
На мен лично сцената с влаченето на Йешим ми дойде малко в повече, хайде повтаряха кадъра с шамара не знам колко пъти / нещо, което не прави чест на Чанар, само един слабохарактерен мъж може да удари жена, независимо какво е направила/, после и влаченето по стълбището...колкото и да е омерзен от нейната постъпка, това не е начин да реши проблемите си. Първо трябва, да потърси отговорите в себе си, защо толкова повярва на не много умната си майка и онзи мазник Неджип / сетил се и той да дава бащини съвети/. Къде останаха силните му чувства, любовта към Топрак, доверието...Чанар си е една тутурутка, който му трябва жена да го води за носа , друго не знае....пък и на рев и нажалена физиономия го докарва вече не знам колко епизода, аман...
Йешим, наистина нейното разбиране за любов е странно, налудничево...да градиш собственото си щастие, на гърба на нещастието на другите...Достойна дъщеря на майка си...