- Публикувана: 9 ян. 2014, 16:49 ч.
- Последно мнение: 28 март 2014, 11:03 ч.
Брак или "на семейни начала"?
Това с отказването на предложение за брак от човека който обичаш, не го разбирам, нито вярвам че е възможно.
Защо пък да не го разбираш, много е просто. Съвместното съжителство има някои предимства пред юридическото оформяне на брака, докато в друг момент от живота може сключването на брак да даде възможност, която да е достъпна само за съпрузи.
Ако хората са уверени, че ще живеят заедно, обичат се и се разбират, съвсем естествено е и да се уговарят за тези неща. Аз винаги съм имала своите основания и мъжът ми ги е одобрявал.
Има го и това, че мъжете са емоционални и старомодни същества и предлагат на избраницата си, а може би и очакват всяка жена да мечтае да се види булка, така че и мъжът ми си изкара процедурата, но реално това не е основното, ще имате ли брак, или не. Брак се разтрогва като нищо. Други неща държат хората заедно.
Това с отказването на предложение за брак от човека който обичаш, не го разбирам, нито вярвам че е възможно. Ако става дума за някакви несериозни връзки от типа да има нещо в които мъжът се увлича и си мисли разни неща, разибрам. Но ако е сериозна връзка, има любов и желание за съвместен живот, тогава отказването на предложение е несериозно, доколкото освен жената и мъжът си има някакви представи за бъдещето. Реално, повечето мъже биха се радвали на свободна връзка, поне такива са ми наблюденията, а жените обикновено предпочитат брака. Не че няма изключения, но това е истината.
Хората са различни, някои просто не харесват брака, не искат. Това не значи, че не искат семейство. Аз, например, не се чувствам готова. Обичам приятеля си, имаме любов, разбирателство, уважение и желание за съвместен живот. Правим планове скоро да се изнеса при него. Но ако ми предложи брак, сега, след година... две.. няма да се съглася. Или поне не и в близките 3-4 години. Не, че не искам да сме семейство, просто в момента последното нещо, за което мисля е сватба. (То не ми е и времето за такива мисли, де, малко съм още.)
...
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска
И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска
И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.Подчертаното е майтап, нали?
Не е майтап. Обичам всичко, наготвено от нея.
Не мога за повярвам, че задаваш този въпрос.Ще опитам да обясня:
От подчертаното разбирам, че:
1. Ти проявяваш "изключителното благородство" да ѝ позволяваш да избира менюто - това е абсурдно, естествено, че тя ще решава какво да готви, когато готви тя, когато готвиш ти, съответно ти решаваш какво да готвиш;
2. Прозвуча ми сякаш само тя готви - Аз понеже не понасям да готвя и съответно не готвя...
Нали се разбрахме, че съм проста...не очаквай много от мен...
Не се сърди, човече, връзката е в това, че както забелязваш, според господина, ти нямаш право да си ПРОТИВ брака, след като той е ЗА него. Не можеш да отказваш, защото в противен случай ще бъдеш изхвърлена. А за мен лично, мъж, който не дава на жена си да има собствена воля и й се налага неговата, ще продължи да бъде такъв и по време на брака си с нея.
Не се сърди, човече, връзката е в това, че както забелязваш, според господина, ти нямаш право да си ПРОТИВ брака, след като той е ЗА него. Не можеш да отказваш, защото в противен случай ще бъдеш изхвърлена. А за мен лично, мъж, който не дава на жена си да има собствена воля и й се налага неговата, ще продължи да бъде такъв и по време на брака си с нея.
Не е съвсем така. Тук ще се съглася с Не се сърди човече. Въпросът не е, че ти нямаш право да си против брака, след като той е за него. Въпросът е, че конкретният мъж не би имал вземане даване с такава жена след не-то (и то, ако не е знаел предварително, че такова й е мнението). Ако е знаел, вероятно раздялата е щяла да настъпи още в момента на узнаването
Аз също мисля, че когато в една връзка двамата имат крайно противоположни мнения точно по ТОЗИ въпрос, връзка реално няма и няма как да има, независимо дали ще е в брак или без брак. Така или иначе единият ще трябва да направи компромис (без значение кой), а според мен това си е доста голям компромис. И се оказва, че който го направи, явно не му е чак тооооолкова крайно отношението, което пък води до извода, че проблем няма. Само че, ако и двамата са с твърди позиции, никой няма да направи компромис, което пак води до същия резултат като на господина - раздяла.
Нали се разбрахме, че съм проста...не очаквай много от мен...
Не се сърди, човече, връзката е в това, че както забелязваш, според господина, ти нямаш право да си ПРОТИВ брака, след като той е ЗА него. Не можеш да отказваш, защото в противен случай ще бъдеш изхвърлена. А за мен лично, мъж, който не дава на жена си да има собствена воля и й се налага неговата, ще продължи да бъде такъв и по време на брака си с нея.
Не се сърди, човече, връзката е в това, че както забелязваш, според господина, ти нямаш право да си ПРОТИВ брака, след като той е ЗА него. Не можеш да отказваш, защото в противен случай ще бъдеш изхвърлена. А за мен лично, мъж, който не дава на жена си да има собствена воля и й се налага неговата, ще продължи да бъде такъв и по време на брака си с нея.
Не е съвсем така. Тук ще се съглася с Не се сърди човече. Въпросът не е, че ти нямаш право да си против брака, след като той е за него. Въпросът е, че конкретният мъж не би имал вземане даване с такава жена след не-то (и то, ако не е знаел предварително, че такова й е мнението). Ако е знаел, вероятно раздялата е щяла да настъпи още в момента на узнаването
Аз също мисля, че когато в една връзка двамата имат крайно противоположни мнения точно по ТОЗИ въпрос, връзка реално няма и няма как да има, независимо дали ще е в брак или без брак. Така или иначе единият ще трябва да направи компромис (без значение кой), а според мен това си е доста голям компромис. И се оказва, че който го направи, явно не му е чак тооооолкова крайно отношението, което пък води до извода, че проблем няма. Само че, ако и двамата са с твърди позиции, никой няма да направи компромис, което пак води до същия резултат като на господина - раздяла.
Аз си представям на такъв като теб да му кажа ДА, какво ще ми се случи после.
Сватбата ще е там, където ТОЙ иска.
Ще живеем там, където ТОЙ иска.
Ще си кръстя децата така, както ТОЙ иска.
Ще готвя това, което ТОЙ иска.
Ще работя, ако ТОЙ иска...
Сватбата ще е там, където ТОЙ иска.
Ще живеем там, където ТОЙ иска.
Ще си кръстя децата така, както ТОЙ иска.
Ще готвя това, което ТОЙ иска.
Ще работя, ако ТОЙ иска...
Никаква, абсолютно никаква връзка нямат двете неща.
Абсолютно. Сватбата бе там, където тя поиска. Живеем, където тя иска. Готви, каквото тя иска
И това е само, защото отговори "да" на най-важният въпрос.
Не мога да разбера,защо някои хора гледат на брака като вид надцакване,кой кого
Бракът е партнъорство.Пък и какво лошо има жената да слуша мъжа,а той да се грижи за нея,примерно.Според мен хората,които споделят горното мнение са или емоционално,психически и душевно незрели за брак или си носят някакви сериозни психо травми от семействата,от които произлизат.
Не мога да разбера,защо някои хора гледат на брака като вид надцакване,кой кого
Бракът е партнъорство.Пък и какво лошо има жената да слуша мъжа,а той да се грижи за нея,примерно.Според мен хората,които споделят горното мнение са или емоционално,психически и душевно незрели за брак или си носят някакви сериозни психо травми от семействата,от които произлизат.
Не знам защо някой трябва "да слуша" другия... и в какво се изразява това послушание? А взаимната грижа мисля, че стои в основата на всяка сериозна връзка.
Това с отказването на предложение за брак от човека който обичаш, не го разбирам, нито вярвам че е възможно. Ако става дума за някакви несериозни връзки от типа да има нещо в които мъжът се увлича и си мисли разни неща, разибрам. Но ако е сериозна връзка, има любов и желание за съвместен живот, тогава отказването на предложение е несериозно, доколкото освен жената и мъжът си има някакви представи за бъдещето. Реално, повечето мъже биха се радвали на свободна връзка, поне такива са ми наблюденията, а жените обикновено предпочитат брака. Не че няма изключения, но това е истината.
Странно, но всичките ми близки приятелки (в това число аз) имаме мъже, които като чуят брак и им светват очите, но ние сме тези, които са против. Традициите не са това, което бяха и не всяка жена мечтае за бялата рокля
Просто за едни бракът е представата за бъдеще на връзка, докато за други -не е. 
Не мога да разбера,защо някои хора гледат на брака като вид надцакване,кой кого
Бракът е партнъорство.Пък и какво лошо има жената да слуша мъжа,а той да се грижи за нея,примерно.Според мен хората,които споделят горното мнение са или емоционално,психически и душевно незрели за брак или си носят някакви сериозни психо травми от семействата,от които произлизат.
Не знам защо някой трябва "да слуша" другия... и в какво се изразява това послушание? А взаимната грижа мисля, че стои в основата на всяка сериозна връзка.
Ето това "предварително послушание" ме вбеси докато сключвахме църковен брак. Не мога да се сетя и за една причина за него.
Бяла рокля...????Аз си представям как цял ден ме разкарват като мечка пред погледите на сума ти хора.Застани тук.Застани там.Усмивка.Танцувай.Е айде сега нали е сватба направи това..
Аз съм адски непокорна и своенравна...Не знам как ме взе моя мъж
Аз съм адски непокорна и своенравна...Не знам как ме взе моя мъж
Не мога да разбера,защо някои хора гледат на брака като вид надцакване,кой кого
Бракът е партнъорство.Пък и какво лошо има жената да слуша мъжа,а той да се грижи за нея,примерно.Според мен хората,които споделят горното мнение са или емоционално,психически и душевно незрели за брак или си носят някакви сериозни психо травми от семействата,от които произлизат.
Аз не съм против брака, по принцип. Както казах, в момента не съм нито за, нито против и в моя случаи. Единственото, което искам е, както аз признавам правото на хората да сключват брак, защото не ме касае реално чужда връзка, така и те да признаят моето да не се омъжвам, защото и тях не ги касае. Не искам детето ми да чува, че е незаконно, не искам някой да му обяснява, че понеже мама и тати нямат брак, значи не са семейство, а понеже сестра му има друг баща, значи не му е никаква.
Не ме е срам да си призная, че когато става въпрос за семейството и децата ми, аз се засягам от такива намеци и реплики, дори и във форум.
Да си призная честно, сега, след 8 години и две деца, ако ми предложи, няма да му откажа...
Не го казвам, за да те засегна, но според мен това е причината да реагираш така на темата.
Предложи му ти
пак ще сте нестандартна двойка с интересни спомени или намекни по някакъв начин.Едно подобно нещо си е чисто забавление и емоция