Въобще не изпитвам страх дали някой герой, ще умре или не.
След АФК мога да понеса много и от всичко в даден комшийски сериал.
Не изживявам историите им(само с едно, две изключения но в рамките на допустимото), просто ги гледам за удоволствие, а ПО определено ме разтоварва, даже не мога да се ядосам истински на героите, просто съм емоционална и реагирвам по време на излъчване на епизодите. Не мисля за тях и каква, ще е съдбата им в сериала, каквото-такова и колкото-толкова, даже и сериите не гледам повторно.
Просто ПО е поредния турски сериал който загледах заради познати лица от екрана, в случая Чаатай и Баръш от Езел. Същото беше и със сериала на Хазал. Гледах АШК заради нея, също както загледах и АФК заради познатото й лице от ЗП.
Разтоварва ме ПО, не ме натоварва излишно и грам не се впрягам в съдбата на героите(отново с едно, две изключения).