Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 24

Кака,

Подобни опити имаше и преди десетина години.
Това не е новина.
Това е една от темите, в които никога не е имало и не може да има една страна, нито доказателство на която и да е страна.

Идва веднага след тезата другата- а тиф, едра шарка и какви ли не страшни болести, от които,без ваксините, щяхме да сме измрели, преди още да си родим децата.
А и фармацефтичната империя е индустрия, с която няма преборване- ,едно от наистина невъзможните неща в света.

Имаше преди време тук майка на три деца, която пишеше и аутизъм имаше само детето й, което никога не е ваксинирано.

Има много хипотези за причината на появата на аутизма,но засега са само хипотези.  


Във френския филм който ви препоръчах преди има доста такива изследвания. Там инжектираха пропионична киселина на мишки които започваха веднага да имат аутистично поведение. А тази киселина всъщност е хранителната добавка Е280 в зърнените изделия, които консумираме всеки ден. Преди 50-на години, аутистичните деца са били около 1%, сега в Щатите и Хонг Конг над 10%.Казва се ,че ако продължава с тези темпове след 50 години всяко второ дете ще се ражда с аутизъм. Това явление се наблюдава изключително във високо-индустриализираните държави. Най-засегнатите са имигрантсите общности там, особено тези които са от африкански произход. Казва се ,че почти няма семейство което да не е засегнато от аутизма. Една голяма част от децата в началото са били с "нормално" поведение,и поведението им започва да се променя след прекаран отит и лекуване с антибиотици(тук да спомена ,че и при детето на моя близка приятелка се получи така, детето и между другото не е ваксинирано).Всички засегнати деца обожават зърнени храни. Често имат стомашно-чревни проблеми. И други много интересни хипотези, ако намеря време може да го преведа.

От опит знам, че задълбаването в темата усложнява душевния конфорт на родителя и не води до нищо..добро..
Детето е ваксинирано, връщане назад няма, вярно, че повечето родители, след диагностиката, приключваме с ваксините, но можем ли да поемем отговорността и да кажем "Хора, никой да не си ваксинира детето"

Дълбаенето няма да доведе до истината, а и тя не е само една...
Не ни помага, товари ни допълнително...да търсим причините.., търсила съм ги много отдавна, не помогна:) друго помогна...
Няма смисъл....

Винаги, преди първите маркери и съмнения, всяко дете е имало период на "израстване с нормално поведение"
Просто, колкото в по- малка възраст, настъпи периода на "нетипично поведение", по- рано е станал блокажа и е отключен проблема.
Но пък тук ключов фактор е ранната интервенция, която не е възможна за дете- аспергеров тип например, просто защото преди 4 години, даже повече, трудно биха възникнали съмнения и нужда от диагностика, и така при диагностиката- то е на 4, 5 6 или повече години, а ранната интервенция е преди това...

Kezaja, какви са маркерите за синдром на Аспергер при децата от 4 годишна възраст нататък? Изобщо кога започва да се проявява, симптоми и всичко важно. Питам, да знам за какво да гледам (имам причини да го "държа под око" моето дете).

Здравейте!

Синът ми е на 5 г. с диагноза Генерализирано разстройство на развитието. Минахме на ТЕЛК в Центъра за психично здраве миналата седмица. Решението е 85 % инвалидност с чужда помощ, като за дата на инвалидност е взета датата, на която личният ни лекар е издал направлението за ТЕЛК.

Това ни е първо явяване на ТЕЛК. Доколкото разбирам от прочетеното в нета, датата на инвалидност е от съществено значение, тъй като могат да бъдат изплатени социални помощи назад във времето до 3 г. Именно поради тази причина, при явяването на ТЕЛК им занесох всички документи, включително стари епикризи, като най-старата е от август 2011 г. По необясними (вероятно доста прозаични ) причини, епикризите не са били взети предвид при определяне на датата на инвалидност.

Мисля да обжалвам датата пред НЕЛК, но ми се иска да споделите с мен опит (ако имате такъв). Какво трябва да напиша в молбата, как трябва да я оформя, какви са ми шансовете - ще съм благодарна на всякакви съвети...

Обжалвай. Аз се ядосвам на себе си, че не знаех че можело да обжалвам поне от първа епикриза...Сега ще ходим на преосвидетелстване...

Съмнение, че детето може да има Аспергер синдром е странното му поведение спрямо това на връстниците, еднопосочната комуникация ( говори на темата, която е изключително в сфертата на неговите интереси и трудно монолога прераства в диалог- освен ако отрсещния, обикновено възрастен, не влезе в темата достатъчно)

Не способност и не възможност за игра с връстниците, трудност при отделянето от семейна среда или от средата, с която е свикнало.
Говори на връстниците си като възрастен, със забележките и наставленията, които са му давали възрастните.
Изключително силна механична, фотографска памет и фиксация в определени теми.
Използва цели фрази на възрастните, които видимо не разбира.
Възможна е поява на стереотипно поведение.

http://www.autism-bg.org/bg/what-is-autism


Сравнителен модел между синдрома на Канер и на синдрома на Аспергер:

Синдром на Канер
Появява се през първата година от живота.
Ходенето се развива по-рано от речта.
Проявява се при момчета и при момичета.
Липсва зрителен контакт, околните не се
забелязват.
Речта не изпълнява комуникативни функции.
Проблеми в познавателната сфера.
Ограничени интелектуални прояви.
Неспокойно поведение.
При хоспитализация е налице безразличие.

Неблагоприятна социална прогноза.
 
Синдром на Аспергер
Появява се през втората, даже през
третата година от живота.
Речта се появява преди ходенето.
Проявява се изключително при момчета ( но се среща и при момичета, макар и по- рядко)
Зрителният контакт е бегъл, повърхностен ( не е задължително наличието на маркера)
Речта е с комуникативни функции.
Проблеми в емоционалната сфера.
Интелектуалното развитие е в или над
нормата.
Странно поведение.
При хоспитализация е налице желание за
завръщане в дома, но и безразличие към
липсата на близките  ( също не е задължително наличието на маркера)

Благоприятна социална прогноза.
 
Съществена разлика между високофункциониращите аутисти и тези със синдром на Апергер освен, че при аспергеровия тип липсва закъснение в езиково- говорното развитие, високофункциониращите аутисти страдат от това, че не могат да са като другите, а представителите на синдрома на Аспергер, осъзнавайки своята различност, за нищо на света не биха искали да са като другите.
За децата със синдром на Аспергер е трудно да разпознаят сигналите на общуване, които повечето от нас възприемат като даденост и в резултат, им е по-трудно да общуват и да имат взаимоотношения с околните. И ако по подходящ начин съумеем в ранна ученическа възраст, с обща помощ да ги "научим да ги разпознават, на първо време- наизустявайки ги", на практика, бихме могли да предостваим шанс на децата, в даден момент, да излязат от списъка с диагнозите, защото те вече са си научили "урока".
 
А, отнсоно изграждането на социални умения:

Аспергеровите личности срещат затруднение при изграждане на социални взаимоотношения – за разлика от хората с класически аутизъм, които често изглеждат вглъбени и незаинтересовани в света около тях, много от хората със синдром на Аспергер искат да са общителни и да се радват на контактите с хора. Въпреки че все пак им е трудно да разберат невербалните сигнали, в т.ч. изражение на лицето, което прави за тях по-трудно изграждането и поддържането на социални взаимоотношения с хора, които не са запознати с техните потребности.
И понеже децата с Аспергер искат да общуват, но не знаят как, тук хем е по- лесно, че те са мотивирани за общуване, хем е трудно да се намери точния път и подход- терапия.
Децата с аутизъм Канеров тип живеят в собствен свят, докато децата с Аспергер синдром живеят в нашия свят, но по техен начин- с техни правила и норми.
Правилата, нормите и авторитетите, са особен проблем и предизвикателство за децата от целия аутистичен спектър!
 
 
 Социализиралите се Аспергери или както ги наричат американците, а и самите аспергери себе си- Аспита (Aspey) споделят, че "вписването" им в социалния свят им коства нечовешки усилия, тъй като са принудени като маймунки да имитират поведението на хората, което ги изтощава до смърт. Но от друга страна, понеже целия свят, според някои от тях, е зает да им търси лекарство, с което да се излекуват мозъците им и ако наистина успет да намерят такова, как биха живяли те без "това", тъй като цял живот са живяли с него.
Други аспергери смятат, че ако някой им измисли "лекарство", за по- малко от 24 часа ще се срине цялата съременна технология на комуникации и развитие, до която е достигнало и на която се крепи съвременното човечество и технологии, тъй като е тяхно дело.

И се сетих, защото наскоро стана въпрос дали могат и трябва да шофират.
Педантичността, с която аспитата спазват правилата за движение е такава, чи никой друг не би могъл да се мери с тях.
Срещала съм преди години разговори между тях, че щом знае, че в населено място се кара с ограниение например 30 км./ч, не могат да се пречупят, като излязат на по- голям път и преди да са излезли от населеното място, да вдигнат по- висока скорост, защото намесването на едно правило в друго, ги обърква.
Докато не светне зелено, че да потече мента чак, не могат да тръгнат, защото такова е правилото.
Научат ли веднъж и приемат ли дадени правила, са закон до живот.
И трудно превключват, че правилата са за нещо, но има и допълнителни към тях.
Моят син например като види по телевизията някой по- разсъблечен и изпада в ужас "Ама защо тази е гола, нали не може да се ходи гол, нали е забранено"
Защото така сме говорили и сме е научили, че всеки се преоблича в неговата стая.
И излючението, че във филмите, които пресъздават живота, е много трудно за възприемане и за приемане.

Здравей,
 и ние миналата седмица бяхме на ТЕЛК - сигурно сме се видяли, и ние сме с ГРР, на нас ни дадоха 80% с ЧП, също от датата на направление от Личен лекар, също обмислям обжалване, защото за диагноза от "Св. Никола" чакахме 9 месеца, пък преди да стигнем до там сме ходили на десетки лекари, т.е. осъзнали сме че детето има проблем когато той беше на 2 години, сега е на 4г. 4 месеца....Лошото при нас е че, единствено от "св. никола" твърдят ГРР, на всички останали документи ни пише разстройство на експресивната реч - и всички други психолози, невролози, психиятри на който сме ходили отхвърлят ГРР. Не знам дали това не би попречило на обжалването.
Моля ако има мами, който са се сблъсквали с проблема - нека обменят опит с нас.

Успех на всички

Kezaja, мерси за изчерпателната информация!

Искам да ви споделя колко очарована останах от филма Temple Grandin. Тя е Аспергер, филма е едноименен, биографичен (има го преведен в замунда). В Гугъл има доста информация за нея, както и видео. Тя споделя пред аудитория как вижда в картини, говори за състоянието си, което за мен беше много полезно и интересно да го чуя лично от аутист.

Уж чета редовно в последните няколко теми,но не срещнах да се споменава нещо, а на първа страница също не видях, затова се извинявам ако се е коментирало или на повечето от вас ви е известна и не откривам топлата вода.

Определено филма ми помогна да погледна малко през очите на сина ми, въпреки че той не е Аспергер. Накара ме да се замисля колко елементарни сме ние, невротипичните.

И най-вече това колко са специални децата ни.

http://www.razlib.ru/zdorove/vvedenie_v_psihologicheskuyu_teoriyu_autizma/p11.php

IX. Аутизм и не аутизм (на руски език)
..............
Изводи
„Аутизмът е нарушение, привличащо вниманието поради това, че представлява нарушение преди всичко на човешкия начин на живот. Трудно е да си представим нарушение при животните, аналогично на това при хората с аутизъм, което представлява толкова сложно съчетание от особени способности и дефекти.   Аутизмът е човешко нарушение. Той ни дава възможност да се докоснем до този опит, който е така близко и все пак толкова далеч от възприятието ни на самите нас и на нашия свят от социални взаимоотношения. Възможно ли е всички ние да сме „леко аутистични”? Не се ли разтваря аутизмът в континуума на нормата?” ....

Да, в годините се е случвало не веднъж да коментираме филма на Temple Grandin  и самата нея.
Както и други филми.

Не зависимо, че са реални случаите, добре е да служат като вдъхновение или по- добро разбиране на начина на мислене, но не е добре да съпоставяме децата си.
Всяко е като себе си и е една уникална планета.

Добре е да има такъв филм или книга - от българин, през неговите очи, от българска Temple Grandin, което вярвам , че може да стане.
И след това да се превежда на разни езици....и да вдъхновява родители по света:))

Винаги съм знаела, т. е.- от както знам за аутизма и аспи начин на мислене и поведение, че всички ние носим аутизма в себе си, но само емоционалната ни интелигентност , ни помага моментите на блокажи  да са сравнително рядко...И на всички ни се е случвало да спорим с някой и да се сетим какво е трябвало да кажем, едва след като си тръгнем...или на изпит.., в тоси момент ние сме имали аутистичен блокаж..или направо- аутизъм.
Ние всички носим аутизма и той е част от нас!

Затова е странно, че отказваме да го разбираме...колко е трудно да разбереш, че за да използваш знанията си в практиката, трябва да имаш добра емоционална интелигентност, която при някои хора не е вродена, а се изгражда,,,, обаче трудно прощаваме "неадекватното поведение", когато някой има има трудности с използването на знанията си в практиката...

идиоти сме, "типичните" и никога няма да се уморя да го твърдя:))
макар и да знам, че е защитна реакция...и е вид дискриминация срещу "типичните"

Обаче, я намеретр един аспергер и ги накарайте да се въвлече в мръсна схема...
невъзможно!
Освен ако не го въвлечете, без той да разбере...
Е.., за какво говорим тогава.., какви сме...и какви са съкровищата ни деца...

Здравейте момичета имам нужда от съвет и мисля, че може много да ми помогнете. Моето момченце е на 2г.3м., недоносен, роден 32 седмица. Диагнозата от невролога е "атипичен аутизъм". По искане от невролога ходихме при гастроентеролог. От гастроентеролога правихме изследване по клинична пътека 37. Епикризата е с диагноза "Вторичен надоимък на лактаза. Целиакия лайк синдром. ГРР". резултата от Д-ксилозния тест е 33%. Докторката каза, че е в норма но към долна граница и препоръча диета. В момента спазваме безглутенова и безказеинова диета. Повече подробности има в профила ми в по-стари публикации.
Има ли сред Вас някой да спазва такава диета? Прочетох доста неща, но май ми е нужен и контакт с хора, които спазват такава диета. Интересува ме дали мога да давам соево мляко на малкия, да използвам соево брашно в храната му? Питам понеже намерих противоречия в различни материали относно соята.

Здравейте!

Преди време се обадих в Свети Никола за да запиша час за прием за диагностика. момичето на телефона обясни, че става въпрос за 4-5 дни престой. Когато я попитах ще бъде ли проблем за целите на диагностиката това че бащата е против постъпването там и съответно няма да е с нас тя се консултира с някой и ми обясни, че бащата ще трябва да е на разположение, защото ще има въпроси и към него и разговори в които е добре да участва и освен това предприемането на такава стъпка без съгласието му ще доведе до голям конфликт в отношенията което не е в интерес на детето, но ако все пак реша да предприема тази стъпка сама няма да ме върнат. Записа данните на детето и моите и любезно ме посъветва все пак да реша проблема с таткото и тогава да се обадя. Опита се и да ме насочи към детската психиатрия в Света Марина - Варна. Понеже имам информация от тази тема, че лекарите във Варна няма да са ни особено полезни настоях, че психолога с който работим държи да отидем в Свети Никола и тя каза, че решението си е наше.
Снощи след поредния разговор по темата мъжът ми си остана все така непреклонен и днес се обадих за да запиша час с идеята да отидем сами с детето. Жената, която днес отговори не беше много отзивчива. Намери записаните данни на детето и ме пита нещо за мъжа ми, явно са отбелязали какво сме говорили и когато разбра, че бащата все още е против след консултация с някой ми каза, че мога да отида сама без присъствието на бащата, но ако имам подписана от него декларация, че е съгласен детето да постъпи в детска психиатрия. Каза, че има часове за февруари, но става въпрос за обикновен час за консултация след което си отиваме и чакаме някой да ни се обади да отидем отново за т.н. обследване, което продължава 4-5 дни. Каза че и без друго не е спешно така че да се разбера с мъжа си. Освен това беше нещо крива, че всички са се юрнали в Свети Никола да си водят децата, а те не могат да отговарят за цяла България и ми каза да заведа моето дете във Варна, където също имало добри специалисти, обучавани в Свети Никола - например д-р Петров.
Понеже се влияя от прочетеното в темата и споделено от някои майки, живущи във Варна по отношение на специалистите там искам детето да бъде обследвано в Свети Никола, но там скоро няма да имам шанс да го заведа.
Смятате ли, че д-р Петров от детската психиатрия във Варна е сравнително добра алтернатива на Свети Никола?
Как се справихте със синдрома на щрауса сред вашите роднини? Не вярвам само аз да се сблъсквам с този проблем.

На ваше място бих отговорила на въпросната телефонистка че нейното задължение е да записва час а не да дава съвети.Особенно за деца, които не са нейни.

Света Марина Варна не разполага с комплексна диагностика на деца от спектъра.
Няма екип който да го прави комплексно . Няма детски психиатър. Има психолог но й забравих името. Мога да напъна да се сетя коя беше. Психолога обаче НЕ прави диагностика и Не поставя диагноза. Не му влиза в квалификацията . Може да прави само предположения. Не издава съотвения документ.

Във Варна има само един детски психиатър и това д-р Миглена Топалова. Работи по здравна каса. Издава ЛКК. КАто специалист е тип наблюдател.

Д-р Петров от Света Марина е специализирал съдебна психиатрия. Това бях чула от агенция ЕЖК ( една жена каза но не си спомням коя ) . Който не ми вярва да прочете тук.
http://www.svetamarina.com/article36.php