Знам, че темата не е за този подфорум, но нямам права за други, така че ако сметнете за нужно я преместете.
Накратко.. Влюбих се в женен мъж (брака му не е бил по любов, други са били факторите). Излизахме, виждахме се и се чувствах добре, но и много виновна.. След около година (10 месеца да бъдем точни) се разведе - обичал ме, не можел без мен и т.н. Преместихме се да живеем в друг град, излъгахме много хора, никой почти не знаеше за връзката ни.. по стечения на обстоятелствата се наложи да замине за няколко месеца в Лондон и по още по противни стечения на обстоятелствата се наложи да живее с бившата си жена (и двамата отседнали при общи приятели). Кълнеше ми се, че няма нищо между тях и му вярвах, каза ми, че ще се върне при мен - върна се. Бяхме заедно за известен период от време и се разделихме.. и хоп.. върна се в Лондон и се събра с бившата си. Но и продължи да ме търси. Сгрешил, разкайвал се, съжалявал за стореното и аз като глупачка вярвах ли, вярвах и се чувствах значима - видиш ли, пак ме предпочита пред нея
Върна се отново и пак се събрахме.. сама съм си виновна за всичко, но е по-силно от мен. Преди около 3 месеца се разделихме окончателно - той ме остави, не бил щастлив ми каза.. блокира ме в скайп, във фейсбук, смени си номера.. не съм го виждала, не съм го чувала.. но ми липсва.. ужасно ми липсва. Привидно се старая да изглеждам ок и че не ми пука, но като се сетя за него и стомаха ми се преобръща.. А бях лъгана, оставяна, обиждана.. Всъщност той е страхотен човек и затова толкова се влюбих в него, но двамата заедно сме взривоопасна комбинация.. Не знам, иска ми се да не мисля, а не се справям.. Иска ми се някой да ме сграбчи и да ме изтръска.. Мисля си и колко ли мъже се развеждат, заради друга жена?! Не знам.. Нещо хем ме привлича, хем ме отблъсква.. и вече не знам какво да правя .. Та, ако някой има ефективна формула за справяне с проблема ми, нека я сподели 
А, ако ли не - благодаря, че ме изчетохте. Поне ми олекна!
Накратко.. Влюбих се в женен мъж (брака му не е бил по любов, други са били факторите). Излизахме, виждахме се и се чувствах добре, но и много виновна.. След около година (10 месеца да бъдем точни) се разведе - обичал ме, не можел без мен и т.н. Преместихме се да живеем в друг град, излъгахме много хора, никой почти не знаеше за връзката ни.. по стечения на обстоятелствата се наложи да замине за няколко месеца в Лондон и по още по противни стечения на обстоятелствата се наложи да живее с бившата си жена (и двамата отседнали при общи приятели). Кълнеше ми се, че няма нищо между тях и му вярвах, каза ми, че ще се върне при мен - върна се. Бяхме заедно за известен период от време и се разделихме.. и хоп.. върна се в Лондон и се събра с бившата си. Но и продължи да ме търси. Сгрешил, разкайвал се, съжалявал за стореното и аз като глупачка вярвах ли, вярвах и се чувствах значима - видиш ли, пак ме предпочита пред нея
Върна се отново и пак се събрахме.. сама съм си виновна за всичко, но е по-силно от мен. Преди около 3 месеца се разделихме окончателно - той ме остави, не бил щастлив ми каза.. блокира ме в скайп, във фейсбук, смени си номера.. не съм го виждала, не съм го чувала.. но ми липсва.. ужасно ми липсва. Привидно се старая да изглеждам ок и че не ми пука, но като се сетя за него и стомаха ми се преобръща.. А бях лъгана, оставяна, обиждана.. Всъщност той е страхотен човек и затова толкова се влюбих в него, но двамата заедно сме взривоопасна комбинация.. Не знам, иска ми се да не мисля, а не се справям.. Иска ми се някой да ме сграбчи и да ме изтръска.. Мисля си и колко ли мъже се развеждат, заради друга жена?! Не знам.. Нещо хем ме привлича, хем ме отблъсква.. и вече не знам какво да правя .. Та, ако някой има ефективна формула за справяне с проблема ми, нека я сподели А, ако ли не - благодаря, че ме изчетохте. Поне ми олекна! 
