А аз какво да правя, като моята рисува в промишлени количества, но или аз не разбирам изкуството, или е един малък Пикасо. 
Демек, нищо не и се получава.
Демек, нищо не и се получава. - Публикувана: 28 дек. 2013, 11:19 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2014, 04:47 ч.
Родителските амбиции...
Хубава тема.
Обръщам внимание, че родителите, а и учителите невинаги могат правилно да преценят потенциала на детето. И могат да го отклонят от занимание, което всъщност е за него. Още по-важното е, че дори правилно да са го отклонили от занимание, което не е било много подходящо и перспективно, това може да му попречи да генерира ентусиазъм в бъдеще - за каквото и да било. Последно, децата са много чувствителни и дори фини намеци за това как "не ги бива" и "защо не се насочиш към нещо друго" могат да резултират в дълготрайно нежелание да се опитват, дори в съвсем различни области.
Така че който насърчава детето си да ходи на балет, примерно, а в някакъв момент му казва: Дотук! (разбирай: "Аз профи танцьорка вкъщи не ща, искам адвокат!" или "Винаги ще си второразредна, затова по-добре да спрем сега"), да го прави много, ама много внимателно, само това мога да кажа...
Обръщам внимание, че родителите, а и учителите невинаги могат правилно да преценят потенциала на детето. И могат да го отклонят от занимание, което всъщност е за него. Още по-важното е, че дори правилно да са го отклонили от занимание, което не е било много подходящо и перспективно, това може да му попречи да генерира ентусиазъм в бъдеще - за каквото и да било. Последно, децата са много чувствителни и дори фини намеци за това как "не ги бива" и "защо не се насочиш към нещо друго" могат да резултират в дълготрайно нежелание да се опитват, дори в съвсем различни области.
Така че който насърчава детето си да ходи на балет, примерно, а в някакъв момент му казва: Дотук! (разбирай: "Аз профи танцьорка вкъщи не ща, искам адвокат!" или "Винаги ще си второразредна, затова по-добре да спрем сега"), да го прави много, ама много внимателно, само това мога да кажа...
Тази тема ме плаши.
Когато Джон Ленън бил малък, майка му му пожелала да има щастлив живот.
Постъпвайки в училище, му задали въпроса какъв иска да стане, като порасне.
Той отговорил-"щастлив". Казали му, че не е разбрал въпроса. Той отговорил, че те не разбират живота.
Наставлявам, следя, изучавам, уча се. Другото е в горната част на поста.
Когато Джон Ленън бил малък, майка му му пожелала да има щастлив живот.
Постъпвайки в училище, му задали въпроса какъв иска да стане, като порасне.
Той отговорил-"щастлив". Казали му, че не е разбрал въпроса. Той отговорил, че те не разбират живота.
Наставлявам, следя, изучавам, уча се. Другото е в горната част на поста.
Ха, тъкмо тази история влязох да напиша.
Не съм била аз. Или не съм се изразила правилно. Възможно е да съм казала, че ако детето няма данни, е по-добре да не се мъчи. Примерно, ако няма слух защо му е да свири на пиано, или ако няма подходящата физическа конституция как да стане балерина или лекоатлет? Иначе става като с "Изпити по никое време" с цигулката. Нали на концерта на читалището примерно, веднага ще се види кои деца се справят и кои очевидно не са за там! Децата го разбират това в един момент и не бих им го причинила.
Ако ИСКА да ходи, аз пък бих го оставила да се "мъчи". По-добре да се научи да преценява живота само, отколкото аз да му диктувам кое - да и кое - не.
Би ми било любопитно да чуем психолози относно това кое е по-смазващо - неодобрението от родителите (относно талантите на детето, в случая - относно липсата им) или неодобрението от връстниците.
В тази връзка, чела съм, че първият учител на Карузо по музика му казал, че по отношение на пеенето от него чеп за зеле не става. Майката (много бедна) намерила друг учител и издържала с 300 зора уроците му. Останалото, дет' се вика, е история. И това не мисля, че е анекдот, моментално го намерих и в мрежата: http://www.zzounds.com/edu--enricocaruso Откъде накъде ще оставям някакъв неуспял музикант (каквито са повечето учители по читалищата, примерно) да решава, че моето дете няма да си свири, след като на него му се свири?
Хубава тема.
Така че който насърчава детето си да ходи на балет, примерно, а в някакъв момент му казва: Дотук! (разбирай: "Аз профи танцьорка вкъщи не ща, искам адвокат!" или "Винаги ще си второразредна, затова по-добре да спрем сега"), да го прави много, ама много внимателно, само това мога да кажа...
Така че който насърчава детето си да ходи на балет, примерно, а в някакъв момент му казва: Дотук! (разбирай: "Аз профи танцьорка вкъщи не ща, искам адвокат!" или "Винаги ще си второразредна, затова по-добре да спрем сега"), да го прави много, ама много внимателно, само това мога да кажа...
Е, ти нали не мислиш, че майка, която е имала достатъчно разум да прецени способностите на детето си, ще му говори в такъв стил? Децата трябва да имат реални представи за способностите си, а не да се надценяват или подценяват. Хубаво е, че даваш съвет, но звучиш малко назидателно.
Моето дете много искаше да тренира баскетбол- беше удобно, защото тренировките се провеждаха в училище.
Добре,ама...висок е 121, а е вече втори клас.
Мъжът ми се противопостави.Заради голямото настояване го заведохме на една тренировка- там се оказаха децата от класа с които най- не се разбира и които са с около 10см поне по-високи от него.
Отклоних желанието му да тренира, сега ми е малко гузно, но знаех, че повече негативи ще му довлече този спорт, отколкото удовлетворение.
Друго- свиреше доста добре, много е музикален, но започна едно боледуване в този период и пропускане на репетиции.Освен това- много добър муз.педагог, но на мен лично нещо не ми хареса инструмента и обстановката.Когато детето се отказа само, не настоявах много.А май трябваше.
Понякога и ние, родителите не сме много наясно кое с оглед бъдещото развитие на детето ще се окаже добро за него.
Добре,ама...висок е 121, а е вече втори клас.
Мъжът ми се противопостави.Заради голямото настояване го заведохме на една тренировка- там се оказаха децата от класа с които най- не се разбира и които са с около 10см поне по-високи от него.
Отклоних желанието му да тренира, сега ми е малко гузно, но знаех, че повече негативи ще му довлече този спорт, отколкото удовлетворение.
Друго- свиреше доста добре, много е музикален, но започна едно боледуване в този период и пропускане на репетиции.Освен това- много добър муз.педагог, но на мен лично нещо не ми хареса инструмента и обстановката.Когато детето се отказа само, не настоявах много.А май трябваше.
Понякога и ние, родителите не сме много наясно кое с оглед бъдещото развитие на детето ще се окаже добро за него.
Изграждането на реална самооценка също е фундаментална част от възпитанието.
Механизмите са поощрение и рестрикция в най-общи линии.
Крайностите вредят, по отношение на изграждане на самооценката- както и "ти си най-добрият ферввър енд евър', така и "за нищо не ставаш давай още, още, още, виж Пенка и Ганка, Джон Ленън и Карузо".
В този ред на мисли, аз също имам пример с позната, която е с изключително неадекватна преценка за себе си, плод на неадекватни родителски амбиции и възпитание.
Което от своя страна води до неадекватно общуване и изобщо грандиозен житейски провал.
Механизмите са поощрение и рестрикция в най-общи линии.
Крайностите вредят, по отношение на изграждане на самооценката- както и "ти си най-добрият ферввър енд евър', така и "за нищо не ставаш давай още, още, още, виж Пенка и Ганка, Джон Ленън и Карузо".
В този ред на мисли, аз също имам пример с позната, която е с изключително неадекватна преценка за себе си, плод на неадекватни родителски амбиции и възпитание.
Което от своя страна води до неадекватно общуване и изобщо грандиозен житейски провал.
В този ред на мисли, аз също имам пример с позната, която е с изключително неадекватна преценка за себе си, плод на неадекватни родителски амбиции и възпитание.
Което от своя страна води до неадекватно общуване и изобщо грандиозен житейски провал.
Достатъчно е да се гледа някой от началните епизоди на някой Idol, пълно е с индивиди, които имат неадекватна представа за "таланта" си.
Дъщеря ми се явява на прослушване за училищния мюзикъл. Дадоха и много малка роля (все пак получи роля
). Ако не знаеше, че не е музикален гений, сигурно много щеше да се разстрои, но понеже и бях казала истината предварително, прие го съвсем нормално. Сигурно до последно си е мислила, че е супер певица, но не се изненада, когато се оказа, че другите не мислят така, защото го беше чувала вече. Анди, по време на концертите по пиано на децата от школата, основното настроение е на поощрение. Никой не коментира негативно, напротив. Едно от "децата" е 40 годишен мъж с умствено изоставане. Свири с голямо удоволствие, въпреки, че допуска грешки. Винаги събира много овации.
Сравнено със средния потребител тук, а и с много от приятелите и познатите ми, съм тотално неамбициозен родител. Бащата - също.
И за двама ни по-важно е нещата да се вършат с лекота и вдъхновение. Труд/усилие, който тежи и не вълнува, особено при дете, го смятам за грешка. Той не развива, а износва.
И за двама ни по-важно е нещата да се вършат с лекота и вдъхновение. Труд/усилие, който тежи и не вълнува, особено при дете, го смятам за грешка. Той не развива, а износва.
Сега ако заковете и как точно се постига тая "реална оценка" ще отбележим голям напредък...
Това вече е индивидуално. Няма рецепта.
Сега ако заковете и как точно се постига тая "реална оценка" ще отбележим голям напредък...
Това вече е индивидуално. Няма рецепта.
В случая детето ли се самооценява реално или някой родител го оценява индивидуално и му съобщава оценката, или учителите? А ако два или повече от елементите си противоречат в реалната оценка?
Сравнено със средния потребител тук, а и с много от приятелите и познатите ми, съм тотално неамбициозен родител. Бащата - също.
И за двама ни по-важно е нещата да се вършат с лекота и вдъхновение. Труд/усилие, който тежи и не вълнува, особено при дете, го смятам за грешка. Той не развива, а износва.
И за двама ни по-важно е нещата да се вършат с лекота и вдъхновение. Труд/усилие, който тежи и не вълнува, особено при дете, го смятам за грешка. Той не развива, а износва.
Бебето ни дори един "боц" не правеше на 7-8 месеца, а това е вписано в картона при "празнаци за развитие". Още от бебета ги товарим с амбиции - Покажи сега колко голям ще станеш... направи боц...
Сравнено със средния потребител тук, а и с много от приятелите и познатите ми, съм тотално неамбициозен родител. Бащата - също.
И за двама ни по-важно е нещата да се вършат с лекота и вдъхновение. Труд/усилие, който тежи и не вълнува, особено при дете, го смятам за грешка. Той не развива, а износва.
И за двама ни по-важно е нещата да се вършат с лекота и вдъхновение. Труд/усилие, който тежи и не вълнува, особено при дете, го смятам за грешка. Той не развива, а износва.