та чак са за бракуване, ако има кой да ги сортира както трябва.
Аз открих повече качества в бабата, която живееше в съседство до жилищния ни блок и незнае български, отколкото в повечето служители в общината и "елитните" среди.

Кафенце, аз просто се надявам ентусиазмът и амбицията й да се запазят възможно по-дълго време.   В крайна сметка най-важно ми е да виждам детето си щастливо, пък да става каквото ще. Ако иска един ден да продава домати и краставици на пазара, изборът ще си е изцяло неин.

На мнение съм, че амбициите могат да помогнат, и да навредят. Няма една единствена истина по този въпрос.
Също така няма рецепта за щастлив човек, той или е щастлив, или не е, независимо от средата му, постиженията му и т.н.

Моето момиченце много хубаво пее. То не бяха суперлативи от специалисти за данни, не знам как дишала, докато пее, все едно е специалист. Непременно да я насоча към музиката. Добре ама, тя не ще. Има и голяма предсценична треска, не ще и да свири на инструмент. Толкоз с таланта.

Навремето послушах нашите да не уча в спортното, щото идеята беше да ставам лекар. Не станах лекар, но можеше да бъда една Тереза Маринова, например. Кой знае?

Чак толкова детайлно взиране в облеклото...?! На никого не му пука кой как се облича....
Да спомена, че децата ми ходят от 4-5-годишни на училище с униформа - панталон с идеален ръб, риза и вратовръзка. Само аз се вълнувах първата година от това всичко да е по конец, вече не!

Родителските ми амбиции са да предоставя на децата си добра среда според моите критерии. Интересуват ме социализация в същата тази среда и качествено практическо обучение.

Родтелските амбиции са нещо, което аз много ценя.И само да вметна, че не говоря за свръхамбиции
Навремето аз исках да уча в музикалното в друг град, но майка ми не разреши и си останах в родния град.Завърших гимназия със слаб успех, макар че майка ми е дългогодишен учител, с добър авторитет, но аз постоянно бях подложена на сравнение между отличните оценки на сестра ми и моите слаби такива.Сравняваше се и нашето поведение - как едната само учи, а другата - го прави недостатъчно.
От 7-ми клас реших, че искам да следвам и да завърша Психология и се започна с подготовката по тези предмети плюс частни уроци по Български език и Литература.Благодаря на майка ми, която постоянно ме подтикваше в правилната посока и на изпитите в различните градове, в които кандидатствах с Български език и Литератутра изкарах 5.63, 5 и така ме приеха в желаната специалност.Завърших Висшето с много желание, защото харесвах всичко свързано с обучението по Психология с 5.47 общ успех и 6 на Държавен.
Сега работя по специалността си, харесва ми работата, но желая да работя и с деца, много.
Затова записах и Магистратура, но в други две направления - Предучилищна и Начална училищна педагогика и първият семестър е вече в историята, втори предстои в началото на годината.
Та ако не бях "подбутната" от амбицията на родителите, не мисля, че бих постигнала добри резултати - като получаване на образование и придобиване на мечтана специалност, както и работа по нея
Имаме две дечица - момиче и момче и дай Боже да сме живи и здрави с баща им, за да им помагаме и да ги подкрепяме и насочваме докъдето е нужно в техните желания.

Има разлика между амбициозни родители и родители, подкрепящи амбициите на децата. Ограмна е разликата 

Аз това никога не съм го разбирала, да се запишеш в проста гимназия, за да... се подготвиш за КСК.

Какво е КСК? И защо спортната гимназия да е проста 

Има, огромна, но аз бях насочена малко или много към тази област  
КСК - Кандидатстудентска кампания

Простата гимназия е обикновено СОУ с хуманитарна или никаква насоченост. Оттам излизаш с някаква диплома, но не придобиваш никакви умения.
Аз например съм завършила техникум и предвид, че нямам мераци да ставам Нобелов лауреат, ми върши отлична работа и категорично НЕ ми е попречил да следвам, нито ме е затъпило обучението там. Но от години техникумите се смятат за училища за идиоти или в най-добрия случай мързеливци, които нямат амбиции. За мен не е така - друго си е да имаш още една квалификация.

Не може така с лека ръка да се правят оценки на училищата  И сред езиковите има такива, които не стават, и сред така наречените преди техникуми. А и в едно училище е много важно да попаднеш на правилните учители 

Няма лошо да се завърши техникум. Но и при тях, както и при гимназиите, си има негласна класация къде обучението е добро и къде е зле.

Моите амбиции за децата ми се простират дотам, че вярвам, че е добре да имат една горе-долу равномерна основа като училищни знания, т.е. и по български, и по математика, и по химия, и по история. То е ясно, че всяко дете има своите силни страни, но съм категорично против да се насочва вниманието само към тях, а да се неглижира всичко останало. Докато завършат гимназия има още много време, не се знае накъде ще се ориентират, затова е полезно да могат да хвърлят по-широка мрежа за в бъдеще. Всъщност, това произлиза от възгледите ми за развитието на детската личност във възможно най-много области.

Понеже помня като слоница,  ти ми обясняваше в една друга тема колко безсмислено е децата ми да свирят на пиано и да ходят на балет. 
И моите възгледи са такива - да могат да правят много неща, за да могат един ден като станат възрастни да могат да се наслаждават на много удоволствия.