Публикувана: 28 дек. 2013, 11:19 ч.
Последно мнение: 6 ян. 2014, 04:47 ч.

Родителските амбиции...

7 065
94
1

# 75 30 дек. 2013, 14:00 ч.

Мнения: 616

Което ме подсеща да похваля детската ни градина - особено сме доволни, че децата не са подлагани на сравнения; макар децата да са в смесена група - едните са предучилищна, а другите последна група (преди предучилищна, не знам как се казва... подготвителна май) и макар че едната част вече могат кажи-речи да четат и пишат, никой никога не подлага на сравнение и оценка факта, че моят Митко не познава буквите. Детето се чуства щастливо, гордо от това, което постига, макар разликата с другите да е очевидна. И не, защото той "изостава", просто другите деца са много талантливи, което също ми харесва, създава добра среда. Но всеки се движи със своето темпо, няма пришпорване Peace

# 76 30 дек. 2013, 14:01 ч.

Мнения: 6 217

Цитат на: Ванилия Мадагаскарска в пн, 30 дек 2013, 14:00

Това е страхотно!

# 77 30 дек. 2013, 14:03 ч.

София
Мнения: 4 051

Цитат на: Flip Flop Fantasy в пн, 30 дек 2013, 13:41

Цитат на: sophiemmaspencer в пн, 30 дек 2013, 12:45

Цитат на: Flip Flop Fantasy в пн, 30 дек 2013, 12:15

Сега ако заковете и как точно се постига тая "реална оценка" ще отбележим голям напредък...

Това вече е индивидуално. Няма рецепта.

В случая детето ли се самооценява реално или някой родител го оценява индивидуално и му съобщава оценката, или учителите? А ако два или повече от елементите си противоречат в реалната оценка?

Децата нямат собствена реална самооценка и отразяват оценката на околните.
Най-вече на родителите, а по-късно и на останалите в тяхната орбита.

Естествено, че понякога преценките и оценките ще се различават.
Въпросът е, че колкото по-адекватни оценки получава детето и отразява, съответно, толкова шансовете да изгради собствена адекватна самооценъчна система са по-високи.

# 78 30 дек. 2013, 15:19 ч.

Мнения: 616

Точно това коментирахме наскоро в един семинар за родители - че детето се вижда първо през очите на родителите си. Затова и поставянето на етикети "добър" "лош" "мързелив" "амбициозен" "способен" "лъжец" и прочее са крайно вредни. Дори и тези с добро значение. Защото не можеш да сложиш етикет на личността, можеш да сложиш етикет единствено на поведението - това, което правиш/казваш е хубаво/лошо... Можеш да кажеш "Радвам се, че си подреждаш стаята сам, така ми спестяваш работа и съм по-спокойна, остава ми време да поиграем" , но не е добра идея "Ти си най-подреденото дете на света"... Или с обратния знак "Това, че си разхвърляш нещата навсякъде ме натъжава, защото яз трябва да ги прибирам, изморена съм и не ми остава време да поиграем". А не - Ти си мързеливец!
Дали успях да предам мисълта...
Ох, много ми е трудно, уча се и аз как да комуникирам с децата, това, което ви написах е само преразказ на казаното на семинара, далеч не означава, че съм усвоила тънкостите... съвсем не... което ме натъжава... не че съм лоша майка, просто понякога се държа неадекватно с децата си Wink

# 79 30 дек. 2013, 15:35 ч.

София
Мнения: 62 595

На концерта всички деца биват поощрявани, но с времето те самите започват да се сравняват с връстниците си най-често. в школата по пиано/цигулка/ударни също си има негласна класация кой колко е добър и с времето децата се усещат къде са в тази класация. Много е трудно да убедиш едно дете, че трябва да се сравнява със себе си и своите постижения, а не само с другите. Обаче това е непосилно дори за възрастните - колко от нас не се съизмерват с колегите, комшиите, братовчедите, че и дори рекламните послания? За да се съизмерва човек първо със себе си се иска доста вътрешна зрялост (или темерутщина Wink

), а децата почти я нямат.
В един танцов състав пак има някаква йерархия, най-малкото защото винаги има солисти и на повечето деца им се иска да са солисти.

# 80 30 дек. 2013, 16:05 ч.

Мнения: 616

Andariel , права си! То дори между братята и сестрите има конкуренция. Съревнованието не е лошо нещо. Въпросът е - според мен - да се изгради здрава основа на самооценката на детето, за да може в процеса на израстване то да си намери самО най-доброто място. Да не преживява драматично провалите, а да умее да ги преодолява; също така да умее да се радва на победите си, дори когато са малки. Треньорът ми по лела атлетика казваше - научи се първо да губиш, тогава ще можеш и да печелиш. Не е негова мисъл, мисля, но той ми я внуши. Е, не бях шампионка, имах все бронзови медали, но това не се отрази на самочувствието ми, защото бях убедена, че това е най-доброто, на което съм способна. Просто има по-способни от мен. Това не прави лузър, нали така?!

# 81 30 дек. 2013, 16:16 ч.

Мнения: 216

Един мой учител ми каза, че всяко оценяване е стравняване. (Но това бше във Франция и там оценяват по двадесетобална система...) И като чуя родител да сравнява детето си с някое друго и да го "побутва" ми става много мъчно, все едно го "оценява". Защо не се замислят колко по-добри са децата им. Те питат ли ги: " Виж майката на Дани, ти защо не печелиш толкова пари колкото нея?"
Например.

# 82 30 дек. 2013, 17:21 ч.

София
Мнения: 62 595

имам подозрения, че начинът на приемане на провалите, победите, самооценката и др. до голяма степен са заложени, може би зависят от темперамента, не само от възпитанието и средата. Родителите и средата могат само да влошат или подобрят, но едва ли да променят коренно нещо.

# 83 30 дек. 2013, 17:35 ч.

London
Мнения: 6 888

Като родител сигурно ще имам две единствени желания за сина си, да се обвърже с достоен човек, да е финансово добре и като цяло щастлив. Peace

Останалото смятам, че би трябвало да бъде негов избор и аз претенции нямам.

# 84 30 дек. 2013, 17:54 ч.

Мнения: 616

Хайде сега дефинирай "достоен човек", "финансово добре" и "като цяло щастлив" ... Точно по тези въпроси синът ти може да е коренно противоположно становище Crazy

# 85 30 дек. 2013, 18:14 ч.

Мнения: 361

старая се да не изпадам в родителски амбиции- животът на децата ми с и е техен, те ще решават кое е най-доброто за тях. достатъчно аз съм страдала от подобни амбиции. ако имам някакви мечти- мой проблем е дали ще ги изживея, а не на децата Simple Smile

# 86 30 дек. 2013, 18:22 ч.

London
Мнения: 6 888

Под щастлив имам предвид той да се чувства щастлив. Peace

Под достоен човек имам предвид жена, която го обича истински, уважава и имат хармония (недостойна за мен би била някоя жена която изневерява, манипулира, използва и не обича). За финансово стабилен имам предвид да не мизерува най-малкото, а да може да разчита на себе си като глава на семейство. Не смятам, че искам нещо, което се изразява в амбиция, не дефинирам нещата или по-скоро искам простички неща, които иска всеки родител за детето си.

# 87 30 дек. 2013, 18:24 ч.

Мнения: X

Не искат ли принципно всички родители такива неща за децата си?
Предполагам, че и жените, описвани в темата за свекървите, са искали същото за синовете си.