Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 24

Влизате в една стая. Разговаряте с доктора, а детето си играе.
Продължава около половин час.На мен ми искаха преди време епикриза на детето от раждането, защото родих с леки усложнения.Дават ти да попълниш един въпросник.Може да му вземеш любима играчка, книжка.

Рори, препоръчвам ти да помолиш да му изготвят една педагогическа характеристика от градината, подобна и от логопед и психолог. Въобще специалистите, с които работи детето. Ние сме при нея на 27-ми

  Хич не ми допада това говорене с лекаря пред детето .....
  Така или иначе най-вече се оплакваш от него и пред него . Как ли се чувства милото ?  

     

   

http://www.travisithompson.net/Parent%20Perspectives/Parent%20Pe … pectives/Ben.html

Един сайт, на който могат да се намерят реалистични и оптимистични съвети и от специалисти психолози, и от родители.

Констанца   ,

Прочетох историята на Бен, наистина звучи позитивно. Точно имах нужда от подобно нещо. Днес видях в ДГ на сина ми, че децата са правели мартеници и се вълнуват за празника. Моя нито мартеници е правил/рисувал, нито разбира празника,  то и аз съм виновна, трябваше да започна с обясненията 1 месец по-рано  . Като ме обхвана едно депресивно настроение, цяла вечер рева, че това е поредният празник, който минава, без той да го осъзнава......времето си върви, а детето ми не напредва толкова бързо, колкото на мен ми се иска. Знам, че е глупаво подобно поведение, но имам подобни моменти 

Идва един момент, в който свикваш
Гого не понася мартениците. Обаче в градината взели, че го прецакали. Вместо отпред му я закачили на гърба на якето 

Преди малко чух по ТV от Л.Дилов-син, как един немец, след като се впечатлил много от празника „Баба Марта”, на следващата година изпратил картичка, на която пишело: „Честита пролет на баба ви!”. Аз пък го пожелавам и на бабите ви, и на майките ви, и на вас, и на уникалните ни деца – на тези, които разбират какво са мартениците и на другите, които изглежда, че все още не разбират, но никой не знае, дали е така и кога ще го покажат. Мисля си, че почти всички с времето започват да ни показват, че се радват на нещата, на които сме се радвали ние като деца, на нещата, за които мислим, че са иманентна част от детството и ако децата ни не показват, че им се радват, значи не са „нормални” деца. Е, това не става изведнъж. И аз като Веси плачех, когато нашето момче показваше повече от безразличие към елхата, към сурвакничката, към мартеничката, но това се промени. Ще се промени при всички деца – въпрос на време, търпение и премерена настойчивост от наша страна.
А това е обяснение на известни вече неща, които крият надежда за подпомагане на усилията ни за по-бърза положителна промяна при децата ни. http://www.medicalnewstoday.com/releases/273291.php

В "България търси талант" ще участва едно 9-10 годишно момченце с феноменална памет и без "етикет".

   Кое е то , Констанца ?
   Може линк евентуално ?

Здравейте,
може би за някои от потребителите намесата ми е навременна, а за други може да е преувеличаване, но не мога да не попитам.
Ето я и нашата анамнеза:
Имаме близнаци на 13 месеца, в началото единият имаше проблеми с вратлето (позиционен тортиколис) а другият изглеждаше, сякаш се развива нормално. След като направихме пърия курс по рехабилитация някак си си размениха ролите. отдавам го на факта, че терапевтите му правиха и много упражнения за развиване на моторно-двигателни способности. от тогава нещата си останаха така: рехабилитираният напред а вторият след около 3-4 седмици го последва.
Като цяло първият е по-агресивен в търсенето на внимание и е цар на мрънкането, а и периодично се нуждаеше от допълнително внимание, било то поради памперс дерматит или разстройство... и така в края на 10-ти месец забелязах, че вторият почти не си отговаря на името и реших да му обърна по-специално внимание за това намирах пролуки да оставаме сами и само след няколко вечери той започна да се обръща на името си понякога от 1-2 път понякога от 5-6-7 път, кога с продължителен контакт над 5-10 секунди кога с краткотраен 2-3 секунди. за Съжаление обаче точно тогава се наложи баща им да постъпи в болница и заниманията ни отпаднаха, малко с;ед това дойде време за профилактичната рехабилитация на другия близнак и след няколко дни установих, че отново сме в изходна позиция с обръщането на име. Започнах да търся информация за ежентуални проблеми и ето ни тук с тази тема. Ще се опитем сега по-синтезирано да изложа признаците на малкия довели до притеснението ми:
- първоначална липса на контакт с очи, която за 3 дни вече има 50-60% подобрение
- все по-често се обръща на името си и все повече ме заглежда след това, нпо пак зависи с какво е ангажиран към момента.
-подава ми ръчички да го извадя от кошарата, но когато е в мен колкото и приятно да ме е обгърнал в прегръдка не иска да ме погледне в очите а само гледа настрани и колкото повече се опитвам да го погледна се дразни.
- не прави боц с пръстче, а само би-бип с цяла ръчичка или "дава 5 точки"
-често като му взема играчкате се дразни, макар и не истерично
-казва само мама, баба и дада, останалото са писукания, бръмчене и като е на раменете на баща сие много доволен, ако се случи той да се спре за малко по-дълго или да седне казва дий и започва да го прави с крачета като по филмите
-телевизорът му действа като хипноза и тогава никой не може почти да му привлече вниманието, поради което спрях да го пускам.
- този тест със следенето на предмети вчера му го п авих за първи път и нямаше резултат, но днес му го правих няколко пъти и следеше различните предмети а не ръката ми.
- от както започнаха да му никнат вторите два зъба не иска да яде нисхто освен мляко, някои плодови каши и пиле фрикасе. храни които преди ядеше сега отказва.
- изправя се сам на опора и от вчера (само ден след като започнах със специалното внимание) седи прав без да се държи с ръце, но не ходи ако не се придържа за нещо.
- един основен проблем, който ме притеснява е това че почти постоянно си държи показалеца и средния пръст "заключени" като в знак за стискам палци. от друга страна пък аз също го правех, но когато бях на 8-9 годинки обикновено когато бяхме на път. Родителите ми се занимаваха с търговия в съседните ни държави и пътувахме по няколко пъти седмично и ми се смееха че пътувам заключена. не знам това признак ли е или просто особеност? аз и до ден днешен когато пътувам и се воза на някакво превозно средство (кола, автобус, самолет) стискам ръка в юмрук около палеца - питат ме дали съм издоила кравата.
- дали си играят близнаците? ако играта се сътои в това, кой ще отмъкне играчката на брат си - значи да.
- често се случва да не заспива преди 23:30-24:00, но спи поне 10-на часа след това.
през деня също спи 1-2 пъти зависи кога е заспал първия път и за колко дълго.
- чета за поклащания, че били като признак - той често се поклаща от крак на крак, но все си мислех че е като танц, а и брат му го прави понякога, но пък често се случва да поклаща глава така като всички поклащаме (противно на останалия свят) в България за утвърдителен отговор и (отколо 3-4-5 пъти но не серя а от повторения а, просто повторения).
- влага известна сила, когато захваща нещо с върха на пръстчетата си и най-много обича да си играе с връзки, кабели шнурове като ги прекарва през устата/зъбите си (признак ли е или просто чешене, не знам вече и за това гледам да го спомена).

Възможно е да има и други неща, които да съм забелязала, но сега пишейки за притесненията си се разстройвам и не знам дали няма да изпусна нещо.

Моля ви дайте мнение... Към момента проблемите от здравословен характер ми идват малко в повече и дори ен смея да споделя на близките, защото не са в позиция или състояние да ми помогнат, а само ще се разтревожат и ще ме натоварват с въпроси.

Приемам съвети за методи с които да придобия ясна представа дали нещо наистина го изпълвява малкият или аз си въобразявам за успокоение. Идеи и методи за по-ясна оценка на детето или грешки и пропуски в грижите от моя страна... към момента 4 членното ни семейство плюс майка ми разчитат и зависят морално изцяло на мен, а аз се чувствам все повече като мишка в ъгъла :'(

М-СНАТтм е Модифициран чек-лист за аутизъм при деца до 3 годишна възраст.
M-CHAT е обещаващ инструмент за ранно откриване на аутизъм при деца до 3 годишна възраст. Използва се за скрининг на аутизъм при деца на възраст между 16 и 36 месеца. М-СНАТ може да бъде част от общия преглед на детето или приложен специално за оценка на риска от аутизъм. Представлява въпросник с 23 въпроса, на които се отговаря с Да и Не.
Чек лист за аутизъм в ранно детство

EunHyeSsi, аутизмът не е резултат от лошо родителство! Грижите, които полагаш за децата от това, което споделяш потвърждават, че си прекрасен родител!

бързам да отговоря първо на последния ред... моля не ме разбирайте погрешно и не мислете, че дори ми е минавало и през ум че аутизмът е резултат от лошо родителство. Просто си мисля, че е възможно да не съм била толкова добра към едното си дете колкото към другото по обективни причини (аз все още страдам от "синдрома" на по-голямото дете). има признаци у малкия които ме тревожат, защото ми изглежда "различен". от друга страна това са поведенчески белези взаимствани от мен и дядо им (няма да изпадам в подробности тук), но пък си мисля, че би трябвало да се проявят в една по-зряла възраст по-осъзната, а не в тази толкова крехка и примитивна възрадт.

Здравейте, незнам вашите деца как са но моето постоянно става рано. Цял ден е на детска градина там не спи и всеки ден става около 5:20 часа вече не знам как да го науча да спи до късно .Става и си пее песнички.

Предполагам, че всички майки, които са гледали снощи предаването, са разбрали, че Джулио е Аспи.
Да му пожелаем успех.! Деца като него демонстрират, че не малко деца от нашия спектър могат да постигнат успехи - някои, по-бляскави и по-големи, други по-умерени. Аз лично вярвам, че няма деца от спектъра, които са напълно необучаеми, а изявите на по-надарените прокарват пъртина за приемането и на останалите като просто различни.

Ще пусна запис да видя...