Домакини- епизод 26/ късметлийски

Денят в четвъртък започна прекрасно, а в петък - катастрофално...

Накратко, когато те викнат за детенце, процедурата е следната: отиваш в районната дирекция на съответния град и там те запознават с доклада на детето - как е родено, колко кг. и см., кога е оставено, информация за родителите и най-вече за здравословното състояние на детето и неговото развитие. Показват и снимка на детето. Вследствие на получената информация, родителите решават дали искат да се видят с детето.
Ние отидохме в дирекцията, където ни изчетоха съвсем накратко доклада и ни казаха, че за здравословното състояние ще говорим в дома с лекарката там. На въпроса ми дали детето е добре, социалните ме увериха, че детето е абсолютно здраво и не трябва да се притесняваме. Така отидохме в дома... Оказа се обаче, че точно тогава ги нямаше нито лекарката, нито директорката на дома. Но служителката там ни увери, че детенцето е напълно здраво (както сме посочили като изискване и в нашия доклад) и че лекарката ще е на разположение в петък.

Съответно се видяхме с Теменужка. Сладко малко човече с големи бузки. Оставиха ни насаме с дететнцето и то се отпусна много бързо. Пяхме песнички, играхме си с нея и дори ми позволи да я гушкам и да целувам ръчичките й. Към края на срещата дори самичка ме хвана за ръка. Така решихме, че искаме това малко сладко човече и щастливи си тръгнахме от дома. На следващия ден обаче ни очакваше неприятна изненада. Видяхме се с лекарката и се оказа, че детето има доста сериозни здравословни проблеми. За съжаление трябваше да се откажем... Колкото и добри да бяха намеренията ни, не сме готови да поемем отговорността да се грижим за болно детенце. Ако беше нещо леко и лечимо - да, но при това положение просто нямаше начин.

Много ми е криво, защото я харесахме, а трябваше да я оставим там. Не спирам да мисля за нея, не спирам да виждам големите й очи с дълги мигли, втренчени в мен... Чувствам се ужасно! Не искам да изпадам в подробности, защото се чувствам като ужасно жесток човек. Но същевременно знам, че това е решение за цял живот и затова трябваше да вземем това решение. Дано детенцето намери родители, готови да се грижат за него... Говорих и с други осиновители, отказали деца и ми е ясно, че ще се обвинявам дълго време, но просто нямаше как да я вземем...

Бясна съм на социалните, защото при положение, че сме посочили, че искаме абсолютно здраво детенце, те ни излъгаха най-нагло и позволиха тази среща да се състои. Травмата е много голяма. Моля се Теменужка бързо да намери семейство за себе си и се моля със следващото детенце всичко да е наред, защото не знам как ще продължа, знаейки, че съм обрекла второ детенце... Това нямаше да се случи, ако се спазваха критериите на осиновителите. Не ме интересува кои са родителите на детето, нито бяло или мургаво ще бъде. Всяко детенце се ражда чисто, така че това няма значение за нас. Искам само да е здравичко, нищо повече.