Не се справяме с гледането на бебето. Къде грешим?

Според мен трябва да оставяш детето за известно време само, обясняваш нежно, но твърдо, че трябва да хапнеш, даваш играчки и го оставяш. То ще реве, ще се тръшка, защото вижда (усеща), че ти се притесняваш да не се нарани. Оставиш ли го, не се връщай 5 мин. За твое спокойствие го остави на място, където няма да се нарани, напр. на пода или в кошара за игра, може ( дори е добре в началото) да е в стаята, в която си ти и то да те вижда (домакинствай и обяснявай какво правиш, пей песничка). Трябва малко твърдост и последователност от твоя страна, трябва да сте единни с твоя мъж. Родителите имат нужда от свое време (да си вземат душ, да хапнат, да прочетат нещо), това не е осъдително. Също така трябва да има часове, в които детето да знае, че са за игра с мама и тате, има часове, в които то да прави това, което иска - да играе самичко с играчките, да лежи и нищо да не прави. Дано съм била полезна. Успех!   

Аз съм на мнение ,че това е период.В тази възраст светът им е интересен,но са ограничени в движенията си.И моят към 6-ия месец беше страшна пиявица   , не можех да го оставя за миг.Домакинствах , когато мога , което не бе често.Чистех в неделя , когато тати можеше да го изведе и аз да се развихря.А имай предвид ,че моя до след година се хранеше по 2 пъти на нощ И ставаше сутрин в 5:30 -6:30. Тежко беше, ама мина и замина   .Имай търпение щом пропълзи /проходи ще имаш повече пространство.

Донякъде съм съгласна съм с написаното, но нямах сърце да си оставя бебетата да се дерат. Най-малкото, защото се засиняваха и давеха от рев.
Положението ми беше същото, но с две бебета наведнъж Бях станала буквално като робот. Мъжът ми ходеше на работа и го нямаше по цял ден. Понякога ходеше и по командировки за по два дни. Децата правеха всичко по различно време, т.е. през нощта тъкмо си дундуркал единия да заспи около 1 час и... другия се събужда и се започва наново. С храненето по същия начин. Изобщо не спяхме. През деня - пак така. И реват... да не ти разправям. До тоалетна дори ходих с тях. Взимах ги с кошчетата или пък ако имах късмет тичах буквално за 2 секунди и със смъкнати гащи се връщах отново обратно. Къпех се през нощта (ако намеря 15 свободни минутки). Аз поне имах около половин час следобед, през което време горе-долу се уцелваха да заспят заедно и тогава набързо ядях нещо. Готвих и чистих когато мъжа ми се прибереше от работа. Той се занимава с тях, а аз вече уморена (но няма как) отивам да свърша някаква дори и минимална работа. Тогава им правих и пюретата (държах аз да им ги правя, а и не можехме да си позволяваме да купуваме често готови).
После като станаха по-активни (да сядат, да пълзят и т.н.) стана още по-страшно, защото в момента, в който обръщах главата си в друга посока или единия, или другия бяха на земята и се засиняваха от рев. По цял ден (буквално) не можех да мръдна от спалнята, където бяха те.
И така нататък, и така нататък. Те са толкова много неща, че ще стане дълъг пост да ги разкажа всичките
По едно време се разбрахме с мъжа ми аз да ги гледам през делничните дни, докато той е на работа, за да може да поспи през нощта, а за събота и неделя да се включва в среднощните купони, защото иначе трудно се издържаше. Съвсем нормално беше да не спя по денонощие и половина, а веднъж ми се струпаха 72 часа без сън и почивка. Не можех да ям, изобщо не излизах никъде другаде, освен на разходка с бебетата, където пък спрях ли на едно място трябваше да ги дундуркам един след друг постоянно, за да не реват. Ходих като робот. Това, че непрекъснато си бях само и единствено вкъщи с тях или навън, пак с тях в един момент започна да ме побърква, но се опитвах да остана спокойна, защото  така или иначе знаех, че ако се нервиравм това няма да повлияе добре на никого.
И така до към 2г. и нещо, когато пък навлязоха в т . нар. "бебешки пубертет" и пак стана лудница, но вече по по-различен начин . Та искам да ти кажа, че ако сами позволите изнервеност винаги ще има. Лошото е, че наистина до някаква степен влияе върху отношенията ако не спрете навреме. Изнервеността ви ще започне да влияе и на бебето. А няма смисъл, защото тези периоди на бебетата отминават. Съсредоточете се някакси върху сладостта от това да имаш бебе. Аз все си повтарях наум: "Ами ако не можех да ги имам?" и с това се успокоявах и се опитвах да съм по-спокойна.

Трябва да се справяш, няма начин. Децата (детето) са си твои в крайна сметка и е клише, но наистина след цялата умора, само като ми се усмихнеха или започнеха да се смеят с цяло гърло, всичко ми минаваше и се радвах, че ги имам. Дори не можех да си представя да съм само с едно бебе. Исках си ги и двамата независимо от двойно повечето безсънни нощи, нерви, умора и т.н.

Ще ти предложа и отвреме-навреме когато имаш належаща работа да вземеш бебона в слинг или кенгуру. Аз нямах тази възможност с двете бебета, но мисля, че ще е по-лесно с едно.

Дечицата са различни - едни са по-спокойни, други по-активни. Предполагам, че не ти е лесно и ти съчувствам, но това ще отмине. Почивай си, когато спи детето, колкото и малко да е това. Че къщата не била супер изчистена - не е голяма работа.
Аз лично не бих могла да оставя бебето да се дере от рев, така че за мен това не е вариант. Може да опиташ с някоя музикална играчка, която да я забавлява като натиска разни копчета. Моят син така се занимаваше сам в кошарата за поне половин час, но беше малко по-голям.
Вариант е да си вземете кенгуру, слагаш детето в него и така обикаляне вкъщи и домакинствате заедно. Не е лесно, но поне е някакъв вариант, а и ръцете са ти свободни.
Пожелавам ти успех и дано се поуспокоят нещата.

Справяте се, спокойно.
Макар и бебе, посвикнали сте го.
Съвети за излизане от ситуацията:
-слагай бебето в шезлонг, след като си убедена, че не е гладно, жадно и нищо не го боли, в стаята при теб и си свърши работата. През цялото време минавай покрай него и му говори нежно и се усмихвай. Пробвай и с музика-пускай музика, шетай си около него-то в шезлонга. Отначало да е за 5 минутки, после за 10 и увеличи до нужното ти време.
-слагай бебето в количката и пак така.

По час на ден, да си оправиш къщата е ок, когато е редовно. После започни да отделяш по още час за сготвено-за детето на този етап. Предполагам вечер вие сте на аламинути, разбираемо.
Останалото време-излизайте навън.

Ще се справите.

Грешите в очакванията си и приоритетите си и организацията
Бебетата никак не са като по филмите, книгите... дори не са като съседските бебета - мили и кротки   Напротив - съвсем нормално бебе си имате

Всичко е въпрос на организация. И не е нужно да вършиш всичко вкъщи ти (готвене, чистене, гледане на бебето) - нищо му няма на мъж ти като ходи на работа, да прави като се върне малко от тези неща.

Той да си играе с беба като се прибере за 1/2-1 час, а това е предостатъчно време да се сготви и да се пооправи вкъщи. След като толкова държиш на подреждането. Бебето е още много малко, за да се вкарваш в такива паники. Чакай да проходи, да видиш тогава  

Връзваш го на един слинг или кенгуру и си домакинстваш през деня съвсем спокойно. Но не мисли, че всичко винаги ще е изрядно и перфектно както си свикнала досега. Не се престаравай с изискванията към себе си, а си търси един оптимален минимум на "домакинстване".

Пиша от опит - и двете ми деца са абсолютни лепки. И най-лесно е като са малки бебета.. проходят ли и проговорят ли после - ти да видиш купон  

  Съгласна И аз все казвам, че е най-лесно когато са бебета.

А това за съседските бебета - всеки си мисли, че другите са кротки, ама какво е в действителост си знае само майката За моите всички казваха колко кротки били. И че как иначе щом съм си вършела домакинската работа. Ама никой не ме питаше кога я върша, как я върша и какви спринтове въртях из вкъщи, за да съм максимално бърза.

Едно предложение от мен. Купете си бънджи. Моите почнах да ги слагам в бънджи от 5-месечни. Първо за 5 минутки, след това постепенно удължавах времето и скачанията на ден. За децата беше щуро забавление, а това бяха моите минутки с "отвързани" ръце.

Да бе. Нейното няма да е така, не пророкувайте и не сипвайте масло в огъня. Аз съм с две, не съм разбрала кога проходиха.  
Бънджи, слинг, количката-понеже извън количката другите неща не са задължителни, така да се каже-потърси от приятелки на заем да ползвате по две седмици-да видиш с кое се получава, след това си купи.

Здравей,
Не мисля, че сте сгрешили, просто ви се е паднало такова детенце.
Като чета поста ти, все едно аз съм го писала.
На мен имаше кой да ми помага, но Мира плачеше от всички хора, майка ми я прие чак в 9 месец.
Нещата се нормализираха горе-долу тогава. Към 9 месец.
Сега Мира е на 1,4 месеца и аз никога не искам да се връщат тези дни. Просто колкото по-голяма става, толкова по-самостоятелна става и аз мога да свърша вече доста неща.
Към 6 месец я приучих да спи вкъщи. Цяла зима спа навън.

Научи го да спи вкъщи. В началото ще спи по-малко, но после ще се научи да спи на тихо място. Това е друг съвет не мога да ти дам. Просто детенцето иска повече внимание. Колкото повече време минава, толкова по-лесно ще ви става. Засега търпение.
И се радвайте, че детенцето ви е живо и здраво. Преди време се наложи да постъпим с малката в болница...от тогава, изобщо не се ядосвам за такива неща като неподредена къща или не изскубани вежди. Има много по-страшни неща от бебе изискващо внимание.
Успех!

Ти си от късметлийките тогава

Наистина всички бебета са различни. Тук всеки споделя неговите преживявания, за да види авторката на темата, че положението не е толкова страшно колкото изглежда.

За бънджитата - ние нямахме възможност да купуваме каквото и да било подобно удоволствие. Нямах познати, които да ми услужат, така че някои хора просто трябва да се нагодят в ситуацията и да си променят нагласата.

Аз например, въпреки всичко, което написах по-горе, никога не съм спряла да искам трето дете. Още от момента на раждането на близнаците.

Дъщеря ми никак не беше по спането като бебе. Тя и сега е такава, де. Спеше само навън в количката и през нощта. Помощ от баби не съм имала тогава. С нея ходех до 00, слагах я в кенгуруто и така простирах... Не й харесваше в шезлонг, не беше от най-буйните бебета, но просто трябваше все да е в ръцете ми. След работа мъжът ми се занимаваше с нея, а аз се опитвах да сготвя и нещо да поизчистя. Добре, че той се прибираше не по-късно от 18.00 и имах някакво време. Бях против ползването на бънджи и проходилка. Помня, че някъде към 8-мия й месец изтрещях.

В момента не мога да пиша много, защото синът ми е буден и вилнее, но първото, което ми направи впечатление - това дете уморявате ли го изобщо? От толкова разнасяне на ръце и возене в количка, кога има време да се умори?
Моят син откара с месеци на пода, не се шегувам. Пусни дребосъчката на пода върху килим. Изсипи един кош с играчки и я остави, под наблюдение, разбира се. Ти ще стоиш до нея, но идеята е да свикне, че може да пребивава и на място, различно от ръцете ти. Трябва да проявява някаква физическа активност, за да се измори. Тя не спи, защото не е изморена. А не се изморява, защото постоянно я носите на ръце.
Отделно: може да звуча остаряло, но аз съм привърженик на режима. Има ли часове за почивка? Свикни я, че в определени часове се пребивава в леглото. Е, ще имаш брожения първите дни, но после ще свикне. Може да си лежи, да си се шушка в леглото, но въпросът е, че това са часовете, в които стои там.
Казвам ти го като човек, чийто син ме правеше дива и щастлива първите месеци, докато не въдворих някакъв ред и режим. Аз бях като теб - не можех да ям, не спях, бях станала като свадливо привидение. Живеем в чужбина и сме наистина само двамата.
А за хаоса... той е присъщ на повечето къщи, в които има дете. За определен период имаш смяна на приоритетите, няма начин.

Adelinna, не те плаша, но моето момченце спи следобед само в количката на разходка Иначе го приспивам в къщи с часове и много рев... Всички ме мислят за луда, защото дори и в дъжд ние излизаме и обикалям поне по 2 часа из квартала...
И моето момченце е много носено... И дори и сега като върви и тежи 10кг, е пак си проси носенето... И аз нямам време да чистене, готвене... Единствено пера и простираме заедно. Неделя е ден за чистене и готвене за цяла седмица. Готви ММ, а чистя аз. Всичко се прави на смени- ядене, къпане. Нямаме помощ. Справяме се сами. Понякога бабите идват на гости за седмица, но не могат да го изтърпят и бягат
Снощи заспа в 22ч и сутринта в 7.30 кипеше от енергия. Чакам още малко да изпече и излизаме. Той да спи, а аз да обикалям....
Милинка, радвам се да те видя! Не сме се засичали от много време Как сте? Ама това за умората е... някой деца нямат умора 
Вчера Ивайло си бута количката с все чанти и багажи по един баир. Там аз се запъхтявам. Пада, става. Добута я до къщи. Е след това пак имаше сили да вършее из къщи и така до 10 вечерта 
От толкова обиколки аз съм 48кг, а карам на баници и дюнери 
В тоалетната ходим двамата. Дори и превръзките ми подава       
А сега имам време за компютър, защото ми оголва жиците на хендсфрито... Ще си купя ново
Adelinna, нищо му няма на детето  Запасете се с нерви, че тепърва какво ще е    Не се карайте, че ако двамата не си помагате, съвсем ще изтрещиш
Успех!  И който ти дава много акъли, да дойде той да я гледа! Колко ще издържи? Ден- два