- Публикувана: 9 ян. 2014, 16:49 ч.
- Последно мнение: 28 март 2014, 11:03 ч.
Брак или "на семейни начала"?
Значи сме по-семейни от тези само с един Подпис 
Жалко, но не понасям миризмата на тамян и попските песнопения.
Бракът е просто един подпис, нямаш много общо с отношенията.
Сватбата пък е едно наплюскване в ресторант и размяна на задължтелните подаръци или пликове с пари. Аз лично не си падам.
Брака е много по-стабилен, от съжителството, защото те учи на търпение. Търпението в съвременното общество е много важно, защото хората са спрели да правят взаимни компромиси и при най-малкото нещо са готови да се разделят. Като казвам компромиси нямам предвид да търпиш да те бият, обиждат, изневеряват, огорчават. Имам предвид от време на време да надмогваш егоизма си и да направиш реверанс.
Като казвам това го казвам с ясното съзнание, че при нас съпруга ми прави повече компромиси, но и аз винаги се старая да го накарам да се чувства специален, важен, единствен. До кога така? Дай Боже - винаги.
При нас нещата са така: той е планината, аз вятъра. Докато аз фуча и правя буря, той не помръдва. Когато се успокоя се скривам в неговите ръце. Това е.
Като казвам това го казвам с ясното съзнание, че при нас съпруга ми прави повече компромиси, но и аз винаги се старая да го накарам да се чувства специален, важен, единствен. До кога така? Дай Боже - винаги.
При нас нещата са така: той е планината, аз вятъра. Докато аз фуча и правя буря, той не помръдва. Когато се успокоя се скривам в неговите ръце. Това е.
Значи, ако съм решила, че няма да го бъде, няма земна сила, която да ме спре.
Нито пък мъжа ми ще спре.
Бракът не те прави нито по-търпелив, нито нищо "по "по".
Виж, за детето бих казала точно това. Децата променят в подобна посока.
И парите и имуществото.
Отново съм напълно съгласна с подчертаното. Ако съм решила да прекратя отношенията си с мъжа ми, това че съм подписала нито ще ме спре, нито ще ме забави. Само ще ми струва повече пари, за радост на адвокатите.
Пропускаш пътя и именно затова пропускаш есенцията на поста на Магнолия. Пътят! Онзи път до решението да подпалиш джапанките.... "Ако съм решила да...".... е там е разликата. Пътят до решението за раздяла със съквартиранта по правило е много, много по-кратък от пътя до решението за развод със съпруга. Най-малкото по една причина:
Решението за брак е по съществото си много, много по-сериозно от това да си изместиш багажа при някого. И точно за това решението да разтрогнеш един брак подлежи на много повече мисъл и анализ, отколкото това да си събереш същия онзи багаж по куфарите.
Аз съм за брака и не мисля, че останалите могат да се нарекат семейство в истинския смисъл на думата. А пък всеки си има право да живее както си иска. Щом така им харесва или си налагат, че им харесва, защото не са им предлагали брак... То постепенно човек свиква и започва да харесва и отстоява дори тая позиция. И аз едно не разбрах - какво му е страшното на брака, страх от другия, или страх от себе си по-скоро.
Значи сме по-семейни от тези само с един Подпис
Жалко, но не понасям миризмата на тамян и попските песнопения.
Бракът е просто един подпис, нямаш много общо с отношенията.
Сватбата пък е едно наплюскване в ресторант и размяна на задължтелните подаръци или пликове с пари. Аз лично не си падам.
Мислех, че иронията ми направо боде очи.
Атеист съм. Неслучайно написах, че думите на свещеника ме ядосаха.
Значи сме по-семейни от тези само с един Подпис
Хапване, пийване, танци, забавления, подаръци, пликове с пари..... Къде е лошото Ех, цял живота да можех всеки ден да се женя.... 
Решението да родиш дете на един мъж е много по-солидно, отколкото да си събереш багажа и да се преместиш.
Отделно, решението ако предполага общо имущество и деца или бизнес, съвсем би натежало в полза на разсъжденията, отколкото чистото решение за раздяла.
Пътят. Пътят минава през годините, парите и децата.
И дали ако се разделиш с жена си, респективно мъжа си, няма да се наложи да си заминеш в панелката на мама, примерно. И как ще протече животът ти без подкрепата на партньора. Или колко ще ти струва да изплатиш дела на партньора си в бизнеса. Ей такива дребни битови сметки.
Отделно, решението ако предполага общо имущество и деца или бизнес, съвсем би натежало в полза на разсъжденията, отколкото чистото решение за раздяла.
Пътят. Пътят минава през годините, парите и децата.
И дали ако се разделиш с жена си, респективно мъжа си, няма да се наложи да си заминеш в панелката на мама, примерно. И как ще протече животът ти без подкрепата на партньора. Или колко ще ти струва да изплатиш дела на партньора си в бизнеса. Ей такива дребни битови сметки.
Мислех, че иронията ми направо боде очи.
Семейство в истинския смисъл на думата са двама души, които се обичат и споделят живота си.
Бракът не е страшен, просто някои намират, че е ненужен.
Като чета мненията ми идва на ум за "общата собственост". При съжителство как ще стоят нещата. Примерно и двамата партньори са с добри доходи, мъжът тегли кредит за жилище, в годините го изплащат с общи средства и не дай Боже се разделят, ясно, че единия ще е прецакан, даже и да има деца. Предвид възрастта ми вече гледам по-прагматично на живота.
...
Решението за брак е по съществото си много, много по-сериозно от това да си изместиш багажа при някого. И точно за това решението да разтрогнеш един брак подлежи на много повече мисъл и анализ, отколкото това да си събереш същия онзи багаж по куфарите.
Решението за брак е по съществото си много, много по-сериозно от това да си изместиш багажа при някого. И точно за това решението да разтрогнеш един брак подлежи на много повече мисъл и анализ, отколкото това да си събереш същия онзи багаж по куфарите.
Да, така е било при родителите ми, при бабите и дядовците ми също. При мен не е така. Нещата, заради които бих си събрала багажа преди брака, са същите, заради които бих направила същото и след брака. Така че, това, което ти обобщаваш, явно важи за теб, но категорично не важи за мен. Зависи от хората, а не от подписа. За теб този подпис е Подпис, за мен е подписче.
Не съм те разбрала, значи. Извинявам се
От гледна точка на жената, то тя може да се чувства еднакво добре и с брак и без, ако знае какво иска и как да го направи. Любов, любов, ама съжителството не е само розова мъгла - трябва си и прагматизъм. Мама така ми е казала 
Виждала съм ощетени от мъжете си жени и в двата варианта.
Виждала съм ощетени от мъжете си жени и в двата варианта.
Като чета мненията ми идва на ум за "общата собственост". При съжителство как ще стоят нещата. Примерно и двамата партньори са с добри доходи, мъжът тегли кредит за жилище, в годините го изплащат с общи средства и не дай Боже се разделят, ясно, че единия ще е прецакан, даже и да има деца. Предвид възрастта ми вече гледам по-прагматично на живота.
Ами... всеки човек, решил да съжителства с някого без брак, трябва да избере:
1. Или се женим преди тегленето на кредита.
2. Или теглим кредита заедно като солидарни длъжници.
Иначе вероятността от духане на супа е прекалено голяма....
Като чета мненията ми идва на ум за "общата собственост". При съжителство как ще стоят нещата. Примерно и двамата партньори са с добри доходи, мъжът тегли кредит за жилище, в годините го изплащат с общи средства и не дай Боже се разделят, ясно, че единия ще е прецакан, даже и да има деца. Предвид възрастта ми вече гледам по-прагматично на живота.
Няма такъв филм, в който изплащаш/придобиваш нещо, на което не си собственик. И двамата могат да бъдат собственици без да имат брак.
Аз съм за брака и не мисля, че останалите могат да се нарекат семейство в истинския смисъл на думата. А пък всеки си има право да живее както си иска. Щом така им харесва или си налагат, че им харесва, защото не са им предлагали брак... То постепенно човек свиква и започва да харесва и отстоява дори тая позиция. И аз едно не разбрах - какво му е страшното на брака, страх от другия, или страх от себе си по-скоро.
Ни моа, ще умра.
Това звучи почти толкова смешно, колкото изказването, че докато няма деца в една двойка, то те не са семейство, дори и да имат брак.
Като чета мненията ми идва на ум за "общата собственост". При съжителство как ще стоят нещата. Примерно и двамата партньори са с добри доходи, мъжът тегли кредит за жилище, в годините го изплащат с общи средства и не дай Боже се разделят, ясно, че единия ще е прецакан, даже и да има деца. Предвид възрастта ми вече гледам по-прагматично на живота.
Като чета мненията ми идва на ум за "общата собственост". При съжителство как ще стоят нещата. Примерно и двамата партньори са с добри доходи, мъжът тегли кредит за жилище, в годините го изплащат с общи средства и не дай Боже се разделят, ясно, че единия ще е прецакан, даже и да има деца. Предвид възрастта ми вече гледам по-прагматично на живота.
Ние сме така. Апартаментът е купен по време на брака с кредит.
Ако се разделим, аз ще остана в апартамента с децата.
Не мисля, че има някакво прецакване.
Препоръчани теми