Родителските амбиции...

Имам амбиции свързани с детето ми разбира се!
Искам да порасне добър и учтив, искам да се научи да си подбира приятелите, така, че да не попадне в лоша среда, искам да има добри нравствени устои. Искам да го науча, че четенето е удоволствие, а не задължение, че ученето може да бъде приятно.
Това са нещата които аз мога да му предложа. Мога да му отворя много врати - ходел е на плуване, свирил е на пиано, сега е на лека атлетика. Има сръчни ръце и творческа личност, дори доста креативна. Мрънкам заради колекцията от кутии, които са все някакви сгради, постояно чистя изрески - но това го влече и ако това е което иска да прави, аз ще го подкрепям. Имах само една амбиция - да го запиша да учи там където е ученик сега. Голям наплив има в това училище, а аз още отдавна знаех, че искам да е там. И въпреки, че училището е със засилено изучаване на математика (и детето ми се справя чудесно), не съм го записала на нито едно състезание.
Когато аз бях дете ходех на толкова извънкласни дейности - свирех на музикален инструмент, пеех в хор, ходих на кръжок по етнографско изкуство, балет, рисуване.... Това са все отворени врати, никога майка ми не ме е записвала, все аз сама го правех. Тя ме подкрепяше в начинанието, както и при отказа ми.

Изграждането на хармонична личност с разностранни интереси, включва запознаването от ранна детска възраст с различни области на спорта, изкуството и културата, без това да има претенции за професионално развитие, а по-скоро за пълноценна консумация на гореизброеното в зряла възраст.
В крайна сметка образованието и възпитанието подготвя все пак една личност за начина на живот, които би имал като зряла и завършена личност.

Защото ходенето на пиано, рисуване или балет и прочие няма да направят детето ми пианистка, художник а или балерина, поне аз нямам такива амбиции, по-скоро е запознаване и обогатяване със света на класическата музика,изобщо изкуство и спортове, създаване на навици и умения за консумиране, които като зряла личност ще и доставят удоволствие и ще изпитва и необходимост и наслада от контакта си с тях и от практикуването им.

Попитахте по-рано за дефиниция на качествени хора и качествен живот.
Качественият живот се определя от нивото на развитие и удовлетвореност в различни житейски сфери, основно са три- лична, делова и социална.
Личната  сфера е семейството, включително и в по-широк кръг, отношенията в най-личният кръг, както и тези с родители и роднини.
Деловата е професионалната реализация и степента в която има удовлетвореност от нея , казано с думи прости да ти носи удоволствие и растеж и да има удовлетворително материално отражение.
Социалната включва делови и приятелски отношения, които се изграждат през годините и непрекъснато се обогатяват.

Не съм била аз. Или не съм се изразила правилно. Възможно е да съм казала, че ако детето няма данни, е по-добре да не се мъчи. Примерно, ако няма слух защо му е да свири на пиано, или ако няма подходящата физическа конституция как да стане балерина или лекоатлет? Иначе става като с "Изпити по никое време" с цигулката. Нали на концерта на читалището примерно, веднага ще се види кои деца се справят и кои очевидно не са за там! Децата го разбират това в един момент и не бих им го причинила.

Какво значи "подходяща физическа конструкция"?
Аз, лично, определено нямам подходяща физическа конструкция за балерина.
Трябва да съм с поне десет сантима по-ниска, за да вляза в параметрите. И съответно поне с 5-7 кила по-малко.

В курса на дъщеря ми има няколко момиченца, които тежат повече от мен. И определено не са с подходящата физика са модерни и класически танци.
Но ако са достатъчно упорити, танцът ще ги възпита и ще ги формира. Само за три месеца, аз лично забелязвам разлика, отначало пуфтяха и се изморяваха много бързо, движенията им бяха вяли, недодялани и несръчни, стойката прегърбена , изобщо трагедия.
Обаче с днешна дата разликата е видима с невъоръжено око. А за въоръжено око като моето беше истинска наслада.
Някой ден, тези млади дами и господа, едва ли ще бъдат на световното по танци, но когато ходят на дискотека, няма да се наливат в някой ъгъл, примерно като форма на забавление в дискотека и да гледат лошо, подпрени на някой бар, а ще са в центъра на купона и ще танцуват цяла нощ, опиянявайки се от удоволствието на забавата.
Същото важи и за ските, за тениса, за концертите, за операта, балета, изложбите и прочие.

килограмите не са проблем. Но ако детето е с много "тежки кости", набито, тромавичко, то защо да го бутам натам? Може да не е за балет, но да е за някакъв спорт, за който точно тези особености да са си на мястото. Тук имам предвид обикновените деца, не говоря за деца, при които танците да са вид терапия. В един момент ще се усети, че е все на последна линия, че не може да скача като повечето от трупата и пр. Особено ако е по-честолюбиво като характер, хич няма да му е кеф. Затова и много деца се отказват, макар родителите да настояват да продължат - те просто усещат, че не е за тях, след като мине първоначалният ентусиазъм. При груповите занимания най-много си личи. При пианото може да не усети никак, защото уроците са индивидуални, или поне да се усети след години.

Безспорно трябва да се търси най-добрата форма за детето. Може да не харесва треньора си, може да не харесва децата и още куп подробности.
Ако не е едното, ще е другото.
Но повечето от децата в един или друг момент отказват, когато се изпари първоначалния ентусиазъм, естествено. Там е и ролята на родителя. Да направи адекватна преценка на всички фактори и да вземе въз основа на тях решение.
Защото ако не се положат навиците и основите докато са малки, след това става много трудно тепърва да изграждаш навици и умения в една или друга област.

Моето мнение по темата съвпада абсолютно с мнението на Azzy. 

По повод физиката - най-добрата приятелка на дъщеря ми е пълничка, въпреки многото усилия полагани за отслабване от нея и семейството. Иначе детето е много активно - плуване, футбол и т.н. Преди няколко години се запали по танците, покрай дъщеря ми. Първо записа балет, после джаз балет. В момента ходи на три вида танци и се справя чудесно. Тромавостта и отдавна бе преодоляна, сега подскача, прави шпагат и много други неща. И има самочувствие! Пак си е леко пълничка. Но това не и пречи да се чувства като звезда на сцената.

Според мен ще съжаляваш и в двата случая - и да окажеш натиск, и да гледаш отстрани. Детето ще минава през различни периоди, различни мисли и идеи ще му се въртят в главата. 

Ех, тези амбиции...
Родителските амбиции са добро нещо, ако съвпадат с талантите, но и с желанията на децата.
Имаме в семейството ни близък пример за това, как родителски амбиции буквално провалят индивида... а амбициите не са кой знае какви - образование, добра работа, добър съпруг... Но явно някъде по пътя, вместо да "помогнат" родителите "спъват" и пречат на човека да реализира това, което умее, и да зацикли в това, което не умее. Но! На него му е внушено, че е грандиозен! Триумф! По-добър от всички! Нали се досещате колко смешно изглежда отстрани.... В момента наблюдаваме феноменът Никаква амбиция облечена като Голяма амбиция... Тъжно.

На въпроса - опитвам се да насочвам внимателно децата си, например - единият (на 5) се гласи по 2 минути пред топката и пак я пропуска, а другият още на две я уцелваше в движение и я пращаше в правилна посока. Е, как да му кажа (на големия) - ходи на футбол. Нали ще му се смеят. От друга страна се катери невероятно! Беше похвален от инструктура още на първия урок! Обаче се лигави и се тръшка, скучно му било. Ами добре, направихме пауза от около 2 месеца, и сега отново го подпитвам и той е готов да ходи пак на курсове. Да, ще го подбутвам в тази посока, защото очевидно му се удава и ще му донесе увереност и самочуствие. Но няма да "издевателствам" и да го водя на сила, ако се тръшка по пода всеки път 
Или буквите... Ами не умее, не му е интересно... някои деца вече писмо до дядото пишат, нашия едвам си познава своята буква. Искам да е образован, разбира се, но искам преди всичко да е пълноценен. ставили сме буквите настрана засега. Стимулираме го в природните науки - интересно му е и попива всяка информация. Ще постигнем успех - добро образование примерно - ако постигнем удовлетворен и пълноценен човек преди това. Ако му натяквам да чете и пише всеки ден, най-много да намрази книгите. Ако обаче му предлагам книги с животни и планети, в които има все повече и повече букви... интересът към животните сам ще го накара да заобича книгите. Нали така?

Многословна съм... но се надявам че с тези примери успях да илюстрирам представата си за амбициите. Хубави са, но да са с мярка 

Аз бях и все още съм жертва на тези амбиции. Една от бабите ми навремето е живяла бедно като дете. И до днес има подчертано желание към аристокрацията както тя обича да я нарича. Много си е мечтаела да свири на цигулка. И познайте кой 50 години по късно започна да свири. Уж слуха да ми се развивал, че съм била музикален инвалид. Та след една година дрънкане на този инструмент и обясниха преподавателите, че няма от мен цигулар да стане и ме остави на мира. Още помня как на един от концертите се изложих точно та тя ме гонеше да ме бие, а учителката нея я гонеше да я спира. Комедия. Та пак по аристократично му и на балет ходех. От първи клас на Алианс да го изучавам инглиша. А толкова ми се ходеше на мен на лека атлетика„ Д а наистина за мое добро го правеха, ама сега с този английски какво - нищо. Вися нощем на компютъра и се баламосвам с разни чужденци. Ни в работа ми е послужил , ни нищо. Зор да кандидатствам в английската гимназия, а толкова исках за сладкар или нещо подобно. Сега още ме натискат сакън да съм с професия, с вишУ, да съм на бюрце,, на компютърче, а не у кухнята на манджа да мириша. А аз съм от нещастна по нещастна. Аз също имам амбиции за сина ми. По скоро ми се иска да стане  някакъв спортист. Но ако той реши да се занимава с ядрена физика примерно не бих го спряла. Заклела съм се по никакъв случай да не го карам да се се занимава с нещо, което не желае само и само аз да бъда удовлетворена.

Дядото на децата (той е от болно амбициозните) още преди да проходи малкия го гушкаше и му нареждаше мантри - яж, дяде, аж... да станеш президент.... или Айди дяде, ей така, министър на икономиката да станеш дяде... А аз минавайки покрай него нареждам - А така Мите, папкай, шофьор на буклукчийски камион стани, ако искаш!  Човекът се подсмихна, но се позамисли и вече не е толкова патетичен 

Тази тема ме плаши.
Когато Джон Ленън бил малък, майка му му пожелала да има щастлив живот.
Постъпвайки в училище, му задали въпроса какъв иска да стане, като порасне.
Той отговорил-"щастлив". Казали му, че не е разбрал въпроса. Той отговорил, че те не разбират живота.
Наставлявам, следя, изучавам, уча се. Другото е в горната част на поста.

Еластина, 

За Ленън също съм чувала, че като го видяла леля му да свири на китара и му казала: "Джон, то хубаво това с тая китара, ама ти нали знаеш, че никога няма да си изкарваш хляба с нея"...

Мен никога не са ми натрапвали нищо, защото знаеха, като ми се каже: "Иди у лево!" и аз забивам у десно...
Не ме натискаха или манипулираха, аз пък не лъжех и не вършех грандиозни глупости.

Да и не.
Не .
Да.

Бях по амбициозен родител до 3-тата й година, сега само наблюдавам към какво проявява афинитет и помагам при нужда.
Засега се справя добре с езиците ( учи във френска паралелка , английска занималня , испански кръжок и българска домашна атмосфера ) и обожава да рисува, апликира и твори.
Нямам някакви кой знае очаквания ,но ме радва,че е така ученолюбива , изпълнителна и винаги усмихната .Ще й дадем шанс да си избере спорт през лятото и това е.
 Искам да е здрава и щастлива с това ,което избере да прави!