Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 24

Отивате при ЛЛ на детето и той Ви подготвя документите за ТЕЛК-а.Хубаво е да изчакате епикризата от "Св.Никола".

Един доста добър руски сайт за ASD  http://outfund.ru/category/roditelyam/

Филм в замунда
Аутизъм всеки ден (2006)

Здравейте. За сега съм привела само един документ, реших да го споделя чрез dox.bg, понеже ми се вижда дълго, за да го поствам директно ... Документа е превод от испански и е свързан с програмата son-rise.
Както също искам да добавя, че не претендирам за професионален превод, тъй като го правя за първи път. Надявам се да ви послужи.
Ще продължа да превеждам и останалите материали който имам, може да става и бавно, но когато съм готова ще ги публикувам в темата.
   
Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7253da9b71

Здравейте отново... мина доста време и реших да напиша няколко реда, защото не съм се отказала от проследяването на малкия, а притесненията ми някак не успяват да се разсеят...
от последния пи пост до сега имаме подобрения и някои неща, които все още ме притесняват за това ще помоля за съвет/мнение.
първо искам да кажа, че някои от нещата изброени в чек листовете дори и другият близнак не ги изпълнява, което отдавам на факта, че са близнаци и понеже в 80% от времето се грижа сама за тях имаме известно изоставане в развитието от другите деца.

подобрения:
- прави много по-чест, по-адекватен и по-активен очен контакт, но все още го няма онзи поглед с който едва ли не ти говори с очи, както прави брат му. иначе ме поглежа, като се надвеся над кошарата му, като му сменям памперса, като го храня на столчето....
- ролевата игра все още не я постигаме нито такава наужким с нито единия от близнаците, но напоследък се учим да си подаваме колички - не успява да я приплъзне добре по-скоро я избутва към мен но все пак ми я подава.
- на моменти се обръща на името си на моменти не
- когато брат му си играе с нещо и той го забележи веднага отива и иска да си играе и той със същия предмет.
- ако сме в процес на някаква игра или се храни или не е концентриран върху нещо, а аз му посоча нещо (телевизор или играчка) поглежда на където соча. Ако обаче е концентриран върху нещо не винаги ми обръща внимание, освен ако не го прекъсна по някакъв начин.
- храни се сам само със шишето с млякото обаче, не и с прибори. това се отнася и за двама, но аз не съм им и показвала.
- няколко дни му показвах "колко голям ще порасне" и след 2-3 дни и той ми показа 2 пъти... сега понякога също ми показва ако не с две поне с една ръка.
- подава ми ръчички и ако му се излиза от кошара също протяга ръце.
- знае, че вратата на спалнята е точно до неговата кошара и когато е гладен, има нужда от смяна или просто иска да излезе от кошарата надвества се над ъгъла който е до вратата ми и започва да мрънка или да бърбори мрънкащо докато не се появя на вратата да го извадя

Притеснения:
- не винаги се обръща на името си, а когато го прави не винаги е от първия път.
- прави ми впечатление, че понякога обръща повече внимание на други хора (на баща си, баба си или ако ни дойде гост) от колкото на мен
- страх го е да се пусне да ходи... когато го държа за двете ръце или се държи за някоя мебел стпва смело и сигурно, но ако го държа за едната ръка само другата я държи до тялото си или се държи за дрехата си. често се пуска да седи прав без да се държи, но го прави несъзнателно и щом се усети или сяда или веднага се хваща за най-близката мебел. Не стъпва на пръсти обаче, а на цяло ходило.
- ако го подхвърлям нависоко се радва, но ако го обърна с главата надолу, често се стряска и е готов да заплаче.
- никой от двамата не строи кули, другият близнак едва от няколко дни го забелязвам, че се опитва да мухка предмет в предмет.
- това не знам дали е критерий, но не ми се получава да им оправя режима на спане... през деня спят обеден сън по 2-3 часа, но вечерно време не могат да заспят до късно - преди 23-24 не заспиват и на другия ден спят до 9-10-11 сутринта... Режимът ли им е разместен или страдат от разстройство на съня?
- понякога се заиграва с колелцата на играчките, но не прекалено продължително и не се вглъбява в тях разглежда ги и от други страни и не ги върти винаги, просто ги чопли.

Нещо, което не мога да преценя дали е позитив или негатив е отношението му към телевизията.
До скоро ползвах Ник джуниър да ги занимава, което мисля че още повече ме отчужди от малкия, защото с брат му поне се занимавах с гимнастики и упражнения заради позиционен тортиколис (който вече е излекуван, но изискваше продължително време много работа и ми отнемаше от времето, което имах да прекарвам с другия). Та малкия се привърза към телевизора, за това сега го спрях и им го пускам само вечерно време след 19ч. когато и съпруга ми се прибира, за да се занимават, докато аз приготвя вечеря за нас и ги приготвя за сън. Подобрението в поведението му дойде след като спрях телевизора от една страна, но от друга забелязвам, че той едва ли не си комуникира с него... често повтаря интонационно това което вижда, дори (може и да си въобразявам) му отговаря когато има поставена задача или въпрос във филмчето.

Не знам вече какво да си мисля... да се концентрирам върху положителните му признаци и да упорствам сама или да погледна сериозно на признаците които ме притесняват и да започна работа със специалист? подобренията в развитието му за последния месец и половина достатъчни ли са, за да седя и да изчаквам или независимо от всичко притеснителните признаци са по-сериозни и трябва да тръгваме по лекари?

Малките навършика 1 година и 3 месеца (15 месеца) преди 3 дни.

n_alex - да, така сме решили, да изчакаме и тогава..все пак аутизмът е доста често срещана объркана диагноза.
WunHyeSsi - никога не пречи консултация със специалист.Моят син е на година и осем и всички ни хвалят колко рано сме забелязали и повечето гарантират за много по-голям успех отколкото, ако беше диагностициран на 3, 4, което е средната възраст  Наистина сте много малки още, но не пречи според мен да се консултирате  А телевизията, понеже и моят син беше пристрастен/ той още е де/ към музикалните канали, и отпреди това си знаех, че е вредно да гледат, но това беше едно от първите неща, които ми казаха - максимум по час на ден телевизия  Разбира се, че не им пускаме от кеф, ами, за да може да свършим нещо през това време, но ще се нагодите с режима, пък и таткото също трябва много да помага, докато ти приготвяш вечерята той може да се занимава с тях и чак като ги приспите оправяне из вкъщи. Доста е трудно, но се свиква.
За филма в Замунда - изгледах го, на моменти ми беше малко в повече това за самоубийствените мисли, но все пак завърши оптимистично  Аз също съм решила някой ден живот и здраве като правим стаята на малкия да е по Монтесори например, ще видим.

Да разбирам ли, че диагнозата ви е потвърдена? Таткото помага колкото му е по силите, но не мога да очаквам чудеса от него, защото е със сериозни здравословни проблеми (животозастрашаващи - преди 3 месеца получи инфаркт на 32, поставиха му стенд и откриха много опасно заболяване на кръвта. Диагнозата е Есенциална тромбоцитемия), а работи да не кажа дори денонощно (на 3 работи) за да имаме някакви прилични условия на живот. Преди да родя бяхме 50:50 в поемането на разходите вкъщи и хранехме само 2 гърла, а в момента работната сила е намалена на половина заради невъзможността ми и аз да участвам а семейството ни е 4-членно вече. Имам чувството че издъхвам отвсякъде и се моля с всички сили да е фалшива тревога, защото не знам ако не е как ще продължа да живея.

Гледайте да сте здрави и вие и децата, това е най-важното, няма друго важно. А дали има или няма проблем, стига да се чувства добре детето, да е спокойно, да е щастливо, другото няма значение. Всички знаем, че проблеми много и при здрави деца, наркомани, насилници...

EunHyeSsi, много труден ник  ами не, чакаме си часа за Свети Никола, ама то диагнозата няма никакво значение, важно е с детето да започне да се работи, диагнозата е просто етикет. Успокой се, дори да е това, ще се справите, ако човек мисли положително няма как да привлича негативизъм. Това са си едни нормални, прекрасни деца и всичко от което те имат нужда е любов 

А какво е първото мнение и на каква основа е дадено или им го роди мозъкът това заключение? От кого го получихте? Ние сме от пловдив, ако знаеш или някой друг знае към кого мога да се обърна за асистенциа в започването на работа с детето? Аз не мисля че сама ще се справя, дори и да се разминем с диагнозата... Детето си има своите причини да ме избягва  и да протестира срещу мен и аз съм наясно с това, но обстоятелствата не ми позволяваха да пренебрегна доказано болното си дете, за това многократно и хронично пренебрегвах това, което на вид изглеждаше здраво... сега нак-добрата новина, което мога да чуя е, че вината е изцяло в мен и ще е достатъчно да му се реванширам до края на живота си, но ако самото дете има проблем не знам дали бих могла да се справя с този проблем... просто най-лошото ми минава през ума след епизодите от последните месеци и не знам как и изобщо дали бих оцеляла

Пластмасите ни правят дефектни, болни и импотентни хора

Ами то основата е една и съща навсякъде, провежда се интервю и главно на разказаното от родителите и от наблюдения. Иначе има и скрининг за аутизъм, там например има 6 критични айтеми, от които ние имаме всичките. Ходили сме при невролог, психолог /даже трима, уж за второ мнение/ и психиатър. Ако искаш ми пиши на лични ще ти дам имена и координати.
Иначе на всеки родител това му минава през главата, че той е виновен. Ама не е   Например мен един ден ме посрещнаха в яслата с думите, че съм ужасна майка, защото детето ми не знаело да си играе с играчките   вече след като знам защо ми иде да ида да ударя един шамар на госпожата   /шегувка  / и така, няма място за паника и самосъжаления, защото, ако е това то е до живот и ние сме им примера на тези деца, ако ние сме отчаяни и не вярваме в тях и в себе си, то как те да повярват, че са нормални и че нищо им няма  

 beauty_, е как може да не го научиш да играе с играчки ?!? Шегувам се разбира се  Е моя чак сега започна да иска да играе с играчки и да знае някои от тях за какво служат аджеба.

а, де  мхм, трудно си е това с играчките. Но в разхвърлянето и събарянето нямаме равни 

Аааа, тук ще поспорим Кадрите са от преди година някъде