НВ-ВМХ, част 71

  • 38 435
  • 726
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 20 887
Аз пък само казвам, че съм спряла тестеното и сладкото, и се отказват да ме разпитват повече. Явно на никой не му се отказва от тях Rolling Eyes
Сега готвя зелеви сарми със праз, моркови и кълцано месо, сложих и малко свинска мас за разкош Mr. Green, мирише много вкусно.

Страхотна статия на Инес:
Ден, в който се будиш и липсваш…сам на себе си!
Скрит текст:

Има дни, в които се будиш. Денят още не е започнал, а вече всичко е наопаки. Сякаш сутринта те припира и пропускаш да свършиш нещо, което само теб чака… обаче ти изобщо не се сещаш какво е. Усещаш само неспокойството и липсата на нещо или някой…

Грабваш ключовете и се качваш в колата. Отиваш да търсиш това, което ти липсва. Да подредиш това, което обръща деня ти наопаки.

Неделя е и вместо предварително планираното и така чакано спокойствие, получаваш още въпроси, още загадки и още човъркащи размисли, които разбъркват бушуващите ти емоции и превръщат живота ти в привиден хаос.

Уж ден, като другите, а нищо не си е на мястото. И дори не знаеш какво липсва, дори не знаеш какво да търсиш, за да го намериш и да го сложиш там, където принадлежи, за да животът ти да придобие нормалното усещане за подреденост, комфорт и спокойствие.

Ден в който целият свят ти пречи, а всъщност единствената си пречка, си самият ти.  Единствената причина животът да изглежда пълен хаос, е че ти не си тук- в настоящето. Пътуваш из миналото и се спираш на всеки ъгъл. Причината всичко да е наопаки е, че ти липсваш- в собствения си живот.

Животът е странен. Един ден се чувстваш изпълнен и завършен и тъкмо, когато си помислиш, че си открил баланса, се случва нещо, което те разклаща; нещо, което предизвиква всяко едно убеждение, всяка една вяра, всяка една опора в живота ти. Вчера се намери, а днес отново се чувстваш загубен.

Сякаш личността, която беше вчера, изведнъж се е смалила до миниатюрни размери и сега се е потурчила в някой от многото ъгли на живота и колкото и да се взираш, не успяваш да се намериш.

В такива моменти се питаш кое е това, което ни прави да се чувстваме толкова малки, че чак да се губим? Дали е вътрешната нерешителност, породена от минали неуспехи?

Неспособността да вярваме, защото сме били предавани? Липсата на смелост да опитаме, защото вярваме в обречеността на случването? Отказът да обичаме, защото сме били пренебрегвани?

Кое е това, което кара собственият ни живот да се смали пред очите ни и да го принизи до безлични, непотребни размери? Дали е само усещане или пък може би истина?

Знаете, че обичам да прекарвам времето си, размишлявайки върху живота. Да го наблюдавам от странни аспекти и да си правя различни заключения за причинно следствената връзка на алогичните събития.

Смятам, че основният смисъл в живота на всеки един от нас е точно да открием себе си… да изпитаме точно това чувство на завършеност, което ти дава сигурността, че каквото и да се случва в света около теб, дори всичко и всички да се разпадат, ти имаш себе си. По пътя към израстването си, преминаваме през много дни, в които усещаме тази сигурност и през още толкова, когато дяволски си липсваме- сами на себе си.

Един ден се чувстваш завършен, а на следващия разпилян…

Чудиш се, защо се случва така и дали наистина вървиш по правилния път към себе си…

В такива моменти винаги си казвам, че няма нищо страшно да се чувстваш така и да си в центъра на такава ситуация. За да стигнеш там, на където си се запътил, първо трябва да се срещнеш с всяка една тъмна страна, която притежаваш- с всеки страх, всяко отричане, всяка несигурност, всяка болка.

Понякога трябва да си позволиш да пътешестваш из миналото и да се срещнеш с всички тях- призраците от миналото- сенките на най-големите ти страхове, които все още живеят там; които остават в плен на миналото и които понякога не искат да ти простят… че сега си свободен и щастлив в настоящето.

Има моменти, когато миналото проблясва в ума ти и сякаш нещо те задушава. Но в действителност това са само невидимите им ръце, които се протягат към теб и се опитват да те сграбчат, за да те придърпат в техния свят.

В такива моменти, трябва да си достатъчно съзнателен, за да осъзнаеш, че това са само наранените чудовища, отражение на човекът, който си бил преди. Чудовища, които плачат за внимание, за спасение, за помощ.

Това са моментите, когато трябва да си достатъчно силен, за да знаеш, че миналото е само прах… разпръсната във вечността. И че само понякога, някоя прашинка засяда в окото и те кара да плачеш… за да избистри погледа ти и да видиш сега!

Смятам, че от миналото трябва да се носят само уроците.

Така няма как да забравиш от къде си тръгнал.

Може да си позволяваш момент от миналото да проблясва в съзнанието ти, за да ти дава кураж какво е било и къде си стигнал, но не и да го нищиш и да се закотвяш в него.

Миналото и бъдещето са двата края на моста, който е изграден от настоящето…този, по който вървим…но ходейки по моста, не се въртиш непрекъснато назад, за да гледаш началото, защото ще се спънеш и ще паднеш…ти просто знаеш, че то е зад теб!

Ходейки по моста не се взираш непрекъснато в далечината напред, а просто вярваш и знаеш, че за да ходиш по моста, значи бъдещето е там и те чака.

Дните, в които се губиш и се намираш, са тези, които придават още повече стойност на теб и на личността ти. Защото, за да продължиш напред, по-силен, трябва първо да се срещнеш със слабостта си. Да я изкараш на показ, да я огледаш във всичките и грозни аспекти и да откриеш най-добрия начин да се пребориш с нея.

Да…има дни, в които се будиш и липсваш сам на себе си. Но те не са страшни. Те са част от израстването и възможност да пребориш още една от тъмните си страни, за да продължиш и да достигнеш така желаната пълнота и завършеност.

Последна редакция: пн, 13 яну 2014, 17:45 от Lemy

# 481
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 144
Здравейте!
Мисля, че съм се "записвала" в темата. Няколко пъти, при това  Laughing От години ви чета и научавам страхотно интересни неща. Дори спорове и полемики винаги са ми били изключително полезни.  Peace
Имам такъв въпрос- откъде най- достоверно /освен от Фитдей/ може да се вижда съотношението на приетите за деня М,П,В?
Благодаря ви  Hug

ПП. Ауууууууу, тези сърми "звучат" прекрасно!  Crazy

# 482
  • Мнения: X
А аз прочетох нещо много любопитно вчера и мисля да се разровя за повече информация Thinking Том Нотън споменава, че в книгата си Primal Body, Primal Mind авторката Нора Гедгаудас твърди, че алкохолизмът всъщност е признак на пристрастеност към въглехидратите - тялото си търси глюкозата и алкохолът се явявал заместител. И съответно твърди, че когато се мине към НВ-ВМХ и след кетоадаптацията, когато се излезе от зависимостта от глюкозата като източник на енергия, алкохолизмът се "излекува" от само себе си newsm78 Много интересно ми прозвуча, но ми се струва малко далечна връзката, така че не знам какво да мисля, но ще потърся повече по въпроса.

и на мен ми звучи странно това обяснение

но пък съм срещала обяснения, че днешните хора с пристрастеност към сладко са наследници предимно на хора с пристрастеност към алкохола
обяснението за лаици бе, че зависимостта си остава и се предава по наследство
само се сменя обекта ѝ

# 483
  • Мнения: 686
   Cioccolata благодаря ти за изчерпателния отговор, както винаги  Hug
  Свидничка пиши на лични, ако откриеш нещо друго интересно плс. Cornish clotted cream не го знам какво е, но ще ида да купя да видя. Кози неща не ям, поне докато знам, че са кози  Mr. Green

# 484
  • Мнения: 6 425
Umma, сайт на български ли ти трябва или просто друг на английски?

# 485
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 144
Umma, сайт на български ли ти трябва или просто друг на английски?

Все едно. За мен по- важното е да е максимално пълен и то с продукти, като цяло типични за нашата / бг/ кухня...

# 486
  • Мнения: 126
За много години, момичета! wavey
Бъдете здрави, весели, обичани и щастливи! Heart Eyes

По повод на авокадото - аз го харесвам със зехтин и балсамов оцет. Peace Когато съм си вкъщи, добавям и чесън. Мнооого вкусно и полезно!

# 487
# 488
  • Мнения: 884
Добро утро! Да похваля авокадото-разкошно. Правих по една рецепта от НЕТ-а, съвсем стандартна, струва ми се и се получи перфектно. И някак засища, вечерях само с него, И всички го харесаха-чудничко.

# 489
  • Vildbjerg,DK
  • Мнения: 99
Добро утро!

Бих искала да ви сервирам сутрешното кафе днес и да споделя,че днес правя точно месец от както промених стилът на хранене, а и започнах да спортувам. За мен това е постижение. Благодаря на всички момичета тук, които помагат със съвети, подкрепа и информация. Чудесни сте всички  bouquet

# 490
  • Мнения: 1 280
По повод Аткинс, аз винаги съм го харесвала..може би дори,защото го свързвам с младите си години и много пъти успешно отслабване с неговата диета...но това си е диета. Нашият "режим" си е начин на хранене...завинаги. Исках само да споделя, че съм опитвала почти всичките им десертчета и шейковете от това,което се продава тук. Изобщо не са вкусни...така,че нищ не сте изпуснали,ако не сте ги опитали. /за който не е/. Аз не ползвам никакви подсладители, имам ги за много вредни, макар и да не са чак пък толкова...къде,къде по вредни неща има. КОгато ми се яде сладко, ако чак толкова приритвам, си хапвам една хапка,две...или едно нещо в месеца, но си хапвам от него- такова,каквото си е. /със захар ,мед../. Поне,като ще правя нещо дето не е желателно, да ми е вкусно и да остана доволна от  "греха"... Joy Това да ям някакви измислици, че уж по малко калории...и да не ми е вкусно ..., а неее! Предпочитам качеството, за сметка на количеството. По добре една хапка, ама да е най -вкусното ,което ми се е дояло.. Naughty

# 491
  • Мнения: 884
anideni-честито на печелившите. Мериш ли се или се теглиш? Как са резултатите?
 Pinkito-така е, и аз не правя революция -когато много, много ми се хапва-хапвам го.

# 492
  • София
  • Мнения: 2 997
Добро утро!
Споделям, че при мен напоследък се получава супер тъпо, защото спя и се храня на пресекулки. Храната ми, уж режимна, е ужасно малко, но пък нито имам сили, нито апетит за повече.
Вчера, например, беше половин свинска пържола, четвъртинка авокадо и малко лешници на крак. Та освен че нямам никаква енергия и килограмите ми са в застой, разбира се. От родилния дом ме изписаха на 57 и общо взето си стоя на тях  Confused. Та от днес пак ще се опитам да се вкарам в режим. Стартирам с ранна закуска (в 5! Simple Smile ) от стотина грама свинско филе на скара + 15 грама масло.

# 493
  • Vildbjerg,DK
  • Мнения: 99
Луди Пеперуди за тегленето - тегля се, но тъй като има вариране на килограмите до 1.5кг на ден - да кажем около 6кг. Бях почти 79кг. когато спрях хляба и сладкото на 14 миналия месец. Колкото до меренето на обиколки- там ми е тъмна Индия. Половинката уж ме мери около 10 дни след началото, и после пак след още 10 - ами резултати къде надолу, къде нагоре. Някъде имаше и по 10 см. разлика нагоре Laughing, което е принципно невъзможно, защото видимо със смалила обиколки. По всички дрехи си личи. Дънки от миналата година, носени на около 65-66кг., в момента ми стоят добре на 72-73кг. Така, че и в мерките сигурно има разлика, но колко е не знам. Не знам как ме е мерил и къде е гледал Laughing
Трябва да отбележа , че първите 4 кг. изчезнаха за седмица ( вода предполагам ) и след това бавно надолу вървеше, но като се обърна за един месец изобщо не е малко. Така, че освен общото състояние, при което се чувствам много добре, намалянето на килограмите е бонус.

# 494
  • Мнения: 1 280
Като каза  anideni , за общото състояние.... да ви споделя, че аз откакто започнаха празници, Рден, КОледи, Нгодина... и всякакви такива... , определено се поотпуснах... не,че съм яла много сладко или хлебища, ама съм хапвала... и като наблегнах на едни луканки, а те свършване нямаха....и то друго и не ми се ядедеше...Честно ви кавам, изобщо не се чувствам добре....само ми се спи, една мързелива, все поглеждам към каквото не трябва, цялостният тонус ми е спаднал....и то само от  объркано хранене...! Тия луканки и кашкавали ми разказаха играта!  Нали най -бързо става....режеш=лапаш- чиста работа ... hahaha   Дори покрай тях и салатите намалих...Сега съм си приготвила за утре  всичко, каквото ще хапвам, и много сериозно ще го давам, че не ми се качват пак сланини.. Качила съм малко, но по скоро е може би и задържане на течности..дрешките ми стават, но аз самата не се чувствам,както трябва... като отровена...какво ли има в тези луканки ...? newsm78

Общи условия

Активация на акаунт